ИСТИНАТА, САМО ИСТИНАТА И ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА НЛО И ДРУГИТЕ ЗАГАДКИ

БГ уфология – има ли я, къде е –няма ли , защо !?

ЕНЕРГИЯТА !? и  две „Мъдромерски“ книги

 

„Клуб за генериране парадоксални алтернативи” –Русе, приел кръщелното име „Мъдромер” преди повече от 20 г. беше създаден с идеята да бъде  организацията, наподобяваща нещо като кръжок по интереси от стари отминали времена. Главните , основните и актуалните интереси на тези които го създадоха , бяха в областта на аномалистиката, непонятното, неизвестното, необяснимото  и всякакви загадки около нас и с нас, които т.н. официална академично наука, не само у нас, а и по света игнорираше  от своите интереси и нещо повече иронизираше.. Точно поради това през клуба минаха и си заминаха десетки, а може би и повече люде, които идваха задоволяваха нездравото си  любопитството  и всеки отиваше там където му предлагаха материя неизискваща мислене.Те харесваха готовата”сдъвкана храна” от медиите и спяха спокойно.

Нямаха собствено мниние по нито един проблем . А най- врапиращото бе, че в клуба доминираше  темата за НЛО. И всички любопитни цитираха масовия печат и създателите на медийни образи в телевизиите, особенно „кабеларките. Точно поради това в клуба се обособи специализирана група от хора, специалисти в своята си професионална област и започна теренна работа. Примерно това беше една дузина образован и ерудиран народ. Те бяха двигателя, локомотива, който теглеше клуба напред. Важно е да се знае, че всичко беше на самоиздръжка. Ще спомена за един богат бизмесмен А.Г., който самодоволно сподели, че ще похарчи пари за почерпка в скъп бар колкото за 50 човека, но пари за „отвеяни неща” с които се занимаваме, няма да даде. И досега това положение не се е  променило . За съжаление. Български манталитет.

Мисля, убеден съм, че това предисловие беше портебно , за да аргументира това което ще предложим по-долу. А още по- наложително е да спомена и друго обстоятелство. В мои участия в разни твпредавания ,в разни интервюта за печатните медии и участия в радиопредавания ,иронично и саркастично са ми подхвърляли да бъда по-скромен.Ние не желаем да сме скромни, ние настояваме да сме обективни и да показваме на хората, че страната ни има нужда от нетрадиционно мислещи, от неподвластни на клишета, рамки, схеми и авангардно мислещи българи, чието място се оказа точно в нашия клуб, поради което достатъчно често сме огласявали наши находки. За тях сега и тук сме решили да говорим и представим.И ще повторя нещо известно от форклора , скромността е хубаво нещо, но тя се отнася за тези , които нямат други достойнства. Защото  скромността е ,  смиреност, кротост, стеснителност, боязливост; приличие, умереност, мярка, безпретенциозност; честност; благоприличие, добро държане, любезност; свенливост, срамежливост, но и качества с обратен знак, на  които ние все повече се доверяваме, а причините са повече от понятни

Горните епитети и определения не се отнасят за уфоизследователите в „Мъдромер”. Защото многогодишните изследвачески дирения на „мъдромерите” се увенчаха с издаване на 5 книги. Та възниква питането, къде в кои организации  може да се подири такъм потресаващ успех!? Тук предлагаме малка, скромна част от нашите теоретични, издирвачески и мисловни находки  без които историята ни би била бедна и парцалива.

 БОГИНЯТА  ЕНЕРГИЯ

 Не знам, по-скоро не съм сигурен дали някой изследвач си е направил труда да изчисли , колко са боговете по родната ни Земя, но предполагам, че колкото народи, народности, общности, племена и специфично обособени групи хора по света има, толкова  вероятно са и боговете им.Безчет! Нещо повече , знайно е , че всеки Бог си има и дружка от женски род, как иначе!? Тук половия дуализъм е закономерен. Така стоят нещата и с БОГИНЯТА ЕНЕРГИЯ !

Знайно е че Бог  е весдесъщ, всеможещ, всепроникващ, всезнаещ и без него нищо няма и не може да се случи. Но  такава е ситуацията и с Богинята Енергия. Без нея нищо не може ,не става и не се случва, нали са си дружки, те взаимно се допълват, сътрудничат и дори творят.Факт! за Богът е писано, говорено, спорено, войни са се водили, катаклизми са ставали, поради което  ще си спестим справките и коментарите. Скромното ни желание е да се гмурнем в мътните и тъмни флуиди на божествената Енергия, със всичките рискове и неочакваности.

Не само, че е странно, но като че ли Бог  е почти безименен, докато дружката му, Богиня Енергия има предостатъчно имена. Съвсем напосоки ги споменаваме като илюстрция. Богиня Лада, Богиня Хера, Богиня Хеката, Богиня Рея Силвия, Богиня Нона, Богиня Нике, Богиня Леда, Богина Лада, Богиня Ирина, Богиня Зорница, Богиня Деметра, Богиня Гея, Богиня Венера, Богиня Атина, Богиня Афродита, Богиня Нут-египет,Богиня Хапи-египет, Богиня Тефнут-египет,Богиня Изида-египет, Богиня Нефтида-египет Богини-индия: ДУРГА /МАЙКА/, ЛАКШМИ , САРАСВАТИ, КАЛИ, ПАРВАТИ, ГАНГА,  РАДХА,  СИТА  ….и прочие десетки и стотици Богини,които забележете, винаги са «енергийно» заредени,могат и правят, създават, решават, пренареждат житейски неща, дори се «опитват» да се противопоставят на Бог! Някак си са равнопоставени, както сегашните брачни съюзи между мъж и жена…като че ли имат сключен брачен съюз, договор и евентуално при раздяла да си поделят приоритетите. А може и да е така…знае ли някой…навярно при Сътворението на света, «де юре» такива са били нещата.                                                                                                             Защо се е случило така, богините да имат имена, а Бог е безименен!? Само Онези там горе знаят,мисля аз! Няма адекватен отговор.Дори на евреите им е забранено от Талмуда да произнасят името на техния бог, чието име се произнася приблизително като йехова, но дали това е вярно…кой знае!? Елементарният умозрителен анализ подсказва, че Бог е нещо неясно, невидимо, неразпознаваемо, недосегаемо, невеществено,неосезаемо и т.н. Така ли е с Богинята Енергия…!? …като че ли ситуацията  е идентична. Но древните ни предци са имали по-силно чувство за усещане на присъствие и реалност на нещо, което понякога е осезаемо и дори опасно. Мислим , че именно това е причината за да се създават имена на Богините. Най-шумният пример се тиражира най-безцеремонно от историци и археолози…с тяхната измислена Богиня Майка, което според нас не е нищо друго освен Богинята Енергия, без която няма и не може да има живот. Изводът, животът е Енергия. Но за да има живот е нужно да има и Бог, накъде без мъжкото начало…!? Ето тук е завръзката, тук е завързано главното чудо: Космос, Земя, Живот, Човек. Поради това нека се съсредоточим върху Богинята Енергия. Защото цялото ни внимание и устрем тук и до края e да търсим  асоциации и корелации на Енергията с феномена НЛО и останалите загадки около нос и с нас.

ЕНЕРГИЯТА!

Енергията, която НЛО притежават, използват,трансформират и манипулират, транслират, произвеждат и управляват, владеят до положение, което ние не можем с обремененото си научно мислене да определяме и квалифицираме и често изпадаме в положение на спекулативни интерпретации. Защото не смеем да се усъмним в непоклатимата и научно определена енергия.Защото тя е алфата и омегата на всичко.

Днешната научна парадигма не допуска съмнение и критика в категорията енергия. Някой допускат съществуване на някаква езотерична и метафизична „енергия“ и аз не се ангажирам да коментирам подобни хипотези, но се питам не е ли възможно да има, да съществува и друго разбиране, друга гледна точка за същността на енергията. По-хитрите, но не и по-коректните изследователи на НЛО, сблъсквайки се с проблема за енергията им, в името на не толкова научни интереси, просто го за обикалят. Качествените  авангардно мислещите, необременените от догми, клишета и рамки уфолози имат друго поведение и мислене.

Един пестелив и не толкова всеобхватен и обстоятелствен поглед на това, което ни е вменено като истина и написано в  авторитетни справочници и литература за енергията, ще ни ориентира в обективните реалности. Няма да пропуснем и ще удостоим с внимание , достъпната ни литература, справочна книжнина и дори някой непопулярни   определения за енергията. Правим това единствено и само за туширане звуците и ревовете на яловите кресльовци, на злъчните писания на скептици, на самозабравилите се наукофили и дори само за радост на четящо – мислещите хора у нас и по света.

 1- ЕНЕРГИЯ – 1. Дейна сила. 2. Дееспособност, работоспособност. 3. Твърдост на духа. 4. Във физиката: способност на тялото да произвежда сила или работа. (Българска енциклопедия. Н. и И.

Данчови. Изд. София, 1936г.)

 2- ЕНЕРГИЯ – обща количествена мярка за движението и

взаимодействието на всички видове материя. Енергията в природата не възниква от нищо и не изчезва, тя само преминава от една форма в друга. Понятието енергия се свързва изцяло с всички явления в природата. (Болшая советская енциклопедия).

 3- ЕНЕРГИЯ  е обща мярка на различните форми на движение на

материята. (Български философски речник – 1968 г.)

 4- ЕНЕРГИЯТА – способността за извършване на работа. Различните форми на енергиите, които може да се превръщат в друга с помощта на подходящи средства включват потенциална, кинетична,електрическа, топлинна, химична, ядрена и лъчиста енергия. Взаимните превръщания на тези форми на енергията, може да се осъществяват само в присъствието на материята.

 5- ЕНЕРГИЯТА може да съществува и без материя, само във вид на лъчиста енергия. (Речник на научните термини – 1992 г.)

 6- БХАГАВАДГИТА – знание за абсолюта (Индийски епос): Освен тези материални енергии, о , силноръки Арджуна, ИМА И ДРУГА, ПО-ВИСША МОЯ ЕНЕРГИЯ.

 7-  МЕМОРАНДУМ от 1978г. на специален комитет при ООН: НЛО са създадени за астронавигация, те са построени и се използват от Сфера значително превъзхождаща земната космическа наука и техника и притежават двигателни устройства, използващи НЕИЗВЕСТНИ НА

НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ  ИЗТОЧНИЦИ НА ЕНЕРГИЯ.

 8- КАРЛ СЕЙГЪН – САЩ, астроном – 11.11.1971г. :Да се смята, че всички физични закони са вече открити, според мен е своего рода„научен шовинизъм“. Решението на въпроса СЕТИ може да се дава ОТ ОЩЕ НЕОТКРИТИ ФИЗИЧНИ ЗАКОНИ. (Проблемът СЕТИ, изд. Наука иизкуство, 1979 г.)

 9- ВИКТОР АМБАРЦУМЯН – астроном, СССР, 1952г.: Съществуващите оскъдни факти говорят за това, че те могат да влязат в противоречие със закона за запазване на енергията в неговата съвременна форма, ОГРАНИЧЕН ОТ ПОЗНАТИТЕ НИ ФОРМИ НА ЕНЕРГИЯ и да се наложи обобщаването на този закон.

 10- ФЬОДОР ЦИЦИН - физик, СССР, 1983 г.: В тази максимално нееднородна Вселена, ВСЯКАКВИ ФИЗИЧЕСКИ ЗАКОНИ СА ЛОКАЛНИ В ПРОСТРАНСТВОТО И ЕФИМЕРНИ ВЪВ ВРЕМЕТО… (Заблуждающийся разум, Москва, 1990 г.)

 11- АЙЗЪК АЗИМОВ – САЩ, 1990г.: При силно понижаване на температурата, атомите достигат такова състояние, при което движението им се забавя дотолкова, че от тях НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТДЕЛЯ ПОВЕЧЕ ЕНЕРГИЯ.

Твърдението за безкрайната поредица от цикли, през които

преминава Вселената е чисто умозрително. Обаче, ако го отхвърлим не ни остава нищо друго, освен Големия взрив или като нещо еднократно, ако живеем в отворена Вселена или като непрекъснато повтарящо се явление, ако Вселената е затворена или осцилира. И ако всичко това е така, ОТКЪДЕ ИДВА ЕНЕРГИЯТА, която поддържа безкрайния цикличен характер на Вселената? (Гравитационната смърт на Вселената. 1990г. изд.Народна просвета)

 12- ВАСИЛ МАНЕВ – (Единство на Вселената, 1998г. Пловдив): След като достигнат критична скорост, те ще се дематериализират и ще преминат В ПОДЧИНЕНИЕ НА ДРУГИ ФИЗИЧЕСКИ ЗАКОНИ, при които продължителността на живота се удължава с 10 на 22 степен пъти. Когато дематериализирания космически кораб намали скоростта си, той отново ще се материализира и премине в подчинение на ФИЗИЧЕСКИ ЗАКОНИ, КОИТО НЕ ПОЗНАВАМЕ.

  13- НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ – (Феноменът НЛО, София, 1996г. изд. „Литера прима“): За ергонните носители се предполага, че на тях се дължи НОВ НЕОТКРИТ ВИД ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ, ОТНАСЯЩО СЕ ДО САМАТА СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЕТО ЕНЕРГИЯ. Материята е разсеяна ЕНЕРГИЯ, улавяна локално и поддържана в тази форма от резонансна СВОБОДНА РАЗСЕЯНА ЕНЕРГИЯ.

 14- САМУЕЛ ХАНЕМАН – (Създател на научната Хомеопатия): Динамичната енергия, която липсва в трупа и която живия организъм притежава, се нарича жизнена сила. САМАТА СЪЩНОСТ НА СИЛАТА ИЛИ ЕНЕРГИЯТА ВИНАГИ НИ СЕ Е ИЗПЛЪЗВАЛА.

 15- ДИМИТЪР ДЕЛЯН – („Извънземие“, 1993г. изд.“Астрал“ София, „Второто пришествие“ 1995г. „Хемус“ София): Когато бегло обрисуваме техническите постижения на Атлантида, включително и овладяването на МОЩНА, ЕСТЕСТВЕНА И ВСЕ ОЩЕ НЕПОЗНАТА (за щастие) НАМ ЕНЕРГИЯ… НЛО са свързани с невероятно присъствие и излъчване на ЕНЕРГИЯ, КОЯТО ВИДИМО НЯМА ОТКЪДЕ ДА ДОЙДЕ… Чудесата са инсценирани от чужд режисьор, който познава и използва огромни инеизучени от нас Енергетично-полеви планетарни и извънпланетарни дадености…

16- ЖИЛДА БУРДЕ – („50 години НЛО мистерия“ 1997г. изд. „Мириям“ София) Учени продължават да разсъждават върху понятието „ОТРИЦАТЕЛНА ЕНЕРГИЯ“ или маса, която би имала интересна способност да поражда отблъскваща гравитационна сила.

 17- Х. ЛАМЕР, О. СИДЛА – („НЛО – факти и документи“, 1998г. изд. „Литера прима“): Много богатите на енергия и маса спрингс, бихапритежавали достатъчно много ЕКЗОТИЧНА ЕНЕРГИЯ в себе си, за дамогат да стабилизират една дупка на червей.

 18- ЛУЧИАНО БОКОНЕ – 1993г. ТВ – Рай-1: Документира фотографически наличието в нашата атмосфера и върху почвата невидими биофизични структури със светлинни, магнитни и лъчисти свойства, живеещи ЗАД ГРАНИЦАТА НА НАШАТА ФИЗИЧЕСКА ПРИРОДА.

 19- ДЖОН КИЛ – („Операция Троянски кон“ 1983г.): „Летящите чинии“изглежда не прилитат при нас от някакъв си далечен свят или планета и не са представители на някаква тайнствена цивилизация. Те са наши непосредствени съседи, част от друго пространствено – времеви континиум на нашия свят, където животът, материята И ЕНЕРГИЯТА РАДИКАЛНО СЕ ОТЛИЧАВАТ ОТ НАШИТЕ.

 20- ФРЕД ХОЙЛ – (астрофизик, 1980г. Би-Би-Си): Хората – те са

преди всичко нещо като пешки в една огромна игра ръководена от чужд и неизвестен ни разум, контролиращ всяка крачка на човечеството. Този чужд разум произхождащ вероятно от друга Вселена, да речем от пето измерение си има свои ЗАКОНИ НА ФИЗИКАТА И ХИМИЯТА, НАПЪЛНО ОТЛИЧАВАЩИ СЕ ОТ НАШИТЕ. Той умее и владее преодоляването на БАРИЕРИТЕ на времето и пространството, които са ограничени за нас.

21- ВЛАДИМИР ВЕРНАНДСКИ – (учен, енциклопедист, „Картина на света“, 1930г.) Съзнанието не е форма на материята и ЕНЕРГИЯТА. Но в света освен материята има още една форма на регулиране на ЕНЕРГИЯТА – съзнанието

 22- АКБАР ТУРСУНОВ – (СССР, „Проблемът СЕТИ“, 1971г.): Възможно ли е ТРЪГВАЙКИ ОТ НАШИЯ ОПИТ, ГЕОЦЕНТРИЧЕН И ОГРАНИЧЕН ВЪВ ВРЕМЕТО,

получен в хода на изучаването на локалното поведение на материята „тук“ и „сега“, АДЕКВАТНО ДА СЪДИМ ЗА ГЛОБАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ВСЕЛЕНАТА…

 23- АЛЕКСАНДЪР ЗЕЛМАНОВ – (СССР): ВСЯКО, КОЕТО И ДА Е ТЕОРЕТИЧНО ТВЪРДЕНИЕ, СПРАВЕДЛИВО ЗА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА, НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СПРАВЕДЛИВО ЗА ВСЕЛЕНАТА КАТО ЦЯЛО. („Мъдростта на небето“, 1983 София)

 24- АЛЕКСАНДЪР МИЛН – английски учен, 1971г.: Не само мисля, но и считам, че ВСИЧКИ ФИЗИЧЕСКИ ЗАКОНИ ДНЕС СА НАПЪЛНО НЕПРИГОДНИ ЗА

ОПИСАНИЕ НА ВСЕЛЕНАТА и това трябва да се направи в аксиоматично- дедуктивен маниер. Защо? Ами защото теорията на относителността не издържа на екстраполацията във вселенски мащаби.

25- АНДРЕЙ МОСТАПЕНКО – (СССР, 1971, философ): Светът в който живеем е един от многото възможни светове, защото се основава на безспорното философско предположение за неизчерпаемост на материята, за това, че НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ОКОНЧАТЕЛНИ, ОБЩОВАЛИДНИ И ФУНДАМЕНТАЛНИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ СЕГА.

 26- ВИТАЛИЙ Л. ГИНСБУРГ – („Проблемът СЕТИ“ изд. Наука и изкуство, 1979) Въпросът който ме помолиха да обсъдя се свежда до следното: възможно ли е на отдалечени планети или комети, естествените или изкуствените спътници на планетите и т.нат., т.е. В ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ЦЕНТРОВЕ НА НЯКОЯ ИЗВЪНЗЕМНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, ДА ДЕЙСТВАТ ДРУГИ  В СРАВНЕНИЕ СЪС ЗЕМНИТЕ ФИЗИЧЕСКИ ЗАКОНИ? Съвсем е очевидно, че

положителния отговор на този въпрос би могъл да има далеч отиващи последствия от гледна точка на оценките на различните черти и характеристики на съответната извънземна цивилизация. ВсъщностЗАКОНИТЕ на физиката, биологията и т.нат. се установяват въз основа на наблюдението или изучаването на ограничен, а практически дори сравнително малък брой обекти. След това се приема, че такива обекти и при същите условия трябва да се подчиняват наустановените закони. Частен случай на такъв общ подход е твърдението за еднаквостта на всички електрони, водородни атоми ипр.

 27- ЕРИХ фон ДЕНИКЕН – („Спомени от бъдещето“, 1968 г.изд. „Литера прима“): Какво би станало, ако всички или само високо развити човешки мозъци са в състояние свободно да боравят с НЕПОЗНАТИФОРМИ НА ЕНЕРГИЯ и да осъществят връзка с всички живи същества? Дадопуснем, че човешкия мозък разполага с възможно най-силна форма на енергия. Тогава един мощен импулс, мисловен импулс, би се усетилнавсякъде. Ще се удаде ли на науката да докаже подобна „щура“идея? Имам предвид форма на ЕНЕРГИЯ, която присъства и действа навсякъде по един и същ начин и в един и същ момент. Предполагаме действително ЕДНА ОЩЕ НЕИДЕНТИФИЦИРАНА ФОРМА НА ЕНЕРГИЯ, която един ден ще направи недостижимото достижимо.

 28- ЙОАХИМ ИЛИС – (професор, Институт „Макс ПЛАНК“, 1980 г.):

Всички ние сме до полуда влюбени в обективността. Държим се така, сякаш „обективното доказателство“ е последното от всички възможни твърдения, най-високото от всички достижими стойности И СИ ВЪОБРАЗЯВАМЕ, ЧЕ ЖИВЕЕМ В ЕДИН ОБЕКТИВНО ДОКАЗАН СВЯТ, КОЙТО НАРИЧАМЕ МОДЕРНА НАУКА. Тук той трябва основно да се демитологизира, за да не затворим достъпа до нас самите и до ИСТИНАТА ЗАД ЦЯЛАТА НАУКА.

 29- МАКС ТЮРКАУФ – (професор, Базелски университет, 1980г.):

Естествените науки в крайна сметка се опитват да сведат всичко до физико-химически процеси, обаче ПАРАНОРМАЛНИТЕ ФЕНОМЕНИ СА СВЪРЗАНИ С ТОВА, КОЕТО НАРИЧАМЕ ЖИВОТ ИЛИ СВЯТ НА ДУХА И КОЙТО СТОИ НАД ФИЗИКО-ХИМИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ.

 30- ЖАК Е. ШАРОН – физик („Духът на умрелите“, 1979г.,

изд.анонимно) УЧЕНИТЕ РЯДКО СА ГОТОВИ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ С „МЕТАФИЗИЧНИТЕ“ ВЪПРОСИ И ТО ПО ПРОСТАТА ПРИЧИНА, ЧЕ ПАЗАЧИТЕ НА ОБВИВКАТА НА „ОФИЦИАЛНАТА“ НАУКА НЕ ИМ ГО ПОЗВОЛЯВАТ. Заниманието с метафизични въпроси е смятано, както преди, така и сега за ненаучно. Лично аз намирам това отношение за скандално.

Приключвайки със случайно подбраните мнения, твърдения, становища, позиции, свързани с категорията ЕНЕРГИЯ (навсякъде изписаното с главни букви в цитатите е мое – авт.)

респективно визиращи и науката трябва да кажа, че в никакъв случай не изчерпват казаното и написаното през дългата история на човешкото познание. За енергията и науката може да се издирят стотици други определения и характеристики направени от учени , ерудити, специалисти и мъдри представители на човешкия род. Затова като завършек на опита ми да направя лаконичен преглед на квалификациите за това понятие и преди да

изразя моето мнение и да кажа какво е моето становище за тази категория, се осмелявам се да предложа още едно мнение на представител на модерната наука, което според мен може да бъде разбирано и като генерален синтез на всичко написано дотук.

 31- Джеймс Конант – (САЩ, 1952г., „Модерната наука и модерния човек“): „Аз положително не съм горещ привърженик на НЛО, но въпреки това мисля, че с метода на „най-близкото“ (т.е най-лесното – уточ.В.Н.) проблемът само е прехвърлен в глуха линия, но не е решен. Ако непрекъснатите напомняния не водят до успех, тогава битрябвало те да се насочат към мисълта, че ЧЕСТО ЕПОХАЛНИТЕ И ФУНДАМЕНТАЛНИ ОТКРИТИЯ СЕ ПРАВЯТ ОТ АУТСАЙДЕРИ, които не загрижени за „настоящето знание“ навлизат в „екзотични“ е незабелязани райони и там имат успех. На тези аутсайдери „най-близкият отговор“ не им е достатъчен.

Всеки професионално не деформиран изследовател, ако се

съсредоточи няма как да не стигне до натрапващия се извод, че всички представени умозрителни конструкции подсказват въпреки научните съображения, предпазливо недоверие или по-скоро подозрение към властващото схващане за категорията ЕНЕРГИЯ.

Но…..небезизвестното нашенско самочувствие и напъни да се самодокажем като като уж с  най-богат в лексикално отношение народ, понякога ни докарва колкото шеговити , толкова и несъстоятелни определения, дефиниции и квалификации, че наистина срамът надделява над гордостта. Тук ми се прииска да предствавя какво битува из нашата книжнина, в това число и писания в интернет . Само и единствено за радост на окото на четящите хора. Ето  и някой от значенията на думата енергия. Механична енергия. водна енергия. електрическа енергия. човешка сила, способност за работа, за действие.
енергиен, енергийна, енергийно, енергийни, енергийна база…. и техните сурогати наречени синоними: сила, мощ, активност, интензивност, деятелност, усърдие, старание, напън, дейност решителност, настойчивост, упоритост, енергичност, живост, пъргавина, еластичност, гъвкавост, пъргавост, желание, готовност, нетърпение, страст, пламенност, ревност, жажда, алчнос, замах, ентусиазъм, жизненост, оживеност, увлечение, смелост, блясък, елегантност  жилавост, издръжливост, напрегнатост,  мъжество, мъжественост, юначество, пара, изпарение  предприемчивост, въодушевление, пълна пара, инициатива,  жизнеспособност, мощност  производителност, динамизъм!

Какво богатстно на израза, на смисъла , на дефинирането на човешките дейности и на празнодумието. Добре е според мен да потърсим и да анализираме уфологичните аспекти на тази категория, в контекста на множеството догадки, подозрения и предположеня на споменатите автори.  Нещо повече, убеден съм, че разковничето, ключът заразгадаването на тайната на феномена НЛО е скрит именно в неадекватното употребяване на категорията Енергия при разглеждане на фундаментални процеси и явления. Защото трябва да признаем, че има доста несериозни разработки в уфологията. Независимо дали от отявлени скептици или уфоапологети, спекулиращи с фактологията за НЛО. Според мен, градивни и перспективни хипотези и теории за НЛО трябва да се правят само, ако бъде преодоляна научната бариера на категорията Енергия. Априори се доказа, че реалността, която сме обозначили като НЛО не е подвластна на досегашните мисловни модели, в които присъства амортизиран понятиен апарат, с който не можем да изследваме  сериозно феномена НЛО. При анализиране на проявленията и състоянията на НЛО сенатрава изводът, че когато бъде използван научен инструментариумвключващ  класическата категория ЕНЕРГИЯ, винаги се стига несамо до логическа, но и до теоретическа безизходица. Ако използвам по-силни и крайни определения, бих казал, че Енергията е кошмарът не само пред изследователи на НЛО, но и при изучаване на другизагадки. Мисля, че можем да разчитаме на успех, само ако приемем работната хипотеза, че неразбираемото и феноменалното при НЛО се дължи единствено и само на неподозираните от нас други закони и закономерности, на които НЛО са подвластни.         Мисля, че при тях е актуална друга и непонятна за нас реалност, подчинена вероятно на фундаменталната общовселенска НЕЕНЕРГЕТИЧНА ФОРМА НА ДВИЖЕНИЕ ИСЪСТОЯНЕ НА МАТЕРИЯТА. С всички произтичащи от това съвсем други, нови, непознати и абсолютно неподозирани от нас закони и закономерности, иманентно съдържащи в себе си „известните“ ни Пространство-Време-Материя- Енергия. В същото време, вероятно до болка познатите ни класически „земни“ закони и закономерности са частен случай или нещо, като подсистема на по-всеобхватните, по-фундаменталните Вселенски реалности и закономерности. В този смисъл искам дебело да подчертая, че такова разбиране за същността на този вселенски фундамент не противоречи на нашите земни закони и закономерности, но е потребно много интелектуално усилие и работа, за да се стикова категориалния и понятийния апарат на сегашната наука, с тези по-общи основни положения във вселенската йерархия, мисля аз. По всяка вероятност представителите на извънземието и НЛО които виждаме, документираме и вече имаме база фактология,  познават и владеят до съвършенство действието и приложението на непонятните ни всемирните фундаментални закони и закономерности.Това предполага, че имат безупречни методи и методология за преодоляване на граничните вселенски бариери, разделящи световете на такива,при които са валидни подобни на познатите ни земни закони и други, при които действат по-сложните, но и фундаментални вселенски закономерности и закони Според мен, такова състояние не конфронтира, а по-скоро би трябвало да хармонизира всички и всякакви усилия за актуализиране на днешните познавателни процесиотносно АЯ и прочие корелиращи загадки, феномени и непонятности.

Мисля, че ако вникнем по-задълбочено в онтологичната същност на НЕЕНЕРГЕТИЧНАТА ФОРМА НА ДВИЖЕНИЕ И СЪСТОЯНИЕ НА МАТЕРИЯТА, спокойно можем да приемем валидността на принципа за екстраполируемост именно на това основополагащо и фундаментално състояние. Приемайки подобна формула в понятийния и категориалния инструментариум, всеки изследовател на НЛО и други загадки около нас и с нас практически реализира преодоляване на най-голямата бариера при квалифициране на реалностите. Великият Гьоте е казал: „Заблудата е добро нещо. Една нова истина не е по-вредна от една стара заблуда.“ В този смисъл, ако се опитаме да употребим предложената хипотеза, като вероятност за реалност управлявана от закони и закономерности, при които над всичко стои фундамента за НЕЕНЕРГЕГЧННА ФОРМА НА ДВИЖЕНИЕ И СЪСТОЯНЕ НА МАТЕРИЯТА, всички заблуди и терзания на уфолози и

други изследователи на загадките ще изчезнат. В този смисъл главната причина за недоимък на истини за света в който живеем ще отпадне. Неспособността ни да разберем тайните и загадките, поради обсебилите ни « т.н. научни» заблуди и продължаващи да сковават и обременяват иследователското мислене на днешния човек ще направи крачка апред. Така всички спекулации за НЛО ще се превърнат в една“стара заблуда“ доминирана от една „нова истина“.

За да не изглежда всичко, като наперена фразеология и позьорство с дълбокомислени разсъждения, нека да погледнем който и да реално доказан факт за проява на НЛО. Нека  всеки признае пред съвестта си не само ,че винаги, а и веднага се натрапват въпроси,въпроси и въпроси за ЕНЕРГИЯТА !

Що за енергия консумират НЛО при смайващите и непонятни маневри …надежно и научно документирани ”САЩ-НАСА”, “СССР-КГБ-Инфо”, “Франция- Жепан”…и т.н.и .т.н.!?

Каква е енергията, която НЛО използват за пътуване в космическия безкрай, ако действително са извънземни пришълци?

Каква е енергията, която управляват при материализирането и де-материализирането си?

Каква е тази енергия, която парализира земната биология и технология, но и  блокира всички продукти на нашата технология при среща с тях?

В края на краищата каква е тази енергия, която

НЛО използват, а ние все още не сме в състояние да дефинираме ,определим, проумеем, камо ли да разберем? Дали не ни повлича научната инерция, още когато задаваме въпросите си и задължително предпоставяме нещата, като говорим за енергията в нейният традиционен консерватиивно – научно – земен аспект и  използваме категориалния апарат на днешната физика и философия?!

Може да бъдат формулирани още десетки подобни въпроси. И какво от това?!, адекватни отговори досега никой никога не е формулирал. Според мен независимо от кого, къде и кога, ако се вземе в съображение обстоятелството, че разглеждаме доказано присъствие на НЛО и че за него е в сила неизвестната и неподозирана от нас НЕЕНЕРГЕТИЧНАФОРМА НА ДВИЖЕНИЕ И СЪСТОЯНИЕ НА МАТЕРИЯТА, възможността да отговорим на множеството въпроси е по-реална, отколкото ако продължаваме да се доверяваме на ограниченото интерпретиране на тази категория. Нещо повече, вероятно именно НЛО е най- показателния пример за човечеството, че съществува нещо непознато и неподозирано, което ТЕ владеят и управляват по законите за трансформация и трансмутация на вездесъщата вселенска многолика според нашата терминология енергия. Мисля, че най-поразителният пример е тяхната способност да се материализират и де-материализират, т. поява и изчезване за части от секундата. Защото само и единствено ако се владеят законите и закономерностите за преминаване от енергетична в не енергетична форма на движение и състояние наматерията е възможно да се реализират тези състояния. Не съм сигурен дали, ако употребя метафората мимикрия, ще бъда разбран, но допускам, че ще бъде по-лесно да се вникне в моето предложение за единствената възможност да разберем феномена НЛО, с неговите всевъзможни, всякакви и весдесъщи не-енергетични състояния, проявления и реализации.

Е..,ако това не е същността на партньора на самия Бог…Богинята Енергия, какво е тогава!?

Убеден съм, че НЛО категорично се проявяват като мимикриращи, някакви двойнствени същности. Именно за това не винаги свидетелствата и доказателствата за тях са  еднозначни, безспорни и убедителни. Мисля , че наукофилите трябва тук  да търсят «гордиевия възел» на загадъчната уфологична фактология. В тази връзка предполагам, че осъществяването на контакт с Тях ще става единствено и само, ако те оценят това за целесъобразно, узнавайки че ние сме достигнали ниво за общуване с тях. Всякакви там радиотелескопни и радиоконтакти за търсене на контакти са обречени!!!

Именно заради бариерите на нашите ограничени във времето земни познания. В този смисъл е и подозрението ми, че контактите с ТЯХ не могат да се осъществяват по наше желание, както се опитват някой създатели на новата религия «т.н.наука» да ни манипулират и с това да дискредитират реалните факти за феномена НЛО.

Мисля, че съм задължен да направя един мост от територията на бариерите пред изследването на НЛО, към другите, не по-малко загадъчни феномени. Защото енергетичните научни бариери не се отнасят само до НЛО и извънземието. Поради нежеланието ми да влизам в ялови академични и риторични сблъсъци с амбициозните словесни безсъдържателности на „научно обоснования“ скептицизъм, ще формулирам един въпрос към господа пазителите на научните устои.

Каква е енергетичната същност на разнообразните феномени, като полтъргайст, телепатия, телекинеза, пирокинеза, телепортация, левитация, шумните днес екстрасензорни перцепции известни с името пара-психологични енигми и различните проявление на т.нар. радиестезия, а защо не и спорното състояние получило гражданственост, като контактьорството т.е. общуване с „извънземен разум“ и множество още свидетелства за необясними факти, процеси,явления? Наистина не искам да слизам ниско и да подхващам овехтели  и ялови теологични спорове с представителите на консервативното мислене, за обективността, доказателствата и значимостта на тези загадки. Но, това не означава, че не трябва да се дискутират някой от свидетелствата за проявлението на тези науко-не-удобни състояния и процеси. Затова прехвърляйки мост в територията на тези феномени, мисля, че и при тях става дума за незнайни и непонятни за нас особености на НЕЕНЕРГЕТИЧНА ФОРМА НА ДВИЖЕНИЕ И СЪСТОЯНИЕ НА МАТЕРИЯТА, която се проявява като цялостно трансформирана в познатата ни земна форма и валидните за нея закони и закономерности. Мисля да вървим напред. Точно поради това, че не можем да вникнем в това състояние на нещата, не успяваме да ги вкараме в рамките и схемите на физиката и догматичното познание днес. Мисля, че именно при тези феномени става дума за най-тънките, най-сложните и най-трудно обяснимите от гледна точка на съвременното научно знание, процеси и форми за енергетични трансформации, трансмутации и преходи от неенергетична в енергетична форма на движение и състояние наматерията.

Нека да зададем и въпросът, чийто отговор  преднамерено се отлага  или манипулира,   като например, каква е същността на енергийно-биологичния обект ЧОВЕК?

Какво е, резултат, носител или генератор

на неенергетична биологична загадка? Какъв е енергетичният статус на присъщите уж само на човека свойства- разум, съзнание, мислене?

Мисля, че при тяхното движение, процеси и състояния са в сила изказаните  по-горе предположения за фундаменталния статут на НЕЕНЕРГЕТИЧНИАТА ФОРМА НА ДВИЖЕНИЕ И СЪСТОЯНИЕ НАМАТЕРИЯТА, чиято същност трябва не само да признаем за факт,  но и да изучаваме и изследваме. Точно затова нашето съзнание, разум и мислене е най-сложната и поради това най-стабилната, но и най-непонятната за нас форма на движение и състояние на материята, а уж адекватна на енергията?! Смехория!!!!

Иначе казано, най-големите загадки пред земната човешка

цивилизация са били Космос-Земя-Живот-Човек и иманентно свързаните с тях Пространство-Време-Материя-Енергия. /по долу има подробна теоретична разработка по въпроса/ Според мен, има едно нещо което е основополагащо за всичките дискутирани досега мисловни конструкции! Взаимно-обусловеността на тези фундаментални „квартети“ има една единствена свързваща константа – законите взаимовръзките, взаимозависимостите и закономерностите произтичащи от енергетичната и не-енергетичната форма на движение и състояние наматерията.

P.S стоновището дотук ангажира единствено и само авторът…Лазаров Иван

 

Следва усещането,, светоразбирането, и убедеделното твърдение и „доказателство” на академично образования и с дългогодишна инженерна практика г- н  магистър  инж.Никола Станев…по силата на обстоятелствата сега   богоугодник и Монах. Без никакви  редакции и вмешателства представяме автентичния текст за ползу историю и за анализ на знаещите и можещите да правят изводи днес и сего

Статия на инж. Николай Станев –„Мъдромер” Русе

Човекът,Човекът „HOMO SAPIENS“ – разумен човек,

Човекът „HOMO SAPIENS“ – същество, което знае, че знае.

НИКОЛА ЧИПРЯНОВ

Човекът представлява едно безсмислено въодушевление!

Въодушевлението е нещо необяснимо.   ЖАН ПОЛ САРТЪР

Могат да се напишат много определения, сентенции, афоризми и прочие за човекът. От гледна точка на ТХК (Теория за Хармоничния Кристал) човекът е хармонично пространство. Както всяко пространство, така и човекът е сътворен от и във всеобщото хармонично пространство с определена цел, смисъл и съотношение.

Разбирането на категориалната система пространство чрез ТХК (Теория за Хармоничния Кристал) води до представянето му посредством трите единосъщни и неразделни величини, които определят стойностите на основните качества на пространството, което от своя страна ни дава отговора на многобройните въпроси свързани със светогледа на човечеството.

Като всички пространства, включително и всеобщото хармонично пространство притежава тези три единосъщни и неразделни величини. Трите величини определят неговия вид, род и индивидуалност. Това са вечните отношения, вечната материя и вечното движение. Стойностите на трите основни качества на пространството се определят от произведението на трите единосъщни и неразделни величини

 

Е = tg от алфа m v2  (І)             КП = m v2/ tg от алфа   (ІІ),

 

където  Е е енергията; КП е качествено пространство или (качествени промени)? на пространството; m е масата на пространството; v е скоростта на движението, а tg от алфа е ъгълът на отношението.

Човекът е рационално индивидуално пространство със силно развит инстинкт за самосъхранение. Открил енергията на мисълта дължаща се на умозаключението. Невидима и бърза, а посредством   математиката човек е я превърнал в точна и съответно в надеждна енергия. Следствие на което е повишил надеждността на пространството човек и съответно на всеобщото хармонично пространство. Благодарение на тази енергия пространството човек  постоянно преоткрива пространството и усвоява все нови видове енергии, което създава условието човек да се променя качествено в рамките на допустимото от всеобщото хармонично пространство отговарящо на принципа на неопределеността.

Отношението между човека и всеобщото хармонично пространство предопределя неговото пространство.

Изразено чрез ТХК всяко пространство е самоопределящо и предопределящо. В зависимост от отношението изразено чрез tg от алфа и определено от ъгъл алфа, материята с масата и движението посредством скоростта, пространството бива предопределено и  самоопределено. Човек като пространство се предопределя с което се самоопределя. Тоест човек променя – изкривява пространството и с това въздейства върху всеобщото хармонично пространство. От своя страна всеобщото хармонично пространство е в зависимост от отношението на подпространствата към него. Така със своите действия и въздействия човек като пространство се и самоопределя.

а) Разбирането на първото основно качество на пространството енергия чрез ТХК от човечеството дава друга представа за света в който живеем.

б) Разбирането на второто основно качество качествената промяна човек създава възможност за самосъхраняване чрез самоусъвършенстване посредством  отношението на творението към твореца. Проумяването на понятието качествена промяна  води до ускоряване на качествените промени в нас самите. Защото, дефакто е признато от религиите и еволюционистите, че човек е по-подготвен да усъвършенства творенията си, отколкото себе си. По този начин чрез своите творения човек се самоусъвършенства  т. е. се променя качествено. Което от своя страна напълно съответства на филисофското умозаключение, че количествените натрупвания водят до качествени изменения.

в) Разбирането на третото основно качество на пространството отношението, което създава условие за осмисляне и виждане на хармонията. Преосмислянето на третото основно качество на пространството човек, че първа величина на пространството човек води до допускането за смисъла на своето съществувание. С това ни се дава възможност за участие при осъществяване на вечния кръговрат и развитие на всеобщото хармонична пространство.

Всяко пространство е в директна и индиректна зависимост от инстинкта за самосъхранение. Именно това води до борба за съществуване – жажда за живот на всяко пространство. Тази зависимост важи в пълна сила и за пространството човек.

Сега науката има понятие за живот определен от два принципа:

- първият е на ред установен през ХVІІ век и гласи: „Omne vivum ex vivo“ – Всичко живо произлиза от живо.

- вторият принцип е на Пиер Кюри, който е в съответствие с научните открития на Луй Пастьор и гласи: “ асиметрия може да се прави само под влияние на причина притежаваща също такава асиметрия“.

От написаното следва, че човек като асиметрично пространство е с асиметрична структура. Вижда се и се разбира, че отношението между асиметричните кристални структури (не жива материя) отнесена към асиметрични кристални структури (жива материя) са определяли и самоопределяли взаимното си развитие в зависимост от кръговрата на Вселената.

Това отношение се изразява със съответното четвърто измерение.

Асиметричните и симетричните пространства постоянно качествено се променят. Вечните качествени промени са породени от:

- Вечните отношения;

- Вечната материя;

- Вечното движение.

Това е един непрекъснат процес, който протича в нас и около нас – във всеобщото хармонично пространство.

