ИСТИНАТА, САМО ИСТИНАТА И ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА НЛО И ДРУГИТЕ ЗАГАДКИ

ЗНАЦИ ЗА БОГОВЕТЕ ПОД КУПОЛА НА ЛУДОГОРСКОТО НЕБЕ

Не съм много сигурен дали е позитивен атестат, но категорично трябва да призная, че ме обзема умилителен наивитет, когато реших да разкажа в тази последна част от повествованието всичко отнасящо се до заглавието. Защото то изкристализира трудно и въпреки, че може да се стори някому като „алфата и омегата“ на многогодишните ми уфозанимания, мисля, че по-скоро е крайъгълния камък върху който ще градя по-нататъшните си дирения в света на загадъчното. Възможно е наистина на някого заглавието да му се стори абсурдно, парадоксално фантастично, някакво случайно хрумване или просто умишлено и целенасочено търсене на интригуващ ефект, но ще се убеди, че не е така. Напълно допустимо е и вероятно всеки има право да си мисли каквото си пожелае и да нрави каквито си иска изводи и анализи. За мен е достатъчно да призная, че ще боравя само с факти. Затова ще си кажа откровено и без задръжки – заглавието е точно, ясно, безусловно категорично и адекватно на съдържанието включващо множество неизвестни, непроучени и загадъчни обекти в този район на страната ни. В това ще се убеди всеки, който внимателно проследи следващите описания, характеристики, предположения и догадки за произхода, същността, целите и значението на тези мистериозни древни обекти и градежи в Лудогорското поле.

Но, днешните български алиани-алевити-къзълбаши са категорични и твърдят, че тези два преплетени равностранни триъгълника формиращи странния шестоъгълник върху този камък, не са нищо друго освен тяхната „алевийска звезда“!? Нека сега да се върнем към моите умозрителни догадки в предишните редове и да се опитаме да направим следната постановка – „а-леви- ийска звезда“!? Алевиска звезда върху алевийско теке – защо да не бъде и така „а-леви-ийска звезда върху а-леви -ийското теке Демир баба“!? Колкото и да се сторят някому прекалено спекулативни подобни мисловни модели, ще кажа само следното още по-категорично становище. Досега никой не е проучвал достатъчно сериозно и надеждно този обект и проблемът е именно в това, че нито една хипотеза не заслужава доверие. Защото сляпата вяра и надежда в легендите и устните предания за смисъла и целта на този удивителен камък с дупките и многозначителните релефни знаци, че уж нещата свързани с този камък идвали от практиката на древните жители по тези места – траките, не могат да се приемат сериозно.
Аз питам археолозите и сродните им специалисти, как и къде виждат връзката между юдейският символ и древнотракийската практика за изобразяване на чуждоземни символи? А може би ще направя фатална грешка, ако не спомена и наскоро разкрият факт за наличие в древен български храм в границите на Волжска България на същия юдейски шестоъгълен символ в него, запазен до наши дни. И пак ще отправя съвсем коректен въпрос към т.нар. умни учени, какво прави този знак в български храм, в българско селище в рамките на Волжска България? Има нещо много гнило в тези случайни съвпадения. Най- абсурдно обаче е обстоятелството, че у нас не може да се намери справочна книжнина от която да става видно кой, кога, защо и как е разнасял навсякъде по българските земи този не български символ!

В „Археологическият резерват Сборяново“ на площ от и над 200 квадратни километра неколкократно са правени аерофотоснимки, от които става видно, че под Лудогорското небе върху тази българска земя все още има запазени около и над 300 могили, надеждно картирани и квалифицирани от археолозите като „тракийски надгробни могили“!

Тук се намира и най-голямата „тракийска надгробна могила“ в Северна България – „Свещарската могила“. Пак тук се намира и най-голямата разкопана, проучена и консервирана могилищна гробница – в така наречената „Гинина могила“. В това географско място са разкрити също ранно-византийска крепост, укрепено тракийско селище, средновековен кастел, едно неукрепено антично селище, върху което впоследствие се е настанило и съществувало голямо средновековно селище. Регистрирани са пътни артерии от античността със запазена каменна настилка. Открит е по информация от местни хора античен кладенец в масивна скала с мегалитни размери – 21 метра дълбочина и 3 метра диаметър. По протежение на разкрития калдъръмен античен път са открити две каменни колони, които са маркирали пътя и са разположени една срещу друга от двете страни на пътя, като височината им над земята е била 3 м. които сега вече са унищожени, научавам от заслужаващия доверие исперихски историк Йордан Стефанов.

Пак той твърди, че пръв е изказал и предложил хипотезата за предварителна планировка при градежа на могилните некрополи в резервата „Сборяново“. Той е автор и на твърдението, за удивителното повтарящо се пет пъти загадъчно разстояние от 1900 метра с което са обозначени началото и края на могилните некрополи и разстоянието от манастира „Демир баба“ – „Свещарска могила“ – „Гинина могила“.
Категоричен е, че той е изказал за пръв път и хипотезата за необичайното разположение на могилите в отделни групи, които отговарят абсолютно точно на разположението на някой съзвездия в небето.В също време от публикациите на Й. Стефанов става ясно, че и друг изследовател е открил подобна „могилно-звездна“зависимост.

Астрономът Владимир Дерменджиев е разкрил в землището на съседното селище Завет, че и там могилите имат „астрономическа“ конфигурация и като, че ли не е невъзможно да се направи някаква корелация с могилните комплекси в резервата „Сборяново“.