Противоречията които се пораждат между ТХК и принципите на Реди и Пиер Кюрие са по причина разбирането на фундаменталния закон за Енергията. Което пък е следствие на фундаменталните разбирания наложени от времето и степента от проумяването на понятието пространство като функция от аргумента време. Това води до непълно разбиране на трите единосъщни и неразделни величини: отношение, материя и движение. Игнорирането на отношението, като величина създава друга представа за основните качества на пространството:

- енергия на пространството;

- еволюция на пространството;

- отношение на пространството.

Поради това ТХК развива, обогатява и хвърля нова светлина върху понятието живот.

Нека да не забравяме поуките от историята във времето.

Само преди 400 години Галилео Галилей….

Науката …

Човечеството интуитивно разбира, че цялата Вселена е жива. Смътно се догажда, че идва времето, когато трябва да напусне Земята. Приближава момента, когато условията за съществуване на сегашните пространствени структури наречени от сегашния човек асиметрични и класифицирани като флора и фауна ще бъде невъзможно.

Както по напред подчертахме, че трите неразделни и единосъщни величини на всяко пространство във всеобщото хармонична пространство моделира в себе си инстинкт за самосъхранение. Този първичен инстинкт  е свързан с овладяването на енергиите от човека. Заставя човека да търси убежище за живот на други планети.

Това ражда идеята за отговора на липсващите структурни форми в качествените промени при развитие и на човека и на всички асиметрични пространства. Качествените промени не започват и не свършват на Земята. Те не са откъснато явление и частен случай.

Причината която принуждава човека да продължава качествените промени е инстинкта за самосъхранение. Този инстинкт заставя човека да се променя качествено чрез творенията си.

Затова човек е вперил поглед към звездите. Поемането на пътешествие към звездите налага необходимостта  човечеството да бъде на своите интелектуални , финансови икономически ресурси.

В настоящият етап на развитие човешката цивилизация няма условие за звездни полети. Причините са многослойни  и не са обект на това изложение. Въпреки това се налага да маркирам някой от тях, които считам.

Само в Галактиката Млечен път в която се намира Слънцето (Земята) има над сто милиарда звезди. Най-близката звезда до Слънцето отстои на повече от две светлинни години разстояние. При сегашното ниво на технологиите са необходими много поколения човешки животи за да стигнем и да се върнем на Земята. Другите проблеми които възникват от разстоянията  са енергия, храна, вода, въздух, сигурност на полета и прочие.

Необходимо е да намерим планетата в необятния космос на която ще има условия за съществуване на асиметричните пространства и на Човека когато стъпи на нея.

Първото и най-важно условие  за разрешаване на тези въпроси е да открием единната теория за света с нов фундаментален закон за енергията. Теория, която да ни разкрие възможността за преодоляване на бариерата от скоростта и времето. Реална теория, която да ни даде всеобхватен светоглед. Светоглед свързващ необходимото, и достатъчно условие, и тяхното отношение с всеобщото хармонична пространство за да си отговорим на въпроса откъде сме, откъде идваме и къде отиваме. С това се изпълняват изискванията чрез които се създава възможност за разбиране на целта, и на смисъла, и отношението на всеобщото хармонична пространство и съответно вписването на човешкото пространство в кръговрата на Вселената и за в бъдеще.

ТХК (Теория за хармоничния кристал) създава тези условия описани по-горе с едно ново представяне на математическия модел за енергията и качествените промени. С ново представените фундаментални формули се изразява реалното състояние на всяко пространство.

От формули (І) и ІІ), които са фундаменталните закони за енергията и качествените промени на пространството приемат конкретен вид за съответното пространство като до всяка величина се записва като индекс съкратено името на пространството. Така за пространството човек получаваме следните формули:

(1) Eчов = tg от алфачов mчов v2чов;

(2) КПчов = mКП чов v2КП чов / tg от алфачов ;

(3) tg от алфачов = Eчов / (mчов v2чов);

(4) tg от алфаКПчов = mКП чов v2КП чов / КПчов ;

(5) mчов =  Eчов / (tg от алфачов v2чов) ;

(6) mКП чов = КПчов tg от алфаКПчов / v2КП чов ;

(7) vчов = ± [Eчов /( tg от алфачов mчов)]1/2 ;

(8) vКП чов = ± [tg от алфаКПчов КПчов /(mКПчов)]1/2 ;

(9) tчов =  ± 2пиY чов / [Eчов /(tg от алфачов mчов)]1/2;

(10) tКПчов = ± 2 пиYКПчов /[ tg от алфа?КПчов КПчов /( mКПчов)]1/2.

От представените формули от (1) до (10) се вижда, че величините на всяко пространство и основните им качества могат да приемат стойностите  от минус безкрайност (– ?) до плюс безкрайност (+ ?) включително  и нула (0) и то на два пъти за един кръговрат с което се изпълняват изискванията за нова единна теория на света.

Новата фундаментална формула за енергията показва, че пространствата са едно в друго и едно до друго. Още се вижда, че всяко пространство зависи  от всички пространства, както и всички пространства зависят от всяко едно поотделно.

Чрез ТХК (Теорията за хармоничния кристал) фундаменталните формули (І) и (ІІ) за енергията и качествените промени ни помагат за извеждането на правилата по добиването на енергия и изпълняването на условието за качествени промени.

„Енергия се получава от енергия и с енергия“.

„Качествени промени се постигат от качествени промени чрез качествени промени и с качествени промени“.

Посредством фундаменталните формули за енергия и качествени промени се получава ново разбиране виждане за времето като аргумент на пространството. Следствие на което можем да напишем, че

„Миналото е предопределило настоящето. Миналото и настоящето определят бъдещето. От което следва, че бъдещето е предопределило и настоящето и миналото“.

Чрез това умозаключение от интерпретацията на фундаменталните закони създаваме възможност за по-реални прогнозни  резултати. Това повишава надеждността  на пространството и прави теорията по-реална и приложима. Всичко това се потвърждава от опита и наблюдението при всички пространства. Написаното без никакви изключения важи  и за пространството човек, стига да подхождаме непредубедено

В заключение мога да напиша, че човекът HOMO SAPIENS“ е асиметрично пространство родено при постоянно променяща се Вселена. Пространство, което непрекъснато иска да знае, въпреки, че знае, че никога няма да знае всичко.

 

PS Някой наблюдателни читатели ще забележат сходството на еволюционни промени с качествени промени. Всеки има правото да тълкува написаното според личния си светоглед, но да не забравя, че еволюцията на Дарвин във вида в който се тълкува от публичното пространство я приемам като нереална. Светогледа ми е в пряка зависимост от разбирането на четвъртото измерение.

инж.Николай Станев – член на клуб „Мъдромер“- един от създателити на русенския клуб за ганериране на парадоксални олтернативи – 1990 г

п.п.курсив навсякъде мой :и.л.

 

 

 

             Ако някой , някога има какво да каже, коментира, оспори,критикува или предложи алтернатива…добре дошъл в информационното пространство на БУМ. Тук е зона на свободните становища, мнения и иновациии относно предложените тук нови и нестандартни умозрителни конструкциии и теоретични разработки.

Естествено  веднага ще се възползваме от становища и на друг автор, който „налива вода в нашата мелница”, за баланс, каквато уж е традицията. Щем не щем , ще го направим, защото уж т.н. научни  аргументи  и становища имат тежеста на „Великата египетска пирамида”, макар авторът на това което ще цитираме хабер няма  от пирамиди и прочие, мислим ние.

„ Файнманови лекции, Том 1, 1970 г., стр.51:

„Важно е да се разбере, че в съвременната физика е неизвестно, какво е това енергия.”

Ние не знаем защо това е така. Файнман е лауреат на Нобелова награда за 1965г. Ако някой след него беше заявил, че е разгадал какво е това енергия, щях да го прочета – пише и разсъждава Емил Граматиков в списание „Вселена НАУКА И ТЕХНИКА” в броя от април 2011 г.

„Според някой хипотези познатата физична материя е незначителна форма на проявление на невъобразимите енергии, скрити във вакумната материя”-пише той пак там.

„Светещото вещество е само 4%, 22% е тъмната материя, а всичко останало е тайнствената тъмна енергия

чиято физична природа още ни е непозната”- според /Кюркчиева, Голев/ пише Е. Граматиков пак там.

„Ясни основни понятия и строго очертани дефиниции са възможни само в хуманитарните науки, те се стремят към интелектуална систематизация на някаква област от факти. В природните науки такава яснота е излишна и дори невъзможна….Биологията и до днес не е сигурна в съдържанието на понятието „живот”..…пише той пак там.

Кърт Вонегът разбрал за разлика от физиците, че като приемем времето за четвърто измерение – движението изчезва и Вселената застива…щом времето е ос, то тя трябва да има и начало. Така се появи Големия взрив. Не може да се посочи точката, от която е започнало разширението, и затова започнаха да говорят, че вав всяка точка се е раждало пространство.

 

         Масата е третото неизвестно в науката. Масата е дължина на трета степен, разделена на време на втора степен. Уточнена и усложнена, но отчайващото е друго – картината на света е плоска, тя е двумерна. И двете теории: и Специалната и Общата са кинематични, движенията на планетите в ОТО са по „геодезични линии”, „тунели” в ространството, по които тези тела се движат без участието на никакви сили.”- пише той отново  там. И накрая за да не прекаляваме Е.Граматиков пише и следното, което аз подкрепям безрезервно Обществото. То е сляпо, но има своята сетивност.Постепенно оттегля подкрепата си за науката.”

Накрая нека се върнем към вероятността за възможно съвокупление между всемогъщия Бог и богинята Енергия. Дали от тяхната алегорична любов не се е появил Създателя ,Всемира, безкрайната Вселена, всичко живо и неживо, всичко видимо и невидимо, всичко, което сме ние, Космос, Земя, Живот,Човек!? Ами ако и съпътстващия човечеството феномен-загадка НЛО или пък  е някаква другост по име и название,  дали ще бъде зловреден размисъл, ако допуснем, че и тук проблематиката съдържа в себе си двамината, Всемогъщия Бог и весдесъщата Богина Енергия проявяващи се под формата на неенергетична форма на движение и състояние на материята!?

 

Но…непознатия за мен Емил Граматиков задължително и като неписано правило трябва да бъде приветстван за смелостта и обективното отношение към тези основнополагащи и фундаментални категории , за които той безпардонно изразява становище, което е обсолютно адекватно на днешния ден и е иначе казано „дясно съкрушително круше”/термин от бокса/ срещу несъстоятелната вече нучна парадигма. Дай боже у нас повече такива българи и може би обрулената ни държава да потръгне напред! Това беше морално и човешко отношение и становище към този и подобните му българи! Нека да ги има в излишък.

      Е.еее. намирам, че дотук баналностите не са отегчили някой посетители на сайта, но това  е нищо. Следва още по-необичливата за готовите да поглъщат сдъвкана информация, по-нетрадиционната, по-повече изискваща аналитично мислене  у част от нашенци,  и повече разграничение   от традиционализма мислене и най-вече повече либерално мислене  в образованите и спящи особи у нас, особенно относно нашата мътна и тъмна история натъкмена в разни учебници и дебели уж научни изследвания от  не по-малко обемни персони, когато сега и тук предложим в електронен вариант , книгата на СВЕТЛОЗАР РУЛИНСКИ, / активен изследвач и участник в почти всички теренни изследвания на „Мъдромер/

„Ш У М Е Р С К И  М И Т О В Е  В  Б Ъ Л Г А Р С К И Я

                       Ф О Л К Л О Р”

 Лично аз е убедих, че всякакви опити за анотация или

напъни за градивна критика и научни бръщолевения завършват катастрофално, само и единствино защото материята в посочената книга е трудна, сложна, непосилна и опасна за правене на квалификации относно автора и находките му! Иначе казано в русенския „Клуб за генериране на парадосксални алтернативи”-клуб Мъдромер се появиха българи , които са неподвластни на традиционно-академичното  мислене и по силата на законите в клуба те „отпрщиха” авангардното си мислене и го сътвориха в книги и писания, което на друго място в този интелигентен вид у нас не се появи. Нека историята бъде съдник. Останалото….другото…другото..другото е друго…

Завършвайки без никаква скромност казвам така, създаването на клуб за генириране на парадоксални алтирнативи е нещото , което ми дава мир на душата и поради това мога спокойно да си отида от този свят, защото осъществих една от мечтите си. Дай боже всекиму!

СВЕТЛОЗАР РУЛИНСКИ

Ш У М Е Р С К И  М И Т О В Е

В  Б Ъ Л Г А Р С К И Я  Ф О Л К Л О Р

ИЗДАТЕЛСТВО ДАНГРАФИК ВАРНА


СЪДЪРЖАНИЕ

    Въведение……………………………………………

I.Сътворението………………………….. 10

II. Семейството на Домна царица… 18

III. Ан ………………………………………. 26

IV. Енки…………………………………….. 26

V.  Енлил…………………………………… 43

VI. Нинхарсаг…………………………….. 54

VII. Богове от трето поколение…… 59

VIII. Сватбата на Ерешкигал………. 69

IX. Сватбата на Инана………………… 82

X. Коледа………………………………….. 92

XI. Лазарца……..……………………………100

XII. Китайски митове ..……………………..110

Епилог………………………………………. 124
Източници…………………………….. 128
Приложение 1……………………….. 131
Приложение 2……………………….. 161
Приложение 3……………………….. 166
На ползу болгаром и на пакост греком.Из приписки на последните бели листи на Жеравненския препис на История Славянобългарска. /по Раковски/

ВЪВЕДЕНИЕ

 

Както е прието, ще се опитам да обясня целта на написването на тази книга, към кого е насочена.

Давам си сметка, че дори да пренапиша всичко още два пъти – няма да достигна световните стандарти. Липсата на талант не може да се компенсира, а излишното “изпипване” е вредно. Врагът на перфекционизма е казал: ”По-добре работата да се свърши, отколкото да се свърши добре”. Във фолклора това звучи: ”Циндил-Пиндил на плета, Джаста-Праста на хоро”. Тая тематика просто плаче за перо от ранга на Н. Хайтов или А. Дончев.

За шумерската култура се пише малко. Обикновено се споменава заедно с още три-четири древни култури, което я обезличава. За това има важни причини и едната е страх от истината. Изглежда вече е време завесата да се вдигне. Това не е по моите скромни възможности, но ъгъла на завесата ще отместя.

Водещото начало на моето изследване е българският фолклор. Все още съм далеч от детайлното му познаване и едва ли зная повече от студентите 1-2 курс. От тях съм по-напред в разбирането на българския календар. Всичко, което пиша през последните няколко години, така или иначе опира до него. Използването му ми дава кураж да водя разговор с преподавателите на въпросните студенти. Когато се запознах със  шумерската митология от книгите на Зекария Сичин[1], видях, че множество събития, отношения, семейни връзки и т.н. се повтарят буквално или с голямо приближение в българските народните песни. Може да се предположи, че поради грамадния обем на българския фолклор ще се намерят песни за всеки мислим случай, включително и такива, които да напомнят за шумерския пантеон, но това да се дължи на голямата вариантност и да е чисто случайно явление. Това съм го имал предвид. Рискът да се опра на случайни прилики, да хвърля няколко години труд и да покваря някой доверчив читател си е мой. Отделих време и сили да разгледам по-подробно публикуваното на български език за шумерската митология; да прочета отново няколко хиляди песни. В резултат се появи тази книга.

Малко встрани от основното съдържание е главата за китайските митове. Там се вижда ползата от сравняването на отдалечени в пространството общества. Въобще не е сигурно, че китайците ще се зарадват. Те упорито отстояват самобитността на собствената си култура. И сега от центъра се озовават в периферията. Неприятно.

Исках да напиша книга патриотична. Това, че българският народ е пренесъл старите традиции през повече от 4 хилядолетия, би трябвало да събуди гордост в българина, където и да се намира по света. Срамно е, че родените в чужбина българи по правило не са с български имена и не знаят български език.

Информацията в народните песни, бит, традиции е по-голяма от съдържащата се в Библията. Смея да твърдя, че е и по-достоверна, защото е немислимо тя да бъде манипулирана от отделна личност. Напротив, текстовете в Библията много лесно, по заповед, са били променяни, допълвани. Това е общоизвестно – твърдят го учени-библеисти. Въпроса за това – кое е по-свещено – няма да засягам по понятни причини.

В процеса на работа шумерското начало зазвуча по-силно. Започнах да осъзнавам, че Първата световна цивилизация като свръх нова звезда е осветила всичко по земята. От тук следва, че всички следващи земни цивилизации носят следи от Шумер. Ами Атлантида? Това не е мой проблем, поне до намирането на атлантическата писменост. До тогава – такава цивилизация няма. Бидейки примитивен, считам че знания чрез медитация не се добиват.

Шумерското влияние личи в египетската цивилизация на първо място. Египетският пантеон лесно се извежда от семейството на Енки. Обратното е невъзможно, защото Енки е само част от шумерския пантеон. Същевременно, не бива да се гледа на шумерския пантеон като разширение на египетския, защото той е цялостен и завършен. Шумерски следи има в културите на Индия, Китай, на Хуни, Гърция, Рим и разбира се в Америка. Към някои илюстрации прилагам и шумерския (акадски) надпис. Намирам това за задължително. След като не зная за боговете, то поне да гледам изписани техните имена.

Няколко думи за фолклора. Това понятие употребявам в най-широкия му смисъл – като всичко ценно, сътворено и съхранено от народа. Все пак фолклористиката е наука, която съществува вече близо 200 г. Според П.Динеков[2]има три основни фолклорни школи. Това са митологичната, миграционната и антропологично-психологичната. Към първата спадат Братя Грим, Раковски и поне дузина европейски капацитети. Какво пише в “буквара” ?[3] “Братя Грим изследват сходните явления във фолклора, виждайки в тях отражения  на прастара обща духовна култура. Те обръщат внимание преди всичко на религиозните представи, на религиозните митове, стараят се да възстановят картината на старата митология – индоевропейската прарелигия, в която виждат основата и източниците на фолклора” (подчертано от мен.).

“Що се отнася до тяхната теория, тя е изградена върху идеалистическите позиции на романтиците. Привържениците на митологичната школа идеализират старината, запленени от идеята за първобитната, прастара основа на фолклорните произведения, не се интересуват от по-късните моменти в тяхното развитие, отричат ролята на конкретно-историческата действителност, недооценяват самобитността и националното своеобразие на фолклора, не виждат неговата зависимост от материалните условия на обществото, а това води до антиисторизъм и мистицизъм”. Излиза, че без да ща съм се подредил до прочутите братя и Раковски. Чак толкова голяма похвала не заслужавам. Интересно, до какви конкретни резултати са стигнали Братя Грим. Ако по тяхно време е била разбулена шумерската култура, то нямаше да има нужда от моите усилия.

Все пак, съвременните фолклористи не изключват митологични влияния върху фолклора. Но това право се дава на някаква “народна” митология, където всичко е на ниво “самодива – змей – свят на мъртвите”. Това, според мен, не изяснява произхода на фолклора, а прави проблема нерешим.

След като българската прародина беше локализирана в планините Памир и Хиндукуш, иранското влияние върху нашия фолклор щеше да бъде добре дошло. За съжаление, иранският пантеон твърде много се отдалечава от българския “фолклорен” пантеон.

Аз се абстрахирам от “основното” качество на фолклора – неговата изменчивост. Реших да търся и да намеря какво при промяната, трансформацията е оставало неизменно. Кои са онези постоянни ядра (инварианти), които са заслужавали изразходването на океан от духовна енергия, за да бъдат пренесени през хилядолетия, континенти и езици. Ще се постарая да разгризвам коравия кокал като кучето на Рабле и да показвам най-ценното – мозъка. Ако си счупя някой зъб, това е за моя сметка.

Тук намериха място по-голямата част от нещата по темата, които в момента са ми известни. Желая те да станат открити за всички, които проявяват интерес. Ето основното:

 

-         Имена и хронологизиране на владетели;

-         Имена на селища и други географски обекти;

-         Тълкувания на обичаи и ритуали;

-         Обширни сведения за българския календар;

-         Кой е родоначалник на българите?;

-         Отношение към Веда Словена и някои други следствия от приетия от мен подход към прочита на фолклора;

-         Произход и значение на важни български думи и може би отговор на мъчния въпрос “Защо са толкова хубави българските песни ?”.

 

Шумерските митове излагам в малки по обем части – те обслужват фолклорната тема. Това поддържа разказа и би трябвало да направи текста по-приятен за четене.

Благодарности дължа на моите приятели, членове на клуб “Мъдромер” в Русе и многобройните личности, които малко или повече бяха благосклонни към моя труд. Възхищавам се от смелостта на Даниела Василева, която се съгласи да редактира моите драсканици. По-специална е ролята на д-р Светлозар Попов, който ме подтикна към подобно занимание. Той е виновен. Аз бях един спокоен читател.

Шумерските митове са достигнали до нас, записани на глинени плочки, открити при археологически разкопки в Междуречието. Част от плочките са отчупени, с липсващи фрагменти, нечетливи или липсващи в поредицата. Текстовете са възстановявани по други плочки, съдържащи  същото събитие, в превод  на акадски, халдейски, хетски, асирийски и пр. езици. При това по-новите версии са съответно “поправени”, така че да са в съгласие с новите имена на боговете и тяхната нова роля.

Трябва да се имат пред вид и особеностите на клинописа. Отделните символи означават срички, а на всяка сричка съответстват няколко различни думи (до 30). Тъй че, четенето на клинопис съдържа и доза тълкуване. Два превода на един клинописен текст от различни преводачи не винаги са идентични. По-точен превод ще направи този, който по-дълбоко е вникнал в същността на описания предмет.

Моята задача е да потърся общото между шумерските митове и българския фолклор (от тук нататък ще използвам само фолклор). Митовете вземам основно от “Хрониките на Земята” на Зекария Сичин. Предполагам, че в дългия списък от достойнства на г-н Сичин липсва знанието на български език и познаването на нашия фолклор. От българската страна ще използвам и разработката на Явор Тодоров “Богове”[4]. Той се е опрял на схеми на проф. А. Калоянов и разбира се на собствени проучвания, но не е ползвал материали от Сичин.

Накратко – ще сравнявам два независими наглед обекта.

Първият е записан на глинени плочки преди повече от 2000 години (тогава е краят на употребата на клинописа). Част от плочките са унищожени, друга част са в частни колекции и са недостъпни, трета част е още в земята. За достъпната част ние можем да съдим от втора, трета ръка. В България никой не се занимава сериозно с Шумерската цивилизация. В Университета (СУ) няма специалност “шумерология” или “асирология”.  Така или иначе обемът на първия обект ще расте.

Вторият обект – фолклорът, запазен като устна традиция, основно е записан до края на 60-те години на XX в. Трудно може да се добави още информация към него. Големият му обем го прави труден за работа, необходимо е прехвърляне на многобройните текстове, мелодии, образи на съвременен носител.

В моята разработка не разчитам на “случайни попадения”. Разглежданите народни песни са по принцип най-хубавите образци, на най-добрите изпълнители.

В шумерските източници според Сичин не се споменават богове. Терминът е “анунаки”, което значи “тези, които дойдоха от небето на Земята”. Това са човекоподобни същества от друга планета, които преди 450 000 години колонизирали Земята. Те се отличавали с много дълъг живот, защото планетата им обикаляла Слънцето за 3600 години. За свои нужди създали човека – по техен образ и подобие. Аз приемам тия хипотези на г-н Сичин и върху тях построявам логическата схема на моето изследване. По-нататък с понятието “богове” ще означавам само анунаките.

Цитираните песни, означени с № са от сборника “Народни песни от СИ България”, а с П№ – от приложението Пенопойка.

Илюстрациите към главите, заедно с древния надпис, са от интернет-страницата на Британския музей.

 

I. СЪТВОРЕНИЕТО

Шестте плочки на сътворението.

В разкопаната в Ниневия библиотека на Ашурбанипал са намерени 7 глинени плочки, превод от акадски, описващи сътворението на света. Подобно на библейските 6 дни на сътворението и седмия ден за почивка, в седмата плочка се прави “разбор” на добре свършената работа. Това е епосът “енума елиш” – “когато там горе”, именуван по началните думи. За сега не е намерен шумерски вариант, откритият в Ниневия е препис от вавилонската версия.

Отначало[5] съществувал Апсу (Слънцето), слугата му Мумму (Меркурий) и Тиамат, която “всичко роди”.(За Тиамат може да си мислим като голяма планета, която се е намирала на място, което сега е между Марс и Юпитер.) След това се смесили “водите” на Апсу и Тиамат и се образували две божества – Лахму и Лахаму (Марс и Венера). До тук са образувани планетите от т.н. “земен” тип, а Земята ще се появи по-късно. По-нататък се образуват още две двойки божества-планети: Аншар и Кишар (Сатурн и Юпитер); Ану и Еа (Уран и Нептун).

Във втората плочка планетите “смущават” Тиамат, извършват опасни сближавания. Апсу се заканва да ги унищожи. Тогава се намесва Еа – най-външната планета. Чрез магия (излъчване) той приспива Апсу, прави му врати; дава постоянна орбита на слугата му Мумму и утвърждава закона – стабилна орбита на всяка планета.

След това се появява нов бог-планета (Мардук), която смущава всички планети. Заплашената Тиамат създава 11 защитници (сателити), с което нарушава закона – създава си собствен съвет без разрешение. Но никой не успява да й противостои. Мардук предлага той да води войната. В замяна на това иска цялата власт.

В третата плочка боговете планети се съвещават. Посланията разнася Гага, слугата на Аншар, като с усърдието си заслужава накрая собствена “съдба” – орбита. Решението е  – да се приемат условията на героя. Ако спечели битката, той да бъде господарят. Мардук създава четири  спътника, после още три и е готов за бой.

В четвъртата плочка се описва небесната битка. Тиамат е победена, разцепена на две, а защитниците й са обърнати в бягство. Мардук получава върховната власт и постоянна орбита. Така винаги ще се връща на мястото на битката – кръстопътя. Шумерите са назовали планетата НИ.БИ.РУ – “планета на кръстопътя”. На следващата обиколка Мардук отсича “главата” на Тиамат, а спътникът му Северен вятър се сблъсква с отсечената част и я изпраща на земна орбита. Това ще бъде Земята. От останалата част на Тиамат се образува астероидния пояс или “кованата гривна” – небето. Станало е разделянето на небето от Земята. Победеният защитник на Тиамат – Кингу, е привлечен от Земята и става неин спътник. Това е Луната.

След като от пратеника на Аншар – Гага – се образува най-външната от известните ни планети – Плутон, наблюдаваме завършена Слънчевата система.

 

Семейството на Слънчева Майка.

Във фолклора[6] Слънчева Майка има четири деца: Слънцето, Месеца, сестра им Деница и още един брат – Огнян. Тя живее в дома на Слънцето – на край света; всеки ден готви по 9 ялови крави  и 9 нощови кисел хляб; съветва Слънцето и взема страната на хората. Явявя се богиня на плодородието, персонификация на Земята. В редки случаи присъства на небето. Слънчева Майка не се среща във фолклора на съседните народи.

Ще сравня това семейство с първата плочка на сътворението – до образуването на Аншар и Кишар.

Слънчева Майка – Тиамат

Слънцето – Апсу

Месеца  – Мумму

Деница – Лахаму

Огнян – Лахму

Всеки елемент има съответен. На този етап Луната – Кингу още не е образувана и Мумму (Меркурий) я замества. Присъствието на Слънчева Майка на небето се обяснява с “кованата гривна” – небето, съставено, както и Земята, от части на Тиамат. Приравнявайки я със Земята, изследователите на фолклора са били необикновено точни – трудно може да се добави нещо по-добро за моята теза.

В много народни песни се пее за земен юнак, който печели облог със Слънцето – надпреварва го – и за награда се жени за сестра му Деница. От шумерска гледна точка “земен юнак” би трябвало да значи “земен бог”. Кой по-точно – ще стане ясно по-нататък.

Епизод от втората плочка добре се илюстрира с песента:

 

Янко гради двори самотвори

Златни двори, сребрени подпори.

Под подпори сиви галабета

Галабета със златни крилета.

Слънце блъсне – сами се отвори !

Слънце зайде – сами се затвори !

А у двори Делиа девойкя

На три ора сама песен пее

На четвърто сама танец води.

Проговори Делиа девойкя  :

Страх не ме е мене ни от царя,

Страх ме не е ни па от везира –

Страх ме беше от милаго бога

Кога гърми да ме не загърми

Кога треска, да ме не удари

Кога сева, да ме не изгори!

СбНУXLIV, стр.342, №549, с.Курило, Софийско

 

Еа (Нептун), в българската митология Янкул, е призован да въведе ред между боговете. Той успокоява Апсу – Слънцето и му изгражда врати, през които то да изгрява и залязва (сравни с Книга на Енох[7]). Планетите получават постоянни орбити – хора. Делиа девойка – това е Венера (Лахаму). Тя е известна и с войнствения си нрав. Хорото, което тя сама води, е нейната орбита и всичко, което е вътре в орбитата. Зад това хоро, но вътре в “златните двори”, може да се образуват още три хора: на Лахму и Тиамат; на Аншар и Кишар; на Ану и Еа. Неясна е ролята на гълъбите със златни крила в конструкцията на небесните порти. Царят е Уран (Ану), а негов “везир” – министър е Нептун (Еа). Този, от когото се страхува Делиа Девойка, е Мардук – великият бог-нашественик, който всява суматоха в подреденото семейство на Апсу и Тиамат, която всичко роди. Видно е, че трактовката на Сичин на “енума елиш” добре обяснява песента, записана в с.Курило.

Във фолклора намирам информация за звезда в ролята на слуга. В №38 Слънцето изпраща “вярна слуга – ясна звезда” до “момина майка”, защото тя се похвалила, че щерка й надгрява Слънцето и стои по-високо от Месеца. Тук майката е Тиамат, а момата – Лахаму – Венера – Деница. По-интересното е, че в процеса на еволюцията на божествата момата и слугата-звезда се прикрепват към едно и също небесно тяло – планетата Меркурий. Така от Мумму се стига до “мома” (потъмнено – мума). От планетния номер – девет (дев – бог) е връзката богиня-девица. На изображение от цилиндричен печат за влажна глина, зад Инана стои звезда с девет лъча.(гл.VIII) Това е доста късна картина – тя вече е велика богиня. Датировката  е около 1500 г.пр.н.е.

 Планети – богове.

Наредбата на телата от Слънчевата система при шумерите (акади) изглежда така:

1. Плутон-Гага; 2. Нептун-Еа; 3. Уран-Ан; 4. Сатурн-Аншар; 5. Юпитер-Кишар; 6. Марс-Лахму; 7. Земя-Тиамат; 8. Венера-Лахаму; 9. Меркурий-Муму; 10. Луна-Кингу; 11. Слънце-Апсу; 12. Нибиру-Мардук /Нинурта/.

Тук виждаме, че всъщност в тая система Слънцето играе второстепенна роля. Към него прикрепят Уту(Шамаш), който е бог от четвърто поколение. Тук е поредната заслуга на Сичин – Мардук (Ра) не е слънчев бог (поне в началния етап). Слънцето ще получи полагащото му се първенство доста по-късно. Преди това трябва да започне да кристализира идеята за единен бог.

Илюстрация на йерархията дава песен №237(П7). На златната трапеза на боговете (чорбаджии – от семейството на Енки) Слънцето (дели Райко) е прислужник и свирец. Кой е най-главен тук подсказва “менюто”. Ан е представен с пещ хляб, Енки – с риба, а Енлил – с ведро вино. За израза ”крапум риба” предполагам, че става дума за “шаран”, тъй като “карп” на много езици значи тъкмо това. Думата “шаран” по форма е от шумерски произход. ШАР.АН предполага превод “небесен цар”, но небе-простванство и вода са флуиди, така че стигам до “воден цар”. Последното е част от функцията на Енки, а пристрастието му към шараните е отразено на няколко места в митовете.

В тоя период най-важна е 12-та планета – Нибиру. Тя обикаля по силно издължена елиптична орбита около Слънцето. Най-близката точка до него (перихелия) е в астероидния пояс. Това е точката на сблъсъка между Мардук и Тиамат, където той й е “скинал” главата. “Скинал” или “кинал”, но Г.Кръстев[8] е убеден, че това има връзка с “ки” – Земя.

Периодът на обиколка на Нибиру е много голям – около 3600 години. Но числото 3600 при шумерите има име – шар. Другите значения на тази дума са: кръг, период, завършен цикъл. В Египет има голям цикъл с име “сарос”. Известни са комети с период на обиколка по-голям от един шар.

Преминаването на Нибиру покрай другите планети винаги смущавало тяхното движение. На Земята най-лошо било, когато Нибиру преминавала пътя от орбитата на Уран до мястото на сблъсъка. Наставало време на суша, наводнения и катаклизми. След това идвали добри години.

Като илюстрация, предлагам песен, за която по-рано считах, че описва комета. Може би зловещият образ на “опашатите звезди” иде от кометния характер на Нибиру.И така:


Лишна се златна ябълка

Удари царя по шию.

Телалин личи по града,

По града, по Ихтимана:

Кой има руо убаво -

Да носи, да са наноси.

Кой има конче ранено-

Да яа, да са наяа.

Кой има либе убаво -

Да либи, да са налиби.

Че дойду годин размирни,

Та че му жалбу остане.

(телалин – глашатай)

Сб.НУХ,стр.45,Пиротско

 

 

Същата песен намирам записана от П.Р.Славейков, но без първите два стиха. Но тогава въобще не става ясно защо бие барабана.

Царят е Уран-Ан. Шията е пътят му след главата (планета). “Златна ябълка” е общо наименование на всички планети-богове. Наистина, във фолклора могат да се намерят примери за банално значение на този “обект”, но това може да се пренебрегне.


Може да се постави въпрос: колко са размирните години? На сх.1 е скициран част от пътя на Нибиру – близкия до Слънцето. През “размирните години” 12-та планета ще измине пътя АВ, който не е по-малък от 20 а.е.(астрономична единица – равна е на 150 000 000 км – разстоянието Земя – Слънце).

Сх. 1

 

( S – Слънце,U – Уран, N – Нибиру)

Ще изчисля приблизително средната й скорост в  участъка АВ. За   т. В имаме следните данни:

- там е перихелия на Нибиру, на 2,8 а.е. от Слънцето

- там се движи Церера със средна скорост 17,9 км/сек

- трета космическа скорост на същото разстояние от Слънцето е 25 км/сек.[9]

Това ми дава основание да приема, че в дъгата АВ Нибиру има средна скорост не повече от 20 км/сек. С тази скорост 20 а.е. се изминават за 5 години. Това е доста груба преценка. 20 км/с е близо до максималната скорост на планетата, която предходните години все повече се е ускорявала. Средната орбитална скорост на Уран, отдалечен на 19,2 а.е. от Слънцето, е 6,9 км/с и когато се е намирала в т.А, Нибиру е имала скорост между 6,9 км/с и третата космическа скорост за орбитата на Уран, която е

42:(19,2) 1/2 = 42:4,4=9,5 км/с.

Това показва, че средната скорост по АВ е не повече от 14.5 км/с, или че пътят АВ се изминава поне за 7 години.

Седем поредни лоши години – това го има в Библията  като сън на фараона, разтълкуван от Йосиф. Това като че ли не го е затруднило много – Ан (вол-крава) е символ на година (фр.), а появата на житен клас във втория вариант на съня отново води до Ан. Само че този път като филистимския му двойник – Даг-Ан.

Полученият резултат за малко повече от седем години път не противоречи на информацията от песента. Времето в повече е употребено за съобщението на телалина и да могат  слушателите да поносят новите си дрехи. Интересно е и името на града. Не е изключено сричките ИХ.ТИ.МАН да имат подходящо за случая шумерско значение. Освен това, гр.Ихтиман е център на дял от планината Средна гора, в която най-високи са Голям и Малък Богдан. По-нататък Богдан ще приравня с Енлил.

От ударите между Мардук и Тиамат се образувал и астероидният пояс – “кованата гривна”. Отделям специално внимание на това, поради очевидната важност за целокупното българско население. Името на тази гривна по Сичин е “ракия”. Не зная дали думата е шумерска или акадска. Заслужава да се провери. Във РУ ”Ангел Кънчев” има обстойно изследване за това питие на народа. Със значенията си “кована гривна” и “небе”, тя е атрибут на върховния Ан, следователно е свещена. Прочие, има няколко свещени течности: светена вода, вино и ракия. Това е потвърдено многократно във фолклора.

Марс и Венера в българския календар.

Съществува правило, по което земния владетел при възцаряването си е получавал име, различно от рожденото. То  е зависело от животното, символ на годината  по българския циклов календар (прил.1, от тук нататък само календар), в която се случва събитието. Наричен е български, защото той е прилаган в българската държавност, присъства във  фолклора и е възстановен от български изследователи. Това са Й.Вълчев, А.Глогов, М.Москов, П.Добрев, Г.Кръстев и др. Имената на годините-животни съвпадат с тези от китайския календар. Разменени са само годините овен и маймуна. По-съществени разлики между двата календара са:

  1. Първата циклова година – свиня, срещу мишка в  китайския календар.
  2. Слънчев календар с месеци от 30 и 31 дни, срещу лунни месеци и лунно-слънчев китайски календар.
  3. Постоянно начало на годината – 22 декември, срещу подвижно, лунно начало при китайците.
  4. Животните в българския календар са зодиакални съзвездия.
  5. Открива се сакрално приложение на българския календар.

Употреба на българския календар или подобен на него се открива в Асирия, Вавилон, Египет, Рим, Русия и пр.

Да разгледаме шумерското име на Венера. Наричали са я Мул Дилбат. Това име добре обяснява думата “дилбер” – хубавица.

Според византийски източници, цар Ивайло (или Иваил, вероятно Иво) е имал прозвище “Лахана”. Йордан Вълчев[10] беше убеден, че лукавият византиец (Пахимер) е изменил малко царския прякор, та да стане на гръцкото “зеле”, “зеленчук” (лахано).

Намирам връзка между Марс – Лахму с Лахана. Тогава възшественото име на набедения за свинар цар е “Лахан” – от Марс. Тук за пръв път се срещам с царско прозвище, директно произтичащо от име на планета. Стигнах до тоя извод, тъй като Лахан (от Лахаму, зодия кон) ще ме отведе в 1282 г., а тогава цар Ивайло не е жив.

Според шумерската митология Венера е осма по ред (броено от Плутон[11]). Но Венера (кон), ще бъде осма, само ако първа в българския календар е свинята. Ако започнем броенето от”мишка” – по китайски – “кон” ще бъде седмата година и това е в явно противоречие със всичко, което написах до тук.

Венера се среща и като “вълчата звезда”. Това го споменавам за пълнота. Вероятно е породено от близостта на Лахаму с “лахина” – вълчица. Тази дума съм срещал в разказите на Емилиян Станев.

Корените на царското прозвище Лахан (Лахман) са акадски, т.е по-стари от 4000 години. Ако се намери шумерски аналог, може да се окажат още по-древни. Възшествената година на цар Ивайло – Лахан е 1279, а следващата 1280 г. по календара е “дракон” или “верени” с планета Марс. Другото име на Ивайло – “кордокувас” би трябвало да свържа с 1276 г. – “вол”, когато му се е случило събитие, достойно за календарно име. Петър Добрев посочи значението на периода от 600 години като повод за съставянето на Именника на българските владетели. Тук забелязвам, че 600 г. преди възцаряването на цар Ивайло-Лахан, през 680 г.,  Аспарух е преминал Дунава. Това вероятно е причината, той да потърси име право от звездите.

Вече свързах Венера със зодия “кон”. Конят е съответен на лъва от класическия зодиак, а Инана – Ищар – Венера се придружава от лъв. Името на тоя роден от морето лъв, носещ опустошения,  е Лаббу. Това име е възшествено поне за двама владетели от зодия “кон”. Това са Лабаши Мардук, царувал в 555 г.пр.н.е и цар Симеон, получил името в 886 г. Паисий[12] го пише: “цар Симеон Лабас”. Спиридон[13] малко изменя прякора – Лабасан. Това пък е име, произтичащо от класическа календарна зодия.

Славният прякор  на цар Симеон заслужава още няколко реда. С думата “лабасан” се занимава Васил Златарски, когато през 1900 г. публикува историята на поп Спиридон. Той решава, че единствен източник на тази дума е хрониката на Й.Зонара и там е имала значение “случаи”. След това Мавро Орбини е допуснал грешка, като е прикрепил думата към царското име, без да я преведе. Защото не знаел добре гръцки. По-нататък Паисий повлякъл грешката, а след него – и Спиридон. В същата 1900 г. 34-годишният Златарски е избран за действителен член на българското книжовно дружество, сиреч за академик. Е, след това кой ще дръзне да каже нещо друго по въпроса? Нали самият Златарски е решил проблема. Нищо, че Паисий повтаря прякора десетина пъти.

За споменатия по-горе Лабаши Мардук съобщава и Херодот като Лабинетон. Но това не е всичко. През 886 г. в Константинопол се възцарява Лъв VI Философ. Извесни са желанието и волята на цар Симеон в нищо да не отстъпва на императора. Дори в царствения прякор. При това Симеон приема по-древния вариант на думата, което е намек за по-стари основания на неговата власт.

Знае се, че през 886 г. Симеон се завръща от обучението (заточението) си в Цариград. Очевидно тогава той получава царствен прякор като съвладетел на баща си и брат си. Следващата година “кон” е 898, а тогава Симеон вече е от 5 г. самостоятелен владетел и вече е получил календарно име..

Разбира се, Лъв (Leon) философ не е никакво изключение. И другите императори с това име са свързани с годината “кон”. А “лабасан” – това е  “левски”.

Планетата с №7 – Земята – е съответна на зодия змия. Богът, който владее Земята, е Енлил. В шумерските изображения той е придружаван от 7 звезди. Земята е Енлил и всеки земен цар, приел властта през година “змия”, я извежда от него и чрез него. Това вече обяснява защо е предпочитан от владетелите небесен знак. Със змията е свързано създаването на  Българската държава в Европа – 153 г. (евентуално 165 г.). Може би не случайно последният български цар се завърна през 2001 г. (змия).

 

 

II. СЕМЕЙСТВОТО НА ДОМНА ЦАРИЦА

 

Подялбата на света.

Ан, владетелят на планетата Нибиру, имал двама сина. Пръв се родил Еа, но наследник по закон бил Енлил, като син от полусестра. Наследството било повод за кавги между братята. По предложение на Ан тримата решили да си поделят света. Хвърлили жребий. На Ан се паднало небето, на Енлил – Земята, а на Еа (Енки) – морето (и земните недра). Ако се задълбочим в названията, под “Земята” трябва да разбираме всички тела в слънчевата система, а под “морето” – космическото пространство, защото водата е флуид, както и пространството. Делба станала и на по-ниските нива. Земното небе се деляло на “път на Енлил” – северното, “път на Енки” – южното и “път на Ан” – тропическото. Освен това Енки получил “Долната земя”. За моето изследване е много важно какво значи това. Сичин намира, че това е Южна Африка. Преди него (Крамър[14] и др.) единодушно са считали, че става дума за преизподнята. Аз съм склонен да подкрепя Сичин.

В българския фолклор важно място заема семейството на Домна царица.[15] Нейното име изследователите извеждат от латинското domin – господар. Бегло ще спомена, че шумерското ДАМ означава и съпруга.

Домна царица е майка на Св.Илия, Св.Никола, Св.Иван и Огнена Марина. Основание да сравнявам тримата фолклорни светии с главната тройка шумерски божества е, че и те си делили света. При делбата на Св.Илия се паднало небето, на Св.Иван – земята, а на Св.Никола – морето. Освен това, на Св. Иван се паднала Богданската земя (Молдова), на св.Никола – долната земя (долната земя Охридска) и на Св.Илия – по подразбиране – средната (централна) земя, Каравлашко и Легенската земя.

Всичко това дава основание да сравнявам двете семейства, въпреки че Св.Илия трябва да се изкачи с едно поколение. Аналогиите са следните:

Ан – Св.Илия;  Енлил – Св.Иван;  Енки – Св.Никола.

   Това само по себе си е много приятен резултат, но той дава възможност да сравня целите семейства – съпруги, деца, внуци. Предполагам, че семейната йерархия е показала консервативност и всеки ще намеря на мястото му в родословното дърво.

Св. Илия.

И така, при подялбата на Ан се паднало небето, което се олицетворява от планетата Нибиру. Там имало други владетели преди него. Кумарби, внук на предшественика му Алалу, му оспорил властта. В битката с него Ан загубил своята “мъжественост”. Въпреки това той запазил властта си. При подобен случай, гръцкият Уран бил свален от синът си Сатурн.

Ще цитирам една песен от разреда “стари градски”, извънредно популярна, лесна за изпълнение.

 

Градил Илия килия – на пътя, на кръстопътя.

Отдолу иде Ирина, тя на Илия говори.

Вземи ме,  бате Илия – във твойта тясна килия.

Не мога, либе Ирино,  че ти играят очите…

 

Съзнателно поех риска от може би гуляйжийската песен, заради това, че ни връща много, много назад. Съдете сами:

  • Илия е Ан.
  • Градежът е “на пътя, на кръстопътя”, т.е. върху законното  владение   на Ан – Нибиру.
  • Ирина съответства на Ирнини (силната, приятно ухаеща господарка) – Инана, Ищар, Астарта.
  • “Отдолу иде” – от Земята към небето, посоката е спазена. Ирнини няколко пъти ходи на Нибиру. Това е част от усилията й да стане “велика богиня”, т.е да влезе в съвета на 12-те. Става фаворитка на прадядо си. Той й дава името Инана – любима на Ан. Разрешава й да се настани в земния му дом (храм) Е.АНА в Урук.
  • “Бате Илия” – бат по Й.Вълчев е титла на старши съвладетел, а бал – за младши. Намерих, че Птоломей е наричан Бат Ламиос.24 Тук се вижда, че пто = бат, а “пто”  води до главния бог на Египет – Пта. Пта е Енки, а Бал (Мардук) – Ра,  неговият първи син. И така бат/бал се отнасят както Пта/Ра;  Енки/Мардук; баща/син. В песента Илия е “бат” спрямо двамата си сина Енлил и Енки и “бате” е употребено точно.
  • “не мога” – трябва да му се вярва…
  • “либе” – част от името; произнесено от Ан е точно Инана.
  • “че ти играят очите” – моралът на Инана е одумван още по шумерско. На няколко места тя е изобразена с високо вдигната пола.
  • По-нататък в песента Инана проявява настойчивост, като предлага “да си укроти очите”, “да си отреже косите”. Това са усилия, в съзвучие с амбициите на богинята.

Всичко разгледано може да се приложи към шумерския мит. Нищо от останалата част на текста не му противоречи. Основният парадокс на песента е строежът на “килия” – място за усамотяване – на кръстопът, за мита е основно начало. Това е така, само ако приемем шумерския разказ в превод на Сичин.

Наличието на божествен елемент в “пиянски” и “мръсни” песни не бива да предизвиква очудване. Виното е считано за божествена напитка и средство за сближаване с боговете. Употребата му е била строго регламентирана – кога, колко, в каква пропорция да бъде разредено с вода и пр. *Изглежда, че демонстрационната сексуалност в пиянските песни произтича от хиерогамията – свещенния брак между земният владетел и богинята. Това е било важна стъпка към преутвърждаването на властта.*

Не намерих прототип на тази песен. Ако тя е авторско творение, то нейният създател е бил духовит и  страшно много информиран.

Всборника Народни песни от СИ България изразът “на пътя, на кръстопътя” се среща само веднъж – в песен №994. Там искала Вида да я погребат. Ако приемем, че нейната родна планета е Нибиру, в това желание  няма нищо ексцентрично.

Възлово място във фолклора[16] има “Господ или Вишен Господ. Той стои на седмото небе. На Земята язди кон или сур елен. Притежава ключовете на рая; разделя света между светиите и се оттегля. Фитоморфен аналог – дърво, израсло в средата на рая, а около него летят пчели. Образът на дървото се счита за ос между световете, заменяно понякога от световната планина (Света гора). В корените обикновено стои змия. Когато Господ слиза на земята, наблюдава хората, дали спазват обредите и обичаите. Притежава функциите на светиите и особено на Св.Илия.”  Това ми дава основание да гледам и на фолклорния Вишен Господ като отражение на шумерския Ан.

Сичин тълкува номерацията на небесата като планети, надвишаващи Земята. Това са планетите, чиито орбити обхващат земната. Те са точно 7, като седмата е Нибиру. Там се намира Ан, което отново показва, че е вярно съответствието Ан = Вишен Господ = Св.Илия. Не бива да се смесва Вишен Господ с индийския Вишну, тъй като последният приема образа на риба, с което прилича на Енки. *и Нергал*

Св. Марина.

Ан има дъщеря, известна с имената Нинхарсаг (господарка на двата върха), Нинти (господарка на живота), Суд (дойка) и Нинмах. Тя е главен лечител на боговете-анунаки. Като полусестра на Енки и Енлил, син от нея би бил безспорен наследник на властта. Енки няма късмет – от него сестра му ражда момиче. От Нинхурсаг и Енлил се ражда Нинурта и той е наследник на бащината власт.

Името  Нинти богинята получава, когато с помощта на брат си Енки сътворяват човека.

Във фолклора съответствие на Нинти можем да видим в Огнена Марина. Тя е сестра на Св.Никола и Св.Иван (и Св.Илия). Господарка е на змиите и лекува от ухапването им. Покровителства брака. Става съпруга на Слънцето.

Българската православна църква е канонизирала Св.Марина, която е била известна лечителка.

Моралните норми на шумерите реално присъстват в съвременния живот. Най-старите записани закони защитавали слабия от произвола на силния. Задължително се спазвали договорите. Въвеждали се максимални цени на храни и аренда на земя. Подобно на нас, древните шумери са оплаквали мъртвите си близки, а на живота са се радвали. По някои показатели шумерският морал превъзхожда днешния: ”не задържай надницата на ратая”, например. Съвременният морал обаче не допуска кръвосмешението, като различните религии го определят повече или по-малко строго. При шумерските богове това понятие на практика липсва. Предпочитаната съпруга била полусестрата. В Египет фараоните се женели за сестрите си. За да направят своя наследник безспорен, са обявявали свои съпруги за сестри. Оказва се, че това правило на анунаките може да се обоснове генетично. Откри се, че част от гените се предават само от майката. Те са свързани с “митохондриалната” ДНК и въпреки че са много по-малко на брой от другите гени, не могат да бъдат пренебрегвани. Преродената сестра – съпруга осигурява съхранението на семейното генетично богатство за наследника.

За творците на народни песни този “грях” намира отдушник в убийството или в смъртта на роденото от брата и сестрата дете.

Може би различията в семействата на Домна царица и Ану се дължат на същата причина. Съпругата на Ану – Анту,  е негова полусестра. При нас не се говори за съпруг на Домна царица. Св.Илия, който изпълнява функциите на Ану, се представя за син.

Кръвосмешение откривам  в песента:

Не се Маринке захващай / със девера си Никола

   Да жънеш да се наджънеш...П13

Кръвосмешението между Енлил (Иван) и Нинхурсаг (Огнена Марина) е факт, основен в шумерската митология. Ражда се Нинурта, който е главният наследник. Девер е единственият брат на Енлил – Енки (Никола). Но в цитираната песен детето в люлката е от брат и сестра и трябва да умре. Майката загубва облога, забравя за детето, а когато се сеща за него е вече късно.

Мотивът жътва-облог-забравено дете-смърт е основен за множество жетварски песни, в които не е ясно защо се стига до жестокия край. В редки случаи майката успява да спаси детето.

Трябва да спомена и за връзката между Огнена Марина, празника на Св.Марина (17 юли) и жътвата. Най-горещото време на годината е свързано с двете жертви – на детето и на житото. Историята се усложнява от това, че детето се казва Нинурта, а него го очакват велики дела.

Нинурта има прозвище “ураш” със значение “орач”. Ки-ураш сравняваме с Ге-орг (обработва земята). Двамата са първи змееборци. В Междуречието Нинурта (Нингирсу) е главният земеделец, дава рало на хората и ги учи да сеят. Така или иначе,  вторият план на събитието е пожънатата нива и смъртта на детето – Нинурта.

В друга песен, където също има смърт на дете на кръвосмешение, нещата са малко по-заплетени. Децата на Никола войвода и Мара кръчмарица са разделени и по-късно се женят. Мара е повикана да бави бебето и разпознава сина и дъщеря си. За да се изкупи грехът, детето трябва да бъде убито и изгорено (всесъжжение). В случая възможно е да се прикрива греха на Никола и Мара (брат и сестра), повторен при децата им. Прочие, на невъзможността да бъде заобиколена една морална норма се дължи “кръвожадността” на този тип народни песни.

Св.Никола.

Преди всичко ще използвам тясната връзка между Енки и друг фолклорен герой – Янкул[17]. Последният се явява с няколко имена, но основни са две – млад Янкула и стари Яно. Оказа се, че става дума за двама души – син и баща. По различните подробности ще разграничаваме единия от другия.

В народна песен, спомената от А.Калоянов,[18] се разказва за сватбата на Янкул. Той се жени за Дели Димка Дрянополка – презморчанка. Девер на сватбата е Марко. Когато сватбата  стигнала до морето, Марко го разделил и сватбарите минали по сухо. Естествено, след сватбата Дели Димка става Янкулица. Намирам текстове на песни, в които разликата е само в имената – Янкулица или Св.Неделя. Значи, трябва да се има предвид и тази връзка.

Съпруга на Енки е Дамкина. Близостта на имената Димка и Дамки-на е очевидна. Друга прилика между тях намирам в думата “дели” – свързвам я с българското календарно название “дилом” – змия. Според Л.Гарднър[19] цялото семейство на Ану е “драконско” или “змейско”. Известно е също, че като ерген Янко ходи по нощите при “самовила – първо либе”. Тази “титла” носи и Янкулица – “първа любна”. От това заключавам, че въпросната “самовила” се казва Дели Димка и че “първо любе” в семейството значи главна съпруга, защото това е достойнството на Дамкина. Селото на Димка – Дряно поле – трябва да търсим някъде далече, на край света, а на Адрианопол да гледаме като на негов земен аналог.

Св. Иван.

Св. Иван строи три черкви и получава право да кръщава, да венчава и да прощава. Той единствен се наема да кръсти Млада бога. В редица песни придружава Божа майка и Вишен господ.

 

 

 

 

III. АН

 

 

Постоянно място, където пребивава Ан, е Нибиру. Той идва на Земята по изключение, или в случаи, когато трябва да се уреждат конфликти. По сътворението негова планета е Уран (Аншар). Втората сричка от името на планетата точно повтаря името му в шумерски вариант (на акадски е Ану). Земната му резиденция е Е.АНА в Урук (Унуг). Естествено е да предположа, щом Ан е царят, Урук да е Цариград. Така фолклорните обекти се подреждат един по един в Междуречието.

Връзката на Ан с календара е непосредствена. Уран е третата планета, а на трето място в календара е годината “вол”. В зоологията видът се нарича “говедо” или “крава”. Пред възможността да бъде избрано едно от последните или пък “бик” или “теле”, волът няма особени  преимущества. От календарните животни само той е кастриран и може би това е натежало в негова полза. Защото Ан е имал тоя недостатък, както и Уран от гръцката митология.

Семейството на Ан според Л. Гарднър[20] е “драконско” или “змейско”. Към имената на представителите на фамилията трябва да очаквам прилагателно “дели” (от дилом-змия). Женскaта част от рода очаквам да съдържа “змеици” и “самовили”.

В песните аналогът на Ан – Св.Илия се бори с Люта Змейка (младо змейче). Борбата е по взаимно съгласие и очевидно честна. Продължава три дни и завършва еднообразно: “издигна го в синьо небе, удари го в черната земя, потопи го 9 педи”. Само че веднъж победител е Св.Илия, а в друг случай е точно обратното. Тогава настава суша и за да се прекрати, отиват другите светци, намират и изваждат от земята потърпевшия. Едва тогава заваляват дъждове. Това си струва да се помни – валежите зависят от Св.Илия.

В друга песен Св.Илия се бори с мечка. Борбата е люта и светията моли някой да му помогне. На страната на мечката са мечетата, които му “изгризали краката”. На помощ дошла кучката му “синджирлийка”. Вече споменах връзката синджир – ракия – небе. Каква е ролята на тая кучка в шумерската митология не е ясно, но тя се появява по-късно като спътник на Железния баща.

Наследниците на Ан (волът) би трябвало да са наречени в рамките на говеждата терминология. Естествено е те да са спрямо него “телета”, “юнци”, а защо не и “юнаци”. От своя страна фолклорните юнаци имат всички качества на божествените представители на рода на Ан.

Илюстрацията в началото на главата е от книгата-албум на Б.Михайлов[21], уредник на музея при резервата “Каменната могила”. “Могилата” е струпване на каменни плочи до гр. Мелитопол, Украйна. В пещерите и нишите на могилата има множество следи от културна дейност. Ю.Шилов[22] привежда доводи за повече от 20 хилядолетия непрекъснато присъствие на духовна човешка дейност. Според него това е било основното светилище в Европа, било е място за поклонение на жреци от далечни страни. Там са открити надписи със знаци, подобни на шумерското писмо. Шилов счита, че там са корените на шумерската цивилизация.

Авторът на албума коментира изображението като впряг и аграрен символ от медния век – началото на II хил.пр.н.е. Категорично се противопоставям на мнението, че е възможно в светилище (от висок ранг) някой на видно място да увековечи любимия си вол. Сцената е на божествено ниво и трябва да се разглежда като икона.

Нищо не мога да кажа за пространствената ориентировка на иконата. Ако плочата е неподвижна, идеалното разположение за нея (за моите цели) е Север-Юг или Запад-Изток. Двата бика (бивола) са в унисон с биволите на Железния баща[23], които ще разгледаме по-нататък. Визуално, рогата на дясното животно са по-големи. При Железния баща по-силен е десният бивол – Караман.  Не е съвсем ясно какво тегли впрягът: кола, по-скоро  диканя. Намирам за важни трите напречни елемента върху “диканята”, защото това е календарното число на Ан. От тук нататък присъствието в топонимията на името “диканя” ще свързвам с върховния Ан (Ди – бог; кан – господар).

Изображението тълкувам като икона на Ан. Диканята властва над житото и класовете, а значението на името на филистимския Даган е “клас”, “зърно”. Тези понятия намирам и в значението на думата “латин” – “клас”, “жито”. Равенството Латин = Ан има фолклорно потвърждение в образа на цар Латин, Латинска земя, Латинка девойка. Във впряга откривам могъщите синове на Ан – Енки и Енлил. Това лесно се установява, защото са изобразени техните календарни символи – “змия” за Енлил и “риби” за Енки.

Намирам за много интересна стилизацията на бика. Цялата група всъщност е “три бика” и ако трябва да се поставят равностойно, то ще се рисува бик и два по-малки. Но “малките“ бикове нямат рога! За юнците остават само вертикалните черти. За да стигна до т.н. “знак на рода Дуло”, остава само да се “поизправят” рогата на вола. Знакът “ипсилон с две хасти”  IYI се оказа символ на вярата, което обяснява неговата масова употреба от българите

Разбира се, и други автори стигат до сакрален смисъл на този знак, но с малко по-сложни разсъждения. Например Алексиев – Хофарт стига до извода “Това графично изображение е проекция на митологичния опит и съзнание на българите, т.е. на тяхното верую.” [24]

В песента “Вино пият 50 юнака” (най-разпространена в изпълнение на Борис Машалов) става дума и за брата на Крали Марко – Андреаш. Има голяма вероятност да става дума за Ан-дракона. Марко се появява и като девер на сватбата на по-стария син на Ан-Енки (Янко). По смисъла на изследването на Сичин, това става преди колонизацията на Земята. Самата колонизация е извършвана от групи по 50 небесни жители, което пък може да има връзка със споменатата песен. (Там се пее за изгубена позлатена чаша и вероятно става дума за избор на вожд.)

*Има народни песни с основен мотив сватба на девойка със старец. Ако се вгледаме по внимателно в тях, ще видим следи от сватбата на Ан и Инана. Старецът печели девойката честно и почтено. Кандидатите за девойката се обзалагат да прескачат „зелен бор” и никой от младежите не може да го прескочи. Опитва старецът и успява. Как да не успее, като това му е растителен аналог – все това световно дърво. В известната песен „Мятало Ленче ябълка” проработва късметът на стареца. Изпращат го в гората „дано го дърво убие, дано го мечка изяде”. Обаче гората и дърветата не могат да навредят на Ан. Мечката, която води за ухо е аналог на Артемида, кояго носи доста от качествата на Инана.*

Делю хайдутин.

Възникват въпросите: има ли връзка песента с шумерските митове и ако има – кой е Делю? Песента, освен своите художествени достойнства, стана уникат. От стотици песни, разгледани от К.Сейгън, тя беше удостоена да  бъде включена в посланието към космическия разум, носено от космическия апарат Пионер-10, като образец на земното изкуство.

Разполагам с текста, изпят от Н. Хвойнева. Считам, че този вариант е толкова добър, колкото и летящият в космоса глас на Валя Балканска. За пълнота трябва да бъдат изследвани всички изпълнения на песента.

 

Излел е Делю хайдутин,

хайдутин, янкеседжия

в дембовци и караджовци.

От там се Делю зароча

делидеренскем аяне,

аяне, кабадание :

-Две лели имам в селоно,

да ми ги не потурчите,

да ми ги не зачерните,

че кога флезам в селоно,

млого щат майки да плакнат,

по-млого млади невести,

дете ще в корем проплака!

Гюлсюме Делю зароче:

 -Варди се, Делю, чувай са,

че ти са канят Делю лю,

делидеренски аяне,

аяне, кабадание:

сребърен куршум ти леят,

та ша та, Делю, прибият.

- Гюлсюме, либе, Гюлсюме,

не се е родил чилякън,

дену ще Делю убие.

Архив РС, изп. Надежда Хвойнева и Васил Попов, БНТ, т.13

Прави впечатление леенето на “сребърния” куршум. Той се асоциира с магия, заклинание. С него се убива същество, неуязвимо за обикновено оръжие. Допускам, че “Делю” не е лично име, а прозвище. То стои доста близо до “дилом” – змия от календара. За подходящо значение намирам “змей”. Не зная как се убива змей, но може би сребърният куршум ще свърши работа.

Да разгледаме името на любимата. Гюлсюме много лесно се превежда от турски – “гюл” – роза, “семе” – небе. Цялото име става “небесна роза”, което е много хубаво, но е встрани от темата. Пък и защо името да е турско? По-далеч ще стигна по веригата гюл – дюл – дюла-дели. Съпругата на Янкул беше Дели Димка и я определих като самодива. Втората част на името “семе” напомня за Семела – майката на Дионис. Разчленяваме го на “сем” и “ела”. В шумерски смисъл “ила” и “ела” е богиня; друго име за богиня е “дива”. Не зная засега какво е “сем”, но семдива си е самодива, с което кръгът се затвори. Двете части на името Гюлсюме ме доведоха до “самодива”. Не станаха ли много самодивите? В случая има фолклорен персонаж, който дублира самодивата – “вила-самовила”, така че всичко е наред. Получих двойката “змей-самодива”, същества от еднакъв фолклорен ранг, което е косвен показател за  верността на горните разсъждения. Семела, обаче, поставя нещата на по-високо ниво, защото бащата на Дионис е Зевс.

Къде е мястото на Зевс в шумерския пантеон? Той е бог трето поколение, въоръжен с мълния, язди бик – това е синът на Енлил Ишкур (Адад). Той има двама братя – Нана (Син) и Нинурта, в нашия пантеон – Арх.Михаил и Св.Георги. За Ишкур остава Св.Димитър – по-големия брат на Св.Георги.

Делю декларира: “две лели имам в селоно”. Св.Димитър има леля – Св.Петка и тетка Св.Неделя. Последната е точно на мястото си като съпруга на чичо му Янкул-Енки. Св.Петка трябва да е сестрата на Енлил – Нинхарсаг.

Преследвачите на Делю са аяните (областните управители, големците) от Дели Дере. Във фолклора селото на змейовете се казва Змейово, а на самодивите – Дрянополе (това е “небесен” обект, земният му аналог е Адрианопол-Одрин). Това изглежда, са различни села. Връзката дели – змей позволява да приема Делидере за пълното име на с.Змейово. Кой командва там? Епитета “каба-дании” превеждам като “дебели, подпухнали” телета и въобще не е ласкателен (по Църнушанов – големци).

Възможно е “дере” да се свърже със столица. Ландере е столица на държавата Караман, а Дере (Одрин) става първата столица на Османската държава в Европа.

В календара Ан е представител на третата по ред година “вол”. Естествено е неговото поколение да бъде наречено “телета”, т.е. управниците от Делидере са от рода на Ан. Думата “змей” в българския език е близка до “змия”, но ж.р. на “змей” е “змеица”, а змия няма м.р. Аз предлагам тълкуване на тая дума като “дракон”, но от “змийския” род, т.е, от рода на Енлил. Годината “змия” от календара е съответна на планетата Земя (зъмя) със №7 и Енлил, като нейн господар.

И така, Делю е изпъден от селото (храма) и става хайдутин – вън от закона. Доколкото става дума за потурчване, може да се предположи, че това е случка от XVI в., като изгоненият е Св.Димитър. Но преди него е гонен от храма Зевс, а може би и Ишкур. Сигурно не е случайно присъствието на Семела – Родопите, където се пее песента на Делю, са здраво свързани с Диониса. И не се е родил още човек, който да погуби главния бог на траките.

 

 

IV. ЕНКИ

 

Енки заема главно място в шумерските митове. Той е пръв господар на Земята. Основава първия град – Ериду. Прокопава канали, насипва диги. Зарибява реките. В епоса “Мит за Енки и Ериду”[25] четем:

Направих моя дом на чисто място.

        Сянката му пада връз змийското блато.

        Шарани размахват опашки в него…

На няколко пъти се споменава за “шаран”. Явно, това е предпочитаният вид риба на Енки – в свободен превод това означава “воден цар”.

Като пълновластен господар, Енки раздава на боговете-анунаки длъжности и полагащите им се атрибути. Малка част от даровете изглеждат така:

- На Нинти – родилен камък; мазила и растения; нож за отрязване на пъпната връв; вретено, украсено с лазурит; сияен купел, с което тя се явява първата акушерка.

- На Нинсина (сестра на Инана) – каменна огърлица – небесна блудница.

- На Нинмуга (сестра на Инана) – златна игла; сребърен напръстник; обсидианов нож за отрязване на нишките – шивачка

- На Нисаба  – тръстикова пръчка за мерене; през лакътя-шнура за мерене и насипване на дигите; гранични стълбове – писар на Абзу.

- На Инана освен другите блага, право да облича мъжки дрехи (по това  тя се отличава от останалите моми).

Когато земен господар става Енлил, то негови стават заповедите, а благата остават у Енки. По-нататък заедно със сестра си Нинти създават човека. Той е негов защитник и благодетел. Дава му рало и впрегатни животни, семена, учи го на земеделие и занаяти. Подземните богатства са негов приоритет. Заедно със сина си Гибил (който изгаря пръстта), организира добива на руди и металургията.

Основното богатство на Енки са знанията. Ще разгледам календара, който той дал на хората преди хиляди години. За него се загатва в “Книгата на Енох”, а това е преди потопа. Календарът е развиваща се система, затова  ще потърся по-ранните версии. Те трябва да съответстват на шумерския мироглед, т.е. това, което са им казали боговете-анунаки. Долната таблица представлява зависимост, която следва да се проявява във всички страни на бита и културата на следшумерските общества. Веднъж приел тази форма-закон, аз стриктно ще я спазвам. Няма да допусна никакво разместване, подмяна или пропускане на някой от елементите.

 

 

 

животно зодия планета

бог

1 свиня козирог Плутон Ерешкигал
2 мишка водолей Нептун Е.А
3 вол риби Уран АН
4 барс овен Сатурн Нинурта, Нергал
5 заек телец Юпитер Думузи, Енки
6 дракон близнаци Марс Адад
7 змия рак Земя Енлил, Нинурта
8 кон лъв Венера Инана, Енки, Суд
9 маймуна дева Меркурий Инана, Набу
10 овен везни Луна Нана
11 петел скорпион Слънце Уту, Нанше
12 куче стрелец Нибиру Гула, Нинурта

 

Това разпределение се отличава малко или повече от подобните му. Всичко е многократно премислено. Част от основанията за  такова подреждане са:

  • ред на планетите по Сичин;
  • връзката Земя – Енлил и числото 7, което независимо притежават;
  • месец на български е “вез”, а това свързва “везни”, “месец” и Нана;
  • Набу има свещено животно “павиан” и го свързват с Меркурий;
  • Инана се явява с 9-лъчна звезда, именува зодия Дева;
  • Година “куче” загатва връзка на Нибиру със Сириус; Гула се придружава от куче;
  • Зодия Лъв е “водна”, тъй като носи името на водния дракон Лаббу. Воден дракон е и Левиатан, който очевидно съвпада с по-древния Лаббу. Затова  свързвам с Енки тази зодия. Там води и календарния символ на планетата Венера –“кон”. От друга страна, от Лаббу извеждам думата “любов”, което е естествена стихия на Венера. Коя е, обаче, шумерската богиня на любовта?

По-нататък са посочени календарни примери, които са в унисон с горната наредба. Трябва да се има предвид, че това нареждане е ново, различно в доста места в сравнение с предлаганото от известните автори. Достойнсвото му е в  практическото приложение.

В митовете за Енки има някои подробности, които с голяма точност намирам във фолклора. Така, задоволявайки нечии капризи, той приема поръчка:

“Донеси ми краставици, но с дръжките;

        ябълки, но с клоните;

        фурми, но с листата;

        грозде, но с пръчките.”

Не вярвам някой да реши, че има голяма разлика между горното и “диня, но с въжето” (милината). По нашия край фурми няма, затова пък болната мома си иска “дюля, но с листа”. За гроздето изразът се повтаря точно.

След подялбата, Енки владее Долната земя – Абзу, Египет (Маган), а в междуречието – Ериду. В долната земя царува и Ерешкигал. Вероятно това е владение, останало още от заточението на Енлил в Абзу. Там се родил Нана, баща й.

Южното небе наричат “път на Енки”. Северната му граница е “тропикът на Козирога”, кръстен на ладията на Енки  “Дивата коза на Абзу” или “козя риба”. Прочие, Козирог също е “водна” зодия.

Съпруга на Енки е Дамкина (ДАМ.ГАЛ.НУНА – съпруга на великия княз). Те имат пет сина. Енки има и няколко дъщери от други връзки..

Информацията за Енки в митовете и фолклора се припокрива частично, което предполага взаимно обогатяване. Намирам го с имената Никола, Янкул, Янкула, стари Яно.

Едно от имената на Думузи-пастира е Кулиана. Това значи “другар на Ан”. От кул-иан с разместване на сричките идвам до Ианкул или Янкул. От фолклора знем, че Янкул е планетата Юпитер. Според митовете,  там е получена клетвата на овчаря. След смъртта на “пастира” (Авел също е пастир), бащата Енки поема и неговите функции. Трябва да се очаква разграничаване в песните между бащата и сина. Млад Янкула трябва да е Думузи, а Енки – стари Яно. Сега мога да си обясня, защо песните за Янкул са предимно в лазарския цикъл. Думузи (Тамуз) с легендите за възкресението е уподобен на Лазар. Намерих една песен за Янкул, която завършва така: “да дочекаш Лазаре, да дочекаш”. Значението на името е “божа помощ”[26] и без да се умува дълго, в него виждам “помощникът на бога”, везира, приятеля Кулиана – Янкул (младия).

ЧУДНА ЯБЪЛЧИЦА

Сон сонила Янкулица,

На утрина во неделя:

Изникнала яболшница

среде дворье песочина,

сребрен корен , злати гранки,

завързала пет яболки,

пет яболки позлакени.

Говореше Янкулица:

- А Янкула господине,

да сум сон я сонила

во неделя на утрина:

изникнала яболшница

среде дворье песочина,

сребрен корен, злати гранки,

завързала пет яболки,

пет яболки позлакени.

Янкула е говореше:

- Янкулице бре, невесто,

тоа ли ти не текнует?

яболшница сама ти си,

а яболки наши деца! 

 БНПТ, Т.1,стр.350, Прилепско (Миладинови  № 622)

 

Сънят на Янкулица е в неделя, слънчевия ден. Златото е “слънчев” метал, а златната корона на ябълката може да се разглежда като царска корона. Ябълковото дърво пониква “среди дворье песочина”, което може да бъде само “сред небето и звездите”.

Семейството на Янкул наброява точно 12 – той, Янкулица, 5 сина и 5 снахи. Това е основание да образува собствен съвет на 12-те. При това, като автор на календара, при планетите, зодиите и месеците Янкул запазва място и за членовете на своя съвет.

Следващата песен е лазарска от сборника на Шапкарев,   №97, от Костурско, записана от учителя П. Орлев.

Седнал ми е стари Яно

да ми яде, да ми пие,

на сам дено, на Великден,

с неговите пет синови,

с неговите мили сна’и,

с неговата първа любна;

да ми яде, да ми пие

симид лебец от фурната,

рудо ягне препечено,

ройно вино преточено,

баш ракия преварена.

Преропало на дворови.

- Шчо ропова на дворови ?

- Ой ти, татко, стари Яно,

житари се, жито саке !

- На ти, синко, ключовите,

да отключиш амбарите,

да му дадеш бел пченица…

Около Янкуловата софра са се подредили 12-те месеца. Пръв е Янкул – януари. Следват: Янкулица, 1-ви  син, 1-ва снаха и т.н.

На трапезата има две храни и две напитки, които са символи на четиритете сезона : лято – хляб; пролет – печено агне; есен – вино; зима – ракия. Изборът на храни и напитки не е произволен. Същото важи и за реда, в който се изброяват. Преди всичко тези, които тропат на двори не са гости, а молители. Формата на молба няма нищо общо с християнското “Моля ти се, Господи”, а е същото, като “Дай Боже дож” при обряда “Пеперуда”.

Житарите искат жито. И Янкул се разпорежда с ключовете от небесния хамбар. По същия начин винарите искат вино, а ракиярите – ракия.

Наличието на печено агне на Великденска трапеза показва дохристиянска традиция. Тук е праобразът на Гергьов ден. Той се е празнувал през (от) първия  ден на петия месец. Съответства на празника Белтейн на келтите [27] .(Съпруга на Тамуз е Балтин).

Мъжките месеци, които се падат на Янкуловите синове са: трети, пети, седми, девети, единадесети. След като гощавката става през петия месец (втория син), следващият по ред син е седмият. На него Янкул дава ключовете от хамбара. Това е месецът след лятното слънцестоене – време за жътва. Тогава се отключват небесните хамбари и житарите получават исканото.

На винарите вино дава снахата “по – средна”. В сметката трябва да включим оставащите женски месеци осми,  десети, дванадесети. Среден е месец десети – “елем”. Очевидно тогава ври и превира виното.

На ракиярите благата дава най-малката снаха. Тук се докосваме до неизвестна досега страна от българския бит, а именно – ракията са я варили през последния месец на годината.

Нормално е гостите да похлопат на портите. В случая те неизвестно как  се появяват  на Янкуловите “равни дворове” и какво правят – тропат. Като се има предвид сакралната същност на Янкул, това трябва да представлява цялостен ритуал. По цялата земя Българска на сам ден  Великден се люлеят и тропат хора. Мегданът – това за ритуалния танц е дворът на Янкул. Хората са различни. Дружно набиват стъпките житари – посланието за голям берекет трябва добре да се чуе. Не остават по-назад и другите молители и всяка група играе свое си хоро (като стъпки, мелодия, такт). По хорото Янкуловата челяд трябва да определи що за люде са тия играчи и какво искат. И месец VII точно долавя ритъма на житарското хоро, както и Х месец хорото на винарите.

В песен, записана в с. Бяла черква, Търновско се пее:

“Де гиди Великден, Гюргьов ден; дето йе цяла неделя; що не йе цяла година; на оро да са наода; на либе да са налиба.” БНТ т. XIII № 604. Тук става дума за един празник. Малко по-продължителен, но един.

Потвърждение на горното твърдение намирам в песен  №83 от “Добър юнак с добра коня”: “Мела Гергана дворове; със шимширени клонове; по Великден, по ората; по Гергьовден, по люлките…”

Метенето с чимширени клони явно е част от някакъв ритуал. Обръщам внимание на това – кога мете Гергана? Единството на действието поражда и единство на определенията, сиреч Великденското хоро и Гергьовската люлка стават едновременно! До този извод ме доведе и агнето на Великденската трапеза, но сега ще обърна внимание на същността на люлката и хорото като ритуал. Поставянето им в равностойна позиция  в песента говори за еднаква ритуална значимост. Изхождам от скромния си опит – на гергьовската люлка се люлеят  “за конопи”! В Златната клонка[28], четем: “ На много места из Европа танците и високите скокове са общоприети хомеопатични средства, с които посевите се “подканят” да растат нависоко. Във Франш-Конт например казват, че трябва да танцуваш на карнавала, та конопът да порасте високо”.

Така стигах до извода, че Великденското хоро е магически ритуал за плодородие. При това, според народните вярвания, св. Еньо (Енки) е закрилник  на магьосниците.[29]

Какъв е дотук резултата? На Великден по цяла България се е правил магически ритуал – хоро. За подсилване на магията са завъртали хорото наляво. Целта на магията е комплексното плодородие – за хляба, виното, ракията. Обект на магията е Янкул; правилно направената магия го задължава да даде берекет

За астрологичната същност на хорото пише Николай Радев – Алдебаран.[30] Според него “хорото дублира енергетичния модел на слънчевата система”. С движението на хорото “се получава по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навън и навътре”.

Календарният ред дълбоко е навлязъл в същността на бита на българите. В една песен уговарят момиче да се потурчи. Тя е почти съгласна, но отказва с думите: ”Как да се потурча, като те празници нямат. Един байрям имат и то никой не го знае кога се пада”.

В следващата песен божественото семейство е в пълен комплект.

Седнал ми е стари Яно

и до него Яноица

на постели бабукерни,

на перници копринени;

синои му свеки светат,

а снаи му диван стоят,

а внуци му слуга служат

да си чекат мили гости

мили гости водичарки.

БНТ Т.5, стр. 299, Прилепско

В тая почти статична картина се движат единствено внуците. На господарското ложе са главните – Янкул и Янкулица. Синовете по канона на Дао излъчват светлина, за разлика от снахите (ян-светло, ин-тъмно). Внуците на Янкул са синове божи или смъртни. Описваният празник е Водици. В три последователни дни – 6,7 и 8 януари – се почитат Енки, Енлил и сестра им Нинхарсаг (Йорданов ден, Иванов ден и Бабин ден)

Заслужава да обърна внимание и на Янкулица.

Леле, Янко, мили сине !

Ще те питам, да ми кажеш,

Да ми каяжеш, да не лъжеш:

Всяка вечер коня ковеш,

плочи туряш чисто сребро,

клинци ковеш сухо злато.

Вечер идеш, заран дойдеш,

Я ми кажи къде ходиш?

Мила майко, стара мале!

Като питаш, да ти кажа:

Вечер ходя във планина

във планина във пустиня,

тамо либя самовила,

самовила първо либе.

Самовила ме заклела

Да не казвам къде ходя.

СбНУ ХХVIII стр. 432, с. Вресово, Айтоско

Комбинацията “самодива – първо либе” не е често срещана. Като сравним с “Янкулица – първо либе”, може да се твърди, че Янкул не е женен за обикновена девойка. Когато самодива се  омъжи за човек, бракът винаги е нетраен, дори да се роди дете. Янкуловото семейство е без “пукнатини”. Още за Янкулица научаваме от песен, която намерих в книга на А.Калоянов[31]. Янкул се жени за Делидимка дрянополка, презморчанка. Девер на сватбата е Марко. Деверът може да бъде и брат на младоженеца, но по-близо до неговата функция е “побратим”. Та Марко трябва да преведе безопасно сватбата през морето (хаоса); за тази цел той разделя морето и сватбата минава по сухо. Далече е село Дряно поле. И никой не знае къде е точно. От други песни се знае, че там ходят Юнаците, в Дрянополската механа правят юнашки запои, че чак забравят за основната си длъжност – бой да се бият на ползу роду. Белезите на Дряно поле – самодиви, юнаци, на край света –  съвпадат с основните характеристики на село Кушкундалево от едноименната приказка на Н. Райнов[32]. Кушкундалево пък съвпада с Шамбала!

В българските приказки се случва юнакът да посети “долната земя’. Но това в никой случай не е “царство на сенките”, от което “няма връщане”. Там грее слънце, живеят хора, има градове и царе, водят се войни. Тази земя е близка по дух на Абзу в смисъла на З.Сичин.

В наше време рядко може да се чуе по радиото песента “Провикнал ми се Никола”, изпълнена от Борис Машалов. Затова ще обясня, че Никола се провиква от връх Стара Планина. Ще разгледам няколко връзки между планината и Никола.

Известен е връх Св.Никола – Шипка (от 1951 г. – връх Столетов). Най-западната част на Стара Планина е св. Николската до св. Николския проход. На Ф.Каниц разказали, че името произлиза от св.Николския кръст до караулната на прохода.

В българската топонимия на глед Св.Никола значително надвишава другите светии. За пример ще взема двата острова срещу Созопол – Св. Петър (15 дка.) и по-малкия, Св. Иван. Недалеч от тях (югоизточно от Бургас) е п-ов Св. Никола, който се измерва с квадратни километри (на него е с. Черноморец). От останалите светии е представен и Св.Илия със св. Илийски възвишения. Разликата е очевидна и необяснима на пръв поглед.

Една широко разпространена песен дава донякъде отговор:

Свет Никола вино пие

Вино пие – чаша държи

Сън заюсна – чаша изпусна

Сепва се и чаша хваща

Капка вино не пролива …

Това става на трапеза и е забелязано от останалите светии. Обяснението, което Св.Никола дава е, че докато падала чашата, ходил да извади гемия, потънала в морето. Последвал възгласа: “И ние сме светци били… ”.

Очевидно канонизираният от църквата Св.Никола носи на плещите си много от качествата на Енки. Издава го и името на празника му – Никулден. Звуково почти се покрива с Янкулден. Вече разглеждах като подобни Енки и Никола (Янкул). Ив.Венедиков пише[33]  : “Курбанът, жертвата, е риба, тъй като на Никулден се яде винаги риба, защото самият светец е покровител на рибарите и моряците…”.

Да, вярно че се яде риба. Казват, че на тоя ден във всяка къща трябва да има на трапезата поне една рибена кост. Но защо? Колко са рибарите и моряците?

Срещу това разполагам с Енки и наследника му във времето Янкул. Енки в “Мит за Енки и Ериду”  е наречен косвено “бог, който обича риба”.

М.Джонова изследва мегалитен куполовиден храм-кладенец до с. Гърло, Пернишко[34].

Храмът представлява покрит кладенец, с подравнена площадка около него. Във вътрешността, на нивото на площадката има ниши, в които са намерени останки от жертвени животни. Всичко е иззидано от камъни без спойка. Храмът се намира в подножието на хълм, а на хълма има антична крепост. Разкрит е водопровод. Подобни храмове са открити на о-в Корсика, в Палестина и другаде и ги считат за храмове на Енки (бог на подземните сладки води).

Според мен, подобна конфигурация има в археологическия резерват “Сборяново”. Става дума за хълма  на около 500 м северно от алианския манастир. На върха му има остатъци от градежи, които се приемат за антична крепост. Извън крепостта, в подножието, има изсечен в скалата кладенец, дълбок 17 м. и широк около 2 м. Водният стълб по настоящем е около 7 м., той е каптиран и се ползва от ВИК. Намерен е стар водопровод в посока към манастира. Част от кладенеца, намираща се над водното ниво, е съборена. Близо до водното ниво е  оформена площадка. Кладенецът е отворен в горната си част. Построяването му е струвало значителни усилия. Ако има връзка с водоснабдяването на крепостта, то към него трябва да е имало и мощни помпи. Районът там изобилства от извори и се налага да приемем сакралната функция на съоръжението. Храм на Енки звучи много добре. Заедно с текето на Демир баба (Железният баща), кладенецът е част от големия храмов комплекс, включен в резервата Сборяново. Все пак да подходим  предпазливо. В храма при с. Гърло са открити кости на жертвено животно – особен вид вълк. Засега мога да свържа вълка с Венера (вълча звезда) и нея с Енки. По-вероятно ми се вижда кучето (вълкът) да е пратеник към Нибиру – съответна на година “куче”. Нибиру пък ни води към върховния Ан (Илия).