По мои сведения и информация от местни хора разбрах и лично се убедих, след неколкократни посещения на обекта „Камен рид“, че там съществуват тайнствени и уникални за страната ни, тъй наречени овални каменни фигури-съоръжения с планиран вход-изход. Грубо създадени и състоящи се от натрупани свободно необработени камъни с необяснимо защо израснало дъбово дърво в средата им. Освен банални и почти инфантилни и не заслужаващи доверие и внимание научни предположения, досега няма никакво сериозно проучване и обяснение кой, кога, как и защо е направил тези кръгове-овали, които по-скоро имат форма на правилни елипсовидни фигури с дърво в средата. Въпреки, че по света има подобни или идентични аналози, независимо от мащабите, никой не намира смелост да прекрачи границите на догмите консерватизма и традиционализма в науката. Подозирам, че докато се намери смелчага, който да се заеме с изследването и квалификацията на тези каменни съоръжения, ерозията и времето ще заличат обектите.

Поради това мисля, че единствено и само уфолозите, ако се намесят коректно и акуратно, вероятно загадката с тези обекти ще бъде надеждно разрешена и ще завещаем за поколенията истината за, допускам една астрономическа загадка. Разходката ни по тази българска земя няма да придобие романтична окраска ако пропусна да отбележа, че пак по тия места е намерена от археолозите занимаващи се с проучвания на „Сборяново“, една великолепна статуя на Буда и статуя на богинята Кибела. Също така за да се потопим в необятните дълбини нюанси на времето с оглед на изследователската наслада и за удовлетворение преди всичко на уфологичното любопитство, не мога да пропусна и ще спомена за една известна на ограничен кръг научни лица и среди, мегалитна находка тук. За съжаление все още не е специално проучена и не ми е известно дали е надеждно и еднозначно категорично квалифицирана. Това е огромен, уж ритуален обработен камък за неизвестни свещенодействия или както е прието да се нарича от някой изследователи, това е необичаен мегалит (каменна баба) на върха на малко скалисто плато в непосредствена близост до „Демир баба теке“. Твърди се, че уж е паднал или се е катурнал при някакви геотектонични прояви. Трябва да се спомене и друго битуващо мнение, че уж каменният мегалит нарочно или специално е бил съборен от изкуствено създаденото легло или постамент, върху който е стоял преди това. Важно е обстоятелството, че в съседство с каменната баба-мегалит се намира, уж доказана ранно-византийска крепост, която била, уж фортификационно съоръжение уверяват ни представители на историко- археологическата наука. Лично аз мисля, че тук има нещо, което не се побира в рамките на тези науки.
Защото именно тази крепост-фортификационно съоръжение прилича на всичко друго, само не на древна сграда с подобно предназначение, за което ще стане дума в следващите страници.
Задължително трябва да внеса уточнение и да отбележа мимоходом, че освен посочените дотук сведения за реално съществуващите факти в резервата „Сборяново“ има и множество още неизследвани и непроучени обекти, които не отстъпват по значимост, мащаби и респект. Моето лично впечатление е, че всички обекти в резервата са известни и достояние на научната общественост у нас, дори и на по-широк кръг изследователи на древни загадки, благодарение пионерската работа по тези места на Йордан Стефанов и Александър Александров. Никой не може да им отнеме тухлата в изследователският зид на резервата „Сборяново“, особено за приноса им в изследването на първичната информация, като специалисти познаващи и отдавна работещи в този район. Обобщавайки, а и както стана видно от представените накратко обекти в този район, като че ли самият обект „Демир баба теке“ е своеобразен геометричен център в резервата. Не е коректно ако не спомена и, че историко- археологическите постановки също клонят в посока на подозрението, че „Демир баба теке“ е своеобразен и вероятно дълго време е играел ролята на духовен център за целият регион. Мисля, че е абсолютно безпредметно тук и сега да навлизаме в реторични разисквания, дали наистина е такъв център, кога е станал такъв, кой и кое го е наложило. Нещо повече, подобно разискване не е обект и предмет в тази книга тъй като нашите цели задачи имат друго естество.

Всичко описано тук е резултат на многогодишни теренни изследователски обхождания, огледи, наблюдения, разговори, срещи със свидетели и информатори, многобройни беседи с местни ерудити и тесни специалисти познаващи и знаещи много и премного сведения за конкретни обекти приети дори от науката априори. Защото наистина под небето на Лудогорието (Делиормана) има неща които освен, че стряскат със своето предназначение, създаване и цел, по някакъв странен начин кореспондират с небезизвестните хипотези на още по- небезизвестния Ерих фон Деникен. Запознатите с неговото творчество знаят, че той застъпва и защитава становището, че древните цивилизации са създавали мегалитни обекти, които ни- повече ни по-малко са категорични знаци за Боговете, които някога са посещавали родната ни Земя. Надявам се, че няма да се възприеме заглавието като подражание на Деникен, защото наистина под купола на Лудогорското небе има множество знаци за боговете. Веднага ще отворя скоба и ще заявя, че не съм последовател, застъпник или адвокат на Деникен нито пък негов апологет. Въпреки, че са минали повече от 30 години от прожектирането у нас на неговите безапелационни филми „Спомени от бъдещето“ и „Послание от боговете“, въпреки, че съм ги гледал повече от 30 пъти и ги знам наизуст, въпреки, че сега у нас са издадени повечето от неговите книги които също съм прочел и познавам, въпреки всички тези обстоятелства, това не ми дава основание да съм съгласен с всичките му постановки и умозрителни догадки. Съгласен съм и съм убеден само в едно и сигурно мнозина ще се съгласят с мен, че самото име Деникен е нещо като плашило за науката. От него се стряскат единствено и само онези хора, чието академично мислене е ограничено и сковано от научните догми, ако изобщо са съхранили способността си да мислят. Затова единствен негов адвокат са неговите книги, неговите хипотези, неговите документални филми и стряскащи теории, които направо нокаутират „Еволюционния модел на Дарвин“.

Моля разкрепостеното ми разсъждение дотук да се обвърже със следващите причинно-следствени връзки, обяснения и мотивацията ми, провокирана единствено и само от необичайните обекти и загадки за които ща разкажа по-нататък. Преди всичко и най-много за да бъде по-сериозна аргументацията ми при постулиране на хипотезите за някой обекти, ще ви занимая с една „реплика“ на Веселин Вапорджиев отпреди 30-тина години написана по повод и във връзка с прожектирания тогава по българските киноекрани филм „Спомени от бъдещето“. Авторът на репликата без да подозира влиза в собствения си болшевишко-марксистко-ленински класово-партиен капан. Но това е друга тема, въпреки, че резонанса на този научен маразъм и днес все още трови умовете на хората, все още живее, все още е жилав и все още обърква мисленето на не обременените млади хора, напредничавите и авангардни изследователи, и чийто догми все още смразяват интелектуалната мощ на не-ординарно мислещите уфоизследователи. Затова моля читателите да имат повече търпение и ми простят дългичкото отклонение. Убеден съм обаче, че това ще е полезно особено за младите хора, защото те трябва да знаят и познават като бъдещи уфоизследователи, какви са капаните и клопките, каквато е тази реплика. Убеден съм ,че представянето без никакви съкращение на „репликата“ трябва да стане „крайъгълен камък“ не само на бъдещите, но и на днешните уфолози. Защото върху подобен „крайъгълен камък“ може да се гради единствено и само нестабилна, нестройна и неточна постройка от мисловни модели и хипотези за всичко неясно, загадъчно, необяснимо. Твърдя, че такъв „крайъгълен камък“ никога не е бил потребен и полезен и ако някой все още мисли, че научния инструментариум базиран върху подобен фундамент, може да направи пробив в света на загадките, задължително ще повтори хилядите грешки на уфолози- те робували на „диамат“ и „исмат“, като методологически инструментариум.

Това състояние на нещата е също толкова абсурдно, вредно и опасно, колкото наскоро окупиралия ни сатанинско и окултно-мистично-масонски империализъм сковаващ днешния български изследователски дух, мисъл, интелект. Ето това е мисля достатъчна причина, която може да мотивира не само мен, но и повечето уфолози. Затова ви занимавах с това отклонение от основната тема. Заострете сетивата си и прочетете внимателно репликата-пасквил на Вапорджиев. Четете, мислете и пак прочетете! Тогава сами ще решите има ли дивотия и може ли по този начин да стигнем до желаните от всеки сакрални истини за загадките около нас и с нас.

„Нова религия или богове-астронавти“ Заглавието звучи парадоксално, но то е въплатено в съдържанието на цяла вълна от книги, излезли на Запад, които се опитват да осветят по нов начин редица основни научни въпроси – произхода и развитието на човека, връзката му с извънземни цивилизации, формирането на обществено съзнание, същността на религията и митологията…Условно този литературен поток следва да се отнесе към жанра на научната фантастика. За елементите на фантастиката в тях няма да спорим. Колкото до науката…За родоначалник и патриарх на това явление с основание се смята швейцарецът Ерих фон Деникен. Неговите две творби „Спомени за бъдещето“ и „Назад към звездите“ бързо се превърнаха в супер-бестселъри в западния свят. Някой се опитват да представят творчеството на Деникен като продължение на изследванията заложени в преведената у нас книга на Зенон Косидовски „Библейски сказания“ където от правилни материалистически позиции се обяснява и тълкува библията като многовековна история на еврейските племена с въплатени в нея предания, легенди и житейски мъдрости. Всъщност единствената прилика между книгата на Косидовски и сензационните произведения на Деникен се крие в общността на първоизвора – швейцарският писател се опитва да „обясни“ някой събития от Библията, но между интерпретацията на двамата има качествена разлика. Според Деникен, историческите събития които са подхранили въображението на творците на Стария завет са се развили по следния начин: земята в предисторическо време е била посетена от представители на извънземна цивилизация, чиято култура, наука и научно-технически познания се приближават или са равни на познанията на съвременния (1970 г.) човек. Можем да си представим изумлението на нашите първобитни прадеди при срещата с такива изключителни същества. Те са били възприети като чудотворци, а по-късно преклонението пред тях е довело до митове и легенди, дали основата на всички религии по света.