Към Енки ни води и самият Железен баща. Той е благодетел на хората и е баща на 72 народа (прецесионно число). Дава на хората желязото и тук препокрива функциите на Енки и сина му Гибил. Като рудар и металург, Железният баща е с черни длани – реката през неговото владение се казва “Чернодланица”. Той “бръкнал с ръка в скалата” и от там рукнал изворът “петте пръста”, който се счита за свещен. Известни са подвизите на Железния баща на тепиха – там той няма равен на себе си. Но това е достойнство и на Микула Селянинович – герой от руските “былини”[35]. А Микула, това си е Никола. Основното оръдие на Микула Селянинович е огромното рало – соха. То се произнася “саха”, което е част от името на Сахадева – брат близнак на Накула. Двамата са синове на Панду – герой от индийската Махабхарата, съответстващ на Енки. Както ще видим и по-нататък, Енки и синът му Думузи значително се припокриват.

Предполага се, че археологическият резерват “Сборяново” е на територията на свещения град на гетите Даус Дава. Превеждат го като “град на вълците”, но аз съм склонен да потърся за значение на “дава” същата българска дума. Тогава от даус – деус- бог, градът става Бог дава. Даж-бог или Бог-дан. При мен това е Енлил. Говоря за Енки, а се получава Енлил. Има и други особености. Патронните празници на светилището са Гергьов ден и Илинден. Тогава се събират множество хора от околностите и се колят курбани. Празнуват заедно алиани и християни.

Стигнах до извода, че в един храмов комплекс се почитат (и са били почитани) Ан, Енки и Енлил.

Известна е близостта между българите и алианите. Обикновено се казва, че разликата между двата етноса е колкото люспата на лука. Тази близост може да потърсим в по-предни времена. До XVI в. в Анадола съществува държава Караман. Тя е изследвана подробно от К.Венедикова.[36] Оказва се, че между караманците и българите от Булгардаг е имало близко сътрудничество. Тя описва случай, когато при опасност за трона, престолонаследниците незабавно били изпратени при българите в Булгардаг.

Достоверно е известно, че поне част от алианите-шиити в България са преселници от Караман. За караманците се знае, че са потомци на огузи и тюркмени. Обитавали Западен Иран. Вероятно там са приели исляма в шиитската му разновидност. В началото на ХІІІ в. се настаняват трайно в Югозападен Анадол. Народностното им име идва от основателя на държавата – Караман, а за мен това е календарно име. По звучене е близко до Карломан и Шарлеман, въпреки че последните царуват 500 г. преди него. За това пък почти по същото време в България има двама братовчеди с име Коломан и първият от тях царува от 1244(5) г. (дракон). Името Караман предполага година “вол”, (или “мишка”) която е вероятно 1241 (1240). Не се знае кога точно той е станал самостоятелен владетел, но това е една от най-приемливите години.

За Караман споменават, че е седми потомък на Ширван хан, който дошъл от планината Елбрус. Струва ми се, че тук е важно и числото, и планината. Седмият прадед предполага свещен произход. Но да не забравяме иранския произход на Караман. В зороастризма свещената планина Хара березайти, както индийската Меру, се разполага на Север в протяжност Изток-Запад. Спрямо Иран, Кавказ отговаря на това положение. Върхът, на който живеят боговете, е Албруз. Там няма място за смъртни. Само някои от героите биват издигнати там от птицата Сиена (Гаруда). Албруз и Елбрус считам за синоними.

Свещения си произход Караман извеждал от седмия прадед. От името му Ширван хан : шир – шар – кар и ван – ман стигаме до Кар-ман.

Ще се спра специално на думата “кара”. По някакво негласно споразумение се предполага, че това винаги значи “черно”. За същата дума при К.Венедикова намирам значения “смелчага, храбър, неустрашим, сърцат”, също така: “освен запад и черен, означава: голям, крупен, силен, могъщ”. Всички трябва да се съгласят, че в изброените значения “черно” е споменато само един път. Доколкото в множество български думи има “кар” и “кара”, тяхното значение трябва да се преосмисли.

К.Венедикова привежда примери, които обогатяват календара. В 1204/5 г. (“вол”) – синовете на Маврозом получават титли от селджукския султан. Имената им са: Каратай, Карасонкор и Караташ. В първото и третото име личат “кар” – “вол”, но и “тай” – “кон” и “таш” – “петел”. Основателя на Османската държава наричали кара Осман. Той станал самостоятелен владетел около 1300 г., а 1301 е “вол”.

В календара черният цвят е съответен на стихията “вода”. Тъй като Енки е неразривно свързан с водата, близък до него ще бъде черния цвят. Впрегнати в желязната кола на Железния баща са биволите – брезият Сакар отляво и Караман – отдясно[37]. Животните освен с черната си боя, са прочути с любовта си към водата и калта. Един от малкото епитети към тях е “брези биволи”. Така наричали бивол с бяло петно на челото. Споменах, че персите наричали своята свещена планина “Хара березайти”. При това “хара” не крие шумерския си произход – в оригинала “кур”, “кар” или “хар”. При руснаците дървото се казва “береза” и е предпочитан материал за надгробни кръстове. И така “брезия бивол” има значение и “свещен бивол”.

Имената на биволите никак не са произволни. На западния (левия) бряг на Нил е свещената Сакара (Sakkara). За да бъде биволът Сакар от западната страна, колата трябва да се движи на север, в посоката на Нил. Десния бивол, Караман, е по-работливия, по-силния. На десния бряг на Нил – срещу древната Тива – е Карнак. Там се издигат множество храмове на Амон. Амон Ра е син на  Пта-Енки. Това е едно от основанията да приема, че Караман олицетворява Енки, а Сакар – Енлил. За Железния баща остана командването на впряга – ролята на върховния Ан. Да не забравяме празнуването на Илинден в свещената местност край с.Свещари (до с.Сборяново).

Впрягът се появява в същия вид и в една песен от Шуменско “Момче води керван”. Колата на момчето е желязна. В нея са впрегнати левият бивол Сакар и десният – Караман. Всичките 500 коли на кервана возят желязо. Много важна информация носи уточнението “Сакарчо, русчиненино” и “Караманчо, ямболченино”. Името на град Русе е тясно свързано със Св.Гьорги (гр.Гюргево се е считал за част от Русе), а държавата Грузия (Георгия) има име Сакартвело. Географски биволите са ориентирани Север-Юг, както Русе-Ямбол. За Енки е подходяща долната, южна посока, а за наследника на енлилството – северната. На държавно ниво съответна на Сакартвело съществува. Това е държавата Караман и тя очевидно се е разполагала южно от Грузия. Иначе, момчето свършило работата като капитана на Титаник – издавило кервана и спасило кожата.

На няколко места е записана легендата за водния бик. Общото в тях е, че след убийството на бика, водоемът му пресъхва. Водните бикове живеели в морето, а когато то се оттеглило, един от тях останал в блатото (езерото). Той имал дълги рога и лесно се справял с обикновените биволи и селските бикове. След това повеждал чардата, но не  можел да замести убития бик, защото кравите не раждали. За да се справи с него, на селския бик, а в случая на Караман, поставили на рогата железни върхове. Караман победил жестокия противник и го гонил чак до Дунава. След това бездънното блато почти пресъхнало.

Трудно е да се разграничат проявленията на всеки от “голямата “ тройка. С риск да се усложнят нещата, ще се позова и на  песен №1342. Съдържанието е следното:

Маринка отива за вода. На извора заварва три байрака – Халаджа, Караджа и Никола. Байраци – значи, това са трима войводи и след като двама от четиримата участващи са ясни, то другите двама са Илия и Иван. Въпросът е кой е Халаджа, и кой –  Караджа. За “кара” дадох доста примери, че гравитира към “вол”, т.е. Караджа е Ан, Илия. “Хала” по-скоро води към Гьорги (змей), а той може да замести баща си.

Това разсъждение се подкрепя от названието на воденицата “караджейка”. Около Ан се обединяват понятията, близки до житото и хляба : зърно, клас, сърп, диканя и разбира се – воденица. Караджейката е необходимо звено в създаването на хляба и нейното название не може да бъде произволно, в страни от прякорите на Ан.*На турски караджа е сърна но и елен. Вишен Господ язди сур елен*.

На терена на Сборяново тези митове се разполагат добре. Алианският манастир е построен върху (до) изгорения манастир Св.Георги. Гергьовден винаги се е празнувал край манастира. А спътници на Железния баща (Демир баба) са конят му аладжата (защо не халаджа?) и кучката му синджирлийка. Аналогията синджир, ракия, кована гривна – небе с кучка (небесна кучка) води до Нибиру и Ан.

Според А. Алфорд[38] на Енки принадлежи зодия Лъв, което по календара е “кон”. На едно място се събират Венера, “лъв”, “кон” и Енки. От първичното име на лъва Лаббу изведох календарното име на цар Симеон – Лабас.

Накрая ще се спра на балканския лъв и Енки. Показах вече градацията бат-бал относно Енки и Мардук. Младшият владетел Мардук има известно отношение с нашите земи. Стара планина–Балканът граничи с морето при нос Емине (Емона). Амон Ра (скрития) или Мардук там обявява своето присъствие. Траките наричали планината Аймона. Името Ста-Ра на планината от Истар – Стар – бог разчитам Бог-Ра. Той е младшият съвладетел от най-висок ранг – Бал и Кан. (Съответен на Мардук от епоса Махабхарата е най-стария от 5-те сина на Панду – Юдищира. Считам, че “стара” се покрива от “щира”.) Наследникът на Енки по право притежава лъва. Лъв срещаме и до Ра. Очевидно няма никакво значение дали в Балкана са живели или не тия царствени животни. Връзката лъв и Балкан е на звездно ниво.

 

 

 

V. ЕНЛИЛ

 

 

Един неизвестен Иван разправял на по-младата ми дъщеря: ”Иван не е име. Иван е титла. Старите хора казвали, че всяка къща трябва да си има Иван. Ако няма, взема се някъкъв предмет, нарича се “Иван”, слага се на лично място и се почита. Когато се влиза в къщата, предметът се поздравява със ”Здравей, Иване”. Това е така, защото името Иван трябва да се чува във всяка къща.”

За установяване точното място на Иван в календара помогнаха руските царе. Погледнато назад, всичко изглежда просто и лесно. Руското  (Московско) царство е взело своите традиции от България, Византия, но и от Волжка България. Да започнем по ред.

Иван I Калита – става княз през 1328 г.- “дракон”, следващата е “змия”. Иван свързвам със “змия”, а Калита – Кал-ита (хала) – със дракон. Цялото име покрива две съседни години-зодии, което може би се свързва с възцаряване през втората част на годината.

Иван II Красний – княз от 1340 г.- “дракон”. Велик Московски княз от 1353 г. – “змия”.

Иван III Васильевич – съвладетел от 1450 г. ”кон” (предната година е “змия”). След 12 години – от 1462 г. е Княз Московски.

Иван IV Грозни – Велик Московски княз от 1533 г. -”змия”, след два цикъла (24 г.) става цар. Във Волжка България наричан “алаша”, тук със значение “кон” (година “кон” е след “змия”).

Иван V – по-голям брат на Петър I. Възцаряват се и двамата  през 1682 г., когато умира брат им Фьодор Алексеевич.[39] Последният царува от 1677 г. ”змия”. В същата година Иван и София стават съвладетели и получават календарните имена. Логично е и старшият брат да е с Енлилско име. Фьодор – Тодор – Теодор – Божи-дар е близо до Бог-дан. Но Богдан във фолклора съвпада с Енлил. Значи и тримата владетели през 1677 г. имат вече имена, съответни на година “змия”.

Иван VI – цар по рождение от 1740 г. (1743 г. – “змия”). Не е царувал реално. Убит на 24-годишна възраст.

Неочакваната връзка между Иван и Енлил показва колко дълбоки и колко здрави са корените на нашата цивилизация. Те стигат до Шумер, а може би и по-рано. Но да продължа с митологията.

Енлил е син на брат и сестра, което го прави безспорен наследник на Ан. Възникналите недоразумения между него и първородния Енки предизвикват подялбата на света.

По интересен начин Енлил стига до брак. Той се разхождал с ладията си по реката, заедно със своя помощник (до всеки от боговете има помощник!). Забелязали на плиткото разголена девойка. Енлил накарал везира си да я подмами на лодката и я обладал.

Случката се разчула. Макар и върховен, “господарят на заповедта” бил осъден: “Енлиле, виновен си. Напусни града!” Волю-неволю, той поел пътя за Долната земя. Последвала го и потърпевшата, за която се оженил – тя става Нинлил. Въпреки всичко, бракът им бил траен. Енлил нямал други жени, ако изключим връзката със сестра му Нинти.

А истината била малко по-друга. Майката на девойката заложила капан на младия и зелен ерген (така и ще мине той във фолклора – “трева зелена”). Тя посъветвала щерка си да иде на реката по времето, когато обикновено минава Енлил с лодката си, да се поразхвърли: ”ще те види господаря Енлил, ще поиска да те прегърне…”. Капанът щракнал. Нямало изнасилване, а съблазняване, но чашата трябвало да се изпие до дъно. Не се знае, колко време двамата живели в АБ.ЗУ., но тя там заченала “дор три пъти”.

Подмамването на девойка на гемия е разпространен мотив във песните. “Стръв” са платове, бижута и козметика. Гемията минава през Цариграда и Дрянополе – градове, които трябва да потърсим в Междуречието. От тия песни получаваме ценни характеристики за Енлил: “момче-латинче” и “търговче”. Потомците му се обозначават като “търговци” и винари”. “Овчари” и “чорбаджии” са потомците на брат му Енки.

Жалбата на наказания бог откривам в няколко еднотипни песни. Основният текст в тях е: “кому два дни, кому три дни, а на мене три години”. Става дума за затвор или изгнание. Жалбата е към любимата: “Кате, Кате, Катерино”, а коя е тя, ще разискваме в следващата глава. В други песни се изреждат прелестите на Катерина мома.

Потвърждение, че става дума за епизод от патилата на Енлил, намирам във вариант на песента, който чух по националното радио. Там вместо “а на мене три години” изпяха: “а на Ивана, баш Йована – три години”. Само “на Ивана” щеше да бъде достатъчно за нивото на моето изследване, но “баш Йована” идва “с връх”. От Енлил по-горе няма, той е най-главен, той е “баш”.

Три години са срок, в който Нинлил е могла да зачене три пъти. Все пак боговете-анунаки са мерели времето в шарове – по 3600 години. Тъй че заточението може да е продължило доста време.

Съществува разпространен мотив за горящия Белиград, който Иван не иска да гаси. Той слугувал там три години и го излъгали жестоко. Дали му за службата “пушка без пукала”, “конче бре яздено” и “либе триж либено”. В различните варианти постоянни са пушка, кон и либе. Този мотив точно се вписва в епизода със заточението на Енлил. Важен е и Белиград. Той трябва да се търси по периферията на българските региони.

Плътно до тая митология стои и голямата песен “Йовано, Йованке”. По някакъв начин лиричните герои ги свързва река. Майката на девойката играе общо взето неблагоприятна роля за щастието на влюбените. И щом Енлил минава в Йован, следва Нинлил да стане Йована.

Вече говорихме за връзката на Енлил със сестра му. Това по никакъв начин не се одобрява във фолклора. Доколкото е “грях”, той се прехвърля в женската половина на игрището. Младеж се жалва на баща си: “Каква си ми сестра довел. Аз й казвам добър ден, сестро, тя ми отвръща добър ден, любе Иване”.

В песните Енлил се среща с имената малък Данчо, Дан войвода, Богдан, бан Дан и др. В “Пропеял е пъстър паун” (П3) възцаряването на малкия Данчо е показано като изискване на обществото да се спази закона: “пише му се цар да бъде”. Колкото и да му е криво на първородния Енки, той е длъжен да се подчини. Ролята на пауна също е интересна. Той се появява в лазарския цикъл песни, което дава идея да го сравня с Думузи. Последният, като “другар на Ан”, може да играе ролята на “везир” на Ан, т.е. на негов глашатай. Една от функциите на Ан (Св.Илия, Господ) е да следи за спазването на законите, както е в случая.

При подялбата на света на Св.Иван се пада Богданската земя (Молдова). Спрямо другите земи, изброени в същата подялба, тя е най-северно, т.е. в Енлилова посока. От Бог-дан до Дажд-бог разстоянието е минимално. Оказва се, че Богдан е задължително име[40] на некръстено момче, а Иван се дава след кръщение. Това още веднъж потвърждава, че двете имена сочат един и същ персонаж, който се проследява в развитие.

За разлика от Енки, Енлил винаги е строг към хората. Изглежда той е бил строг и към анунаките. Иначе трудно може да приемем кръвожадността на Богдан: “денем е тежък търговец, а нощем върл хайдутин”. На жена му омръзнало “кървави ризи да пере, търговски глави да крие”. Последният удар дошъл, когато Богдан й донесъл юнашка ръка, а на пръстена – братовото й име написано. И невестата не издържа: “Богдане, бог да те убие!”.

Любопитно ще бъде да се разучи дали има нещо писано за убит брат на Нинлил. До сега не срещнах такава информация в известните шумерски митове.

Анунаките в Долната земя се разбунтували. Тяхната съдба била тежка – копаели руда дълбоко в земята, а това умножено на присъщото им дълголетие, правело живота им непоносим. Енлил поискал да насочи оръжията си към бунтовниците. Спрял го помощникът му: ”Това са твоите деца, Енлиле!”. Последвал съд, а накрая разрешили на Енки да създаде “лулу амелу” – примитивен работник. “Нека той да носи кошниците!” Така било сложено началото на процеса, довел до сътворяването на човека.

Във фолклора епизодът е даден с две-три щрихи:

Свети Иван вино пие, децата му пепел ближат, пепел ближат, камъни ядат.

Тъжна история. Когато Борис Димовски чул тая поговорка,  “го хванало за сърцето”. Може би малко ще го успокои това, че не става дума за хора, а за анунаки. За нас е важно съществуването и съхраняването до ден-днешен на обстоятелството, стоящо в човешкото начало.

По естествен начин повелителят на Земята трябва да намери своето планинско съответствие. В това отношение ме насочва най-уважаваният светец, покровителят на България – Св.Иван Рилски. Има още няколко причини да търся Енлил в Рила планина.

-        Всички окултисти смятат Рила за мощен енергетичен център. Така е смятал и Петър Дънов, а също така и последният Далай Лама.

-        Рилският манастир “Успение на Св.Богородица” е пръв сред българските манастири..

-        Едно от тракийските имена на планината е Дунака. Близка по звучене е думата “данака”, която води до “юнец” (даначе), т.е. син на Ан.

-        Дан войвода е фолклорно име на Енлил.

-        Присъствието на Св.Георги – наследник на енлилството – в топонимията и храмовете на Рила.

-        Основното достойнство на Енлил е “бог на седемте”. Седемте рилски езера точно съвпадат с неговата символика. Всяко от езерата може да бъде считано за въплащение на съответната планета. Местните жители изброяват езерата отгоре надолу. По същия начин шумерите изброявали планетите.

-        Името на връх Безбог (същото като на кан Безмер) води до Нана, първия Енлилов син – бог на Месеца. Върхът е в Пирин, но до скоро Рила, Пирин и Родопите са били възприемани като една планина.

Там, където е господар Енлил, трябва да присъства и неговият наследник Нинурта – Гьорги. Долината на река Джерман е добър пример за това. Топонимите[41]Овчарци, Слънчева скала, параклисът Св.Никола-летен са от ареала на Енки, но в долината църквите Св.Гьорги, село Гюргево, а и имената Сапарево и Сапарева баня (сапар-змей) са енлилски. В този район на Рила се прави ритуала Герман пpотив суша (но и против киша). Както и в други части на България, Герман е глинена кукла на момче, задължително с изразени гениталии, което се погребва или се пуска по река. И двете стихии са на Енки. Оплаквачките са само жени, рядко присъства свещеник. Народният празник “Герман градушкар” се почита на 12 май. Погребален ритуал и оплакване, изпълнено в петия месец, това може да бъде само оплакването на Думузи. Три дни преди това е празникът на Св.Николай – летен, което отново потвърждава приемствеността на син-баща. Култът към Думузи-Тамуз е бил много разпространен. Пророкът (Йезек. 8:14) хвърля огън и жупел срещу жените, които оплакват Тамуз на северната врата на храма. Товa се случило на петия ден от шестия месец. Тъй като е ползван лунен календар, невъзможно е точно да се определи, кога е станало оплакването, още повече, че всеки текст от Библията може да е шифриран, скрит. Приблизително това е времето на жътвата, т.е. когато Маринка лекомислено оставя детето си да загине. Описахме пълен кръг: Герман – Думузи – Гьорги – Герман.

Ще припомня общото между Нинурта и Думузи. Те владеят планети, създадени в един акт (такт) на сътворението – Аншар и Кишар. Те са първи братовчеди. Думузи е пастир, а Св.Георги се почита с агне. Думузи е убит защото изнасилил сестра си Гещинана, а бачо Гьоргия умира, защото задиря чужда булка (буля си). Двамата ги свързват с вегетацията и плодородието. Значи няма нищо чудно да ги свързва и една река – Джерман. Тук ще потърся помощ от нашите братя франкофони. Оказва се, че cousins germain[42]означава първи братовчеди. Същото прилагателно, приложено към братя  означава “природени” и важи за Енлил и Енки, но смятам, че в случая става дума само за синовете им. Много близо тук е и вегетацията – germano (лат.) значи поникване.

Река Джерман не крие двойствената си същност, а освен това  латинското понятие gеrmanus сочи двама първи братовчеди. Нямам съмнение, че водеща е ролята на Нинурта-Св.Георги. Става дума за неговия братовчед. Той не е единствен, но в случая е Думузи. Тук Думузи е “братовчед”, “малкия”, “мальо”. Остава да добавя, че личи следата и на думата cousin (кузен – братовчед). Когато се зададе градоносен облак го пъдели с думите “Върни се Германе, Кузмане, иди у гора, дека агне не блее, дека петел не пее …”.

Обичаят “Герман” се счита за ритуално погребване на сушата. По-добре изяснява  надеждата за дъжд името на Думузи – Кулиана – другар на Ан. (Не ми е известно точно кой е помощникът на Ан. На едно място вместо помощник срещам “побратим”, защо не и другар. Дали пък Думузи не е бил везир на дядо си ?) Св.Илия – Ан може да даде желания валеж, ако му се съчувства за загубения приятел.

Герман е наричан още “Скалоян” и “Калоян”[43],т2. Очевидно Кулиан и Калоян стоят съвсем близо, а като вземем предвид това, че означават едно и също нещо в обреда, се получава алтернатива на общоприетото “хубавия ян”. Нареждането на оплаквачките (при нас, а може би и в Ерусалим, на северната врата на храма) е : ”Мамин Германе; мамин хубавец! Умря, мамин Германе, умря от суша за киша!”(по Д.Маринов). Хубавец е Адонис, едно от превъплъщенията на Тамуз. Суша и киша. Аншар и Кишар. Тук става дума за Думузи и звуковите аналогии са уместни. Кишар е Юпитер, планетата на Думузи, а по-късно божеството Зевс-Юпитер владее мълнията. За това на 12 май е била забранена всякаква работа – да не бият градушки. Ако някой впрегнел кола на празника и отидел на полето да работи, то мъжете го спирали, разпрягали колата и я натрошавали. Срещу този страх от градушки църквата била безсилна. Ще се спра по-подробно на този обичай.

Някъде един селянин извършил нарушение. Не става дума за нарушаване на забрана на официалната власт. Не е нарушил също и забрана на църквата. Наказанието, което понесъл, е тежко – натрошили му колата. Предполага се, че това са направили неговите съселяни. Но в тази общност всички са комшии, роднини, приятели. Няма ли да последват бунт, отмъщения и пр.? Срещу властта селяните по-скоро ще бъдат солидарни. Но за коя власт става дума? Ще цитирам откъс от записките на Г.Кръстев по Теория на управлението :

“Всяка система съществува в обкръжението на други системи. Това обкръжение наричаме околна среда. Всяка система съществува с определена цел, т.е. тя изпълнява определена функция. Управлението на системата има за цел да поддържа тази функция в рамките на зададените параметри, т.е. сигнали за управление постъпват, само когато функцията се отклонява недопустимо от зададените параметри, т.е. отклонението е по-голямо от допустимото. Ситуацията на недопустимо отклонение се нарича проблемна ситуация, което е равнозначно на нарушен интерес. Решаването на проблемната ситуация има три етапа: оценка на ситуацията, вземане на решение, команда за управление. По отношение на ресурсите съществуват два типа задачи (решения)…”

В коментирания случай личи власт, сродна с организацията на русалиите, строга и безпрекословна, бърза и ефикасна. Тя се задейства при всяко недопустимо нарушение на обичая, поверието или ритуала. Така реагира и всяка кибернетична саморегулираща се система, както е видно от цитата. Неизбежен е въпросът : кой дава командата за управление? Кой стои на върха на пирамидата? Аз не зная. На този въпрос изследователите на фолклора не са отговорили, а може би не са си го поставяли.

Близо до името Герман е името на самовилата Гермеруда. Ако това е женски род на прилагателното “герман”, то ще значи “първа братовчедка” или “природена сестра”. При събитията около смъртта на Думузи важна роля играе природената му сестра  Гещинана. Тя прави всичко според възможностите си да го скрие от потерята. Обрядът “Пеперуда” изпълняват самостоятелно или заедно със “Герман”. В песните на обряда пеперудата  “над вода се мятала”. Това издава тревога.

От братовчеда Думузи – Герман, допуснах че женски род на думата “герман” е “гермеруда” и я свързах със значението на женския род на думата, а имено : сестра от друга майка. “Пеперуда” и “гермеруда” звуково са съвсем близки. По този начин може да се разбере какво прави тази пеперуда в обряд за дъжд (или за спиране на дъжд).  Главната роля е на Гещинана, изнасилена от брат си, но жалеща за ранната му смърт.

Споменатото изнасилване изглежда е дало и положителен резултат. Думузи има син Шара, което е почти като “шира” – сока на гроздето. Името на сестрата превеждат  “небесна винена лоза”. Значи няма основание Шара да се смята за син на съпругата Инана. А Думузи е известен с имена като Даозсас, Даонас, сиреч Дионис.

За енлилската същност на Рила трябва да се направи много по обстойно изследване. Примерите по-горе показват колко полезни са шумерските съответствия.

 

VI. НИНХАРСАГ

 

Тя е главното шумерско женско божество. Тя е “богинята майка”. Причисляват я към основната четворка творящи – Ан, Енки и Енлил. До сега показах връзката и със Св.Марина и Св.Петка. Второто име директно сочи числото 5, а това е ранга на Нинхарсаг. Приема се, че “Петка” произхожда от седмичния ден петък. Но петък в латинските езици се именува от планетата Венера (и богиня Фрея), която пак води до дъщерята на Ан. Във  фолклора при женските персонажи най-високо положение заема Богородица. Обикновено тя придружава Господ и Св.Иван (Ан и Енлил) , помага при раждане и е милостива към хората. Нинти има атрибутите на акушерка, участва в сътворението на човека и обича хората. По-нататък ще добавя още примери в същата посока. Подчертавам, че на Нинхарсаг е съответна фолклорната Богородица, което е нещо различно от християнската Св.Богородица – Дева Мария, въпреки многото общи черти.

Основният Богородичен празник – Голяма Богородица е на 15 август или през осмия месец. Той е съответен на Венера (осма) и зодия Лъв. Съчетанието л-в или л-б е основа на думи за любов. От там, най-вероятно, произлиза името на една основна българска шевица – елбетицата. Всички разновидности на тая шевица имат осем дяла. Риза с избродирана елбетица става любовен атрибут. В популярната песен  две уж глупави жени се карат за риза: “Скарали ми са скарали(2) /Зълва и буля двенките/ За една риза шарена/ Със…шити кенари/ Едната вика – моя е/ моя е мъжова ми е/ Другата вика- моя е/ моя е, братова ми е/ От де ги зачу Никола/…/Никола сестрин мил братец/…Като сте толкоз хубави/ Защо сте толкоз глупави/ Че ми ризата скъсахте/.

Точно е разяснено отношението на всеки от тримата към ризата. Роднинските връзки са определени по три независими начина. Повторението указва, че това е много важно. Историята става сериозна, щом се намесва Никола-Енки. Карат се жената на Енки и сестра му. Повод за ревнивата свада са неколкократните сексуални забежки на “великия княз” при сестрата. Той иска син от нея. Не е известно как Дамкина е реагирала, но във фолклорен план това си е жива изневяра. В резултат двете започват да се дърпат за любовния атрибут – везаната риза на Енки. (Същото съотношение го има и в триъгълника Инана, Думузи, Гещинана).

Тук се появява още един известен фолклорен мотив – мъж предлага на девойка да му опере и закърпи ризата. В многото образци, които срещнах, няма отказ, а оправдание, че няма сапун. Това обаче не е основателна причина за отхвърляне на поръчката и т.н. А самата риза от три години непрана и некърпена. Постепенно ми се избистри, че тук не става дума за хигиена, а за нещо по-важно. Трябва да има връзка между думите риза и ризик (съдба гр.). Известен е изразът “роден с риза” за човек с голям късмет. Предлаганата риза е везана по подразбиране и олицетворява съдбата, същността на този, който я носи. Като любовен атрибут, тя  може да се предложи само на бъдеща съпруга.

Правих опити да намеря връзка между имената на селища и месности с божествените герои. Решението дойде от едно среднощно предаване по БНР. Събеседникът беше Георги Тодоров – главен редактор на “Църковен вестник”.Той обясни последната смяна на името на гр.София със смяната на катедралния храм. Според него името на селището се съгласува с името на храма и храмовият празник е официалният празник (събор) на селището. Колко просто било. Месност, нейният небесен собственик-пазител, храм, селище. Когато ротондата Св.Георги била съборен храм, градът се казвал Средец (Сердика). Георги е енлилско име, Богдан е енлилско име, и първенецът на Средна гора е вр.Голям Богдан. Близо до ротондата е църквата Св.Петка (Самарджийска?), колко то е от майка до син. Градът станал София, когато основен (катедрален) храм става църквата Св.София.

Това знание става удобен инструмент за изследване. Благодаря на г-н Тодоров, въпреки че сам бях близо до това заключение. Нужно е да се намери списък с имената на всички храмове, като начало катедралните. Тази дейност не може да накърни интересите на църквата и вярващите. Това е само общоизвестна информация. В град Антиб на Ривиерата имало храм на Св.Лаврентий, построен върху основите на храм на Меркурий – това е част от визитната картичка на града. Никой не е против общото присъствие на християнски светец и римски бог на едно и също място. Ще илюстрирам възможностите на новия за мен инструмент.

Моят приятел и съмишленик Георги Кръстев от Монтана се спира в първата си книга “Символи от боговете”, изд 1997г. на църквата в родното си село Черни връх, Ломско. Името на храма е Св.Успение Богородично. Той е осветен през 1867г. Следващата година е “змей”. Над свода на вратата на църквата има два змея един срещу друг, поддържащи корона, увенчана с равнораменен кръст. Дали има връзка името на селото и Св.Богородица? Името на шумерския аналог на фолклорната Богородица е Нинхарсаг. В шумерските имена “нин” е господар или господарка. Остава за сравняване:

ХАР.САГ и Черни връх.

 Работата се упростява, защото САГ винаги значи връх в примерите от книгите на Сичин. Остана Хар и Черни. Прави впечатление разликата между първите книги на Сичин и последната (на български ез.). Отначало сричката е ХУР, след това става ХАР. Остава съмнението, че не е известен точният гласен звук и спокойно може да считам, че в оригинала е било ХЪР. Не че зная какво значи ХЪР, но така асоциациите стават повече. Прилагат се няколко превода на тая сричка. Това са :” два (върха)”, “планинския”, а може би и “големия”. За планина се използва КУР., което беше близо до първоначалното ХУР, а с ХАР малко се отдалечава. Така или иначе, в книгите на  Сичин думата “черно” го няма на шумерски, а става реч за “черноглавия народ” – населението на Шумер. Това всеки шумеролог го знае и аз ще питам първия, когото срещна. До тогава ще се осланям на логиката. Дали ХАР е черно? Всеки случай КУ е бяло, а ХУШ е червено.

Прави впечатление сричката “чер”, с която започват думите “черно” и “червено”. Тая сричка ме води до “царската’ трета планета Уран. С известна завист трябва да продължа, че и в турския език се наблюдава подобен феномен. Там се повтаря сричката “кар”: в “кара” – черен, “кармазъ” – червен. Това са цветовете на Енки и Енлил. Но нещо подобно има и за белия цвят на Ан. Има цвете картоп, което значи “снежна топка”. Тук “кар” еднозначно води до “бяло”. Това е основанието да разглеждам успоредно “чер” и “кар”. По някакъв начин тия думи кореспондират и с “черен”, “черни”. До тук с езиковите особености.

Длъжен съм да изследвам самото владение на Нинхарсаг. Това е планина на Синайския п-в. За Шумер това е очевиден “запад”. В Египетския пантеон богинята се казва Хатор и също има владение в Синай. В превъплъщението си на лъвица, веднъж тя станала кръвожадна и продължила да убива хора без нужда. Успели да я упоят и след това тя добила обичайната си кроткост. Напомням, че Нинхарсаг я свързах със зодия Лъв.

Планините в южната част на Синайскя п-в са от черен гранит и черни на цвят шисти. Най-високия връх е Св.Екатерина – 2614м. и има характерна двуглава форма. Особено се отличава от другите самотният в.Ум Шумар, който е с 13 м. по-нисък от първенеца. Само този връх в най-горната си част съдържал порода със слюда, която блестяла на слънце с “искряща белота”. Името Ум Шумар означава “майка на Шумер”, а това е прозвище на Нингал, съпруга на Син, който пък е патрон на полустрова. За Нинмах или Нинхарсаг остава най-високият връх, Св.Екатерина. Както казах, той е съвсем черен. На неговата географска ширина сняг се задържа съвсем кратко време.

Получи се, че независимо от точното значение на сричката “хар”или “хур”, богинята е владеела черен връх. Селото с храм на Богородица, е именувано Черни връх, което събира богинята с владението й. Все пак, да отбележа, че близо до това село няма никакви върхове.

Над вратата на храма, както споменах, има два керамични червени змея, един срещу друг, които поддържат корона. Г. Кръстев предполага, че композицията изобразява българската държавност – утвърждаването на България на юг от Дунава. Двата змея са Аспарух и Кубер. На божествено ниво те трябва да са Енлил и Енки, а короната – тяхната сестра. В читанките на времето еталон за народна песен беше :

Два са бора ред по редом расли,

Между них е ела тънковита…

Ще се спра на породената от Нинхарсаг Св.Петка (Параскева). В руския пантеон тя отговаря на Мокошь, а това е единственото женско божество, което имало идол, редом до тия на Перун и другите големи на киевския хълм. Като богиня-майка, тя е идентична с Нинхарсаг. Съвпадат и атрибутите им. Нинхарсаг има вретено, украсено с лазурит, а Мокошь е предачка. Жертвата и била късчета прежда, хвърлени в кладенец. Р. Сефтерски[44] изследва изображения-шевици на Мокошь, представена като ездачка на два коня или държаща два коня. Главата на ездачката винаги е голяма (с кръгла корона), независимо дали шевицата е от Сливенско, Карелия или Сибир. На изображението Нинхарсаг има същата характерна кръгла корона. Привежда се и обект, именуван “Мокошин верх”, което добре се съгласува с шумерското “саг” в името на богинята.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Твърде разпространен е мотивът на девойката с двамата братя. С голямо основание, очаквам това да е отглас от тримата велики шумерски богове от второ поколение. Вариантите са : два змея, два коня, два бора, два върха.

Възниква въпросът : а дали всеки обект с име “Черни връх” трябва да принадлежи на Нинхарсаг (Богородица)? Мъчен въпросът  . Колкото за първенеца на планината Витоша, може да се посочи присъствието на Богородица в Драгалевския манастир “Успение на Св.Богородица”. Това не стига, за да се докаже паралела на Витоша с планината в Синай, защото подобно име имат множество манастири, включително и Рилският. Може би ключ към загадката е значението на името на планината.

На Синайския връх ангелите занесли тялото на Св.Екатерина Египетска. Това прави светицата кандидатка за едно от превъплъщенията на великата богиня Нинхарсаг. За хубостите на Катерина мома се пее. На Катерина се оплаква младият Енлил за сполетялото го изгнание. Това може да стане, само ако Катерина е велика богиня. В година “кон” – 1762 – Екатерина II узурпира властта в Русия. Някой старателно е унищожил документите за нейния произход. Логиката сочи, че едва след преврата, а не при приемане на православието, тя е приела календарното име Екатерина.

Катедралният храм на гр.Варна е “Успение на Св.Богородица”. Допускам, че има връзка между името на града и богинята, за което сега няма доказателства. Интересен архитектурен елемент върху катедралата е поясът от по две четворки кръгове върху всяка от стените. По осем на стена. Във всеки кръг има вписан равнораменен кръст. С осем кръста е маркирана осмата планета  Венера – небесният аналог на Нинхарсаг.

 

ГУЛА

НИНУРТА

 

 

VII. Богове III-то поколение

Цар Костадин владее Цариград, както Мардук – Вавилон. И двамата са справедливи, уважават закона; и двамата ненедейно губят властта си.

Важна е срещата между цар Костадин и стареца, който се похвалил, че е по-богат от него. Оказало се (П10), че богатството не е от грабеж, а дошло по сравнително честен начин. Старецът продавал скъпо и прескъпо храна през гладната година. Някъде за такива работи бият през пръстите, но царят приел благосклонно обяснението. По-важното в случая е в последните стихове на песента :

“Ой та тебе Ирхангиле,

Ирхангиле Михаиле!”.

Споменаването в коледната песен на единствения фолклорен архангел ми дава повод да потърся мястото му във шумерския пантеон на най-високо ниво. Съществено е, че старецът има девет сина. Толкова са и братята на “малка мома”, която по-долу ще сравня с Ерешкигал – дъщеря на Нана(р) (Син). Славата му била голяма, защото дал (породил) великите Уту и Инана.

И така, във фолклорния арх.Михаил откривам сина на Енлил –  Нана. Божественото му число е 30. Той е бог на Луната. Едно от имената му е ЗУ.ЕН – “господар на оловното гърне”, както наричали останалото от войнствения Кингу. (Кингу  – съпруг на Тиамат, превърнал се на Луна). Символ на Нана е полумесецът, а главният му храм бил в Ур (което значи, че Аврам е бил негов жрец). По-късно получил за владение Синайския полуостров, който носи името му. Той е първи  син на Енлил, женен за Нингал. Мястото на Нанар в календара е десето, непосредствено преди сина му Уту (Слънцето). През десети месец е и празникът на арх.Михаил (при католиците; православният празник е през ноември). Там е календарното животно овен. По начало Луната може да се свърже или с крава или с овен, като изхождаме от рогата. В това изследване давам няколко основания за връзката Луна-Овен. Считам, че съставителят на календара е наредил животните именно така. След време стават важни трансформации :

1. Мардук (Ра) става слънчев бог. Подмяната е фиксирана в думата “утро”, в която Уту е пръв, а  Ра е втори. Роднинска връзка : Уту е син на братовчед на Ра.

2. Разместват се календарните животни маймуна и овен.

3. Първата зодия “свиня” – Козирог става последна, а първа вече е “мишка” – Водолей. Този преврат може би има връзка с реформите на фараона Ехнатон. Така или иначе, календарът (българския!) запазил началното си състояние. Това се доказва с календарните имена, свързани с годините “маймуна” и “овен”.

Богът, който има за спътник маймуна (павиан) е Тот (Набу). Хронологически имената на владетели (пр.н.е.) с неговото име са : Набонасар – 747 – кон, Набу-надин-зери – след 14г. – овен, Набопаласар – 625 – овен, НавуходоносорII – 604 – змия, Набонид – 555 – кон.

Всички имена водят до “Набу”. Всички години са съседни или съвпадат с година “маймуна”. Особено показателен е случаят с последния цар на Нововавилонското царство – Набонид. В превод това ще да е “потомък на Набу”. Преди него царува Лабаши Мардук, в 555 г., но само 3 месеца! Набонид започва царуването си най-късно в първите месеци на следващата година. Но ако след 555г. – “кон” следваше година “овен”, то царят нямаше да пропусне възможността да приеме име, свързано със любимия си бог Син. Майката на Набонид била главна жрица на Син в гр. Харан. (Тя в никакъв случай не би дала на сина  си име на друг бог! Това показва, че името Набонид не е рождено, а възшествено.) Въпреки лошото състояние на държавата си, младият цар се опитал да наложи Син за главен бог на Вавилон. Това било крайно непопулярна мярка – народът отказвал да приеме чуждия бог. Набонид напуснал града, който няколко години след това Кир завладял. И така, косвено се доказа, че 554г. е “маймуна”, а не “овен”. Това го доказва и Й.Вълчев върху примера с юбилейния медал на папа Григорий XIII.

Има  един прочут българин с името на планетата на Набу-Мумму. Това е Момчил юнак. Той владеел Беломорието и южните части на Родопа.[45] През 1341г. във Византия започнала гражданска война. Момчил лавирал между императора и претендента. За да го имат на своя страна, единият го удостоил с титла севастократор, а другият  – с деспот. Това са много високи титли – в българската история не са известни повече от 10 удостоени. Такива титли не се крият, а се слагат пред името. Това, че не ги намираме пред неговото име, показва, че то е календарно и го свързва директно със звездите. Остава само годината “маймуна” да е на съответното място. Момчил загинал в 1345г., т.е. може да е получил титлите преди това, но след 1341г.; първата и последната година са малко вероятни. От останалите възможни три години има “маймуна” – това е 1343г. Последните две букви на името “ил” значат “бог” и цялото име става “бог Мумму”. От друга страна, планетата се покрива от Набу, който е от коляното на Енки и значи е юнак. Момчил юнак.

Показах връзка между Нана и Aрхангел Михаил. Трябва да очаквам Михаил да бъде календарно име от зодия “овен”.  Това може да се проследи и върху владетелите  с това име.