Деникен се опитва да подкрепи своите хипотези с факти. Той се позовава на скални рисунки в Сахара, където някой фигури наподобяват съвременни космонавти или на набразденото високо плато в Перу, чийто дълги и равни ивици уж служели за писти на летателните апарати на „боговете“, както и на редица други неизяснени моменти от културното наследство на праисторическия човек. На въпроса за извънземните пришълци – хипотеза колкото вероятна, толкова и невероятна – не бихме спорили с Деникен и компания. Дотук нещата напълно се вписват в рамките на научната фантастика. Но относно обяснението, че именно това е послужило като основа на религиите – позволяваме си да се усмихнем снизходително. Най-напред това схващане не е толкова оригинално. То се доближава до хипотезите на древногръцкия философ Евхемер, който разглежда боговете като съществували някога бележите хора, чието обожествяване започва от съвременниците им, а се доразвива от потомците по спомени и предания. Историческият материализъм, облегнат на фактите на развитие, доказа несъстоятелността на подобна идея. Историческото оформяне и развитие на религиите като форма на обществено съзнание е вървяло не „от човека към бога“, а обратно – „от бога към човека“, т.е. идеята за свръх-могъщо същество (Бог) е започнала да се покрива с конкретен човешки образ. Но ако дотук се сблъскваме само с несъстоятелната, ненаучна хипотеза, веселото продължава нататък. Деникен приема, че действително „богове астронавти“ подобно на бог Савот от Библията, са успели да сътворят жената (Ева) от костния мозък на мъжкото ребро на Адам. Аргументи? Съвременните постижения но биологията, медицината, генетиката… А този автор не е сам в трактовката на необятната тема. В почти всички западноевропейски страни се появиха писатели, продължители на „деникинизма“ (както някой нарекоха това явления). Например англичанинът Ендрю Томас в книгата си „По следите на прастарото знание“ достига след продължителен анализ на първоизточниците до заключението, че боговете могат да бъдат… астронавти от Млечния път. Френския писател и историк Робер Каро е още по-скандален в заключенията си. Според него описаното в Библията разрушение на градовете Содом и Гомор е резултат на… атомен взрив. Нойевия ковчег не е нищо друго, освен космически изследователски кораб снабден с радар и електроника, а ореолите на светците са знак за летящи чинии. Не остава по- назад и Ерик Норман в „Библия, богове, астронавти“, който твърди, че Вавилонската кула била в действителност площадка за изстрелване на космически ракети, а при непорочното зачатие на Дева Мария се касаело за изкуствено оплождане. Компанията на Деникеновци има намерение да развенчае религията, да смъкне ореола на божественост на „боговете“, като ги представя за същества, намиращи се на равнището на човешкото познание към втората половина на ХХ век и по този начин да обясни първоизточника на религии и митове в несъответствието между различни степени на цивилизации. В това отношение те успяват. Но по-нататък? Марксисткото-диалектическо обяснение на религиите изтъква историческата предопределеност на това явление. То се обуславя от степента на обществено съзнание и представлява фантастично отражение на действителността. От друга страна, религията е исторически детерминирана като съставен елемент на надстройката във всяко експлоататорско общество и съдържа в себе си не само причудливи тълкувания на необясними за съответния исторически етап факти, но и продукти на примитивната фантазия, но и строен етически кодекс, отговарящ на нуждите и изискванията на експлоататорската класа. Всичко това е много далеч от идеите и концепциите на „Деникиновщината“. При тях нещата са схематизирани твърде елементарно – дошли свръх-развити хора от друг свят и смаяли бедните земни жители с „чудесата“ си. Ако не бяха дошли нямаше да има и религии и митове. И какво излиза от цялата тази хипотеза?

Не вярвайте на измислените от религиите богове, а вярвайте на реално съществуващите, стоящите на извънредно високо стъпало извънземни пришълци в чийто ръце е съдбата на човешката планета! Не вярвайте в „чудеса“, а ги обяснявайте научно! Фантазията ни е играла особена роля при изграждането на митологиите, всичко това е било, само обясненията са твърде примитивни! И за да не остане и нотка от съмнение в тезата на Деникен, той ни предлага твърде любопитно обяснение за реалната помощ и интервенцията на „боговете астронавти“ в живота на земните хора: те, високоразвитите пришълци, променили генетичния код на земните обитатели и предопределили (програмирали) по този начин основните насоки на тяхното развитие (!?!). Ако и това не се нарича фатализъм? Няма обществен прогрес няма закономерности на развитие, всичко зависи от волята на“реално съществуващи богове“. Те съвсем волунтаристично променят хода историческата необходимост, програмират човека като му залагат добри или лоши качества, а всичко това – производителни сили, производствени отношения, развитие на науката и културата – отиват по дяволите. Или с други думи, Деникен и сие стигат днес в 70-те години на ХХ век до нова „научно-мотивирана“ религия. На мястото на отживелите форми на примитивно обществено съзнание, въплатени в древните религии и митологии те предлагат вярата в „богове астронавти“, надхвърлили във възможностите си свръхчовека на Ницше, предопределили произволно нашето развитие и нашето настояще и бъдеще. Фатумът съдбата отново изплува, но вече в лицето на „реални“ същества. Изобщо кой твърди, че религията може да възникне само на твърде ниска степен на съзнание? Книгите на „деникинизма“доказват, че религията успешно може да бъде създадена и през ХХ век.Особено от представители на онази класа, която изпитва ужас от историческия детерминизъм на марксизма-ленинизма,предвещаващ закономерно и логично края на нейното господство. И подобно на удавника, който се лови за сламката, те, нейните предтечи, историци и учени залагат на последната възможност -чудото, което ще сторят новите „богове-астронавти“. Така, че не се касае само за наивитет – явлението има ясно изразени класови подкладки.“

И така, ако сте си отдъхнали от това първично научно плашило наподобяващо първосигнален цинизъм ,запомнете,че то е важна черта на всяка дивашка класово-партийна борба срещу Деникен и опасността, която уж той представлява за учените-марксисти- ленинци-уфоинквизитори. Поемете въздух, отпуснете се, успокойте се и се подгответе наистина да направим една релаксираща разходка в район, където са разположени знаците за боговете под купола на Лудогорското небе. Преди това, наистина изпитвам непреодолима потребност да споделя най-малко три съображения срещу горе представената класово-партийна помия, която се излива до ден днешен срещу опитите на който и да било, ако се опита да представи свое виждане, неординарна догадка, нетрадиционна хипотеза, по правило винаги невписваща се в догмите и каноните на все още властващата диалектико- материалистическа парадигма у нас, както стана видно от фундаменталната „реплика“ на този автор.

Първо на Веселин Вапорджиев и на всички от неговия вид и род като казионни писачи, трябва да им стане пределно ясно, че когато се критикува трябва поне да се прочете онова, което се критикува. Защото, ако нашият критикар беше прочел книгата на Деникен, щеше поне да знае точното заглавие и да не го обърква, обстоятелство имащо не толкова маловажно значение. Вапорджиев пише за творбата на Деникен, че се казва „Спомени за бъдещето“, а книгата се нарича „Спомени от бъдещето“! Значи още в началото, още от този елемент става ясно, че нещата са преднамерени и предопределени като „анализ“! Веднага се натрапва елементарния сигнал за казионна поръчка, която авторът е превърнал в дълбоко аналитичен пасквил, в който бързо се идентифицира инфантилното клеймо на „класово- партийната“ инквизиция срещу класово незрелия щвейцарец Деникен. Не е безпочвено и подозрението, че вероятно нашия унищожител на създателите на нова религия се е престарал пред работодателите си, като вероятно е пожелал да изглежда пред началниците си като „по-голям католик от Папата“. Убеден съм, че е не нужно никакво пояснение за огромната разлика и несъвместимостта на понятията „спомен за“ и „спомен от“! Не си струва повече да се занимаваме с тази „реплика“ . Приключвам, като напомням на „вапорджиевците“, че марксизма-ленинизма винаги е бил злото куче пред мислещите хора и е добре, че бавно, сигурно и логически си отива от битието на човечеството. Защото изкуствените му оръжия като „диамат“ и „исмат“ се оказаха сатанинска бариера срещу мъдростта, знанието и разкрепостеното мислене на истинските изследователи на непонятните загадки и най-вече на феномена НЛО.

Второ, митовете, легендите, притчите, преданията и родената от тях религия не са „опиум за народите“, а точно обратното. Важното и по-страшното е обстоятелството, че никой не казва голата истина за юдейско-ционистко-комунистическата апология на автори , които продължават да адвокатстват на юдомасонското робство днес -това е опиумът и кошмарът на света. Защото именно те издевателстват над мисленето ни , а научният им империализъм е виден от внушавания винаги и навсякъде факт, че загадките около нас и с нас са приоритет на повсеместно юдействащата официална наука и слугинстващите и наукофили. Упоритото мълчание и липса на уфологични становища по тези въпроси са главния ми мотив, за да направя това отклонение от основната тема. Защото историята на развитието на човешките цивилизации не признава никакви „научни юдео-авторитети“ и никога няма да се съобрази с присвоения и натрапен от тях модел за приоритет и доминиране на науката в света на загадките и особено за НЛО.

Познанието и напредъка имат друга логика и закономерности Защото движението на човечеството напред винаги се е предопределяло от непредубедените откриватели и обреклите се на обективната истина ентусиасти, лаици, дилетанти и заклетите търсачи на отговорите произтичащи от хилядите тайни и загадки около нас и с нас.

Третото ми съображение е за дезинформациите, спекулациите и манипулациите или иначе казано за всичко онова, което у нас е прието да се нарича спестяване на истината. Някой го наричат и лъжа! Имам предвид преди всичко главната тема на всичко написано до тук поради което възниква въпроса, защо никой досега не можа или не поиска да направи мотивирано и аргументирано обяснение, защо науката трябва да доминира при изказване на постулати и доказване на истината за „големите загадки“ и преди всичко за феномена НЛО?! Нека да споменем някой от истините, които ни предлага официалната наука. От избрани по някакъв мистериозен начин, уж светила в науката можем да чуем и да прочетем, че има абсолютна истина, относителна истина, пълна истина, половинчата истина, окончателна истина, приблизителна истина,частична истина, вечна истина, религиозна истина, божествена истина, концептуална истина, диалектическа истина, актуална истина, обективна истина, субективна истина, „розова истина“и….т.н. ….и т.н.
Е, не ми остава нищо друго, освен да се провикна и кажа: О, Тангра!
Къде си, кажи ми ти, на кого да вярвам и кой може да ми каже коя истина да предпочета, коя истина ми е нужна и потребна? Нещо повече, философите и други умници са още по- категорични в гносеологическата си суета. Те твърдят, че практиката е главният и окончателен критерий за истината! Добре, аз обаче мисля, че дори и да е правилно подобно твърдение, то не е и не може да бъде единствен и окончателен критерий за истината. И възниква обобщеното фундаментално вътрешно питане у всеки човек, какви емпирични и евристични критерии може да има науката днес, когато се търси истината за обективния произход на живота и човека, на Вселената, материята, пространството и времето, съзнанието, древните човешки цивилизации, които сами по себе си по принцип не се вписват в рамките, каноните и схемите на изкуствената научна еволюционна истина?! Няма такива критерии. Всичко което ни се предлага е догадки, предположения и интуиция, които в края на краищата целенасочено мутират в дезинформация, спекулация и манипулация, които се натрапват на човечеството. Според мен, това със сигурност е проблем на самата научна и философска методология поради което намирам, че именно от методологична гледна точка в борбата за истината около загадките около нас и с нас, може и трябва да бъдат зачитани всички и всякакви предположения, догадки и хипотези за обяснението им, ако не противоречат на логиката, разума и рационалността в своята съвкупна онтологична същност.