Княз Борис покръства българите през 866г.(“куче”-етх). Променя и името си на Михаил. Счита се, че това го прави, защото кръстник му е император Михаил III – пияницата. Същевременно, има документи, сочещи по-ранна дата за покръстването, поне за самия Борис. Името Михаил ни води до година “овен” – 864. Възможно е той да е приел кръста през 864г. (или в края на предната 863г.), което само по себе си е основание за името Михаил. За радост на кръстника му. Но покръстването на целия народ също е повод за ново име! В апокрифите се среща “княз Михаил Каган” и “цар Гаган”. Покръстването продължило през голяма част от годината. Следващата 867г. е “свиня” с планета Гага (Кака) – Плутон. Към името на княза прибавили прякора Гаган.

Оказа се, че всички източници са давали вярна информация. Наистина покръстването е станало на два етапа, наистина е имало цар Гаган, а князът е покръстил българите в годината “етх бехти”. Календарните имена доказват и двете дати – 866г. и 864г. Компромисната 865г. е празна от съдържание.

Разбира се, и останалите владетели с име Михаил са свързани със зодия “овен”. Най-известен от тях е Михаил VIII Палеолог (1259-1282), защото е основател на династия. Български владетели или кандидати за трона са Михаил II Асен 1246(7) – “овен” е 1248; Михаил Асен (син на Константин Тих) 1272, Михаил Асен (съвладетел) 1332; Михаил III (Шишман) Асен 1323, но той се среща доста преди това – името му вероятно е от 1308г.-“овен”.

Системният подход изисква всеки елемент на ситемата да е част от пирамидална структура, и да съдържа определящите я свойства. Ако фолклорът е система, излиза, че няма нужда да се ходи до Междуречието или Космоса. Трябва да търсим тук и на място! “Тук” за мен е гр.Русе.

Запознах се с доклада на Николай Ненов, директор на Русенския исторически музей, за името на нашия град. Той го представи на вторите ”Арнаудови четения”, организирани в Русенския Университет през 2000г. Излиза,че още Раковски е писал по въпроса. Русе носи името на баба Руса, която имала хан край Дунава. От “рус” лесно се стига до „сур“-змей, дракон. Според възможностите си, ще подкрепя това твърдние. Накрая от легендата за русите на Светослав, уж дали име на града, няма да остане нищо.

Ще започна от Гюргево, град-близнак на Русе. Името по вид е “змейско” и би могло да произхожда от Св.Гьорги или от Гюргя самовила. За по-кратко ще се спра само на първия вариант.

Св.Гьорги точно отговаря на Нинурта в родословното дърво. Общи са и имената им : Гьор-ги, ки-орг, земя-обработва(оре); Нинурта-Ураш (орач). Двамата са основните змееборци. Майката е Нинхурсаг (Нинти), в нашия пантеон – Св.Марина (Св.Петка, Св.Богородица).

В една песен се споменава за деца на Никола войвода (Енки) и Мара кръчмарица (Нинти). Твърде е възможно Руса ханджийка и Мара кръчмарица да са идентични.

Съпруга на Нинурта е Гула. Нейното име откривам в месност южно от града – Маргуля (Мар-Гуля, “мар” като звезда, богиня). Тая месност е в границите на с.Средна Кула (сега квартал на Русе). Името на село Кула е засвидетелствано още от средата на XV в., а обяснението за него не ми харесва. Имало там турски чифлик, а в чифлика – кула. Но за да бъде средна кулата трябват още две. Ако от кулите можеше да се именуват селища и месности, топонимът “кула” щеше да бъде твърде разпространен. В момента обаче се сещам само за три. От друга страна, между “кула” и “гула” приликата е голяма; “г”лесно преминава в “к” и обратно; и двете са “големи”. Случайно или не, най-старата част на селото е непосредствено до месността Маргуля (среща се и Моргуля).

Между селото и града е чешмата “Буйна Яна”. Прави ми впечатление, че докато в руските песни има израз “буйная голова”, при нас се среща “ е ти сабя, е ми руса глава”. Змейската природа на “рус” вече отбелязах. Змейски характер има и несключеното хоро “буенец”. А.Калоянов цитира[46] “Буенеца се вие като смочага”. Няма да е необосновано сравнението “буйна” и “руса”. Да припомня, че баба Руса е кръстница на града

За пълнота ще спомена и за месността между Маргуля и Буйна Яна – Трите гълъба. “Три гълъба” е фигура във фолклора, кореспондираща с “три овчаря”. Обикновено всеки от овчарите предлага дар на момата, като предпочетен е дарът на третия овчар. Овчарите носят качествата на синовете на Енки – братовчеди на Нинурта – Гьорги.

Гула се среща и под други имена : Ба-у, Баву, Баба. Тук съм длъжен да проверя атрибутите на Нинти. Когато недоволната Инана се оплаква на Енки, че е пренебрегната при разпределението на благата, тя ги изрежда : родилен камък; мазила и растения; нож за пъпната връв; вретено с лазурит; сияен купел. Енки е бил щедър към сестра си. Тя, “господарката на живота”, с получените дарове става първата акушерка. Нейна емблема е ножът за отрязване на пъпната връв – нож с форма на подкова и завити навън краища (виж корицата). Акушерка, а името на снаха и – Баба. Това се обяснява лесно. С течение на времето, Гула изземва функциите на свекърва си. Баба от име става длъжност. Вероятно така е било. Селската баба (акушерка!) няма време да научи дъщерите си на тоя занаят. Тя бива наследена (след обучение) от една от снахите. Както личи от картината, Гула се придружава от куче. Името й “Ба-у” съвсем точно копира звуците, които издава най-добрия приятел на човека (според българските представи).

В Русе има месност “Чародейка” – пак едно от заниманията на Нинти. Като лечителка, тя е и веща магьосница. Да не забравяме мазилата и билките, които й принадлежат.

Присъствието на бабата личи и в другите най-близки до Русе села.

1.По Дунава – с.Мартен. Баба заедно с Руса-Нинти-Марина ни води до баба Марта. Мартеницата виждам заложена в символиката на Бабинден. Тогава бабата дарява червена вълна на децата, родени с нейна помощ-“червявява ги”. 2.Срещу течението – с.Пиргово. “Пирг” значи “кула”. 3. На 31 км. в посока Силистра е с. Бабово.(събор на Св.Дух)

Всеки факт, взет самостоятелно, лесно може да бъде пренебрегнат. Заедно те представляват солидно доказателство за шумеро-акадско духовно присъствие.

С това въпросът далеч не се изчерпва. При Русе в Дунава се вливат две реки – Лом и от север – Ведя. На няколко пъти в песните срещаме Гьорги и Вида. Двамата виждаме северно от Дунава – Гюргево и Ведя. На южния бряг са Руса и Лом. С какво “змейско” съдържание да напълня р.Русенски Лом? В календара “дракон” е заедно с планетата Марс (№6), по сътворението – Лахму. Синоним на дракон е “ламя”, като родителската роля на Лахму е очевидна. Значи, произходът на името на р. Русенски Лом е “змейски”. На брега на Дунава се срещат “змей и Руса”, “змей и Яна”. Яна освен “буйна” срещаме като: Дил-Яна, Бил-Яна, Лил-Яна, Луда(дели)-Яна.

Гула има 7 дъщери, което може де е повод в нашия край масово на тъщата да се казва “баба”. Тя има и син Шулгашан, който е бил почитан в Лагаш – градът на Нинурта. В района има следи от името Шулга. В телефонния указател на Русе намирам: Шулев, Шулхов, Шулков, а в с.Красен – Шилков.

Подобни следи може да бъдат намерени и в района на гр.Видин. Там баба Вида и кулите са събрани заедно (катедрален храм Св.Димитър). Малко по-встрани са р.Лом и гр.Кула, а на северния бряг е гр.Калафат. “Кал”, “кала” търдо се свързва с “дракон”, “змей”.

На най-високото място над Русе се е намирала Левен табия (укрепление). Там сега се издига телевизионна кула. След като намерих толкова следи от юнаци и хали, ще се помъча да включа това лично място в общата картина. Левен-ЛЕВ.ЕН – получава се лъв – господар. Отделно, значението на думата е “юнак”. Зодия “лъв” свързах отчасти с Енки.

Необходима е допълнителна подкрепа на тая конструкция. Ще споделя свои спомени.

Когато бях на 10 години, се преместихме в с.Средна кула. Разликата  в говора между този в с.Тетово, с който бях свикнал, и местния беше огромна. В Кулата се пееха други песни. Най-популярна беше:

Тодоро, Тодорке, вечеряла ли си / вечеряла ли си, вино пила ли си ?

        Не съм вечеряла, не съм вино пила /снощи съм седяла, Гьорги съм чакала

По-нататък. Посрещахме новата 1961г. във русенската вечерна гимназия – на телевизор. Там училищната прислужница сама реши да поздрави всички, като изпее една песен. Изпя “Залюбил Гьорги буля си”. Тя явно искаше да даде най-доброто от себе си. Все пак присъстваха учители със семействата си, заедно с директора (Васил Дойков). Това нейно странно хрумване заслужава да бъде коментирано.

В няколко песни намирам Маринка и Тодорка взаимозаменяеми.  За греховната любов на Гьорги и буля му сигурно са писали древните писари. Гьорги е по-малкият брат на Димитър и за него братовата жена е “кака” или “буля”. За нея той е “драгинко”. Вечния триъгълник образуват Нинурта, Ишкур и жена му (Шала). Под друг ъгъл разглежда случката песента “Умриен бачо Гьоргия”. Смъртта му идва не от болест, а от това, че е пожелал чужда булка. Нинурта е самостоятелен владетел и може да носи титла “бат”. Припевът е “мари бабо” – съвсем на място. Бабата е майката на Гьорги. Видяхме вече двамата в предната песен. За невярната Марийка, жена на Димитър има няколко песни в сборника на Църнушанов[47], напр.№581 “Димитрия, море мили сине/ Покарай си, сине, невестата/ Да не люби, сине, друго любе освен тебе”. Братята Гьорги и Димитър, обаче, са от различни майки …

Интересно, дали има следи от Димитър в околността. На три км. южно от Маргуля е манастирът Св.Димитър Басарбовски.  В житието на светеца  се казва, че той е пришелец. Дошъл и като живял праведно, умрял. Без да е мъченик. Това се случва рядко сред светците. Бъдещият светец (преподобен) е попаднал на свято място, където по-рано е почитано някое божество. Името му би могло да бъде : Ишкур, Зевс, Арес.

Св.Димитър Басарбовски е местен светец и пазител. Като голяма ценност, мощите му са похитени от влашкия княз Михай Витязул. Сега са в Букурещ и от светеца се очаква да бъде пръв защитник на града. За компенсация, в с. Басарбово (русенски квартал) влашките духовници издигат китна каменна църква, подаряват икони. Има основание да се смята, че светецът не е напуснал окончателно своята обител. Малко жестоко припомняне, но земетресението през 1977г. взе 1500 жертви в Букурещ и нито една в Русе.

В непосредствена близост до Русе са селата Липник, Гагаля и Червена вода. Очакването е те да заемат мястото си в подрежданата картина.

Гагаля веднага “припознавам” за Гага-Плутон-Ерешкигал. Името намираме в регистри от XVI в. в почти същия вид. Пак там Липник е “Либник” и “Либнич”. Очевидна е връзката с “липа”. На времето липата са наричали “медено дърво” – другите основни медоносни дървета са внесени по-късно. Дърво, а по върха му летят пчели – но това е фитоморфният образ на Господ – Илия – Ан. Празникът на селото се чества в лесопарка “Липник” на Илинден.

Името “Либник” ми дава характерната първа сричка “либ”, която свързвам с “лаббу” – лъв – Енки (но и Инана) – VIII  месец. Това, че едно име ни води до Ан и Енки едновременно не е парадокс. Функциите на бащи и синове са взаимно преплетени. Тук предимство има бащата – Илинден е на 20 юли, непосредствено преди осмия месец (по българския календар осмият месец започва на 22 юли).

Интересна е историята и за с.Червена вода. Там е съществувало древно селище. В началото на турското робство то е разорено, но бързо се разраства и става град. Населението е било предимно българско – имало е 7 църкви и една джамия. В Русе турците са били понякога повече от българите (след масови изселвания).

Името на селището[48] извеждат от “червенски войвода”, който след превземането на Червен се преместил на ново място. В това намирам рационално зърно. “Вода” в смисъл на “войвода” намирам и в името на гр. Черна вода – Румъния.

При по-задълбочен разбор “червен” се разбива на “чер” и “вен”; ЧЕР – ШЕР – ШАР – КАР; ВЕН – И-ВАН. И така Червен – Цар Иван.

В песните Енки-Никола срещам като Никола войвода. Естествено е да има и Иван войвода. Близо до с.Червен е с.Иваново. Една от прочутите Ивановски скални църкви е посветена на Св.Богородица. Естествено е близкото присъствие на Енлил и Нинхарсаг.

На знамето на Червеноводската чета Петрана Обретенова извезала думата “Каран”. За мен това е календарно прозвище, но в случая виновен е Раковски. Когато русенските комити въвели тайни имена за хората и организациите, Русенския комитет нарекли “Кубрат”, а Червеноводския – “Каран”. Последното взели от стихотворението на Раковски “Воспоминание старославного Червеновода близ города Русчука”. Той възпява юначните българи, каранови потомци, живяли някога в този славен град, сега превърнат в развалини. (Градът е изгорен до основи през 1811г., след оттеглянето на Кутузов, заедно с 600 български семейства. Победата при Русе е от жизнено-важно значение за Русия, защото извадила Турция от войната. Същите войски следващата 1812 г. разбиват съюзника на турците Бонапарт. Разорените български селища не  влизат в сметката.)

Каран разглеждам КАР.АН или цар АН. Това може да се направи поради връзката на “кар” с годината “вол” и връзката на Ан със същия този “вол”. Не зная кое е накарало Раковски да нарече червеноводчани “каранови потомци”. От направения разбор, те по-скоро са енлилови потомци. С голямо нетърпение потърсих името на църквата в с.Червена вода. Оказа се Св.Йоан Предтеча. *Грешка. Името на храма е Св.Арх.Михаил* Той е построен върху основите на стария, изгорен храм (предполагам със същото име). Има основание да се счита, че това е бил основният храм на града (имало 7 черкви). Там бил погребан Йожеф Ракоши – син на влашкия княз Ракоши. Около 1970 г. открили плоча с фамилния му герб, зазидана над входа на храма.

В тоя храм е осветено знамето на Червеноводската чета. В ранната есен на 1875г. четата тръгнала към Балкана, но нямала успех. Избран е знаменосец, но знамето не било при тях и не го развели. На другата година го развяла четата на Христо Ботев.

Известно време град Червена вода е бил център на епископия. Това предполага приемственост с традициите на по-древния Червен. По моята логика основният храм там е носил същото име.

По най естествен начин стигнах пак до календар. “Червен” е летен месец от славянския календар и много добре би стоял на седмо място – колкото е числото на Енлил – Иван. Но около Енлил трябва да бъдат и другите двама от тройката. За Ан почти го разбулих – той върви с месец “липен”, а по преди е месец “гърмен”. Три месеца се подредиха : “гърмен”, “червен”, “липен” с номера 6, 7 и 8, съответни на Никола, Иван и Илия. В най-чист вид е средният месец, а 6 и 8 взаимно се проникват. (Това не е съвсем точно, защото славянският календар следва вегетацията, а българският е с астрономическо начало. Най-вероятно, те се сливат в месец “гърмен”, но като пети по ред. Съответният шумерски бог е Думузи-Дионис-Герман-Гърмен.)

По Селешников[49], най-близо до българския вариант на славянския календар е украинският. Съвпадат (и) месеците “сърпен” и “руен”. За последната дума Селешников предлага значение “дърво, от което са добивали жълта боя”. Това не се съгласува с познатото ми за тая дума “руйно вино” и “руйна пот”. Тук “руен” има значение на “обилен” или “изобилен”, което е в хармония с качеството на месец август или септември. Месеците “липен” и “сърпен” са под егидата на Ан, а месецът на благата “руен” е по право на Енки. Рогът на изобилието свързват с козата Амалтея, кърмила Зевс. Но козата е спътник на Енки. Потвърждение на връзката на Енки с месец “руен” намирам в името на вр.Руен – първенеца на Осоговската планина. Щом е връх – името трябва да е божествено, а изобилието е атрибут на Енки.

На тройката велики богове съпоставям основните три цвята в българската мъжка носия – черни потури, червен пояс, бяла риза. Много точно един от кварталите извън крепостната стена на Русе е наречен “Червен Иван”.

Моите изводи за топонимията твърде много се различават от публикуваното до сега. Приемат за нормално името на селището да е “фитоморфно” – Липник; “зооморфно” – Мечка; име на основател или характерен жител, по име на месност или природно образувание. Аз приемам, че имената на селищата са предимно “богоморфни”. Поне тези, обитавани от българи. По света положението е същото. Хората приемат името на селището или областта. Казва се рицарят на еди-кой си замък, Уилфред от Айвънхоу, Збишко з-Богданца, Богдан бей (беят на Богданско – Молдова), Кракра Пернишки и т.н. В[50] само едно село – Нисово -косвено се свързва с бог – Дионис. Логиката казва друго.

Българите организирали пространствено територията, която обитавали. Тая организация все още не е съвсем ясна, но редица нейни елементи са очертани. “Горе” е Север, а “долу” е Юг. (Тази ориентация е подобна на шумерската и обратна на египетската). “Среден” върви с Енлил. В Средна гора първенецът е вр.Голям Богдан, в гр.Средец катедралата (ротондата) се казва Св.Георги, а за с.Средна Кула вече стана дума. Членовете на божествените семейства заемат съседни селища и това не е само в Русенско. По всичко личи, че православните храмове са именувани в съгласие с името на селището и неговия древен покровител.

 

VIII. Сватбата на Ерешкигал

 

Ерешкигал, дъщеря на Нана (Син), владеела Долната земя. По всичко изглежда там се родил бащата по време на заточението на Енлил. Това, разбира се, не е мрачната преизподня, най-малкото защото е свързана с твърде светли фолклорни образи.

Поканили господарката Ерешкигал на пир на боговете[51]. По някаква причина, тя не могла да отиде и изпратила довереника си Намтар да вземе и да й донесе полагаемото. Когато той отишъл на пира, всички станали прави в знак на уважение към господарката му. Останал да седи само Нергал. Оказва се, че това било голяма обида – засегната била лично Ерешкигал и всички нейни подчинени. Тя незабавно поискала удовлетворение – нахалникът лично да й се извини.

Енки смъмрил зле възпитания си син Нергал (велик наблюдател) и го пратил в Долната земя сам и без оръжие да оправи грозната постъпка. В дома на Ерешкигал (господарката на уханния дом) разпознали обидчика. Подложили го на изпитание – трябвало да отговори на няколко трудни гатанки. Изглежда, че отговорите са били верни, защото изпитът свършил, а домакинята се разхвърлила “да се освежи”. Гостът реагирал мъжки – последвала бурна любов. Бурна и продължителна – 7 дни и нощи. Боговете се разтревожили от дългото отсъствие на Нергал. Наложило се той да се върне и да ги успокои. Дадена била “честна дума”, че ще се върне  при любимата. Верният съветник не повярвал в намеренията на младежа да удържи на дадената дума. Настанали лоши съмнения. Последвала молба към Ан “Тоз плешив бог, който ми го изпрати … прати ми го пак, за да се ожени за мене…”. Тая настойчивост изнервила Нергал – не вярват на честната му дума, искат да го оженят зорлем. Той отишъл с войска в моминия град и му разбил портите с намерение да  отсече главата на господарката. Последвала капитулация. Ерешкигал предложила :

“Стани мой съпруг и аз ще съм твоя жена.

Ще ти дам аз властта

Над обширната Долна земя

Ще поставя плочката на мъдростта в дланта ти

Ти ще си господар, а аз ще съм господарка” [52].

Това било напълно приемливо  и сватбата станала. Остава съмнението, че портите са били отключени и въобще нямало нужда от разбиването им. Може би тъкмо затова тоя золум е влязъл във фолклора и се появява десетки  пъти.

Изглежда че да останеш седнал, когато трябва да се поздрави новодошлия, е универсална обида. В песен от СИ България №675 Бойна преде със златно вретено. Облича дрехи юнашки. Отива при юнаците. Всички стават на крака. Един не става и това му струва главата. Тук атрибутите са на Инана, но и по-голямата сестра умеела да се грижи за авторитета си.

В народните песни и сватбения ритуал има елементи, които упорито се повтарят. Всички са съгласни, че това са случки от някаква конкретна сватба. Чия сватба?  Кога е станала? Тъй като корените на българския фолклор бяха “скъсявани” – “до XIV в.”, “до IX в.,” и т.н. не се намери задоволителен отговор. Най далеч отиде предложението, че това е сватбата на Атила[53], на която той умрял (453г.). Моето предложение вдига ранга на сватбата – не царе, а богове. Датировката й може да бъде “някъде преди потопа…”.

Първият постоянен елемент е, че женихът трябва да разбие портите или градът на невестата. Буквално се казва :

“Кой разбие момин града, той ще вземе малка мома!”П11

Съществуват варианти : запалване на града, прескачане на стените му, допълнителни препятствия  -“три кола тръни”, няколко коня един до друг и пр. От песните не е ясно защо трябва да се чупят портите и да се насилва града (самия Нергал изглежда не е знаел). Остава  впечатлението, че момата изгражда града си, само за да бъде разбит. (Една от функциите на “малката градинка” на момата е здравецът да бъде опасан от “зелен елен” или цветето обрано, грабнато от ерген. Градинката отчасти покрива нуждите от собствен град. Градината е съществена част от египетския храм).

Вторият постоянно срещан елемент се състои от разрешаването на няколко проблема от жениха – гатанки, мъчно изпълними неща : да убие звяр, да донесе свещен предмет, да обязди буен кон. Тук нещата са като че ли по-ясни – аналози има в германския и в скандинавския епос, в гръцката митология (Одисеята) и пр.

Ще илюстрирам с песни митичната сватба. Няма пряко  доказателство за прякия им произход от химните на Нергал и Ерешкигал. Ползата от тях ще бъде непосредствена – ще се уточни мястото на няколко фолклорни персонажа.

Образът на “малка мома” намирам в множество песни и може да се смята за завършен. Може би еднообразието : бели ръце, бяло лице, черни очи–черешови, гайтан-вежди и  разбира се, тънка снага, е твърде досадно за по-чувствителните души. За мен това са атрибути. Особеностите на облеклото подсказват за божествената й същност. Ризата й “шарена и писана, със маниста низана и на игла изнесена; по поли й дребни звезди, по ръкави – ясен месец, по пазва й – ясно слънце”. Очевидно Ерешкигал може да се накичи с бащиния си месец и братовото (на Уту) слънце. Това, разбира се, важи и за по-малката сестра Инана.

Как попада “малка мома” в Долната земя? Според песента – съвършенно доброволно : “Разгневи се малка мома, на майка си на баща си, че побягна в долно село, долно село Черешово… П6. Букваклно по същата причина там отива и “лудо-младо” №147: ”Разсърди се лудо-младо, на майка си на баща си, дет не са го оженили…”. За предистория може да считаме песента от друг регион Стари Ено вино пие /на синот му чаша дава/ а он веле ем говоре/ нейкюм, тейко, малка чеша/ току сакам малка мома”.№126, Шапкарев. Тук между другото намирам потвърждение на връзката Енки – стари Яно и Нергал – “лудо младо” като баща и син. Накрая, отиването в Долната земя на симпатичната двойка откривам в песен №500 “Бягай моме, да бягаме / тука долу в долно селце. / Тамо казват царя няма : /  Аз ще стана самси царя / Ти до мене царицата”. Ето как се събират краят и началото на мита.

До тук двойката Ерешкигал-Нергал локализирам в [малка мома-лудо младо]. По-нататък градът на Ерешкигал се среща освен с имената Черешово и Вишничево, но и като Гюргюмграда (Гюрджумграда) №145. Последното буквално значи “градът на Гюргя”. Гюргя е една от самовилите.

Вече видяхме, че няма никаква опаност от слизането в Долната земя. Веднага може да се отчете ползата от досегашното сравнение. Влиянието на древните митове върху (тая част от) фолклора е от епоха, в която още не е изобретено “царството на сенките”, т.е. поне от 4000г.

Не бива да се пренебрегват малко по-късните митове, където Ерешкигал е отвлечена в Долната Земя. Енки направил неуспешен опит да я спаси. Намирам отражение и на тия митове в малко неочаквана форма :

- Айде слушай, слушай калеш бре Ангьо,

Шчо тамбура свири.

-Айде слушам, слушам, голо бре куче,

Турски не разбирам…(П19)[54]

Ангя е име на “малка мома”, а сцената с насилственото потурчване визира древното “завличане” на Ерешкигал. Турците играят ролята на злите сили на подземния свят, наречен “земя без връщане”. По-нататък ще се срещнем с още един пример затова.

Освен че разбива портите на града, Храбър юнак е с неотразим вид (П15) :”Самси Храбрю ясно слънце/ кон под него ясен месец/ обруже му дребни звезди/ Малка мома срам забрави/ срам забрави ум загуби…/. Според мита любовните игри продължили 7 дни. Така се пее и в песента : “…дойде лудо-младо у нас на гости/ седя два дни, седя три дни та цяла неделя.../. Е, не е само седяло. В няколко песни от различни краища на България се пее за станалото по-нататък. Малка мома иска да се улови лудо-младо и да й се доведе. Иска го от деветте си братя (и побратима). Във фолклора архангел Михаил има девет сина. Броят на синовете на Нана не е уточнен, но това не е противоречие. Хванатият младеж го очакват големи мъки. Малка мома се заканва :“ще го свържа с руса коса, ще го стрелям с черни очи, ще го бия с бяло лице…”.

Доколкото това е и поезия, ще цитирам най-силния вариант.

Ела, моме да повечераме (2)

Вечерейте, мене не чакайте (2)

Мене ми е сърце наядено,

Наядено сърце, напиено :

Снощи ми е лудо довадало,

На разбой ми нишки изкинало.

Кълни, мале, двете да кълнеме,

Беки клетва скоро да го стигне :

Бела сая постеля да му е,

Бело лице бел симит да му е,

Църни йочи до люта ракия.

№158 т13; архив ИМ-БАН Папка 133,с.Джигурово, Санд.

 

Фолклорната сватба изследва И.Венедиков във “Златният стожер”, а след него Светлозар Попов[55]. Визират се юнашки песни, а също тюркски и германски епос. Съществуват общи за трите епоса елементи: а.) облог-състезание – т.н. сватбени игри: двубой с копие, хвърляне или повдигане на камък (или китка, перо), надскачане. б.) Девойката винаги е особена. Брунхилда, Сигргрива, Косовска девойка, Арватка, Латинка девойка и – Мала мома ! умело си служат с оръжие, носят ризници. Те по някога участват в състезанието и горко на победения жених – чака го смърт. в.) Юнаците биват пленявани и затваряни. г.) Девойката е владетел или дъщеря на владетел, а юнакът е от друго царство, но също от висок ранг (Атли-Атила, Гунар-Бургундия, Крали Марко, цар Шишман и пр.). д.) Спечелване на облога с измама – вместо жениха се състезава негов застъпник- по силен, но с по-нисък ранг. е.) Сватбата се осуетява, въпреки изпълнението на условията. Девойката загива.

Сватбата на Ерешкигал се вписва в повечето от изброените особености. Стана ясно, че Нергал е трябвало да разбулва загадки. Може би при грешен оговор го е грозила опасност. Невестата е забулена от тайнственост. Колкото до носенето на ризница и оръжие – това са атрибути на сестра й Инана и едва ли са й били разрешени. По-скоро дистанцията между двете сестри постепенно се е размила. Това виждаме и в категорията (фолклорна) “малка мома”, която понякога се прилага и към двете. Налице е пленяването на Нергал, който напуска Долната земя, когато му разрешават. Ерешкигал точно отговаря на владетелското условие. Освен това, като Латинка мома е загатнат и произхода й. В песните намирам Енлил като “момче латинче”, което има наглостта да краде мома на гемията си. Значи, този епитет може да се приложи към неговата внучка. Разбира се, цар Латин е дядото Ан. От своя страна, Нергал е от царски род, но от коляното на Енки. Последните условия не са изпълнени. За разлика от фолклорните примери, не се споменава за  помощник на Нергал в разглеждания епизод и евентуалната му роля. Всички велики богове имат до себе си “везир” или съветник, помощник. За везира на Нергал няма подробности, но той по условие трябва да е с по-нисък ранг и нищо чудно да е бил по-силен от него. При “малка мома” помощникът е наречен “побратим”, нещо, което трябва да има всеки юнак ! Тук сватбата става и бракът е траен. Все пак може да се търси връзка със смъртта, доколкото на Абзу (Долната земя) са приписвани подземни качества. Самата Ерешкигал рисуват с доста тъмна боя.

Налага се изводът, че в сватбените ритуали и в епосите на различни народи се отразяват различни моменти от божествената сватба на Ерешкигал и Нергал. Когато елементи от нея са се повтаряли през вековете, старата история с нова сила е подемана от певците. Изглежда, че трагичният край на последната сватба на Атила е породил множество песни, защото има много общи черти с шумерския мит.

Ще се опитам да изясня как се вписва “малка мома” в календара. Близо до Мелитопол, Украйна, на р.Молочная е т.н. Каменна могила[56].  В кухините на могилата са открити древни надписи, част от които шумерологът Кифишин  разчита. Един от тях изглежда така :“Ниндара (это) свиня”. Но щом една богиня се представя като свиня, тя е велика богиня. Защото “свиня” е едно от животните-зодии! Тази велика богиня – член на съвета на 12-те – може да бъде само Ерешкигал. Че тя е велика богиня, може да се съобрази от почестите, оказани на пратеника й, съответно – обидата, нанесена й от Нергал.

Разбира се, че и в шумерския пантеон има Ниндара. По разпореждане на Енки тя трябва да се омъжи за Нази. За него пък има много малко информация. Името му е част от имената на няколко царе. Това значи, че Нази е представен в календара и кореспондира с Нергал. За отричащите календара, това са празни думи. Навремето са отричали и по-очевидни неща, например камъните падащи от небето.

“Свиня” е първата година (месец) на календара и има за планета Плутон. Плутон по сътворението е Гага (Кака). Но Ерешкигал е кака (по-голяма) от Инана и Уту. Думата “кака” в славянските езици има друго значение[57]. Тук се докосваме до нейния произход в чист вид.

В римската митология Плутон е подземно царство, там, където акадската и вавилонската традиция поставя Ерешкигал. А може би точно затова откритата в XX в. планета е наречена Плутон.

Да обобщим. Ерешкигал е велика богиня. Нейното свещено животно е свинята. В приднепровската цивилизация името й е Ниндара. Тя е владетелка на Долната земя – по Сичин, това е в района на водопада Виктория. Впоследствие Долна земя (Абзу) се възприема като Арали – царство на мъртвите със всички отрицателни последствия за владетелката Ерешкигал – господарката на уханния дом. В друг вариант името й означава ”главно жилище на великото място”.

В енциклопедията “Мифы народов мира”има сведения за богинята Ниншубура. Името е преведено като “госпожа свиня”. Тя се счита за спътник на Инана (везир), други я разглеждат като женско божество. В старовавилонски списък тя е в групата на подземните богини. За мен е важно, че в един шумерски химн Ниншубура е съпруга на Нергал. Това, че съобщението е намерено само веднъж, никак не намалява неговата стойност.

Въпреки оскъдните ми познания по шумерски език, ще опитам малко да поразсъждавам. Освен “госпожа свиня”, името може да свържа с Шу нун (Законната владетелка) – това е името на светилището при Каменната могила[58]. Шу го има и в името на Шумер. В нашия случай “закон” е значение, което стои добре. (Друго значение на ШУ. е “върховен”.) Края на името “бура” плътно се доближава до едно от имената на Енки – Буру. Тъй като по начало Долната земя е владение на Енки, подчертаването на законноста на друг владетел върху (част от) нея не е излишно. Получи се преводът на името Ниншубура : “законна владетелка на Долната земя”. Но това е Ерешкигал. Значи тя е и “госпожа свиня”. (Земята на Ерешкигал е ХА.БУР.- равнинна страна; там тече НА.БУР-река на риба и птици; холандските колонисти в южна Африка са наречени бури.)

Българският език е съхранил точно значението на името Ниншубур. След общоприетата замяна на “б” с “п”, “шубур” става “шупур”, а от него – “шопар”. Следователно е вярно, че “ниншубура” е “госпожа свиня” и косвено, верен е преводът на надписа от Каменната могила.

Още едно име на богинята не е излишно. Всеки от великите богове има право на толкова имена, колкото е свещенното му число. За мен е неизвестно числото на Ерешкигал, но по аналогия, то трябва да завършва на 5 : 5, 15, 25 и т.н. А съществува само това, на което е дадено име. Имената се дават (вероятно) от Ан и синовете му.

Съответният на месец (година) “свиня” е шумерският месец “адару”. Това е съвсем близо до “Ниндара”, като се вземе предвид значението на “нин”- господарка. “Дара” е съвсем близо до “адару”. Това е поредната причина да считам имената на месеците от шумерския календар за животни. Без да разполагам с превода на тези имена, налице са точни съвпадения на имената и местата на 4 от тях, сравнено с българския календар.

Шумерски             Български     Класически зодиак

месеци                     години          съзвездия

1. Нисану Мишка Водолей
2. Айру Вол Риби
3. Сивану Барс Овен
4. Дуузу Заек Телец
5. Абу Дракон Близнаци
6. Улулу Змия Рак (дилом)
7.

Ташриту

Кон Лъв (таг)
8. Арахсамну Маймуна Дева
9. Кисливу Овен Везни
10. Тхабиту Петел Скорпион (тох)
11. Шабатху Куче Стрелец
12. Адару Свиня Козирог (дохс)

 

В таблицата сравнявам месеци от шумерския (лунен) календар, зодиакални съзвездия и години от българския календар. Предполага се, че 12-те циклови години се проявяват в 12 месечната цикличност. Шумерският календар откриваме в еврейския календар. Начало на годината в еврейския календар е седмия месец “ташрит”; при шумерите годината започва с “нисану”. Тая особеност на юдейския календар си обяснявам с връзката “ташрит – Лъв”. На лъв е уподобен Юда, който получава властта от баща си Яков. Юдеите са отразили това с “малка” промяна в календара. Изобщо, 12-те сина на Яков неприкрито се сравняват със зодиакалните съзвездия.

Още малко за свинята. Според Херодот[59]  в Египет принасяли в жертва свиня единствено на Дионис и Селена. След като узнах за това, трябва да го вмъкна в моите схеми. Дионис – Даонас – Тамуз – Думузи не може да се разграничава от свинята, защото на турски тамуз е свиня, а българските турци я произнасят “домуз”.( Това е нещо, което не бива да се яде – домуз). Но планетата на Думузи е Юпитер. Връзката между свиня – Плутон – Ерешкигал и Думузи намирам в развитието на шумерския мит в следващите цивилизации – Думузи става фактор в подземния свят, където пребивава по половин година, редувайки се със сестра си Гещинана. По-трудно е да се разбере защо и на Селена – Луната жертват свиня? С какво Луната прилича на Плутон?

Тук трябва да се изясни един пропуснат проблем – за седмицата. Седем е число на Енлил, което е фундаментално за календара – той се състои от 52 седмици. Все пак в основата са седемте небеса – седемте планети (небеса), надвишаващи Земята. Най-високата – седмата е на Ан. Там са и селенията на Ра (райските селения), където всеки фараон иска да отиде след смъртта си. Значи, първата стъпка е, че звездата на Ра е Нибиру, а не Слънцето.

На дните от седмицата в западна Европа (и далечния изток) са съпоставени планети :

Понеделник – Луна

Вторник – Марс

Сряда- Меркурий

Четвъртък – Юпитер

Петък – Венера

Събота – Сатурн

Неделя – Слънце

Очевидно, повечето от тях  не са планети, надвишаващи Земята. За това пък, всички те са видими, за разлика от Уран, Нептун и Плутон. Замяната на Нибиру със Слънцето вече видяхме. Следващата по ред замяна е Плутон-Луна. Другите две замени са Нептун-Меркурий и Уран-Венера. Тая замяна може да се изобрази и графично, може да се проследят номерата на планетите, но фактът, че невидими планети са заменени с видими е основен. Свинската жертва в Египет свидетелства за втората по ред замяна. Не се съмнявам, че ще се намерят убедителни примери и за другите две замени.

Остана да определя календарната стойност на Нергал – ако въобще има такава. Една от възможностите е той по семейно право да се “прикачи” към “свиня”, Плутон, Козирог. За това подсказва и думата нерез – съпруг на свиня. Но има царски имена, които в случая сочат друго.

Нергал ушезиб -      693 (пр.н.е.) – барс

Нериглисар      -  559 (пр.н.е.) – барс

Нерон               -    54                – барс

Това, че и тримата са далече от зодия “свиня”, изключва семейственост при владеенето на Плутон. По-скоро това е сигурен белег, че Нергал е от зодия “барс”- Овен и планета Сатурн.

Родът на Нерон (Клавдиите) е сабински[60]. На сабински името значело “храбър”, “решителен”. Малък храбрю (Нерончо) е трошачът на порти и сърца – получи се още един общ белег между Нергал и фолклорния герой. А Нергал в една вавилонска плочка е наречен “Мардук на атаката”.

Има и един анононимен писател, назовал се Черноризец Храбър. Подозират, че това е цар Симеон. Дали има година “барс” в живота му, даваща повод за това календарно име? През 893г. той става (самостоятелен ?) владетел. Следващата година е “барс”. В много случаи се наблюдава предпочитането тъкмо на следващата година (предположително – ако събитието става през второто полугодие). В такъв случай, “храбър” може да е календарно име и няма пречка да е на цар Симеон. Но по-просто е да тръгнем от Черноризец Храбър – Барс – Борис. Бащата умира като монах. Тогава въобще не може да се говори за анонимност. Писателят е монахът Борис, който явно е държал на календарното си име.

По-внимателния прочит на книгата на Светлозар Попов[61] ми откри очакваната  връзка между пантеоните на шумери и хуни. Той предполага, че първична е сватбата на Самар и Иджик. Но Иджик е първият Дуло, а тази фамилия е основна в българската история. Ако сравним бащите, ще видим общите черти на Енки и Боян Имен. Последният е роден сред звездите и доброволно слиза на Земята, за да помага на хората. Носител е на мъдростта. Съпругата му Бойгала е риба . Нергал е изобразен като риба. До тук аналогията е пълна. Следващата обща черта е конят. Наистина, в химн на Енки е споменато, че той населва планинска земя :”разплоди там козли и степни магарета”, но магарето е предшественик на коня. Помощникът (везир, спътник) на Енки се казва Ишим(у) (Изимуд), като и двете значещи срички „иш” и  „им“ са в основата на думи за магаре (кон). Конят следва наследника на Енки – Посейдон, а Нептун е покровител на коннишкото съсловие в Рим. Козата също съпътства Енки – гемията му се казва “дивата коза на Абзу”.

Родът на Самар (дъщеря на алп Барис[62], съпруга на Иджик – Нергал от зодия “барс”) трудно може да се изведе от Енлил, но името й носи определена информация. В думи те Са-мар, Са-кар, Са-турн изглежда “са” значи едно и също. Вече видяхме, че планетата Сатурн е дом на Нергал (Иджик), и съпругата му Самар има място там. И така, Ерешкигал до голяма степен съвпада със Самар. Но за Самар има голям масив от информация, която явно трябва да се осмисли от позиция на установената зависимост.

Крилатият барс се вижда на знамето на Волжка България. Но  е емблема и на Александър Македонски, влязъл във Вавилон през 331г. пр.н.е. Там жреците го провъзгласили за “цар на Вавилон и 4-те посоки (региона)”. Годината е барс. (В рамките на същата година той става и египетски фараон). Значението на тази титла се вижда от  това, което Александър е сложил на своя щит и знаме. По-нататък откривам няколко владетели с име Александър, възцарили се в година “барс”. Това е отражение на обожествяването на великия завоевател.

Друг символ на българи (и хуни) е плъстеното кълбо с ленти, набучено на копие. То символизира добрият алп Барадж (Елберген, Маджар). За мен това е известният крилат глобус, символ на 12-та планета. Това ми дава право да приравня алп Барадж с Мардук. А символът с по-внимателно гледане може да се види татуиран на врата на Дейвид Бекъм.

Да обобщя. На знамето на Александър и на знамето на Волжка България има крилат барс. Барсът е редом до Нергал – Иджик. Иджик беше името на жертвения кон, а опашката му – знаме. Резултатът е следният : основните символи на Волжка България – крилатият барс и конската опашка са равностойни. Те символизират бог Нергал (Иджик), който е родоначалник на хуните (и българите). Тяхната първа земя е Долната земя, там където по-късно бурите правят своите колонии.

Разчитането на Черноризец Храбър като Монах Борис може да се стори някому твърде повърхностно, затова ще добавя още малко разсъждения. Слабият пункт е, че Нергал се аташира към Сатурн. Сичин, например, го прикрепя към Марс. Не са ми известни неговите основания. Ясно е, че той не ползва българския календар, календарни имена и фолклорни съответствия. За мен той е незаменим като източник Неговите книги са насочени към широк кръг читатели, което е повод научните работници да гледат скептично на тях. Не се съмнявам в научната добросъвесност на Сичин. Научните публикации по темата са ми недостъпни. Вече споменах за доброволното отказване на българските учени от шумерската тематика. В петата книга от поредицата “Когато времето започна” се споменава за два календарни центъра – Нипур и Ериду. Първият център развил лунен календар и той без промяна е настоящият еврейски лунно-слънчев  календар. За втория център се знае, че използва слънчев календар, чиито гени намирам в Книгата на Енох. За мен основни положения са, че “Календарът е от Енки” и “Българският календар е слънчев”. Градът на Енки е Ериду и щом тамошният календар е слънчев, пак стигам до връзката на българския род с Енки. Новата информация е малко, но допълва други факти. Да не забравяме, че терминът “Български календар” е работен.

Към Марс аз  закрепих Ишкур. Съответна е зодия Близнаци. Чичото е в прекрасни отношения с близнаците Инана и Уту,  те обикновено се движат заедно. От Ишкур произлиза еврейският Йехова, а планетният номер 6 е основа за еврейския шестоъгълник. Рангът на Ишкур е 10, а толкова има и Нергал. Два бога с равен ранг ще са много на планетата Марс.