Колкото и да са се сторили досадни на някого дотук споделените мисловни формули и интуитивни модели, те наистина са потребни не толкова за „крайното ми изхвърляне“, колкото за мост към следващото описание, за преход към предстоящото освободено от научни задръжки почти пътеписно изложение. Така вече можем да тръгнем по утъпканата пътека без да се притесняваме от научните бодли и бурени. На разходка в Лудогорското поле. Дори ми се иска направо да се гмурнем да се потопим в тази девствена и фрагментарно проучена част от нашата Родина. Не, че нищо не се знае и нищо не е направено досега. Археолози, историци, географи, етнографи и популяризатори на родните природни красоти имат някой находки и свой принос в областта на родинознанието. Има и сериозни опити за проучване и изследване миналото на този район, но то е не само относително малко по обем и не удовлетворително като качество, но създава впечатление, че е популярно и известно само на ограничен кръг хора дори в средите на научните специалисти. Според мен,досега най-обемната, най-коректната и най- впечатляващата книга за този район е „Археологически паметници и история на проучванията на Исперихски район“ (авт. Йордан Стефанов изд. „Свят и наука“, София, 1997 г.) Тази книга е преди всичко кратък, но съдържателен преглед на досегашната работа в „Сборяново“. Може някой специалисти да не споделят моята оценка за книгата, но аз мисля, че авторът като бивш директор на Историческия музей в Исперих е човекът, който най- добре познава нещата. Нещо повече, той е пионер и автор в изказването на някой оригинални хипотези за намиращите се в региона древни и загадъчни исторически обекти. Неговият първоначален изследователски ентусиазъм освен че не е оценен все още достойно, стана важна предпоставка за следващи във времето задълбочени интердисциплинарни изследвания, разкопки и квалификации. Не мога да спестя обстоятелството, че личното ми познанство с Йордан Стефанов безусловно спомогна да коригирам първоначалните си преки впечатления и предубеждения за десетките историко-археологически обекти в този уникален български резерват. Тук е мястото да отбележа, че същото мога да споделя и за неговия колега, съподвижник и специалист етнограф към музея в Исперих, Александър Александров който пръв пося у мен семето на съмненията и подозренията в някой хипотези обясняващи уж целокупната фактология в резервата „Сборяново“. Ще отворя една скоба, въпреки, че съмненията, подозренията и усещането за нещо непонятно и необяснимо се пораждат спонтанно във всеки който посети този, мисля, най- уникален и загадъчен резерват у нас, все пак аз дължа много на двамата специалисти от Исперих. Затова, че внесоха респектиращи уточнения в моите догадки и опити за „другост“ при обяснение на трудните и „незначителни“ според някой изследователи комплексни обекти в резервата „Сборяново“.

Би било нехайство и престъпно пренебрежение от моя страна, ако не се окуража в повествованието си от някой техни сведения, твърдения, данни и лично техни изследователски находки. Не, че няма други автори и специалисти, които познават този археологически комплекс. За мен е чест и радост, а и лично аз имам повече доверие в двамата и затова предпочитам да се позовавам на тях, защото всичко което са ми доверявали, съобщавали, коментирали и показвали,беше винаги надежно и прецизно онагледявано.Това ме изпълва със самочувствие и се надявам да го предам и на онези които ще прочетат следващите редове. Местността „Сборяново“ е обявена за историко- археологически резерват през 1998 г. с постановление на Министерския съвет. Това е онази част от българската земя, която още в древността била известна като Стомогилието (стохълмието) и обхваща целия Исперихски район и околностите. При теренни обхождания и изследвания Й. Стефанов и А. Александров установяват, че селището Сборяново е съществувало през турско време и е фигурирало под името Демир баба теке, разположено до култовия комплекс „Демир баба теке“ на около 7 км. от Исперих. Селището е преименувано от Демир баба теке на село Димитрово през 1906 г. Мотивът бил, че легендите и преданията носели информация за съществуващ манастир, носещ името на „Св. Димитър“ на това място, но бил съборен от турските власти. Пак на това място до 1912 г. на 6 май – Гергьовден, ставали най-големите събори в Делиормана. След тази година, все още не е установено категорично защо съборите започват да се провеждат на 2 август – Илинден. Любопитно е, че провеждането на тези мащабни, чисто нашенски български събори почти винаги се съпровождат и са свързани с ритуалната практика – правене на курбан от местните алиани (алевити, къзълбаши), религиозни последователи на алианството (религиозна секта в мюсулманството) заедно с българското население, чийто обичаи и ритуали са православно-християнски. От етнографските и краеведските проучвания и преданията стигнали до нас става известно, че едните и другите съотнасяли ритуала – курбан към много по-древната ритуална практика по тези места, която включвала култа към коня.

През 1951 г. името на село Димитрово е променено с указ и се наименува Сборяново. Пак с държавен указ през 1965 г. Сборяново е заличено от регистрите на България, но се появява като историко-археологически резерват, както отбелязах по- горе. Цялото това географско място е в непосредствено съседство с резервата „Воден“, който пък е известен от близкото минало с ловджийско-политическите авантюри и забежки на Тодор Живков, Николае Чаушеску и Пенчо Кубаденски. Някой изследователи мислят, вероятно имат основание, че централно място в този резерват заема обектът известен повече като алиански манастир „Демир баба“. Построен уж през 16 век от реално и доказано живелият Демир баба – алиански водач, който вероятно е бил погребан в самата сграда на „манастира“. Тук легендите, митовете, преданията и реалностите са смесени и заплетени, но историците са склонни и приемат версиите, които най-много се доближават до възможността им надеждно да защитят научноизследователските си хипотези…

Няма как да подмина или пропусна случая ясно да изразя мнението,съмненията, подозренията и становището си за тази доста мътна научна истина за „алианския манастир“. Става въпрос преди всичко за обстоятелството, че е официално лансирана и възприета версията, че тази религиозна общност изповядваща алианството са т.нар. шиити. Сред българското население битува и многозначното определение за тази общност- къзълбаши, което в превод или чиято същност е долу-горе нещо като „червеноглави“!? В нито един речник или справочник не се откри подобно понятие! Дали „превода“ е адекватен или какво изобщо означава това определение не се знае. Кога е влязло в употреба в българския език също не се намериха данни. Състояние доста многозначително и подозрително. От друга страна публицисти и автори лансират и понятието алевити за тази религиозна общност. Това определение пък клоняло към т.нар. секти сред мохамеданството, наричани като „бекташии“ и водещо началото си от ХV век. Съвсем лаконично и обобщено ще спомена, че последователите на Али, роднина , зет на пророка Мохамед, у нас са получили названието известно преди всичко сред българското население като къзълбаши, а сред мюсюлманите като бекташии, алиани и алевити, което е все едно и също от гледна точка на приобщеността на тази група хора към една религия.
Прави впечатление, тъй като у нас има 7 такива религиозни центъра, че някой се опитват да наложат названието „алевити“, а самата религиозна общност да назовават „алевийска“. Мисля, че доста произволно се твърди, ни по-вече ни по-малко, че „алеви“ значело пламък (!?) без каквато и да аргументация. По този повод се натрапва въпросът какво е „Демир баба“ – къзълбашки, бекташийски, алиански или алевийски манастир, средище, религиозно култова сграда на последователите на Али – зет на Мохамед или нещо друго? На този въпрос ще се опитаме да намерим отговор в следващите страници, а за сега ще поразнищим нещата около понятието, определението „алевити“. Според мен е доста несериозна и неприемлива свободната му употреба без предварителна аргументация, за да не кажа, че е спекулативно като се твърди, че „алеви“ означава пламък. Ако се поровим по- сериозно и отговорно в официалната литература и не-научната книжнина ще разберем, че тази дума има далеч по-закодирано значение. Нека да разгледаме двете думи – „алеви“ и производната и „алевити“. Прави впечатление и веднага се натрапва следното – „алеви“ и „алевити“ са думи съставени от две съставки „а“ плюс „леви“ и „а“ плюс „левити“! Следващото очебийно впечатление е, че „Леви“ е името на древно-еврейски жрец служещ на юдейския идол „златната змия на Цион“. В същото време е знайно, че „Левити“ е събирателно, обобщително название на всички древно-еврейски жреци на Мойсейевия Израел. И щом това е така – като историческа истина и лексико- фонетичен знак – може ли да се търсят някакви аналогии между древните названия „Леви“ и „Левити“ и днешните понятия „алеви“ и „алевити“? Защо и поради какви основателни причини да не може да се направи такъв аналог? Според мен, такова сравнение може и трябва да бъде направено, въпреки, че някой специалисти не допускат такива плурастични анализи – не били строго научни!? Един от много важните ми аргументи е и като че ли той е достатъчен – мохамеданството е продукт и мутант на юдеизмът. Поради това не бива да се правим, че не забелязваме влиянието и „реликтовите“ остатъци на юдеизмът върху религиозните му мутанти. Аз мисля, че с течение на времето, а може би още когато Мохамед е създавал своята идеологическа система и Али като негов религиозен антипод и съперник, са възприели и внедрили думите-понятия „Леви“ и „Левити“, като са ги транскрибирали, пригодили към религиозната лексика . Така са се родили и запазили до днес. Мисля, че е елементарно да се разбере, че „Леви“ се превръща в „алеви“ и производното му „алевити“. За сравнение с тези думи-понятия искам да видим и други подобни лексико-фонетични транскрипции по нашите земи, като съобразим обстоятелството, че представката „а“ е винаги отрицание: а- морален, а-симетричен, а-ритмичен, а-синхронен, а-политичен и други подобни. Нека се опитаме да вникнем по-дълбоко в този казус, за да разберем може ли да се прави подобен сравнителен анализ. Щом като „а“ е отрицание и именно по този начин се употребява за изразяване на понятия, думи и определения, отрицаващи основният смисъл на думата или словосъчетанието, тогава „а-леви“ и „а-левити“, дори и „а-левийска“ звезда какво представляват? Какво утвърждават и какво отрицават? Или има нещо закодирано в смисъла на тези думи, което се знае само от посветените? И кои са посветените? Възможно ли е у нас да се е съхранило древно знание в някой думи, понятия и словосъчетания на които науката не обръща никакво внимание? Засега всичко което се знае за тази явна и уж религиозна материя е потънало в мъглата на целенасоченото мълчание умозрителните частни изследователски догадки, предположения и анализи на оцелели предания, мигове и неписана история на тази необичайна фактология по българските земи. Сериозни фундаментални изследователски анализи и квалификации няма и дали скоро ще има,не се знае!