Стопанин на Сатурн е Нинурта. До образите му има звезда с четири лъча. Братовчедите Нинурта и Нергал–Ера имат няколко подвига заедно. Голяма е разликата в ранговете им – 50 срещу 10. Вероятно, това е причината Нергал да получи прозвище “малък” – като “Малък храбрю” например. Тук очевидно не става дума за възраст. Сега става по-разбираем персонажът “дете – юнак”. По-ниският ранг няма нищо общо със юнашката сила. Във фолклорните сватби Детето-Юнак върши черната работа – като магарето, поканено на сватба. Вече видяхме колко близо до коня и магарето стои Иджик – Нергал. Думата “иджик” по форма е умалително от “И”. Ще напомня водещата роля на Нинурта и при именуването на Думузи – Герман, като негов първи братовчед. От друга страна, съпругата на “малкия”, “мальо” ще бъде “Мальовица”. Планината Самар, според хунобългарския епос, задължително има форма на купол, за разлика от втория по важност рилски връх Мальовица. Той е достоен да носи прякора на Инана, любимата на Думузи- втория “малък”.

Това разсъждение трябва да е в сила и при момите. Момата Инана има ранг 15, а по-голямата и сестра Ерешкигал, за да бъде “малка мома”, трябва да има по-малко имена.

Ще се спра на песен , изпълнена от Иван Андонов, ръководител на състава от предаването “Сите българи заедно” на тв СКАТ.

 

Хайде моме да бегаме/ Хайде, моме Стойне, да бегаме

Имам платно за белене/ Имам платно, любе Гьорги, за белене

Остави го на майка си/ Хем да бели, моме Стойне , хем да плаче

Имам гергеф за везанье/ Имам гергеф, любе Гьорги, за везанье

Остави го на  сестра си/ Хем да везе, моме Стойне, хем да пее

 

Коя е Стойна? Това, което момата обявява, че има, са нейните атрибути. Сестрата на Инана – Нинмуга получава от Енки : обсидианов нож за отрязване на нишките, златна игла и сребърен напръстник. Тя е в правото си да тъче платно и да везе на гергеф. Обект на везмото са звездите, Месеца и Слънцето. Това е естествено – Месецът е баща и, а Слънцето – брат и. Българската дума за месец е “вез” и това е същината на везмото. Този комплект атрибути не се среща при другите богини, значи намерих паралела Нинмуга – Стойна. Дали това е Ерешкигал? Нинмуга и Ерешкигал съвпадат или са сестри. И двете са тъкачки – нали видяхме, какви поразии прави лудо-младо с нишките от разбоя. Схемата на бягството съвпада, но женихът сега е Гьорги – Нинурта. Ако Нергал механично е заменен с партньора си от Сатурн, няма да има друго противоречие. В обратния случай Нинмуга трябва да е Гула, а засега произходът на последната е неясен за мен. Няма смисъл от преждевременно решение, за чия сватба става дума в цитираната песен. В двата случая информацията, която ще извлечем от нея е важна.


 

IX. Сватбата на Инана

Следващите събития са наситени с драматизъм. Те са засвидетелствани в мистериите в чест на Мардук, а това са много стари театрални представления.

Гонена от своите амбиции да стане велика богиня, Инана отива при третия син на Енки – Думузи (пастира). Името му значи “синът, който е живот”. Очевидно, той е велик бог. В химна за Инана и Думузи той всеки път е наричан с различно име (последното е “зет на ЗУЕН” – бащата на Инана). Многото имена са право на великите богове. Бракът на Инана и Думузи е отново обединение на родовете на Енлил и Енки. Но перспективната двойка е безплодна и това е последвано от  върволица  нещастия.[63]

Инана е сестра на Уту – персонификация на слънцето. Думузи е земния юнак (бог), който  печели облога със Слънцето и се жени за сестра му. От облога и състезанието между тях следва равностойното им положение в йерархията. Наистина, въпреки разликата  от едно поколение, двамата заемат рангове непосредствено след Енки и Енлил. Тъкмо Уту настоява сестра му да се омъжи  за Думузи.

За да се сдобие с наследник, Думузи решава да използва сестра си Гещинана. Син от нея би станал пръв наследник на Енки. В случая момичето не се съгласило и брат й я изнасилил. Това било много голям грях – самият Енлил за същото бил заточен, а тук потърпевшата била от царския род. Вдигнала се потеря, хванали насилника и го убили. Това е единственият случай, в който се убива бог и то внук на Ан. За това злодейство набедили най-стария брат – Мардук. Вдовицата Инана повела войските на закона, победила и хванала девера си. Заобикаляйки съвета на боговете, предложила на победителите да не убиват Мардук (и после да ги съдят), а да го зазидат жив в Е.КУР. Преведено, това е “дом като планина” и би могло да се отнася за някой голям храм. Тъй се нарича храмът на Енлил в Нипур. Според Сичин, това е име и на голямата пирамида в Гиза -Хеопсовата. Предполагало се, че там затворникът ще умре от глад, но без да е убиван. Не се знае, колко време Мардук е останал затворен, но съветът на боговете взел нещата в свои ръце. Направили разследване и се оказало, че е невинен, друг е виновник за смъртта на брат му. Организирали спасителен отряд, пробили отвор и спасили височайшия затворник.

Междувременно, Инана предприела опасно пътешествие до Долната земя. Формално отишла на гости на сестра си Ерешкигал, но домакинята била разярена. Оказва се, че това е нагла постъпка, добре премислена и целяща да заграби наследство. Инана решила да се позове на стария обичай, според който братът трябва да се ожени за вдовицата на брат си. При това, първият син на Нергал от новия брак би се считал за наследник на покойника – Думузи в случая. Той би имал претенции да е наследник на Енки, а синовете на Ерешкигал оставали на заден план.

Посрещнали Инана зле. На всяка от 7-та врати, през които трябвало да премине й задавали неприятни въпроси и трябвало да се разделя с по един от 7-те свещенни предмета, които носела. Накрая, практически гола, тя била завързана за стълб и умряла.

Отново се намесват “големите”. Енки лично организирал съживяването. С “жива вода” и “жива храна”, многократно приложени, Инана била върната към живота.

Както може да се очаква, във фолклора са отразени почти всички етапи от тия събития. Героите са “два овчара” и “мома”. До тук  момите стват две – Ерешкигал и Инана. По-нататък ги срещаме като “две сестрици-змеици, две етърви, две гълъбици”. Имената Дойна и Калина водят до Инана. В роднинската система “калина” е по-малката зълва (сестра на съпруга). В случая името точно ще отговаря на смисъла си, ако гледаме нещата от страната на слънчевата съпруга (Ая). За нея Инана е “калина”, т.е. по-малка сестра на Уту (все пак те са близнаци).

Единият овчар е Думузи, известен като “пастира”, а другият-Мардук. Овчарите също имат няколко образа : два славея, два гълъба – въобще, крилати. Среща се и фигурата “три овчара”, но то е свързано с изреждането на три качества, три предмета и т.н.

Сватбата на Инана е предшествана от обичайната сгледа, напиване на вода, дълги разговори. Като илюстрация цитирам следната песен :

Фърком фърчат два гълъба

Калино льо, Калинчице,

фърком фърчат, право сочат,

право сочат момин двори.

В момин двори, в градинччица,

в градинчица, на дюлччица.

С краката си клони трошат,

с крилете си листе брулят.

Де ги сгледа Калина мома,

ръце плесна, гримна дръпна:

-Къшом, къшом, два гълъба!

Йотговарят два гълъба:

- Ние не сме два гълъба,

най сме ние два другара,

най сме ние два йовчара.

Ний дойдохме тук до вази,

да питаме твойта майка,

твойта майка, твоя баща,

дават ли те таз година,

годят ли те за в неделя.

Наздраве ти Калина мома.

с.Зайчино реше, Новопазарско; зап. П.Ев.Стефанов, 1930 г.;№51,СИ, т2.

Върху щастието на младите хвърля сянка тежък грях. Поне във фолклора  е грешно двама братя да се женят за две сестри. Това може да се обоснове от генетична гледна точка – губи се генетично разнообразие (богатство). Фигурата два брата – два баджанака и две сестри – две етърви е крайно неблагоприятна. В друга песен (П8)  направо се призовава бог да ги убие. Може би наказанието се проявява като безплодие на втората двойка.

Темата с безплодната невеста също е широко представена. Засега не разполагам с пример, който да следва мита, както ми е познат. За нещастните два овчаря пее Стефка Съботинова  :

Притури се планината, та затрупа два овчера.

Първи моли : пущи мене, мен ме чака първо либе.

Втори моли : пущи мене, мен ме чака стара майка.

Отговаря планината : либе чака ден до пладне,

Либе чака ден до пладне, майка чака дор до гроба.

 

Мардук и Думузи отправят молби. Редът е променен, защото първият молител се уповава на чакащото го “първо либе”, в случая  съпругата. От двамата само Думузи е женен, затова Мардук обявява, че го чака “стара майка”. Между другото резултатът е предрешен, защото Думузи вече е мъртъв. Това е познат похват във фолклора – покойник да се обявява за болен (напр. Миле поп Йорданов).

Македонския вариант на песента дава повече информация за планината. Това е Шар планина, а думата “шар” плътно се доближава до мястото на наказанието Е.КУР (дом като планина).

Нещастието на Думузи е сравнимо с теглата на Стоян овчар (войвода). Досега войводи срещнахме Ан, Енки и Енлил. Синовете продължават традицията. Причина за болестта на Стоян млада войвода е майчината клетва. Не става ясно за кой грях го проклела майка му, но знаем що е сторил Думузи. Изнасилването на сестра вероятно е достатъчен повод. Двамата имат еднакво прозвище –“овчар” единият и “пастиря” вторият. Сравнението между тях вероятно ще даде и други общи събития.

Пътешествието на Инана до Долната земя ще илюстрирам с две прекрасни песни. Първата е най-силната любовна песен на български език : “Назад, назад, моме Калино”. Трябва да се абстрахираме от факта, че Калина е вдовица, а не мома. Този, който се мъчи да я предпази от “идеята фикс” – да му стане жена, е Нергал, към момента господар на Долната земя (заедно със жена си). Първите три трудности, с които иска да я сплаши, са лесно преодолими. Но това по същество е описание на Долната земя. Нищо страшно не се забелязва – “река дълбока”,“трева висока”,”гора висока”. Освен че няма нищо необичайно, в тая земя всичко е наред – дълбоката река е атрибут на Енки, тревата – на Енлил, а гората – на Ан. Законът е спазен. По същия естествен начин изглежда Долната земя и в българските приказки. Последното превъплъщение (мнимо) на Калина – “черна чума” е изненадващо само на пръв поглед. Нергал е известен и като бог на треската и чумата, и като “чума” момата става автоматично “негова”. Тя не скрива желанието си да посегне на стопанката на дома. Нищо че е нейна сестра. Колкото за децата – вече видяхме. Много жалко, че в случката, породила, този любовен шедьовър, всъщност любов няма. Има сметки, жестокост, убийство. Готовата на всички мислими жертви за любовта си девойка всъщност е обладана от желание за власт.  *Не само последното пожелание за превъплащение на девойката е черта, присъща на Нергал. Такива са и първите три!

“Люта змия” – Иджик се ражда змийче от окото (ухото) на майка си Бойгала. Иджик почти съвпада с Нергал.

“Славей пиле” – музиката е присъща на Енки и синовете му. Но славеят има и една зловеща същност. Песента му предшества или предизвиква тежки болести – П20. Тежките болести са по линията на Нергал. Неволно търся аналогия с коварния Соловей разбойник и СС дивизията, носеща име Настигал (славей).

“Мряна риба”- това също е точно в целта. На изображението Нергал е в “рибен” костюм. Има сватбарска песен, в която младоженецът потъва в реката. Мислят го за удавен. За изненада, той посреща сватбарите на прага на дома си със риба в уста. Мряна риба. След това, гощава всички гости с нея. За такива вълшебни риби се споменава и в Евангелието.

Изобразен като риба, Нергал дава повод за  още размисли. Известно е, че жриците на Артемида наричали себе си “мечки”, защото мечката е зооморфен аналог на богинята. Жриците на хетската Ханахана по същата причина били “пчели”. А жриците на Нергал? Ако ги е имало, то те щяха да приличат на риби или най-малкото да имат рибешки опашки. Получи се русалки. По аналогия – жриците, наречени “русалки” ще бъдат жрици на божество с име или аналог “Рус”. Тая хипотеза се потвърждава от русалийските тайнства. Военната им страна точно съответства на качествата на Нергал. Доколкото има мнение за произход на русалийските мистерии от римските розалии, то трябва да проследим и него. За име на бог с корен “рус” косвено може да се съди по името Руса, носено от трима царе на Урарту. Ако съм на вярна следа, това трябва да е календарно име от година “барс”.

За да свържем Нергал с роза (от розалиите), трябва до се обърнем към ведийски понятия. Имало спор на Брама с Вишну кое цвете е най-красиво. Брама донесъл лотос, но като видял розата на Вишну, признал неговото право. Може би тук става въпрос за върховенство изобщо, но важното е, че розата е на Вишну. Под формата на риба, той спасил Ману от потопа. Тук той копира Енки, но Нергал е син на Енки, а в семейството има преплитане на функции. От многобройните аспекти на Вишну ще отбележа, че той се възприема и като младши партньор към Индра, който чрез Арджуна пак води до Нергал.

В литературата се използва мотивът за любовта на славеят към розата. Това е общо взето трагичен мотив. Не напразно на много места розата е била символ на смърг и погребение.*

В песента се чувства обреченост, която се продължава от скритата заплаха в следващата стара, тежка песен:

 

Хайдути питат Дойна хубава :

 –Я кажи, кажи Дойне хубава, Я кажи, кажи свекрово имане!

 –Как да ви кажа свекрово имане, кога съм дошла вчера завчера.

 Свекър ми има сребърно рало, сребърно рало, златна копраля.

 Свекърва има сребърна урка, сребърна урка, златно вретенце. 

С.Чепърлинци, Годечко, №198, Стоин, Зап. Пок.

 

Има варианти, в които събитието става в “долната махала”, а хайдутите са 7. Толкова препятствия очаквали Инана в Долната земя. Става ясно и на какви въпроси е трябвало да отговаря: “кажи свекровото имане”. Това е смисълът на цялата история – имането, наследството на нейния свекър Енки. Няма нищо чудно, че богът, който дал ралото на хората и ги научил да сеят има атрибут рало и копраля. Те са от злато и сребро – метали принадлежащи на боговете. Уклончивият отговор на Инана – Дойна не трогва хайдутите. Едно от значенията на “хайдутин” е слуга. Тъкмо слугите на сестрата Ерешкигал свършват черната работа.

С това колоритната Инана не изчерпва присъствието си във фолклора. Тук я виждаме като “хубава Дойна” – съпруга на “пастира”, овчара. В чекмеджето с етикет “Инана” трябва да поставим и “Калина”, “Дойка”, “Дона”, “Цвета”, “Лозена”. Дали не са й множко толкова имена? По закон, на великата богиня се полагат толкова имена, колкото е божественото й число. В сучая то е 15. В доминираната от Инана цивилизация на Харапа е характерно числото 16 – близо до числовото значение на богинята.

Когато след много усилия Инана става велика богиня, освен че измества някой друг от съвета, тя получава свещено число 15, за аналог планетата Мул дилбат и за звезден дом зодията Аб Син. Последното значи “дете”, “потомък” на Син и точно отговаря на зодия Дева. Усложнението идва от това, че тази зодия в календара съответства на планетата Меркурий. Прието е, че Мул дилбат е Венера, а това е неприятно разминаване.


На печат от средата на II хил. пр. н.е. виждаме Инана, а зад нея звезда с 9 лъча. Няма съмнение, че това е нейната звезда (планета). На дрехата й може да се преброят 15 украсителни линии. Богът срещу нея държи бик и може да е Думузи. Кръстът с разцепена горна част е знакът (йероглифът) “анк” (анх) със значение “живот”. А името на Думузи (синът, който е живот) включва тази дума.

Меркурий е девета по ред планета (отвън навътре), а по сътворението това е Мумму. Звездата на Инана също е с 9 лъча, а освен това по неизвестни причини я броят за мома. Като прибавим към това и зодията Дева, следва, че отначало на Инана е дадена планетата Меркурий. По-нататък експанзията й продължила и тя се “прехвърлила” на по-бляскавата планета Венера, която вече е носела ореола на любовта. Само че той не идва от Инана, а от Нинти. Нейният атрибут – ножа за отрязване на пъпната връв и досега е знак на зодия Лъв (виж корицата).

 

 

Севданините два братя

По двор ходят, хем оплачат

И на Севдана думаха:

-Севдано льо, сестро льо,

ти като се ожениш (2)

кой ще ни нази нашии

огърлето-лалето(П5)


 

Тук Нинти е с име Севдана, а севда (перс.) е любов. Според  мен думата “любов” идва от патрона на зодия Лъв – морския змей Лаббу. Неизвестно е, кога морското чудовище става сухоземно, но името, поне в българския език е променено незначително. Това би трябвало да е интересно за хората, които смятат, че това е важна дума. А звукосъчетанието “л-б” и “л-в” е в корена на думата  любов на много езици…

В даден момент Инана става събирателен образ на всички богини. Тогава вече тя се казва Ищар (Истар), което поражда “стар”, “star” като понятие за бог и звезда. В гръцката митология Артемида приема част от “наследството” на Ищар – Астарта. Други нейни функции се падат на Атина (през Анат). Известно учудване буди великолепният храм на Артемида в Ефес, признат за едно от седемте чудеса. Той твърде високо вдига ранга на богинята. Такъв храм би приличал на Ищар.

 

 

От това време е частично запазената врата на Ищар във Вавилон. На нея добре се различават три животни : лъв, кон и продълговато опашато същество, което с повече фантазия може да мине за митичния змей Лаббу. Лъвът е постоянен спътник на Ищар. Е, поне от преминаването й в неговата зодия. “Кон” по календара съвпада със зодия Лъв. Конят води до Енки. При гърците конят е доведен от Посейдон от Мала Азия. В Рим Нептун е покровител на коннишкото съсловие. До Енки ни доведе и морският змей Лаббу. Прочие, преди Инана, зодия Лъв са заемали Енки и Нинти. До Енки ни води и календарната роля  на Венера . С нейна помощ маите са коригирали своя календар. А календарът е от Енки.

Епитетът “хубава” не стои случайно до Дойна. П.Добрев го открива “навсякъде в Памир” под формата “хуб”. Подобни думи има и в шумерското наследство. Шумерска енциклопедия е наречена “харра хубулу”. Великанът  Хумбаба (Хувава) е описан като силен и красив. По смисъл, “хубава” трябва да е нещо между “златна” и “божествена”. Думата за злато на шумерите е БАБАР (има го в българската именна система. Думата  за сребро е КУ.БАБАР. От последната дума може да се изведе “хубава”. При това няма да снижим значението на думата, като я “посребряваме”. Шумерите са наричали среброто ”бяло злато” и са го ценели наравно със златото. Ако КУ означава “бял”, всичко си идва на мястото. И двата метала са божии – има го в Стария завет. Значи “хубава” означава “сребърна” и е на равно разстояние от “божествена” и “златна”.

Богинята Инана лесно се открива по нейните атрибути. А те са доста : да се разкрасява с царски знаци; да носи и момчешки дрехи; да говори момчешки думи; да носи оръжие – кинжал, боздуган и гега; в разгара на боя да обръща разрухата; да изрича слова разрушителни; да сплита опънати нишки и да опъва сплетени; да преде с вретено, да тъче със стан; да не се уморяват очите й; да не знае що е милост.

С помощта на тия атрибути по-лесно може да приемем песни, в които става дума, че мома Иванка убила брат си, защото й се присмял, че от нея не става войвода (№904). Тук става дума за оспорване на атрибут! В друг случай, викат млада жена – Рада – за войвода. Тя пък – родилка на седем дена. Но става, облича дрехи юнашки, оседлава коня и със сабя пробожда мъжката рожба. Такъв курбан носи на дружината (№676).

За нещастното семейство се пее и в баладата ”Балю и Елка”. Тук митът е малко встрани. Младите са от различни села, а в оригинала – от различни родове. Бал е титла на Думузи като съвладетел на баща си Енки, а Елка значи буквално „богиня“ и се асоциира с Енлиловия род. Неочаквано жестокият край се приписва на нещастно недоразумение. Когато Елка се събужда, Балю го няма. Почувствала се изоставена, тя “раздава” цялата си прикя на трънки и дръвчета. Накрая се обесва с пояса си. При Инана на практика е същото – един по един се се лишава от седемте си божествени предмета, след което е обесена. Когато Балю се връща на мястото на събитисто, вече е късно и той се самоубива. До тук няма съществена разлика от случката във Верона. Доколкото Инана в последствие е съживена, на лице е и мнимата смърт на Жулиета. Ето от къде господин Шекспир е краднал идея.

В изпълнение на Борис Машалов, това е необикновена песен. Преди всичко – много трудна за изпълнение. Певецът е издирвал интересни текстове и им е пригаждал мелодии. Все пак творческия акт не е добре изяснен. Талантливият певец е попаднал на древен мотив. Резултатът е богата песен с огромно въздействие.

Изглежда, че много столетия са шлифовали старото предание. През това време много таланти са се докосвали до песента; тя се е обогатявала, в нея не е останало нищо излишно. Това косвено се потвърждава от текста, който следва мита на минимално разстояние, без да го повтаря буквално. Песента отразява не толкова мита, а неговия драматизъм.

Въпросът за музиката на народните песни е колкото важен, толкова и сложен. Необичайният ъгъл, под който разглеждам фолклора, позволява да се формулират няколко предложения, които би могло да прераснат в хипотези.

Музиката е част от храмовите ритуали. Разнообразието на боговете води до целенасочено постигнато разнообразие на мелодиите: тактове, ладове, тоналности и т.н. Естествено е да се прилага определен такт към даден бог. Тук би трябвало числото на бога да е водещо, но тъй като свещените числа на боговете са твърде големи – 60, 50, 40 и т.н., мястото на бога в календарния ред върши работа. Очакването е в песните за Енлил да  преобладава такта 7/8 или 7/16, песните за Инана да са предимно в 8/8, 8/16 или 9/16 и т.н.

Идея за това разглеждане намерих в книга на Д.Христов[64]. Там е поместен химн на Аполон, открит в началото на ХХ в. Химнът е в такт 5/8. Това не е нещо забележително, но в сборника на В.Стоин “Народни песни от Източна и Западна Тракия” само в 5/8 (евентуално безмензурни) са жетварски песни, песни за прокоба, майчина клетва, убийство на елен и пр. В сборника за С.И.България по-голямата част от коледните песни са в 5/8 и 5/16.

В “От Тимок до Вита” на В.Стоин има само три песни в такт 8/16. Едната е вече цитираната песен “Кажи Дойне хубава”, втората е за Цвета мома. В споменатия източник за СИ България броят на песните в този такт е по-голям, но по-голямата част от тях са за жени и моми. По този груб начин  трябва да се потърсят аномални струпвания на конкретни божества при даден такт. Разбира се, след статистическите изследвания е нужно и стабилно изследване с инструментите на музикалната теория.

Подходящ източник на информация, от който да бъде извлечена базата данни са сборниците с народни песни , записани от Васил Стоин и Павел Стефанов. Тук респектира единната методика, плътното покритие на проучвания район и разбира се, личната ангажираност на двамата композитори. Важна особеност на тяхнато дело е, че са били на щат към министерството на просвещението и като държавни служители са имали подкрепата на местната власт. Те са записвали мелодиите по слух. Това се оказва предимство, а не недостатък спрямо магнетофонния запис. За влиянието (според мен) на микрофона свидетелства Н. Кауфман[65] , в увода :

“Често една и съща песен намираме в тактове 7/16, 3/8, и 5/8. Обикновено явление е по време на игра на хорото, певиците да пеят песента в 3/8, а пред микрофона в 5/8, както и обратно”.

 

X.  ГОЛЯМАТА ТРОЙКА

В системата на българските празници Андреевден заема особено място. Българската православна църква го празнува на 30 ноември. Бабите казват, че след него денят нараства с по едно просено (царевично) зрънце. Тази информация еднозначно определя точното място на Андреевден между дните – зимното слънцестояне. Такъв ден има в българския календар – нулевия ден. Той се намира между 21 и 22 декември.

Ако приемем, че денят на Ан е 21/22 декември, празниците Никулден и Иванов ден застават на равно разстояние от него. При това празникът на по-стария брат предхожда празника на по-младия.

Близостта на точното място на Андреевден (21.12) и Коледа  подсказва евентуално съвпадение. Ще разчленя името на св.Андрей Първозвани на Ан – дрей (Ан-дракона). Законното място на Андреевден, взаимното разположение на празниците на св.Иван и св.Никола спрямо него и езиковата разшифровка дават основание да заключа, че на Коледа е празнуван денят на Ан, родоначалника на божественото семейство.

Името на най–големия български празник Коледа обикновено се извежда от “календа” – в Рим календите са последните дни на месеца. Това не е добро решение, защото в списъци с български владетели има цар Коледа, а в друг списък намирам бог Коледа (Коляда). Прочие, по-вероятно е обратното – календите да са получили име от празника в края на годината. Думата кол-еда разглеждам съставена от кол-кала-хала – дракон. Втората съставка еда приемам (подсказано от Иван Митев) за сходна с ведазная.

Цялата дума придобива значение “зная за дракона” и по-точно “зная за драконите”. Вече споменах, че семейството на Ан е драконско. Стигаме до основното значение на Коледа – “зная за боговете”.

На това място да припомня какво казали египетските жреци на Солон (VI в. пр.н.е.) “О, Солоне, Солоне! Вие гърците сте като децата – нищо не знаете за старите времена…” [66]. Значи, няма как знанието за боговете да идва от гърците.

Основен принцип на древните писмености е, че думата се чете и в двете посоки. Прочетено “кол – еда” от ляво на дясно има друг смисъл. Думата “кол” в българския език има и символично значение. Забиването на кол предшества заселването на нова територия, направата на нова къща. Забиването на кол въвежда нов ред. (по Г.Кръстев : “Забий кола!” е популярна команда за строяване). Така превеждам Коледа :  “зная за началото” и/или “начала на знанието”.

Навярно тия размишления изглеждат твърде “схоластични”. Но качествените резултати съответстват на значението на този единствен, специален ден. В българския календар нулевият ден е  ден-година. На границата между двете – старата и новата година – Коледа включва в себе си функции на римския бог Янус. С двете си лица той гледа към идващата, но и към отминалата година. Наричат  го символ на двуличие. Това се дължи на неразбиране. Янус не е от любимите богове на плебса. Той е държавен бог. За това говори високото положение в римското общество на неговите жреци[67]. Той е натоварен с най-важните държавни функции – войната и мирът, договорите и съюзите. При обявяване на война вратите на Янус (на форума) се отварят. Те се затварят, когато се сключи мир.

Янус имал 365 пръста, което еднозначно го сближава с годината. Негови са ключовете; входовете, изходите, вратите и всяко начало. При обръщане към боговете, името му се споменавало първо. Той научил хората да строят кораби, на земеделие и овощарство. Приема се, че той е първият цар на Лациум, а домът (храмът) му бил на  (хълма?) Яникул. Добре е другарят на Ан – Кулиана да бъде близо до него. Получи се и още един щрих към образа на фолклорния цар Латин. Налице е и видимото преливане на Ан – Енки и Енки – Думузи. Празникът на Янус – агонии – бил на 9 януари,  непосредствено след сегашните Йордановден, Ивановден, Бабинден.

Между фолклорните двойници на главната тройка шумерски богове цари мир. Даже битката, която Ан води с Кумарби е представена като борба (с “люта змейка” или “младо змейче”). Това е борба по взаимно съгласие и се води по правила. Победеният не се убива : “удари го в черната земя, потопи го девет педи (боя)”. Когато потърпевш е св.Илия – настъпва суша. Дъжд завалява едва след като извадят светеца.

Боговете са почитани основно чрез техните фитоморфни и пр. представители. Ан (Илия) се представя от високо дърво – орех, липа, чинар. Обобщено от дърво идва гора и в часност – сянка. Дебелата сянка предполага голямо и жизнено дърво. Тук предимство има ореховата сянка. От храната, за Ан е хлябът, а от напитките – ракията.

Енки е бог и на подземните води. Него споменават чрез “студен кладенец” – кладенчевата и изворната вода са винаги студени, независимо от сезона. (В песните нищо не се намери за термалните води). Изразите “вода студена” и “сянка дебела” не са кухи клишета, а позоваване, споменаване на главните богове. Храната, принадлежаща на Енки, е рибата. Няма много варианти за риба : морска риба, мряна риба, крапум риба (шаран). Когато на трапезата няма риба, храната на Енки е месото.

Енлил откривам по аналогия. Щом са заети “горе” и “долу”, то средата : земята, полето, тревата са негови. На трапезата той присъства чрез виното.

Боговете са представени и чрез цветове. Бялата риза, червеният пояс и черните потури символизират “горе”, “среда” и “долу” – страните на Ан, Енлил и Енки.

Вижда се, как присъствието на Ан и синовете му пронизва целия фолклор, бит и същност на българите. Няма значение за какво се пее – то задължително следва формата, калъпа (модела, матрицата). “Минали поле широко, стигнали дърво високо, под дърво бистър кладенец”. Още: “трева зелена, вода студена, сянка дебела”. И пак: “на трапеза пещум хлябо, ведро вино, крапум риба”. Така пространството се ориентира (освещава). Това “узаконява” следващия текст. В П14 срещам различен вариант:

Бае льо Богдане,

Янко льо чобане,

Орешова сенке,

Босилкова вейке.

 

Изброяването на свещаната тройка е постигнато от три независими посоки : длъжност, професия, атрибут.

Тази упорита употреба на думи-символи хич не се харесваше на майсторите на изящната словесност. Те направиха извода, че езикът ни е беден, необработен, грозен. Добре че Яворов не знаеше това.

Мантрите. В народните песни има и други повтарящи се форми. В коледните песни това е “коладе ле” или “станенине господине”. Друга форма е : ”ой та тебе”, последвано от : “малка мома” или “лудо младо” или “добър юнак” – въобще кой да е фолклорен персонаж. Има и смесени форми: “Видой льо, момне ле, коладе ле” и още “ей, божне ле, коладе ле” Последното показва в каква посока трябва да се търси истината. Тия форми са споменаване на бог – с негово условно име или директно. Така “коладе ле” е обръщение към Ан, “момне ле” – към Ищар, а “Дане ле, божне ле, Дан войвода “ – към Енлил. По-сложен е случаят със “станенине господине (стани нине господине)”. Станеникът (водачът на коледарите) е действащ персонаж, но той в процеса на подготовка и изпълнение на ритуала приема функциите на Енки. Към Енки се обръщат коледарите в началото на песента си.

Не се препоръчва споменаването на някой бог без нужда. С богове се контактува чрез молитва. На късите молитви в Индия им казват мантри. Има много къси мантри, например “Ом”. В нашия фолклор чак толкова къса мантра няма, но малко по-дълга е “море” – от “мар” – светило, звезда-бог, или варианта “мари”. Според мен мантра е и “айде”, с която се контактува с Ая, съпругата на Уту. Доста пъти се среща мантрата “Яне”, сама или с допълнения. Възможно е тя да покрива повече от една богиня, напр. Гула и Инана и т.н.

Има и малко по-дълги мантри, например ”Тъй така Дорке, тъй кален Дорке” и  “Дане ле, ти мой Дане, Добро ле, мой коладе”. Примерите за мантри са от“Народни песни от СИ България” .

В коледния цикъл песни никой от боговете–светци не е пренебрегнат. Вече показах, че всички те са членове на едно семейство – на Ан. В разгърнат вид това родословно дърво наподобява пирамида. Може да считаме дните от годината  за елементи на тази пирамида, като за всеки бог вземем неговия празник. Тогава Коледа ще бъде върхът на пирамидата. Известна е устойчивостта на това геометрично тяло. Не по-малка устойчивост е показал и българският фолклор през бурите на хилядолетията. Това заслужава да бъде изследвано с апарата на науката кибернетика. Защото фолклорът показва поведение на един самосъхраняващ се жив организъм – система, което е предмет на изследване на кибернетиката.

Пред името на всеки от великите богове стои символът        .         Според Сичин това е пиктограма на Нибиру – планетата на кръстопътя. От тая пиктограма по-нататък се образувала буквата “тав” със значение “знакът”. Има два варианта на буквата -

и       . Когато на коледния хляб (кравай) се постави  знак  “Х”,   това значи “Нибиру Ан” – пълното му име – или “бог Ан”. Известно е, че Андрей първозвани е поискал да бъде разпънат на х-образен кръст. Така го виждаме на иконите му. Традицията е спазена. Началния, първия Ан е прикрепен към владението му Нибиру. Другият вариант на буквата предхожда името на брат му Симон–Петър. Тази символика очевидно идва от шумерското наследство.

На братята (от Нибиру) Андрей и Петър може да бъдат съпоставени фолклорните братя Андреаш и Марко. Тъй като Андрей и Андреаш гравитират към Ан, логично е да приравня Петър с Марко. Наистина, има песни, в които срещаме Марко купец и други – с Петър купец (Петър бан) със сходни текстове. Тук се получи сложна тройна връзка : шумерски богове – църковни (евангелски) апостоли – фолклорни персонажи. Все пак, това навлиза в обширната тема за Крали Марко и е очевидно важно.

Фолклорният св.Петър досега оставаше встрани от моето изследване. Прочитът “Нибиру Петър” подсказва да потърся неговия праобраз, свързан с тази загадъчна планета, която съответства на календарната година “куче”. През година “куче” се възцарява цар Петър I(927), Педро I, крал на Португалия (1357) и Петър I, цар на Русия.(1682), Константин Бодин (ПетърIII) – (1072), Тодор Петър (ПетърIV) – (!085-1090) и т.н.

Възстанието от 1185-6 г. води до възцаряването на по-големия брат Теодор-Петър(II). С първата година – “змия” е свързано Тодор-Теодор-Фьодор-Богдан – това е енлилско име. Името му Петър също може да се обоснове календарно. През 1189г.  царят изпраща делегати при императора на свещената Римска империя Фридрих Барбароса с предложение за съюз. Поискал от него да му признае титлата “цар на българи и гърци”. Барбароса се съгласил. Вярно, че след това се отметнал, но това не понижило “царя в длъжност”. Титлата била факт, повод за име от зодия “куче”, т.е. Петър. Наложило се второто име, вероятно поради по-високата титла. Прякорът “кала” е от зодия “змей” и вероятно е получен през 1184г. Накрая най-употребяваното царскоиме става Калопетър.

Обрядността на Коледа е твърде разнообразна[68], тук ще се спра  бегло на някои моменти.

За празника се правят три вида хляб. Първият е голям, кръгъл хляб с пластична украса от тесто. Преобладават елементите кръст, кръг и цветя. Вторият вид хлябове се украсяват пластично с елементи от селския труд – земеделие и животновъдство. Третият вид са малки хлебчета, предназначени за коледарите.

Трите вида естествено се свързват с трите стихии : небе, земя, подземие, но по-добре се разпределят между Ан, Енлил и Енки. За емблемите на Ан споменах. Кръгът за мен не е слънчев символ, а емблема на планета на Ан. В същата посока трябва да се търси значението на изобразените цветя. Те са земната символика на Енлил. Остава да обоснова връзката между Енки и коледарите. Но това се манифестира в благословията на станеника чрез “тъмни долища” и “кални друмища”, пребродени от дружината. Тъкмо връзката им с носителя на мъдростта (заклинанията, магиите) дава право на водача на коледарите да благославя.

В благословията казват “Дариха ни добра дарба – вит, превит кравай, на кравая – кръст дукато”. Тук коледарите може и да преувеличават. Краваят с кръста се разчупва на трапезата. Разчупването, разкъсването е един вид жертва и по тоя начин станеникът, като представител на боговете, се счита дарен. На практика той получава дребни хлебчета, гевречета, пари и пр.

Основен в коледната обрядност е най-старият мъж в семейството. Той запалва тържествено огъня, като по силата на огъня се гадае за следващата година. Пак той прекадява с жар и тамян върху палешник къщата и оборите. Когато се нареди трапезата, отива до комина и вика “дядо боже, ела да ядеш с нас”. Накрая той разчупва празничния хляб и дава всекиму по къшей.

Разгледани от гледна точка на коледната обрядност, песните от цикъла “Личен ден – коледов ден” на Веда Словена будят недоумение. Ще покажа несъответствията, въпреки че много по-кратко ще бъде да се посочат приликите…

В цикъла главно действащо лице е стопанката. Тя запалва коледния огън. Там гори “кютук”, което значи пън. Бъдникът, обаче, е хубаво, жизнено дърво – дъбово или крушово, което се отсича непосредствено преди празника.

Стопанката готви за празничната вечеря “бели пилци”, за които изпраща младите мъже в гората. Това е императивно изискване! Но навсякъде в българските земи на Коледа ястията са постни. Обръща се внимание на техния брой : 7 или 9.

Главен на празника е бог Коледа, който се чувства поканен след запалването на огъня. И ако няма на трапезата “бели пилци” – лошо. Богът ще напръска с “урина вода”, ще дойдат юдите и няма да има хаир на този дом.

За основно различие считам разминаването в пантеоните. Наглед има еднаквост : Вишну бога, Бела бога и Коледа бога може да се приравнят с Енлил, Ан и Енки, но се оказва, че Коледа е подчинен на Вишния бог, който му заповядва да се прероди в Млада бога! Не е ясна ролята на Бела бога и трудно може да се намерят при него черти на Енлил или Ан. Така че картината всъщност е бог Отец, бог Дух и бог Син. Това се потвърждава от преразказаните в следващите песни евангелски мотиви за пещерата, витлеемската звезда, избиването на младенците и пр.

Празникът Коледов ден, показан в споменатия цикъл, коренно се различава от духа и буквата на българската Коледа. Г.Велев[69] обоснова философията на българските празници чрез Книгата на промените (И Цзин – една от петте основни книги на китайската философия) и Коледа не прави никакво изключение. Логически тия песни могат да бъдат свързани с някакъв имагинерен (въображаем) етнос, успял да изчезне, преди да дойдат етнографите…

Заключението ми е, че този цикъл от 14 песни[70] е авторско произведение от средата на 19 в., което силно компрометира автентичността на останалите части на Веда Словена. Очевидно, подобни писания са продукт на и за нуждите на панславизма. Те могат да бъдат асимилирани само от хора, които не знаят добре български език, не са съпричастни с българския дух и култура. При това, аз не осъждам българите, взели участие в тази “мистификация”. Защото това става по време на турското робство. Така или иначе, панславизмът е фактор в освобождението на България, а след него множество честни и талантливи славянски труженици идват в България, за да помагат да излезем от калта. А изоставането е било огромно. За културните феномени на поробена България показателен е следния факт. Към 30-те години на XIX в. е в завършен вид това, което сега се нарича висша математика. По него време излиза едно пособие по аритметика на български език, в което пише “а деленето не е за всяка уста лъжица”.

Замяната на най-стария мъж с най-старата жена в ритуала е толкова допустимо, колкото замяната на енята с момченце и т.н. Това е опит за прилагане принципите на Джани Родари за композиране на приказки към фолклора. Впрочем, да посоча основните критерии в обясняването на празниците в теорията на Г.Велев[71] :

-За мястото на разглежданите празници в календара по дати;

-За празничните обредни действия на разглеждания празник;

-За начина на изпълнение на конкретните обредни действия във всеки от разглежданите празници;

-За избора на обредните лица, тяхната възраст, пол във всеки разглеждан празник;

-За времето в рамките на денонощието и за изпълняването на конкретните обредни действия;

-За избора на мястото на изпълняваните обредни действия;

-За избора на обредния реквизит;

-За избора на цвета и числото на предметите на обредния реквизит;

-За избора на жертвеното животно в дадения празник; неговия вид, пол, цвят и възраст; неговата роля и същност.

Нарушаването на повече от един от тия критерии в празничния ритуал недвусмислено говори за друг, небългарски етнос. Но това е и основната цел на шефа на Веркович – Грашанин. Освен баща на македонизма, последният е автор и на идеята за “помашки етнос”. Това в момента е опасно политическо антибългарско оръжие.

Съществува мнение, че Веда Словена е изцяло съчинена мистификация и като такава, няма защо да се изследва. Струва ми се, че попаднах на нещо, което не може да бъде “изсмукано от пръстите”.

На славянския събор в Москва през 1866 г. Веркович предизвиква сензация с песен за Орфей, записана в Родопите. Същата година, с по-малък шум, става нещо по-важно за българската история – славистът Попов открива Именника на българските владетели. Ще обърна внимание на много вероятната връзка между тия две събития.

Разполагам с вариант на песен за Орфей, публикуван от Веркович малко по-късно[72]. Там се говори как Господ се смилил и изпратил от небето Има царе (цар Има) да научи момчето Горче (Орфей) да свири. Според тази песен уменията на Орфей са с божествен произход и са плод на тригодишно обучение. Но кой е този божествен музикант, който е учител на самия Орфей? В пантеона на хунобългарите божествен музикант е Боян Имен. За да получи музикалните си умения (инструмента, в случая домбрата), той се женил за алп Видра. В руския епос “Повест временних лет” певецът е само Боян. Думата “имен” се появява в Именника, подробно разгледано от М.Москов[73]. Интересно е, че в трите преписа два пъти думата е “ИМА” и веднъж “ИМен”, като А е заменено с малката носовка. Предпочетен е втория вариант, като в “имен” се търси значение “кон” и т.н. Има цар съвпада по функция с Боян Имен. Последния вече срещнах само с първата част от името му. Предполагам, че и втората част на името е достатъчна за идентификация на героя и това е на лице в родопската песен. Считам за невероятно, авторско хрумване да попадне точно на това име. По-скоро сравняването на двата източника показва, че и “цар Има” е бил записан някъде с малка носовка, която после преписвачът е сбъркал с А. Става дума за текст на кирилица. В речта “а” и “ен” трудно могат да се разменят.

И така, с голяма вероятност Веркович или Ив.Гологанов са ползвали текст на кирилица, споменаващ за божествения музикант (Боян) Имен. Това не може да бъде единствено известният до тогава препис от Именника, още повече защото тъкмо там е вариантът с малката носовка. При това думата е изписана слято и не е име на цар, а се отнася за година (именшегоралем). Ако това не е така, остава да повярвам на Гологанов, че е записал песента от конкретен певец. Но за какъв помашки етнос може да става дума тогава, щом той е носител на съкровени части от българския пантеон? От една страна Веда Словена се оказва фалшива, а от друга – съдържаща ценни реликти от народната памет.

Натъкнах се на епизод от сътворението на човека, описан от Сичин. Първите сътворени от Енки хора са имали различни недостатъци. Например, един от тях имал нарушено зрение. Като любящ баща, Енки, за да компенсира недостатъка, го “научил да пее и свири на лира”. Става ясно кой е учител на музикантите. Потвърждава се връзката Енки – Боян Имен. Остава само Орфей да е бил сляп. Но и без него има достатъчно слепи музиканти. Една от причините за това бил синдромът на Уилсън, който се предизвиква от генна аномалия. Страдащите от този синдром (гениален идиотизъм) имат нисък интелект, но често биват отлични музиканти.[74]

За пълнота ще се спра и на бог Тангра. В писмените ни паметници той е споменат веднъж и то не директно. Едно от приетите значения за него е “небе”, което беше сметнато за достатъчно основание да се заяви, че той е единният бог на българите и те по същество били монотеисти. Преди всичко, изследователите на “теизмите” считат, че един бог е по-добре от няколко. Вероятно от добри чувства, те застават на казаната позиция, която всъщност не може да се защити. Монотеизмът е абстракция, която е възникнала трудно и още по-трудно е успяла да се наложи. Но в това няма защо да бъдат замесвани българите. Тангра-небе е подобен на Ан-небе. От името Тангра, разчленено : Т – ан – гра можем да припознаем и Ан и дракон. Засвидетелствано е обожаването от българите на слънцето, месеца и звездите, а това са символи на Уту, Нана и Ищар (Инана). За какъв монотеизъм може да става дума тук? Нашите предци са тачили всички потомци на Ан, както се постарах да обоснова с цялото това изследване.

За да демонстрирам организирането на жизнената среда по древните канони, ще се спра на манастирите южно от Велико Търново. На съвременна туристическа карта на България са показани само три манастира : най-източният – Къпиновски, средният – Плаковски и най-близкият до старата столица – Килифаревски. (в Търновска епархия има 19 действащи манастира) Възможно е в този район да е имало и други манастири, но те са били от по-нисък ранг. Трите манастира имат богата история. В Къпиновския манастир Св.Никола има църква Св.Никола построена с дарение на цар Константин Тих. Църквата е осветена през 1272г.(тох). Плаковския манастир Св.Илия е свързан с борбата против турското робство. Там се събрали през 1835г. организаторите на бунта, станал известен с името Велчова завера. Годината е твърде близо до “заек”(1831г.), за да пропусна възможната  календарна стойност на “завера. С година “заек” свързвам кан Сабин, но и Забер-кан. До тук се получи, че първият манастир е с име, сочещо Енки, а името на втория води до Ан. За да се получи правилно проектиране на древната свещена тройка върху светите обители трябва, Килифаревския манастир да бъде с Енлилско име. Манастирът е Св.Димитър – съответният шумерски персонаж е Ишкур – син на Енлил. По-добре щеше да бъде Св.Георги, който е наследник на земната власт. В справочниците е посочено, че в близост до разрушения манастир, до реката, са съществували два параклиса – на Св.Иван Рилски и на Св.Теодоси Търновски. Двата параклиса майстор Колю Фичето успял да впише в една църква по достоен начин. При строежа на църквата се натъкнали на основи на голяма сграда, вероятно манастирска. Изследователите предполагат, че на същото място е имало манастир – дъщерен на началния Килифаревски. По времето на патриарх Евтимий основният манастир станал тесен и се наложило да строят нов. Предлагам съвсем малка корекция. Събореният от турците манастир е бил с Енлилско име (Св.Иоан Предтеча напр.). Новия манастир нарекли на името на сина (Ишкур) – Св.Димитър. Първо бащата, после синът. Върху руините на стария манастир построили два параклиса. От енлилски мицел – енлилски гъби. Името на единия параклис – Св.Иван Рилски сочи точно целта. Енлилско е и второто име. Теодосий – Теодор – Фьодор са друг запис на Богдан – Енлил.

Бурните столетия не могли да изтрият духовната връзка на българите с първата земна цивилизация. За фолклора нещата може да се отлагат с хилядолетия назад. Въпросите на църквата, обаче, изискват по-конкретни датировки. В “Календар и слово” на Й. Вълчев намираме сравнително просто обяснение. Княз Владимир Расате поставил на първосвещенника византиец задача – да синхронизира християнските празници със старата българска вяра. Изглежда работата вървяла мудно, затова затворили владиката в тъмница, докато не оправи празниците. Той сигурно се е справил, защото ликът на княза го има в поне два храма – в Бачковския манастир и в Самоков.

Ще завърша главата с кратък разбор на песента “Айде слънце зайде”(П18). Тя се откроява със своята мелодичност, а изпълнението на Любка Рондова е уникално. Може би тая песен звучи рядко, защото не се знае свещеното значение на текста. А основното в него не е природна картина. Ще приложа схемата на тримата велики богове. Тя е дословно спазена в песента ”Карай Райо мори…”(П16). Там лесно се проследява посоката на движение – от изток на запад.

 

Айде сонце зайде

Мегю две планини (Нане мори) х2

Айде во планини

Зелени ливади

Айде во ливади

Два бели чадори…

 

Залезът “между две планини” не е изкуствена постановка или случаен похват – Уту (Шамаш) основно се изобразява именно между две планини (хълма). При това изследователите считат, че Уту изгрява между две планини. Но това очевидно е невъзможно. Или едното, или другото. Следователно, изображенията са на  “залязващия” Уту, а това показва в коя посока да се търсят “двете планини” и къде е гледната точка.

Накрая (П16), т.е. на залеза, има : зелено ливаде, дърво обленово, студено кладенче и пр., значи, на лице е голямата тройка. В разглежданата песен, действието се развива на енлилското ниво. В мелодията на песента също има високо и ниско ниво, които покриват слънцето на Уту и земята на Енлил. Връзката между високата и ниската част на мелодията е рефренът “Нане мори”. Нищо по естествено между дядото и внука да има баща. Баща на Уту е Нана(р). Тоя факт е равностоен на поставянето на залязването на слънцето между две планини. Още по-чудно е, че името на лунния бог се появи във възможно най-древния си вариант – шумерския. Разгледан по тоя начин, наистина рефренът е “къса молитва” или мантра. Като “молитва” трябва да се възприема и цялата песен. Тя въздейства на слушателя не по-малко от една католическа меса, изпълнена на орган. Според мен  песента е нагледна картина на българската религия. От тук има само една крачка до култа към “слънцето, луната и звездите”, което е общоприето за религията на древните българи. Точно това е съдържанието на безсмъртните стихове “Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен…”.

Тук ще задам може би риторичния въпрос : защо са хубави нашите песни? Отговорът не бива да носи махленски пристрастия, защото става дума за висши общочовешки ценности. Те са хубави, защото са сътворени според всички канони на прекрасното, т.е. “златните сечения” (виж края на приложение 1). Тази хипотеза очевидно важи за архитектурата и изобразителното изкуство. В молитвите, достигнали до нас като песни, задължително е да има хармония между боговете или техните аналози.

В резглежданата песен са загатнати и други божества. В друг нейн вариант, в “чадърите”, т.е.шатрите са Богдан и сестра му. Богдан обикновено е Енлил. Но Богдан е име на некръстено дете, а богът, който дава е Енки. За сега познавам мит, в който Енки е сериозно болен и едно от болните му неща е зъб. Сестрата Нинти има пръст в разболяването на брат й, а след това го излекува. Може да мислим и за присъствие на Ан, представен с “небето”. Значи, песента е молитва към четиримата върховни, творящи бога и още двама от великите.

 

 

Уту / Шамаш

 

 

 

 

 

ХI. ЛАЗАРЦА

Лазаруването е съставна част от  празниците след пролетното равноденствие. Подготовката за него започва в началото на март и завършва на 12 май с празника Герман Градушкар. Върховите дни на празненствата са Лазаровден, Великден, Гергьовден. Предполагам, че най-важният от тези празници е бил “най-личния ден – Гергьовден”. Това налага сравняване на персонажите с Гьорги-Нинурта.

Лазаруването е масова общобългарска практика. По обхват то е сравнимо с коледуването, но отликите са многобройни и съществени. Те ще станат видни от по-нататъшното изложение. Поради важността на проблема, ще допусна повторение на няколко вече направени обяснения.

Изследователите са установили три смислови пласта на лазаруването: социализиращ, магико-продуциращ и поменен. Те ще намерят място в следващите редове.

Около пет седмици преди Лазаровден започва подготовка на участничките – учат песните и танците от преминали вече през ритуала. Пет пъти преспиват в дома на главатарката. Пет е планетно число на Юпитер. Дори това да са случайни съвпадения, те трябва да се отбележат.

При инициация[75] на новопосветените се съобщават основните митове на племето. Това са неща, които не бива да напускат кръга на посветените. Заучаването на лазарските песни и хора се вписва в този модел. Нещо повече – не е прието да се пеят лазарски песни и да се играят специалните хора извън празника и определеното място.

Всяка група лазарки има своя “главатар” или “буенец”, някъде “калимана”. Ролята на “главатаря” е различна от ролите на останалите лазарки. Тя е и посредник между лазарките от групата и другите селяни. Особен е и нейният избор. Момичето трябва да има живи родители. В Тетово за “буенец” избират “някое едро, ячко момиче, което да може да утрай на играта”[76]. В Санданско освен високо, има изискване момичето да бъде и хубаво. Друго условие е “главатаря” да се омъжи до следващия Лазар, което предполага тя да е сгодена. Лазар е името на празника в Санданско, а в Тетово – Лазарца. В книжовен вариант това ще бъде Лазарица и тя няма да има нищо общо с пиесата на класика. Лазарца означава същото като Иванца, Петрууца и пр. – жената на Лазар. Ще приема, че главната роля в ритуалите играят съпрузите Лазар и Лазарца.

Специалният избор на “буенеца” съответства на особената му роля. Това личи и от специалното облекло и ритуални предмети. Така в с.Тетово: “Буенецът е с бяла риза, отгоре с елече, на кръста с тесен тъкан колан, понякога обшит със синци. Препасан е с няколко чифта (до 6) “пахти”. По ризата са нашити нанизи монети. Понякога се облича елечето отдолу, за да държи пристегнато тялото на буенеца. Нанизи висят и на гърба и на редовете пафти отпред. На главата на буенеца се слага нов мъжки калпак. Украсен е с панделки на кръст – синя и червена, по края с “джуфчици” и “пумпон”. Има и китка – мушкато или друго цвете, но задължително червено, и зеленина. В дясната си ръка буенецът държи чукче (дървено, дълго 1 м., накрая с врабченце (чуканче), направено най-често от липа). Чукчето се пази от година за следващата и се предава от буенец на буенец; украсено е с пошче, панделка, китка и синче. В лявата ръка буенецът държи още едно пошче. Обут е с терлици “за да му е леко като играе”. Тъканият колан държи своеобразна пола, направена от зашитите една за друга много и разноцветни кърпи, донесени предварително в дома на буенеца от останалите лазарки в групата му.”

Тук виждам единствения задължителен материален обект – “чукчето”, който свързва две последователни лазарувания и следователно, трябва да е много важен. . На фотографията е чукче от с.Тетово и то се различава от описанието. В съседното село Юделник за същата цел украсяват обикновена точилка. В с.Красен уредът е подобен на гега и това е точно търсеното оръжие.

В.Маринов отбелязва: “…На тоя ден на лазарките не се дарява друго, освен бели яйца. Други две носят криваци. Някога едната е носила балтия, а другата кривак. (Кривак и балтия никога жена не носи; тия два предмета са принадлежност на мъжа. Тук двете моми играят мъжка роля.) Момата, която е носила балтията, се наричала Лазарова булка и била превесена с превес.”[77]

Наличието на забулена с превес лазарка категорично сочи разиграването на сватба. Няма как булката да играе “мъжка роля”, това не е “по нашенски”. Да се огледам по-внимателно. Лазарувалите момичета добиват нов социален статус. Той позволява момичето да се замомее. Това значи, че (по Д.Маринов) : “може да либи любовник; да се кити с китки и венец на главата; да се плете в коса и плитки и да носи косатник; да се облича във везана риза с поли; да боде кърпи от двете страни на бедрата; да носи гердан, обеци, пръстени и гривни”. Може, стига да е лазарувало. Замомяването може временно да се отложи – например до омъжването на по-голяма сестра и др. Но преходът момиче – мома е станал. “Мома” е равно на “дева”, а “дева” значи “богиня”. Лазарският ритуал дава част от качествата на богинята на момичето и то се издига с едно стъпало в социалната стълба. Но коя е богинята? При славяните това е богинята Лада. Това име не се споменава явно в лазарските песни, където очевидно, има място. Прочие, Лада е рядко срещан обект в българския фолклор. Търсим богиня – девица, снажна и красива, имаща право да носи оръжие и мъжки предмети. Но това е шумерската богиня Инана. По-нататък ще става все по-ясно, че това е именно Инана (Ищар), а не някоя от нейните наследнички Астарта, Анат, Артемида и т.н.

Инициация може да се разглежда като майсторското “стани като мен!”. Стани мома! Предлагам обяснение на произхода на думата “мома” от планетата, принадлежала на Инана – Меркурий. Това не е толкова парадоксално, въпреки че се знае, че планета на Инана е Венера, планетата на любовта и т.н. В стари изображения зад богинята има звезда с девет лъча. За да бъде Венера, звездата би трябвало да е с осем лъча. Името на Меркурий по сътворението  е Мумму и е логично стопанката му да е Мумма. Така обикновено се произнася думата “мома” в нашия край. Без произнасяне на сакралната формула, след дълъг и не изцяло приятен ритуал, момичетата ставали пълноправни моми.

В този обичай Инана може да бъде идентифицирана с нейните атрибути. Те са подробно изредени в шумерския текст “Енки и Инана” 9(виж гл. IX)

Основен царски знак (атрибут) е скиптърът. Намирам го в две форми – кривакът (особено добре изразен в някои изображения на Митра) и тетовското “чукче”. Инана по право може да носи гега (и скиптър). Но това е право и на царствения й съпруг. Все пак в повечето случаи на разиграваната лазарска сватба, освен “лазаровата булка”, трябва да има и зет – Лазар. По най-естествен начин се достига до съпруга на Инана – шумерския бог Думузи. И двамата могат да носят скиптри (криваци). Обяснимо е и носенето на брадва (оръжие) от лазарката, играеща роля на Инана, както и няколко реда пафти (броня). Думузи (пастира) естествено има гега, първообраз на скиптъра.

“Балтията”, която носела една от лазарките подсказва за близост с името на жената на Тамуз – Балтин. Става ясен произхода на тая дума. Той очевидно не е турски. Тая “балтия” се появява като инструмент на една от функциите на Лазар – да кастри горите (по Д.Маринов).

Няма да е лесно разграничаването на двамата съпрузи, но засега е достатъчно, че показах присъствието им в ритуала. Защото не изключвам и двете лазарки да показват Инана, но в две “ипостаси”.

Приблизително по същото време (равноденствието) се празнува келтският празник Белтейн. Името му сочи Балтин. Тук виждаме същите персонажи, както в лазаруването.

Общо между Лазар и Думузи е, че двамата умират и двамата възкръсват. При последния съживяването се появява може би чак при наследилите го Озирис и Дионис. Ще потърся и семантични сходства. Едно от имената на Думузи е Кулиана, със значение “другар на Ан”. До всеки от великите шумерски богове има (точно един) помощник (везир, пратеник, побратим) от по-нисък ранг. Предполагам, че Думузи е играл тази почетна роля, която е дала повод за името му. Иначе защо той да е другар на дядо си? Лазар на староеврейски означава “бог помогна”, но по същия начин ще звучи и “помогна на бог” или “помощник на бог”. В Евангелието на Йоан, Лазар се появява изневиделица, без предистория, но той носи голяма част от шумерската сакралност и появяването е било наложително.

Лазар-Думузи е в съзвучие с лазарските ритуали, обясними с култа към мъртвите. Има ли той връзка и с култа към предците? Оказва се, че това предположение е защитимо.

В хунобългарския пантеон родоначалници са Иджик и Самар.[78] Те имали четирима сина, които заедно с тримата сина на умрелия брат Лаиш дали начало на седемте хунски колена. В гл.VІІІ разглеждам Иджик като Нергал – брат на Думузи. И двамата родоначалници имат мъртъв брат. Има косвено доказателство, че Лаиш се отнася към календара както Думузи. На последния принадлежи планетата Юпитер (там била дадена клетвата на пастира). Юпитер е пета по ред (броено от Плутон). На пето място в българския календар е годината “заек”. През 1278 г. (заек) е основан град Лаиш (сега Лаишев).[79] Друго основание да търся връзката родоначалник – Юпитер е “питер” – “патер” – “баща”. За съществувалия някога култ към заека не открих достатъчно информация.

В един оспорван източник откривам предтеча с характерното “помощник”. Става дума за записания разговор на Ив.Гологанов[80] с помака Хасим от Чавдърли, Пазарджишка кааза.

Информаторът обяснил, че те, помаците, са с най-личен произход, защото са хора на войводата “Помаша юдица назоваем, фъркат като пиле, та ходил дур по небето, та лафувал с бога…”. Доколкото считам произхода на българите неотличим от този на потурчените наши сънародници, това е още един щрих, който води към родоначалника Лазар, Лаиш, Думузи.

Може да се предположи, че в лазаруването основно е заложено почитането на мъртвия родоначалник – Лазар. С това може да се обяснят поменните елементи в ритуала: черни дрехи, игра на гробищата или в двора на църквата, раздаване на храна, игра около гробове. От друга страна, участието на млади булки и деца на възраст под година (пръв Лазар), считам за представяне на новото поколение и новите невести на най-стария прадед. (Египетският йероглиф “дед” значи “вечност”.)

Лазаруването е ритуал, запазил с малки изменения хилядолетна култура. Това ме задължава да изследвам задълбочено достигналото до нас, без да отхвърлям неща, които изглеждат не на място или пък са неудобни за избраната теза. Ще трябва да приема за важни всички имена, места, съотношения и пр. Например – много лазарски песни се отнасят до Янкул. Изобщо, той е известен като “Янкул чобан”, олицетворяващ планетата Юпитер. Налага се да приравня Лазар и Янкул. При това забелязвам огледалната еднаквост на имената Кулиана и Янкул. Симетрията е сричкова, а не буквена; клинописът е сричкова писменост и в сричковата симетрия откривам реликт. Нещо подобно се забелязва и при анализа на основния лазарски рефрен “дойла”. Чрез сричкова симетрия идвам до “ладой”. Но това е обръщение към “скритата” Лада – Инана! Какво ли е породило тази замяна на име със симетричното му? Считам, че причината е в границата между двата свята. Тази граница би трябвало да има огледални свойства – да обръща живото във мъртво, лявото – в дясно.

*Пак в русенския край П.Ев.Стефанов записва лазарски песни с рефрен “дела дольо”. Няма нужда от голяма фантазия той да се разчете “де Ладо льо” и с това въпросителните отпадат. Лада присъства в оригинал, има я и като отражение. Съществува и трети вариант-“дела дойла”, но това не нарушава получения резултат. Разбира се, момичетата не знаят какво пеят.*

До тук опозициите са Лазар-Янкул и Лада-Дойла. Следващата опозиция виждам при “буенеца” от Тетово – “чукчето” се държи с дясна ръка! При игра буенецът го държи с дясна ръка върху дясното рамо, хоризонтално, както се носи гега. Това съм го наблюдавал лично в началото на 50-те години. В.Маринов не уточнява с коя ръка се държат криваците, но това по подразбиране е дясната ръка. Обратното би првлякло вниманието му. Според А.Хофарт[81] мадарският релеф изобразява Митра, който държи с лявата  ръка върху лявото си рамо гега. Всички богове – Изида, Хор, Хатор и т.н. държат скиптъра с лява ръка.

В.Кузманова[82] споменава за характерни лазарски хора. Като особеност се изтъква “пристъпването с ляв крак” или движението наляво. Очевидно е, че замяната на дясно с ляво не е случайна – лявото завъртане в левия вир е източник на магия.

Тласък за написването на тази глава даде една песен  от сборника на Коста Църнушанов.[83] Тя е записана през 1952 г. от Шана Динова – на 69 години, от с.Дебрец, Кайлярско. (Това е районът на гр. Негуш – по р. Вардар, до устието.) Певицата изпяла всичките 22 лазарски песни от нейното село, разпределени по дни – преди Лазаровден, на празника и на следващия ден – Връбница. Уточнила е и на кое място се пеят. Последните три песни били изпълнявани в двора на църквата. Лазаруването свършвало след изпяването (изиграването) на 22-та песен: ”Пойди си, пойди, Лазаре,/ Пайот година да дойдиш…/”. Тук почти всичко е ясно, а особено ценна информация следва да има в предпоследната, 21-ва песен:

 

 

:

 

Дивойко църна класице,

Що стоиш, дивойко, на пъту,

На пъту и на два друма,

Дека върват пътниците,

Дека върват карваните?

Никой “Помабог” не каза.

Едно малечко карванче -

Тоя “Помабог” му каза.

- Дал ти бог добро, юначе.

- Що стоиш, дивойко, на пъту,

На пъту и на два друма?

- Пърстен ми падна бел Дунав.

- Фърли дивойко скалите,

Да влезам да го извадам –

Фърли дивойка скалите.

Влезе юначе бел Дунав.

Дръпна дивойка скалите.

- Немой, дивойко, кайдисай,

Дек съм едночко на майка!

(Скали–стълби)

 

 

В тази песен намирам закодиран мита за гибелта на шумерския бог Думузи  по вина на съпругата му Инана. Мита излагам накратко, по общоприетата версия (напр. Георги Крумов[84]).

Богинята на любовта и войната Инана слязла в Долната земя (арали, земя без връщане). В текстовете не се казва защо тя отива на такова опасно място. Едно от предположенията е, че  искала да завоюва Долната земя от сестра си Ерешкигал. Това се оказало невъзможно – свалили от Инана всички свещени предмети и я обесили. Съживил я дядо й Енки, но останал един важен проблем – за да напусне някой Долната земя, трябвало да си посочи заместник. Този мотив се преекспонира според мен, тъй като има няколко примера за посещение на Долната земя и безпроблемното й напускане. Така или иначе, Инана посочила за свой заместник нищо неподозиращия си съпруг Думузи. Тъмните сили го завлекли в подземния свят.

В тази песен е описан трагичен епизод и негови участници, предвид мястото на песента в ритуала, задължително трябва да са Лазар и Лазарица – Думузи и Инана.

Изразът “на път и на два друма”  всъщност е познатото “на пътя, на кръстопътя”. Пътищата са два и те определят точно един кръстопът. Това понятие не се появява случайно в текста. То е основно за шумерския мироглед. С него се означава “планетата на кръстопът” – Нибиру, или планетата на боговете (седмо небе и т.н.). Във всички древни цивилизации тази планета е изобразявана като крилат глобус. Нибиру е владение на върховния Ан, чиято възлюбена е Инана. Точно това е значението на името й. В процеса на развитие на образа, митологичната Инана става съпруга на Ан – Антум. Оказа се, че “кръстопът” е място, подходящо за Инана. На тази планета се намират “селенията на Ра” или “райските селения”, което дава смисъл на текста “дето върват пътниците”. “Пътник” е синоним на “покойник”. С покойници ще се срещаме и по-нататък в този пролетен ритуал.

Да разгледаме израза “Девойко чернокласице”. Черноклас е сорт жито. По форма “чернокласица” значи “съпруга на Черноклас”. Тук съм близо до абсурд – девойка и съпруга едновременно! Само че това е обяснимо, щом става дума за Инана. Любимият Ан по-нататък е почитан и с име “Даган” със значение “клас”, “зърно”. Еволюцията на Инана – Ищар – Астарта е огромна. Приписват й владенията на всички други богини, наричат я “богинята майка”, като разбира се не забравят, че е девица. Естествено е съпругата на Даган – Даганица да следва и другите имена на мъжа си. От Клас или Черноклас, съответно Класица или Чернокласица.

Колкото и неочаквано да звучи това, то има и астрономическо потвърждение. Зодиакалното съзвездие Дева според глинените плочки се наричало “Аб Син”, което значи “Дъщеря на Син”. Лунният бог Син има няколко дъщери, но тук Инана е без конкуренция. Най-бляскавата звезда на съзвездието Дева (алфата) е Спика, което значи “клас”(лат.). На старите звездни карти съзвездието е рисувано като “девойка с крила, която държи зрял житен клас, в който блести звездата Спика”[85].

Очевидно, изгубеният пръстен е от голямо значение. Има ли Инана пръстен? В енциклопедията[86] намирам :”Символ на Инана, станал знак-идеограма на нейното име е пръстен с лента (коса?) (появява се в изобразителното изкуство на Шумер и в ранни пиктографически текстове още на границата на 4-3 хил. пр.н.е.” Излиза, че Инана не може току така да се лиши от пръстена. Той е съдържанието на нейното име, същност. За нея той е от съдбовна важност. При шумерите съществува само това, което е назовано. По всичко личи, че пропадането на пръстена е съизмеримо със слизането на самата Инана в Долната Земя. Жалко, че не разполагам с изображението на тоя пръстен-име. Все-пак всяка мома носила и пръстен – право придобито от лазарския ритуал.

Девойката чрез измама успява да накара юнака да слезе в “Долната земя”, а след това му отрязва пътя назад. “Кайдисвам” означава “насичам”, “убивам” и това трябва да е непосредствено следствие от дръпването на стълбата. Необяснимата жестокост на девойката се свързва с характеристиката на Инана “да не знае милост”.

В песента Думузи е означен с една от функциите си. Поздравът “помага бог” буквално се превежда “Лазар” и това вече го коментирах. Обръщам внимание на две особености. Като част от “декора” на трагедията присъстват “скали”, т.е. стълби. Изглежда, тия “скали” дават едно от имената на фолклорния Герман – Скалоян. Втората особеност се отнася за фолклорния “Бел Дунав”. Очевидно, той е различен от географския Дунав. Тук “Бел Дунав” има пряка връзка с подземния свят, светът на мъртвите. Тази особеност притежава (вероятно) коя да е река, но и езеро, чешма и дори налята вода. Ясно е, че водната повърхност, както и огледалото, видимо разделя, разграничава (световете). Нещастният юнак задължително остава в другия свят (оня свят), щом няма стълба. Излизането от там е невъзможно без могъщ покровител. Любопитно е, че освен с повърхността си, “Дунав” граничи с другия свят и чрез широчината си. Другият свят е кодиран и с израза “през Дунав”.

Един устойчив мотив в народните песни е, че  девойката намира за свой недостатък липсата на “черни очи”. Рядко се прибавя и целта на “придобивката” – да “изгори света” или да вземе “царевото”, т.е. царския син. Във всички варианти девойката задължително е черноока и не е ясно защо са й други черни очи. Отговор на този  въпрос можем да намерим в следващата песен на тетовските лазарки.

“Та що ми(2) е трева полегнала(2)//дали ми е (2)змия поминала(2)//То не било(2)змия поминала(2)//най ми било(2)Маринка с брат си(2)// Те отиват на росно ливаде// Да накосят трева трева тефтелия//Да нахранат братоуто си конче//Брат и ш иде утре на мензеря// Да и купят дюла и неранза// Мар`на не ще дюла и неранза// Най си иска гьоргьов черни очи// Да и лесно през Дунав да гледа// Как се бият татари с маджари// Татаросум сабя неточена// Маджаросум коня некована// Че излезе татарова майка// Че наточи сабя неточена//…”.    

Инана тук е наречена Марина и това не е изненада. Марина-Нинхарсаг и Инана са със еднакъв планетарен аспект – Венера. Братът е близнакът Уту (богът на Слънцето), който по съвместителство държи съдебната власт. Какво е “гьоргьов черни очи”? Чии очи иска Инана? Това изглежда са очите на сестра й Ерешкигал, владетелката на Долната земя. Нейния град намерих с името Гюргюмграда или Гюрджумграда, т.е. градът на Гюрга (самовила). Инана иска сестрините очи, за да шета из Долната земя и да “вземе” съпруга й – царския син Нергал (Лудо-младо, Малък Храбрю)! Това е причина тя да слезе в Долната земя. С такива очи тя ще може да гледа “през Дунав”, т.е. от единия свят да вижда другия и директно да наблюдава любимите си битки. Все пак тя е богиня на войната. От тук е по-лесно да си обясним повтаряната в средата на всеки стих дума “Виду” от песента :

/Кротко играй, Виду, край църквата,

край църквата до!

Край църквата, Виду, Андония…/  Църнушанов, №46/20

По логиката на лазарските песни (да се пее за Лазар или Лазарица), това е Инана. Свързвам я с Вида самовила, а също с гледането, виждането.

Твърде е възможно “очите на Гюрга” да означава нещо съвсем конкретно. Според шумерските текстове неканената Инана по заповед на Ерешкигал била подложена на “Очите на смъртта”. Това е оръжието, с което убили богинята на плътската любов. То очевидно принадлежало на каката и ще е точно, ако се назове “очите на Гюрга”. Едно мощно оръжие би било желана цел за войнствената Инана и може да е било повод за “слизането” й в Долнота Земя.

Трябва да се търсят и космическите измерения на тази песен. Къде може да отиде Слънцето (братът)? Ясно е, че само и единствено в някое от зодиакалните съзвездия. Текстът е “Брат и ш иде утре на мензеря/ да и купят дюла и неранза…”. На практика , брат и не може да отиде никъде, освен в зодиакалното съзвездие Телец, където е Слънцето по Лазаровден. Тогава, думата “мензеря” трябва да има връзка с астрологията и не може да е случайна вариация на “пазаря”! Близка по смисъл и звучене е акадската дума “манзалу” – “дом”. В такъв “дом” Слънцето може да влезе и това е обичаен астроложки термин. Близко по значение е понятието “мензил”. Така се е наричала пътната станция в Османската империя, където сменяли конете, нощували и пр. (В Русия станцията наричали ям.). Очевидна е близостта на думите “манзалу” и “мензил”, още повече акадското “у” е масово и може да се пренебрегне. Двете думи ги обединява значението “дом”, който освен това е и временен.

Космически товар “носи” и “да и купят”. Множественото число на “купят” ще рече “заедно ще купят”, или че Слънцето и Венера се намират заедно в един и същ звезден дом, което обикновено е така. Случва се те да заемат съседни зодиакални съзвездия, но обикновено са заедно. Излезе, че плодовете “дюла и неранза (нар)”, също са космически обекти.

Обръщам внимание на пестеливия и точен език на автора на песента. Когато отиват на “росно ливаде”, сестрата и братът са заедно. Това е моментът, когато Слънцето току що  е залязло и Венера е видима като Вечерница. Може да се каже, че те “вървят” заедно. Следва падането на росата и пр. Сутринта Слънцето изгрява и “отива в звездния си дом”. След известно време изгрява и Венера и тя, макар невидима, присъства между звездите. Отначало “брат и ш иде”, но след малко на същото място е и сестрата и за това е съвсем вярно “да и купят”.

Като съпруга на Думузи-Янкул, Инана по право носи името Янкулица. Тук стигам до една важна особеност. Зад името Янкул стоят двама – Думузи и баща му Енки. Това е видно от текстовете на песните. Бащата е наричан “стари Яно” или “стари Ено”, а синът – “млад Янкула”. Старият има пет сина и съответно пет снахи. На стария Янкул принадлежат всички блага и той е в правото си да ги дарява. Но от тук следва, че и Янкулиците са две. (Да не усложнявам нещата с допускане на многоженство. То е налице при съответния на Енки Панду от Махабхарата. Там съпругите са две – Кунти и Мадри. Съответният на Думузи син се казва Накула. Той е от Мадри и има брат близнак Сахадева. Ако близнаците са единни по същност, Мадри ще има единствен син. Това е единственото обяснение на “единствения” син в лазарския цикъл песни).[87] Значи, внимателно трябва да боравя с името Янкулица, защото то е едно за снаха и свекърва. Но и двете – майката и съпругата са на място в лазарските ритуали. Предполагам, че след смъртта на Думузи, бащата Енки е поел ангажиментите на сина си, включително и имената му.

Ще се спра на предмета, украсяващ главата на тетовския буенец. Предполагам, че той играе ролята на Инана. Мъжкият калпак подчертава правото й да носи мъжки дрехи. На калпака чрез кръстосаните панделки виждам обозначено коментираното понятие “кръстопът” и то не е излишно в ритуал, където единия участник е мъртъв. Изглежда смисълът на постоянните цветове на панделките – син и червен – е север-юг и го откривам и в песен от Църнушанов №47 :

Юнак седи на  чърдаци, /Кълпака му на кульену, /Дробну цветйъ, ли, уредену: /Синя, дребнъ тьеменюгъ, /И морава, ли, перенюгъ (див мак), /Ут де  дойдйъ дребен Лазар, /…

Тук калпакът е украсен със синьо и червено цвете. В Тетово го украсяват с китка – задължително червено цвете и зеленина. Но в древността синьото и зеленото са били неразличими! До този извод е стигнал един английски изследовател.. Той намерил, че в езика на маите и езика на елините няма дума, означаваща “зелено”. Този калпак е на нехарактерно място – на коляното на юнака. Подчертавам, че конкретно в рамките на лазарския цикъл никой предмет не може да бъде произволно разместван. В друга лазарска песен (П17)


намирам релацията “Янкулица – на колено”. Значи, спокойно може да допълня картината – юнакът Лазар седи на чардака, а Лазарица му седи на коляното. Изразът “калпакът му” може да бъде заменен с “жена му”. В тази картина Инана е представлявана от калпака си, което е нещо обичайно – бог да се замести с негов атрибут.

Можем да направим извода, че буенецът играе ролята на Инана. Булката, която играе срещу него, вероятно е останала за симетрия, от времената, когато двойката е копирала сватбата на Инана и Думузи.

От песента “Сънят на Янкулица” (виж гл.IV) лесно стигам до замяната Янкулица – Св.Неделя. Още повече, че има текстове, в които разликата е само в имената Янкулица-Неделя. Тук оригиналът е съпругата на Енки – Дамкина, но от инерцията на двойната Янкулица, трябва да се предполага и двойна Св.Неделя.

В Санданско основни за лазаруването са песни за Св.Петка и Св.Неделя. Разглеждам Св.Петка като аналог на Богородица и като сестра на Енки – леля на Лазар. Не откривам противоречие с лазарския ритуал пред иконата на Св.Богородица[88] . В епизода “заспала Св.Неделя на Св.Петка на скути” намирам оплакването на мъртвия Лазар от леля му и майка му. Става дума за свещи и тамян. Точно тук съпругата, виновна за смъртта на Лазар е неуместна.

Съществува връзка между лазаруването и обичая Герман. При това, ще покажа, че Лазар = Герман. Празникът Герман-градушкар се почита на 12 май и според мен е окончателният завършек на лазарските ритуали. Той е в рамките на петия месец от българския календар, което показва връзка с планетата Юпитер, респ. Думузи. Герман е покойник, когото жените оплаквали с думите (по Д.Маринов): ”Мамин Германе, мамин хубавец. Умря, мамин Германе, умря от суша за киша!”. Същевременно, в библията е описано оплакването от жените на  Тамуз на северната порта на храма в Ерусалим на. Това ставало през петия ден на шестия месец. За мен ценното е петият ден, като 5 е планетният номер на Думузи. Безспорен красавец е наследникът на Думузи – Адонис (мамин хубавец). Семантиката на името Герман ме води до “първи братовчед”. Основен, най-личен ден в пролетните празници е гергьовден. Св.Георги изпълнява функциите на шумерския Нинурта, а той е тъкмо първи братовчед на Думузи. Освен това, има голяма разлика в ранговете. На Думузи е 10 срещу почти максималното 50 на сина на Енлил. Роднинството поражда името Герман и то е едно от “законните” имена на Думузи-Лазар. Градушките, освен характерно за сезона явление, се пораждат от гръмотевичните облаци, а гръмотевица-Юпитер е устойчива връзка. Това се вижда и от лазарската песен: Ей го, ей го дека греди, /сос гърмева, сос бучева”. Тук става дума пак за Лазар, но вече в ролята на поп (изучил се за 3 месеца, вместо за 3 години).

В лазарските ритуали, заедно с “Герман” се среща и обрядът “пеперуда”. За нея вече писах в пета глава.

В редица лазарски песни присъства пъстрият паун и разбира се – пауница. Те даряват лазарките с бисер или пък с ябълки. За мен е важен броят на ябълките – 2 и 3. Намирам, че това е пожелание към бъдещите майки да раждат момиченца и момченца. Отново ще потърся семантична помощ. “Паун” извеждам от “павлин” – “малък” на латински. Думузи освен първи братовчед на Нинурта, е и “малък” по ранг, затова освен Герман е и “малък”, “малчо” или “мальо”. Съпругата автоматично получава име Мальовица, което е и името на втория по значение връх на Рила. Доколкото Думузи има братя, трябва да посоча поне още едно основание, за това, че “първи братовчед” и “паун”е точно Думузи. В песента “пропеял е пъстър паун”, птицата влиза в диалог с “Данчов татко”, а въпросът е изключително важен – кой ще стане цар. Данчо е Енлил, а баща му – Ан. Диалогът е между върховният бог и неговият помощник, везир, другар – Кулиана. Това е Думузи.

На картата забелязвам в Македония два сравнително близки върха с характерни имена – Герман и Чупино бърдо. “Чупа” значи “мома” и това е точно нашата семейна двойка. Кой е рилският връх, който достойно да стои до връх Мальовица? По оста изток-запад това е Мусала. От арабски името се превежда “място за молитва”. Това има връзка с попските функции на Лазар-Костадин. (До вр. Мальовица са “Мальови поляни”).

Изследването няма да е пълно, ако загърбя песента за двата буенеца. Тя е основна за тетовските лазарки и задължително трябва да дам тълкувание. И така :

Срещнали са два буенца (Дойла, Дойла, Дойла), //Срещнали са, питали са, //Одихте ли горе-долу?, //Одихте ли у попови?, //Какво прави попадята?, //Попадята ризи пере,, //У попови турци има, //Турци има , турски сядат, //Турски сядат, кафе пият, //Кафе пият, турски думат : //Да уловим хайдут Стоян, //Главата му да отрежем, //Като агне на гергьовден, //Като пиле на петровден. (рефренът се повтаря след всеки стих)

На пръв поглед в тази песен лазарско е само “Дойла”. Това не е малко, но основното действие става в поповата къща. За замяната Лазар – поп вече стана дума. Тя се подкрепя от често срещаното “син питимия” – единствен и “едночко на майка” в разгледаната по-горе песен. Виждаме попадията – Инана – Дойла да черпи душманите на Стоян войвода. Но това е пак Лазар – Думузи. Обща е трагичната им участ, и двамата са овчари. Над Стоян тегне неотвратимата майчина клетва. Това трябва да е “спечелил” и Думузи с изнасилването на сестра си. Планирането на Стояновата смърт в най-лазарската песен също категорично потвърждава, че Стоян и Лазар съвпадат. Тук турците играят ролята на злите подземни сили (гали), защото е нямало нищо по-лошо, което да ги отмени от неблагодарната роля.[89] Така свидетелства вторият буенец и това се твърди в продължение на векове.

Накрая, с удоволствие ще се върна към календара. Защото понятието “лазарник” масово се употребява за измерване броя на годините. Пита се: “колко лазарника ти чукнаха?”. Очудващо е, но няма друг светия, използван за такава цел. Годините се отброяват ката “лета” и П.Добрев го обясни с понятието “лит” – епоха, период. Защо Лазар е предпочетен, например пред Гьорги? Според мен тук по-важно от близостта на пролетното равноденствие и разпространените равноденстквени календари е живият български календар. На няколко места Г.Кръстев повтаря: “Българският календар е Слънчево-Юпитеров”. Какво чудно, че с господаря на Юпитер – Янкул (Лазар), българите отмерват времето.

Времето измерва и върховният Ан. Името му означава “година” на латински и това вече го споменах. Но Ан и Думузи са господар и помощник. Ролята на Ан е да определя годините. Това прави и помощникът и никой друг бог не може да се намесва в това.

За да не бъда упрекнат в скриване на факти, ще отбележа, че Лазаровден се празнува седмица преди Великден. Датата на Великден се определя като “неделята след прървото новолуние след пролетното равноденствие”. Може да се получи равноденствието и Лазаровден да бъдат много близо един до друг. Но келтският празник Белтеин е на самото равноденствие. Стана дума, че Балтин е съпруга на Думузи, значи това е Инана. Два толкова близки празника на Инана трябва да съвпадат – поне по предназначение. Всичко това показва, че Лазар неможе да се изолира от равноденствието. Календарните свойства на Лазар произтичат и от равноденствието.

В това, че  Лазар отговаря на условието за начало на “пролетна” година и същевременно има за аспект Юпитер, аз не виждам противоречие. Напротив. Съвместявайки двете начала, той е в идеално положение да отмерва годините. Потвърждава го надпис от Муртафлар “ …Управлява и Юпитер – господаря на времето.”.

Пак се доближаваме до фолклорния Добър Юнак. Той със своята “добра коня” изпреварил Слънцето и спечелил сестра му. Видяхме, че шумерския Уту уговарял сестра си Инана да се омъжи за Думузи. Може би заради загубен бас.

В космически план нещата са ясни. За 12 години Юпитер “изпреварва” Слънцето точно с три дни. Няма грешка в народните песни. Точна е и интуицията на А.Калоянов за важността на този герой, изведен в заглавието на книгата му “Добър Юнак с добра коня”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

XII.  КИТАЙСКИ МИТОВЕ

 

Основния източник за китайската митология тук е книгата на М.Кюнстлер[90]. Ще приложа някои от предишните изводи върху няколко китайски мита.

Връзката на китайската култура с Шумер отчитат много автори. През XIX в. Албер Териен дьо Лакупри счита, че китайците са преселници от Месопотамия. Сичин дава примери на няколко близки по начертание знаци от китайската и шумерската писмености, които имат еднакви имена и означават едно и също нещо.

Изследователите считат, че в китайската митология са добре застъпени соларните митове, а космогоничните – по-слабо. Това не е съвсем така. Най-соларният мит всъщност е космогоничен. Става дума за появата на 10-те слънца.

Събитието става по времето на един от легендарните периоди на Китай – времето на император Яо. Той е датиран от 2356 до 2256г. пр.н.е. Главното действащо лице е Стрелецът И. Той избавил хората от излишните слънца и от още шест беди. Те били : Яю със Зъбите като Ножици, Дзуочъ със Зъбите като Шило, Деветте Младенци, Големия Вятър или Дафън, Големия Глиган или Фънси, Огромната Змия или Сиушъ. И бил родоначалник на народа “и”. Иероглифът за тоя народ бил образуван от знака за “голям” и знака за “лък”.

Според хунобългарските летописи, вожд на именците бил Иджик. Името му може да се изведе от това, че бил най-малкия син на Боян Имен. По форма “И джик” означава “малкия И”, което подканя да го сравня с “И” или “големия И”. Иджик се родил в ез. Байкал (майка – рибата Бойгала), а това не е далече от Китай. При това  неговите хора, именците, били добри стрелци с лък[91] От друга страна, вече сравнявах Иджик и Нергал като родоналници. “Малкото” у Нергал произтичаше не от ръста, силата или възрастта, а от по-малкия ранг спрямо Нинурта. Рангът е достатъчен за името “Малък И”. Това, че е най-малък син на баща си, изглежда вмъкнато допълнително. Да видим “големите”.

По аналогия, Стрелецът И и Нинурта трябва да съвпадат до голяма степен. Лъкът е едно от оръжията на двамата герои. Струва си да се погледне още веднъж илюстрацията в началото на гл. VII. Срещу божествения лък има точно 10 звезди (светила). Това е неприсъщо число за Нинурта. Негови числа са 4, 7, евентуално 11. За мен това е епизод от битката с Тиамат. Както предполага Сичин, Мардук е подменил Нинурта в един по-късен етап с помощта на вавилонските жреци. Значи, 10-те светила са враждебни. Нито едно от тях не е слънце.

Все пак, какво ли значи “И”? От знака на народа “и”, ако “народ” се върже с “голям”, то “и” значи “лък”. Намерих значението на името Иво – от старогермански – лък от тисово дърво[92]. Така или иначе, “и” и “лък” са много близки. Това дава основание за още една крачка напред – да дам вероятни значения на името Иван. Показах, че то се  покрива с Енлил (Нинурта – Георги е наследника!). Разчленявам го : И ван. За “ван” намерих две китайски значения : “вол” и “княз”. Древността на името е очевидна.

Битката с Огромната Змия е дадена кратко. И убил змията, насякал тялото й, след което настъпило благоденствие. Трябва да се каже, че от 6-те демона, с които И се бие, само тая Сиушъ носела суша. Но на български език това е лесно да се забележи : суша се изговаря като “сушъ”, а това е много близо до змийското име. Какво направил фолклорният Св.Георги? Излязъл срещу ламята, заключила 100-те извора. Убил я, насякал тялото й – потекли реки от мед, масло и вино. Излиза, че И копирал подвига на Нинурта – Св.Георги. От главата на Тиамат се образувала земята. От друга страна “земя” и “суша” са синоними в географски смисъл. От Тиамат се образувала земята, а от Огромната Змия – името на надводната и част-сушата. Следователно : Тиамат и Сиушъ съвпадат. Съвпадат също Нинурта със Стрелецът И.

Трябва да се очаква известно подобие между демоните, създадени от Тиамат и чудовищата с които се сражава Стрелецът И. За демоните се казва, че били с “бивни и зъби отровни”. Първите две чудовища са именувани чрез зъбите си “като ножици”, “като шило”, а едно от другите е глиган. Близо до името на Големия Вятър е Северния Вятър, който е пък е един от помощниците на Нинурта.

Големият “грях” на Тиамат е, че тя си прави “съвет” без разрешение. В него освен нея и съпруга и Кингу  влизат още 10 новосъздадени тела (в текста са 11, но може би Кингу е броен два пъти). Това са 10-те светила-звезди срещу лъка на героя. Как и кога стават “слънца” не е известно. Но това не е толкова важно, защото историята не свършва до тук. Слънцата си имали майка – Си Хъ. Си значело небе, а Хъ – земя. Това води точно до фолклорната Слънчева майка, а от нея – до Тиамат. Както вече споменах, Слънчева майка липсва във фолклора на другите народи. В далечния Китай, обаче е налице и нейното име е “небе-земя”. Има любопитно допълнение в случая, което разширява границите на тази тема. Със същото име – Си Хъ се явява и кочияшът на слънчевата колесница. В един от старите китайски текстове – “Тъгата на низвергнатия” от Цю Юан се казва :” На Си Хъ наредих : по-бавно!”. Както казва  Кюнстлер  :”Това е версия, според която СиХъ е мъж, смятан за кочияш на слънчевата колесница. Тук се сблъскваме със съвсем различен мотив, за който не можем да добавим нищо повече”(стр 163). Моето предложение е да се гледа връзката Си Хъ – Тиамат. Счита се, че между Марс и Юпитер е имало планета Фаетон, с която станала космическа катастрофа. С това се обосновава митът за Фаетон, сина на Хелиос. Младежът склонил баща си да му даде да се повози на колесницата с огнените коне. Навярно тъй е съветвал буйния си син Хелиос : карай по-полека ! Но кой ти слуша. Станала катастрофа, напълно съизмерима с удара между Мардук и Тиамат. Тиамат (Си Хъ) и Фаетон съвпадат поне по три елемента : по място (орбита), по събитие (сблъсък), по длъжност (кочияш).

Серията от “съвпадения” продължава, като сравня съпрузите на Тиамат и Си Хъ. Имената им Кингу и Дигу може би даже са идентични, ако шумерското “кин” – княз приравня с китайското “ди” – бог. Вторите срички звучат еднакво. Разбира се, интересно е да се сравнят шумерския и китайския запис на имената, но това е по силите на грамотните (от китайска гледна точка, който не може да чете и пише иероглифи, е неграмотен). Сдбата на Кингу била да стане спътник на Земята. Дигу, пък бил баща на (10) луни. Една или 10, но качеството е едно и също (лунно) и според мен това е още едно потвърждение за верността на цялата конструкция.

За митичната ера на император Яо, когато ставали тия събития, са характерни неща, описани във втората плочка на сътворението. Тогава Е.А. успокоява слънцето (Апсу) и дава справедливи закони (съдби) на останалите богове-планети. Конфуций и неговите последователи имали неговата епоха за идеал:

“Наистина велик владетел бе император Яо!

Достолепен бе като висока планина!

Само Яо вземаше наистина пример от тях!

Добродетелите му бяха тъй необятни, че

простите люде

не можеха да ги назоват!

Заслугите му бяха тъй великолепни!

О, колко ослепителни бяха неговите

обичаи и закони!”  (от “Диалози” на Конфуций)

Може да се направи паралел на това хвалебствие с качествата  на Енки. Дейността му в разглеждания период илюстрирах с песента “Янко гради двори-самотвори”. Не може да се отрече близостта на имената Еа, Яо и Янко. Нищо обаче не противоречи на съществуването на владетел с име Яо в историческо време.

В китайската митология има множество свещени дървета. Те са повече от 30, но изглежда броят на имената е подвеждащ. Подозирам, че всяко дърво има няколко имена. Общото при тях е липсата на конкретен обект, с който да бъдат свързани. Идея за това дава Подпиращото Дърво, наричано още Подпиращата Черница или Прогнилата Черница. Върху това дърво стояли 10-те слънца. Те добре стоят върху орбитата на Тиамат, значи има здрава връзка между казаното дърво и орбитата на Церера. Дали цялата орбита или части от нея, за сега не е ясно. Интересно е, че и другите две имена на дървото се вписват в тая картина. Същата орбита беше мястото, където станало разделянето на небето от земята. Ако има нужда нещо да крепи небето и да поддържа космическото равновесие, то едно подходящо дърво ще свърши работа. Така става ясно какво крепи тази Подпираща Черница. Тя просто подпира небето. Все някой трябва да го върши. Последици от космическия катаклизъм откривам в третото име на дървото “Прогнила”. След страшния удар, дървото не може да бъде съвсем здраво.

Ще приложа хипотезата, според която на всяко митично дърво гледам като на орбита от слънчевата система, към Високото Дърво. Ако тя работи, на това дърво трябва да е съответна “висока” или “най-висока” орбита, сиреч орбитата на 12-та планета. Високото Дърво било високо хиляди ли. То имало малко клони. Кората му приличала на змийска кожа и се белела лесно. Описаната кора има качествата на кората на платана (чинара). В народните песни това е “дърво обленово” (чинар) и там ролята му е на известното “световно дърво”. В клоните на Високото Дърво имало някакви “райски селения”. На 12-та планета (седмото небе) е мястото на селенията на Ра – това е точно съвпадение. И то не е последно. От Високото дърво слязъл (или пък слизал няколко пъти) Фуси. Той до голяма степен се доближава до върховния Ан, владетеля на Нибиру. Оказва се още, че по това дърво шетали нагоре-надолу шаманите. От шаманологията се знае, че шаманът се катери по световното дърво. Това не е от любов към спорта, а театър, с главно действащо лице Ан или пък Фуси. Целта са същите райски селения или другояче казано, 12-та планета.

Разгледах няколко от стотиците китайски митологични обекти. Не е задължително всички останали да са с шумерски корен. Пренебрегването на шумерското начало очевидно не може да се компенсира с никакви гимнастики.

Може да се разгледа семейството на Фуси и там лесно да се открият синовете на Ан – Енки и Енлил. Ще отбележа само няколко основни елемента от китайската митология, които копират шумерския еталон.

-Някога небето и земята са били едно.

-Разделянето на небето и земята започва с удар.

-Всеки владетел (бог) има точно един помощник (везир).

-Пръв е създаден “черноглавия народ”.

-Хората са създадени от брат и сестра.

-Съществуват връзки “небе-земя”.

-Двама – Чун и Ли разрушават връзка (една от няколкото) “небе-земя”(Ера и Нинурта).

Повечето от световните митологии имат от горните елементи. Да се отрича единното им начало е все едно да се твърди, че мишките произлизат от ечемичени зърна и непрани ризи.[93]

Епилог

 

В едно от първите си писма до мен, Георги Кръстев ми съобщи, че той и неговите приятели очакват от мен да намеря основанията на календара във фолклора. Това специалист няма да приеме. Как можа да им хрумне? Знанията ми в тази област не са големи, опит липсва. Това и той и Тодор Целов и Бойко Михайлов прекрасно са знаели. За чудене е, че част от “поръчката” с това изследване е изпълнена. Прав е бил йогата, който казал : поставяйте си невъзможни задачи; дори да не ги изпълните, ще достигнете неподозирано високи върхове.

Трите елемента : шумерските митове, българският фолклор и българският календар взаимно си паснаха. Също като три пърта, завързани за върховете, изправени и раздалечени – получи се пирамида,  устойчива на дъжд и вятър.

За да се възприеме тази конструкция е необходимо минимално умствено усилие. Който го направи, ще получи удобен инструмент за разпознаване на шумерски следи. Ще види порядък в хаоса. Ще дам пример от книгата на Н.Хайтов за Асеновград[94]. Разгледани са  околностите на с.Станимака по стари документи:

“Ясно е от този документ, че Лъкавица е сегашната река Луковица, а “Старий манастир” е сегашният параклис “Св. Илия” в месността Липча (“Липица” в устава на Бакуриани). От “Старий манастир” границата е възлизала на върха на гората Петрич, т.е. месността Петрич на запад от Бачковския манастир. От там границата стига до “Кязъл таш”, т.е.”Червената скала”, откъдето се отправя към манастира “Света Петка”, пресича пътя Тополово – Станимака и стига “Кърк бунар” (Четиридесет извора). След това, като минава през няколко воденици, разположени по течението на Кърк бунар, тя пресича Козановския път…”

Този текст е извадка на Н.Хайтов от подробното описание. Следва част от изпуснатото :

“От там, т.е. от точката, дето пограничната черта , като върви през Липча дере, …, след като достига месността „Бъза”, от където по-сетне отива до “Червените камъни” и от там отива на Сливов дол.” Могат да се направят следните аналогии :

  1. Св.Илия  и Липча дублират русенското с.Липник и празника му Илинден.
  2. “Върха на гората Петрич” – месност до Бачковския манастир, дори само с първата дума издава Нинхарсаг (гора –връх-саг).
  3. “Червената скала” напомня за основния цвят на Енлил-Иван.
  4. Св.Петка е Нинхарсаг.
  5. Названието “Четиридесет извора” (кладенци) по два начина определя Енки – с числото му и с един от основните му аналози. А от къде идва изразът “кладенец на мъдростта”?
  6. Козановски път – козата е едно от трите животни-спътници на Енки. Тропика на козирога е граница на неговите владения.
  7. Месността “Бъза” води до Ишкур – Св. Димитър. Той е патрон на храмове в селата Басарбово и Бъзовец (и Бъзън).
  8. Сливов дол – сливовото дърво на много места се почита толкова, че дава основание да се счита за растителен аналог на богиня. Поради близостта на дола до месността ”Бъза”, богинята трябва да е от компанията на “чичото” Адад. С голяма вероятност, това е Инана.

След като Бачковската Св.Богородица е Петричка, това подсилва връзката Петрич-Нинхарсаг. Още по-явна е зависимостта на Петрич и Св.Петка. Петицата присъства и на двете места.. Пет е свещенно число (ранг) на шумерската богиня и то не може да потъне в небитието.

Неочакван отзвук намерих в оригиналната азбука – глаголицата, сътворена от Константин-Кирил философ. Петата буква на глаголицата се казва “добро”. Числената й стойност е 5 (в кирилицата буквата “добро” има стойност 4). Тя се изписва точно като един от атрибутите на Нинхарсаг – ножа за отрязване на пъпната връв. В свещените работи случайности няма. Ножът е попаднал на точното си място. Същият символ, обърнат наопъки става буквата “веди” с числена стойност 3. Сумата от числените стойности на двете положения на знака е 8, номерът на зодия Лъв, чийто знак копира глаголическата буква “добро”.

Сега е много лесно да се досетим кого се поздравява с “Ой, Добро ле, мой Коладе”. От “Нашето Аз – Буки – Веди” взех долната таблица :

 

 

*[95]От Добра се образува Добруджа. След като Богданската земя е владение на Енлил, намери се обширно владение и за Нинхарсаг.

Виждаме, че върху непрекъсната част от границата на землището на с.Станимака се срещат аналози на най-важните шумерски богове. Основателен е въпросът : защо е така? Отговорът “защото българите са шумери” може да събуди само снизходителни усмивки.

При работата над тази книга постоянно държах връзка с Г.Кръстев – чрез писма, телефон и лични срещи. Той беше информиран за всеки етап от това малко по обем изследване. На тази тема можех да се разговарям само с още двама-трима. Как да му благодаря? И двамата считаме, че шумерската “матрица” се проявява толкова релефно във фолклора, защото българите са били продължително време в тесен контакт с шумерската цивилизация. Техните жреци (не и шамани) са получавали знания от надежден първоизточник. Съдейки по календара, той се е намирал във владението на Енки – Ериду.

Изследването няма претенции за научност и не представлява научна публикация. То е научно-популярно. Държа да отбележа, че повече от две години разработвам тая тема. Не крия факти, които са ми известни  и да противоречат на написаното. При сходствата съм се опирал на поне три елемента. Знам, че за това може да бъде разказано много по-интересно и се надявам някой добър майстор да го направи.

Възможно е да съм допуснал грешки. Темата е малко обсъждана. Специалистите по принцип се въздържат от коментар. Естествено, на тяхно място и аз бих постъпил така. Засега те може да премълчат, но това е временен конфорт. Кога да е, те трябва да преглътнат горчивия хап. Не им завиждам. В процеса на работа няколко пъти изживявах т.н. стресове, защото трябваше да променям понятийната си постройка (мироглед). Това е трудно нещо. За специалист, врял и кипял в своята област, това ще бъде по-трудно. Съжалявам. Аз уважавам всички труженици от полето на фолклора, етнографията, историята и пр. Ползвал съм плодовете на техния труд с голямо внимание и респект. Тяхното самочувствие не бива да бъде накърнявано, защото са полезни на обществото.

 

 

Храмът Е.АБЗУ в Ериду

 

ИЗТОЧНИЦИ

 

  1. Petit Larousse Illustre : 59 Edition. – Paris : 1910.
  2. Авдиев, Всеволод. История на Древния Изток . – София : Наука и изк., 1989.
  3. Ал.Алексиев – Хофарт, Изгубените кодове на древните българи, ТанНакРа ИК, С.2001
  4. Алфорд, Алън. Боговете на новото хилядолетие. – София : Гуторанов и син, 1999.
  5. Астрономически календар: 1994. – София : NATURELLA, 1994.
  6. Богатырская застава: Сборник. – Москва : Дет.лит. 1985.
  7. Богданов, Иван. Веда Словена и нашето време. – София: Унив.изд. “Св.Кл.Охридски”, 1991.
  8. Божилов, Иван и др. Български манастири. – София:  Хр.Ботев, 1997.
  9. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци: Генеалогия и просопография. – София : БАН, 1985.
  10. Большая советская энциклопедия: Т.10. – Москва : Сов. энцикл. 1972.
  11. Бонов, Ангел. Митове и легенди за съзвездията. – София : Наука и изк.,1978.
  12. Българско народно творчество: Т.13  – София : Наука и изкуство, 1965.
  13. Велев, Георги. Българският народен календар. В 2 т. – София : ТанНакРа, 2000 – 2003..
  14. Венедиков, Иван. Златният стожер на прабългарите. – София : Наука и изк., 1987.
  15. Венедикова, Катерина. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия. – София : Огледало, 2003.
  16. Вилардуен, Жофроа дьо. Завладяването на Константинопол. – София : Наука и изк., 1985.
  17. Вълчев, Йордан. Календар и слово. – София : Летописи, 1994.
  18. Гарднър, Лорънс. Царството на властелините на пръстена:Отвъд дверите на света на здрача. – София : Весела Люцканова, 2001.
  19. Георгиев, Емил. Нашето Аз-Буки-Веди. – София : Нар. просв., 1981.
  20. Горбовски, Александър. Загадки на най-старата история. – София: Нар.просв., 1980.
  21. Гювийски, Страхил. Халите и змейовете в района на седемте Рилски езера. – доклад : Варна’2004.
  22. Динеков, Петър. Български фолклор: Ч.I. – София : Музика, 1989.
  23. Добрев, Петър. История разпъната на кръст: Ч.I. – София : Славика-Рам, 1998.
  24. Заимов, Йордан. Български именен речник. – София : БАН, 1988.
  25. Илиев, Борис. Железният баща – Демир баба. – София : НПС “Защита”, 1991.
  26. Иман, Бахши. Джагфар тарихы : Т.1.  – София, Огледало, 2001.
  27. Калоянов, Анчо. Български митове. – София: Народна младеж, 1979.
  28. Калоянов, Анчо. Добър юнак с добра коня. – Варна : Георги Бакалов, 1986.
  29. Кауфман, Николай и др. Народни песни от Югозападна България: Т.I. – София :            , 1967.
  30. Ковачев, Никола              и др.  Названия на селищата от русенско. // Изв. инст. бълг. език, 1969, Т.18, с. 227
  31. Крамер, Самуел. Шумер и Акад. – София : Всемир; БиСХим, 1999.
  32. Крумов, Георги. На небето и земята. – София :               , 1987.
  33. Кръстев, Георги. Българският календар. – Варна : Народен будител, 1999.
  34. Кузманова, Василка: Лазаруването в Санданско и общобългарското лазаруване.//сб., Единство на българската фолклорна традиция, Състав. Тодор Ив.Живков./ – София : БАН, 1989.
  35. Кюнстлер, Мечислав. Митология на Китай. – София : Бълг. художник, 1987.
  36. Личковска, Кристина  и др. Митология на Месопотамия. – София : Бълг. Худ., 1984.
  37. Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни обичаи. – София : БАН, 1994.
  38. Миладинов, Димитър и др. Български народни песни. – София : Наука и  изк., 1981.
  39. Митова-Джонова, Димитрина. Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишко. – София :  Комитет за култура, 1984.
  40. Мифы народов мира: В 2 т. – Москва : Сов. энцикл., 1980.
  41. Михайлов, Борис. Кам`яна могила. – Киiв : Таки справи, 2003.
  42. Москов, Моско. Именник на българските ханове. Ново тълкуване. – София : Д-р Петър Берон, 1988.
  43. Народни песни от Североизточна България: Т.2./ Съст. Иван Качулев. – София : БАН, 1973.
  44. Паисий Хилендарски. Славяно-българска история: – София : Български писател, 1984.
  45. Попов, Светлозар. Авитохол  и Ирник: Начало на българската държавност.  – Варна : Данграфик, 1999.
  46. Попов, Светлозар. Българското име в библейски времена. – Варна : Данграфик, 2005.
  47. Радев-Алдебаран, Николай. : Древният код 681. – Варна : ХИПОПО, 2001.
  48. Разбери своето име: Малка енциклопедия на личните имена: ред Радост Николаева и др., Литавра, 1993.
  49. Райнов, Николай. Приказки. – София : Нар. култура, 1976.
  50. Рулински, Светлозар. Сборник на конференция Варна’ 2002. (България в световните цивилизации – дух и култура.)
  51. Сагс, Хари.   Величието на Вавилон. – София : Рива, 1998.
  52. Селешников С..И., История на календара и хронология, Наука и изкуство, С.1985
  53. Сефтерски, Райко. Новооткрити митологични образи на “двуглавия кон” и богинята Мъркош….- Варна’2000
  54. Сидоров, Милош. Блъгарианството: Религията на седемте. – София : Бълг. писател, 1997.
  55. Сиромахова, Жечка. Русе през Възраждането. – Русе : Дунав прес, 1997.
  56. Сичин, Зекария. 12-та планета. – София : Бард, 2001.
  57. Сичин, Зекария. Космическите кодове. – София : Бард, 2005.
  58. Сичин, Зекария. Стълба към небето. – София : Бард, 2003.
  59. Сичин, Зекерия. Войните на боговете и хората. – София : Бард, 2003.
  60. Сичин, Зекерия. Когато времето започна.  – София : Бард, 2004.
  61. Спиридон йеросхимонах. История во кратце о болгарском … : Фототипно юбилейно изд. – София : Гал-Ико, 2000.
  62. Тайны веков. – Москва : Молодая гвардия, 1977.
  63. Танев, Тачо. Българското везмо и Изтокът. // Авитохол, 1995, № 3-4.
  64. Тетово: Теренно проучване. – Русе : РУ “А.Кънчев”, 1995.
  65. Тихолов, Георги и др. История на Червена вода. – Русе : Булгарреклама.
  66. Тодоров, Явор. Българският пантеон:  www.bgrod.org
  67. Фрейзър, Джеймс. Златната клонка. – София : ОФ, 1984.
  68. Хайтов, Николай. Асеновград в миналото. – Пловдив : Хр.Г.Данов, 1983.
  69. Христов, Добри. Общо учение за музиката с оглед към основите на народната ни музика. – София : Ал.Паскалев, 1921.
  70. Църнушанов, Коста. Български народни песни от Македония. – София : Музика, 1989.
  71. Шапкарев, Кузман. Сборник от български народни умотворения: Т.I. – София : Бълг. писател, 1968.
  72. Шилов, Юрий. Пращуры. – Киев : Арата, 2003.
  73. Ст.Веркович, Народни песни на македонските българи.- София : Български писател, 1966

 

 

 

 

Приложение 1.

Георги Кръстев

 

 

ИСТОРИЧЕСКОТО

 

НАСЛЕДСТВО

 

 

 

 

 

 

 

 

Приложение 2.

Песнопойка

 

 

1.

Похвалила се Денина майка

Коладе ле, Деньо ле, Денке ле

Дено, Денчице, коладе ле:

Нийде я няма Денина хубост,

Не в Цариграда, не в Дрянополе.

От де я зачу момче латинче,

Момче латинче, младо търговче,

Че си подкара шайка гемийка,

Че си замина за Цариграда,

За Цариграда, за Дрянополе.

№89  7/16

 

 

2.

 

Прочула се хубава Вивда

Вивдо льо, момне ле, куладе ле

През два, през три хаджълъка

И през четири кадълъка.

Йодде зачули три йовчари

Три йовчари, три другари.

Закарали стадата си

Край могилите, край Видин село.

Засвирили със три каваля.

Кавалите им говорят:

-Я изляз, изляз, хубава Вивдо.

Не излези хубава Вивда,

Най излези Вивдина буля.

Вивдина буля Вивда думаше:

-Я изляз, изляз калино Вивдо.

Че излези хубава Вивда.

Както излязла, тъй загряло,

Тъй загряло ясно ми слънце,

Ясно ми слънце, ясен месец-

Лицето и белеяше

Като бял пръс превияно,

Йочите и черняеха

Като грозде на ново лозе,

Веждите и черняеха

Като гайтан на нов дюкян.

№109, 5/16

 

 

3.

 

Пропял ми е пъстър паун

Дане ле, Данчо льо, Дан войвода

На данюви равни двори

Сутрин рано, вечер късно.

Отговаря данчув баща.

-Що ми пееш сутрин рано,

сутрин рано, вечер късно?

Отговаря пъстър паун.

-Имаш сина златом коса,

пише му се цар да бъде.

 

Отговаря данчув баща:

-Имам си го, мъничък е,

той не може кон възседна,

кон възседна, войска реди,

войска реди, хазна брои.

Отговаря пъстър паун:

-Конярите кон възсядат,

хазнарите хазна броят.

Дай го, дай го данчов баща,

Цар да бъде, цар на място!

№131, 5/16

 

 

 

 

 

4.

Иванчова стара майка

Нано ми, Ненчо ми, млад Иванчо

Закачила златна люлка

На два клона босилкови,

Закачила и запяла:

-Расти синко, да порастеш

да превземеш бащина си,

бащина си столнината.

№134, 5/16

 

5.

 

Севдано льо, моме ле,

Севдано льо попова.

Севдана седи в градина

Да преприда коприна

С турско ми, гръцко вретено.

Севданините два братя

По двор ходят, хем оплачат

И на Севдана думаха:

-Севдано льо, сестро льо,

ти като се ожениш (2)

кой ще ни нази нашии

огърлето-лалето,

на ръкави зюмбюля?

№331, 2/4, с.Кюлевча

 

 

6.

 

Разгневи се малка мома,

На майка си, на баща си,

Дет не съ я уженили,

Уженили, задомили.

Чи пубягна татък долу,

Татък долу, в долно село,

В долно село Черешово,

Черешово, вишничево.

№342, 2/4

 

 

7.

 

На ред седят, куладе ле,

Чорбаджии, чорбаджийки,

Напреде им трапезица,

Трапезица позлатена,

Позлатена, посребрена.

На трапеза пещум хлябо,

Пещум хлябо, крапум риба,

Крапум риба, ведро вино.

Ядат, пият, веселят се.

Кой им беше баш слугарин,

Баш слугарин, гайдарджию?

Дели Райко баш слугарин.

С.Илия Блъсков, Шуменско,

Зап. П.Ев.Стефанов,1930

 

 

8.

 

Право са пладне изправи,

тъмен са облак задало

Йот към село Марево,

Марево, Келифарево.

Облакът гърми и трещи,

В облака човек продума:

-Я гърми, боже, я трещи,

не давай, боже, дребен дъжд,

най давай, боже, едър град,

едър град като камъни,

че юбий, боже, че юбий,

два брата, два баджанака,

чорбаджийските синове,

две сестри, дор две етърви,

като попските дъщери.

С.Буховци, Търг., П.Стеф, 30

 

9.

 

Залюбил Гьорги буля си,

Буля си, назлъм Марийка.

Любил я Гьорги, лъгал я,

Година и половина.

Никой си Гьорги на позна,

Където люби буля си,

Буля си, назлъм Марийка.

Най го позна мама му.

Мама на Гьорги думаше:

-Гьорги ле, синко, Гьорги ле,

не люби, Гьорги буля си,

не губи, синко, себе си,

не си младина кайдисвай.

Ако та батю ти угади,

Ще ти главата отреже.

С.Лиляк, Търг., П.Стеф, 30

 

 

10.

 

Чули сме та, та сме дошли,

Стани ми нине, господине,

Че си имаш златом кола,

Златом кола, сребром волови.

-Имам, имам, даде ми господ,

даде ми господ девет сина-

до пладнина оран орат,

след пладнина лози садят.

Даде господ , болук стана,

Че напълних девет мази,

Девет мази с бяло жито

И девет изби с руйно вино.

След година каткък стана,

Че продадох бяло жито,

Бяло жито и руйно вино.

Че си земах злато и сребро,

Че си воловци  аз посребрих,

и си колата аз позлатих.

Ой та тебе, Ирхангиле,

Ирхангиле Михаиле.

231, с.Каравелово, Нов.паз

зап.П.ЕВ.Стеф, 1930

 

 

11.

Малка мома , момне ле,

град градеше.

Кат го гради, момне ле,

и нарича:

-Кой разкърти момин града,

той ще вземе малка мома.

Пътя вървят бели турци,

Бели турци, бели гърци.

Мъчили са мало, много

Мало, много три години-

Не можле са да разкъртят,

Да разкъртят момин града.

Пътя върви лудо-младо.

Дваж удари, триж изрюка,

Че разкърти момин града.

Малка мома рюк издаде:

 

-Юра-вара, девет брата,

със побратим цяло десет.

Хванете го, не бийте го,

Сал го при мен доведете,

Да го свържа с руса коса,

Да го стрелям с чернии очи,

Да го бия с бяло лице,

С бяло лице, лебедово;

Да го шлибам с тънки вежди,

С тънки вежди гайтанови

Ой та тебе, малка мома,

Тебе пеем, тебе славим,

От бога ти туй наздраве!

№ 48

 

 

 

 

 

12.

 

-        Ела, моме да повечераме (2)

-        Вечерейте, мене не чакайте 2)

Мене ми е сърце наядено,

Наядено сърце, напиено :

Снощи ми е лудо довадало,

На разбой ми нишки изкинало.

Кълни, мале, двете да кълнеме,

Беки клетва скоро да го стигне :

Бела сая постеля да му е,

Бело лице бел симит да му е,

Църни йочи до люта ракия.

№158 т13; архив ИМ-БАН

Папка 133,с.Джигурово Санд.

 

 

13.

 

Заложила се Маринка

Със девера си Никола

Нивата да си пожънат,

Нивата , дет до гората ,(2)

Нивата, дет до могилата.

Мама Маринка думаше:

-Не се ,Маринке, залавяй

със девера си Никола,

ти имаш дете Иванчо.

Маринка майка не слуша.

Слънцето трепти, изгрява,(2)

Маринка нива зажева.

Женала й Маринка, бързала й,

Назад не се е връщала,(2)

Дете Иванчо да види.

Слънцето трепти, залязва,

Маринка нива дожева.

Тя се е назад върнала,

Дете Иванчо да види.

Орли му меса разнели,

Мрави му кръвта изпили,(2)

Две змии очи извадили.

Чуди се Маринка, май се,

Как на майка си ще каже.

Нали и мама думаше:

-Не се ,Маринке, залавяй

със девера си Никола.

С.Иваново,Преславско

Стоин, 05.1930

 

 

 

 

 

 

14.

Бае льо Богдане,

Янко льо чобане,

Орешова сенке,

Босилкова вейке.

Не стой, не се свеждай,

Над мене не падай,

Над моето конче.

-Рано ще раниме,

за булка ще идем

за булка болчанка,

царева дъщеря,

попова унука.

С.Марково, Новопазарско

 

Стоин, II 1930г.

 

 

15.

 

Ей, че иде самси Храбрю,

самси Храбрю – ясно слънце,

кон под него – ясен месец,

обруже му дребни звезди.

Малка мома срам забрави,

Срам забрави, ум загуби,

Че кердоса храбър юнак.

№59, 9/16, преселници от

с. Хлябово, Чирпанско,

Стоин, Х 1929г.

 

 

 

16.

Карай, Райо, море,

На край да караме.

На край Райо море,

Зелено ливагье,

Дърво обленово,

шарена постеля,

Илия терзия

Лозена девойкья,

Сая говеялка,

Свилена кошуля,

Зобък за венчанье,

Шарени чорапе.

Стоин, Зап.покрайнини №36

С.Трекляно, Кюстендилско

 

 

 

 

17.

 

Све езеро полеено,

по крайшча позлатено,

най на крайо златна вейка,

на вейката шарен одар,

на одаро млад Янкула,

Янкулица на колено.

Двата зборок си зборвае:

- Янкулице бре, невесто,

да имаме два ризика,

да стечиме мила рожба.

Ако ми е мъжко дете,

да го кърстим на Великден,

да му клайме лепо име,

лепо име Костадине.

Ако ми е женска рожба,

да я кърстим на Гюргьовден,

да му клайме лепо име,

лепо име Енгелино.

Шапкарев,

 

№98, записана от учителя П.Орлев

 

18.

 

Айде сонце зайде

Мегю две планини (Нане мори) х2

Айде во планини

Зелени ливади

Айде во ливади

Два бели чадори

Айде во чадори

Богдаен болен лежи

Айде ми го боли

Забче сърмалия

Айде викнете го

Имера бербера

Айде да извади

Забче сърмалия

 

Църнушанов №604, Прилепско

19.

 

- Айде слушай, слушай калеш бре Ангьо,

Шчо тамбура свири.

-        Айде слушам, слушам, голо бре куче,

Турски не разбирам.

-        Айде тамбурата свири калеш Ангьо,

Ханъма да станеш.

Айде ханъма да станеш, калеш Ангьо,

На чардак да седеш.

Айде на чардак да седеш, калеш Ангьо,

Жълтици да нижеш.

-        Айде слушам, слушам, голо бре куче,

Турски не разбирам.

Църнушанов №785

 

20.

Запеяло славей пиле,

Запеяло в Димна гора,

Димна гора Богданова.

Що го чуло от роднина,

се лежало по година.

Ми го дочу сирак Стоян,

он е лежал три години.

…………………………

я сирома, я се найдо,

си одкопа до два гроба.

…току ми се снаха и зохова.

…се наведо, я целива.

…Тогай майна му говори:

-Ай ослепел, млад Стояне!

Това ти е твоя сестра,

Твоя сестра, мила снаха.

…Да ти никне низ костите,

да ти никне росна трева…

Веркович №286, Велешко – великденска

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Приложение 3

 

СХЕМА  НА  СЪОТВЕТСТВИЯТА

 

1. ..Ан                  Илия, Андрей, (поп)

1.1. Енки        Никола, Янкул, Стари Яно, Чорбаджия, Караман, Боян Имен, Панду

1.1.с.Дамкина        Янкулица, Св.Неделя, Делидимка

1.2. Енлил            Иван, Богдан войвода, Дан войвода, Сакар

1.2.с.Нинлил

1.3. Нинмах           Маринка, Богородица, Св.Петка, Катерина, Тодора, Севдана, Рада (Нинти, Суд, Хатор)

1.1.1. Мардук        II овчар, Юдищира

1.1.2. Думузи         I овчар, Стоян войвода, Янкул овчар Кулиана, Калоян, Кузман, Герман, Лазар, Адонис, Дионис.

1.1.3. Нергал         III овчар, Лудо Младо, Малък Храбрю, Иджик, Арджуна, Посребрен юнак, Иуда, Хоноери

1.1.4. Гибил          -

1.1.5. Тот, Набу     – Момчил Юнак

1.1.6. Гещинана     Герменруда-самовила, пеперуда

1.2.1. Нана            арх.Михаил

1.2.2 Ишкур           Св.Димитър

1.2.3.Нинурта        Св.Гьорги

1.2.1.1. Ерешкигал Малка Мома, Кака, Гюрга самовила, сестра-етърва, Самар

1.2.1.2. Уту            Слънце

1.2.1.3.Инана       Лазарца, Янкулица, Мома, Бойна, Мома Калина, Дойна хубава, Мальовица, сестра-етърва


[1] Сичин, Зекария. Хроники на Земята, в 6 т.

[2] Динеков, Петър. Български фолклор: Ч.I

[3] Пак там

[4] Тодоров, Явор. Българският пантеон

[5] Сичин, Зекария. 12-та планета.

[6] Тодоров, Явор, цит.

[7] Попов, Светозар. Българското име в библейски времена, с.32

[8] Кръстев, Георги. Българският календар.

[9] Астрономически календар: 1994

[10] Вълчев, Йордан. Календар и хронология.

[11] Според Сичин, номерирането на планетите е в реда, в който анунаките са ги срещнали, т.е. от космоса към Слънцето.

[12] Паисий Хилендарски. История славянобългарска

[13] Спиридон йеросхимонах. История во кратце о болгарском …

[14] Крамер, Самуел. Шумер и Акад.

[15] Тодоров, Явор, цит

[16] Тодоров, Явор. Богове, цит.

[17] Рулински, Светлозар, доклад Варна’ 2003

[18] Калоянов, Анчо. Добър юнак с добра коня.

[19] Гарднър, Лорънс. Царството на властелините на пръстена

[20] Гарднър, Лорънс, цит.

[21] Михайлов, Борис. Кам`яна могила.

[22] Шилов, Юрий. Пращуры.

[23] Илиев, Борис. Железният баща – Демир баба.

[24] Ал.Алексиев – Хофарт, Изгубените кодове на древните българи, с. 257

[25] Сичин, Зекерия. Войните на боговете и хората.

[26] Разбери своето име: Малка енциклопедия на личните имена. Ред. Радост Николаева и др.

[27] Венедиков, Иван. Златният стожер на прабългарите.

[28] Фрейзър, Джеймс. Златната клонка. стр.206

[29] Сидоров, Милош. Блъгарианството: Религията на седемте. стр.206

[30] Радев-Алдебаран, Николай: Древният код 681. стр.43

[31] Калоянов, Анчо, цит.

[32] Райнов, Николай. Приказки.

[33] Венедиков, Иван, цит. стр. 244

[34] Митова-Джонова, Димитрина. Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишко.

[35] Богатырская застава: Сборник.

[36] Венедикова, Катерина. Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия.

[37] Илиев, Борис, цит.

[38] Алфорд, Алън. Боговете на новото хилядолетие.

[39] Большая советская энциклопедия: Т.10.

[40] Разбери своето име: Малка енциклопедия на личните имена

[41] Гювийски, Страхил. Халите и змейовете в района на седемте Рилски езера.

[42] Petit Larousse Illustre

[43] Велев, Георги. Българският народен календар, Т 2

  1. [44] Сефтерски, Райко. Новооткрити митологични образи на “двуглавия кон” и богинята Мъркош….- Варна’2000 ; от там              “ Композиция Двуглав кон и ездачка”. Карелия (по Белицер)”.

 

[45] Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци: Генеалогия и просопография

[46] А.Калоянов, цит.

[47] Църнушанов, Коста. Български народни песни от Македония.

[48] Тихолов, Георги и др. История на Червена вода. – Русе

[49] Селешников С..И., История на календара и хронология

[50] Ковачев, Н. и др.  Названия на селищата от русенско.

[51] Сичин, Зекерия. Войните на боговете и хората

[52] Личковска, Кристина  и др. Митология на Месопотамия.

[53] Попов, Светозар. Авитохол  и Ирник: Начало на българската държавност

[54] За мен това е българска песен, защото съм приспиван с нея. Майка ми я научила от баба си Таса Бивазова от Скопие.

[55] Светлозар Попов, цит.

[56] Михайлов, Борис. Кам`яна могила.

[57] Това стана повод да “окастрят” фамилията на първия български космонафт Георги Иванов Какалов.

[58] Шилов, Юрий. Пращуры

[59] Попов, Светлозар. Българското име в библейски времена

[60] Гай Светоний Транквил. 12-те цезари

[61] Попов, Светозар. Авитохол  и Ирник: Начало на българската държавност.

[62] Иман, Бахши. Джагфар тарихы : Т.1.

[63] Сичин, Зекерия. Войните на боговете и хората

[64] Христов, Добри. Общо учение за музиката с оглед към основите на народната ни музика

[65] Кауфман, Николай и др. Народни песни от Югозападна България: Т.I, стр. 14, долу

[66] Горбовски, Александър. Загадки на най-старата история.

[67] Мифы народов мира: В 2 т.

[68] Велев, Георги. Българският народен календар, т. 2

[69] Велев, Георги, пак там

[70] могат да бъдат намерени в Интернет

[71] Велев, Георги, пак там, стр.30 – 31

[72] Богданов, Иван. Веда Словена и нашето време

[73] Москов, Моско. Именник на българските ханове: Ново тълкуване

[74] Сичин, Зекария. Космическият код. Стр.108

[75] Мифы народов мира

[76] Тетово: Теренно проучване, стр.39-40

[77] Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни обичаи. (стр 531)

[78] Сказание за дъщерята на хана

[79] Иман, Бахши. Джагфар тарихы

[80] Богданов, Иван. Веда Словена и нашето време, (приложение 2)

[81] А.Хофарт

[82] Василка Кузманова. Лазаруването в Санданско и общобългарското лазаруване

[83] Църнушанов, Коста. Български народни песни от Македония.

[84] Крумов, Георги. На небето и земята.

[85] Бонов, Ангел. Митове и легенди за съзвездията.

[86] Мифы народов мира

[87] Едно от имената на Думузи – Амаушумгалана се превежда “Майка му е небесен дракон”. Възможно е тя да е различна от Дамкина, главната съпруга на Енки.

[88] Василка Кузманова, пак там

[89] Понятието “потурчване” се използва за “пропаднало”, “безвъзвратно загубено” и кореспондира с “попаднало в друг свят”.

[90] Кюнстлер, Мечислав. Митология на Китай.

[91] От Шумер на изток тръгнали “лъконосците на Бан”, които се считат за народ на Зиези /виж С. Попов, Българското име …/

[92] Разбери своето име: Малка енциклопедия на личните имена

[93]  На илюстрацията : Фу-си и Нюй-ва. Релеф на камък. Провинция Шандун. Начало на нашата ера.

[94] Хайтов, Николай. Асеновград в миналото.

[95] Георгиев, Емил. Нашето Аз-Буки-Веди.

Мисля, че отговорът на въпросите в заглавието вече трябва да са станали ясни и на най-предубедения скептик. Видно е от публикациите, че от методологична гледна точка изнамиране  отговорите на фундаментални въпроси и загадките свързани с тези феноменални процеси и  състояния могат и ще ни донесат отговорите на въпросите произтичащи от най-съществената загадка, която съпътства човечеството от началото на съществуването му.И.Л.

 

 



Комантари с латински букви се изтриват автоматично