Според някой специалисти, алианския манастир „Демир баба“ е построен върху съществувало по-древно религиозно светилище, което археолозите датират VI-I век преди н.е. Битува неофициалната хипотеза, че тук се е намирало древно тракийско свещено място. Представлявало е своеобразна обител на духовете и тук са се извършвали примитивни култови жертвоприношения. Допуска се, че тук се е намирала специфична за времето си престолнина на прорицатели. Идентифицирани са и уж жертвени каменни мегалити, върху които е построен сегашния манастир „Демир баба“. Специалистите археолози еднозначно и категорично твърдят, че всички свещени ритуали, церемонии, просителни процедури към боговете, поличбени дейности, гадателски процесии, клетвени обричания и вричания са се реализирали на това специално място, което според едни е било огромен съграден от обработени мегалитни скали храм, в който главен и първенствуващ свещенослужител вероятно е бил тракийския жрец, астроном, математик и богочовек Залмоксес, а според други това място е било някакво незначително стерилно тракийско светилище, чийто функции са потънали във времето. Покрай множеството официални легенди, митове и предания свързани с този обект, добре е да се знае и неофициалното, неформалното. Споменатите вече Й. Стефанов и А. Александров са проучили някой особени и специфични устни местни предания, отнасящи се също за въпросния манастир, между които лично на мен много силно впечатление ми направи стигналата до тях информация, че в градежа на „Демир баба“ върху голям обработен мегалитен камък,вграден в зида на „манастира“, столетия наред е стояло изключително художествено изработено изображение на конник! Според тях, съществували податки и мълва,които препращат релефното каменно изображение на конника към това което ние знаем като „Мадарски конник“, но и двамата допускат, че вероятно това са спекулативни предания. Фризът с този релефно изобразен конник под самия корниз на сградата е бил издялан, изчовъркън, унищожен и заличен за поколенията и историята през 1958 год. по разпореждане на тогавашните местни партийни комунистически шефове. Причините не могат да се установят, но има сериозни догадки за уж научно-атеистична целесъобразност. Този релефен кон е бил известен и популярен сред местното християнско население, като герой олицетворяващ или единосъщ с образът на известния православен светец „Свети Георги“! Няма епитет за стореното престъпление. Освен споменатият конник, на купола на „манастира“ редом с полумесеца на алианите стоял и християнския кръст. Но именно кръстът бил премахнат пак по нареждане на местните болшевишки феодали и исперихски властници. Защото уж мюсюлманският полумесец осквернявал християнския кръст – по-глупаво съображение едва ли може да се измисли! В никакъв случай не мога да пропусна да припомня сериозното обстоятелство по отношение на „манастира“, че от дълбока древност та до наши дни, местното българско население е смятало този обект за християнски по своята същност и може би затова отначало е носел името „Св. Георги“! Ето един много елементарен отговор на въпроса защо е бил изработен релеф на конник върху този „манастир“. Точно на Гергьовден векове наред на това място са се организирали мащабни събори на християнското население, но тази практика изчезва по понятни религиозни причини, за което свой принос имат и съвременните борци против християнството в лицето на юдо-масонските глобалистки протестантски секти и т.нат.

Така днес според мен остават да са в сила и валидност много различни и противоречащи си догадки и умозрителни хипотези около същността на почти идентичните ритуални практики, които се извършват от християни и мюсюлмани-алиани на това колкото древно, толкова и свято религиозно за всички място. Лично аз не само се учудвам, но и недоумявам защо ро- довата ни памет е толкова къса,въпреки подозренията ми за причините поради които това е точно така!? Необичайно е също така, как много бързо и масирано това място се превърна в сборище на алианите-алевити-къзълбаши, които до такава степен са обсебили „манастира“, че присъствието им доминира всичко, винаги.Все едно като че ли това място е непознато на българите. Непростим грях бих сторил ако не спомена и спестя един друг не заслужил вниманието на науката факт, пак свързан с „манастира“.

Самата сграда на „Демир баба“ има многовъпросна и многозначителна седмоъгълна форма, за което официалната наука няма смислено обяснение. Каква е целта, причината, предназначението, функцията на този удивителна и необичайна седмоъгълна архитектура? Може би никой не се отнася сериозно към многобройните и сериозни разработки и публикации съчетани с теоретично обосновани хипотези за произхода на числото 7 и за „седмицата“ изобщо. Мнозина изследователи твърдят, че тази „цифра“ има български генезис и предназначение в религиозните практики и мистични ритуали на древните ни предци преди насилственото ни покръстване. В тази връзка мисля, че този седмоъгълен „манастир“ може да бъде благодат за бъдните не обременени от догми изследователи, но само при условие, че обектът оцелее и ако изследвачите подходят към фактологията непредубедено и се освободят от сковаващите схеми , клишета и догми на официалната наука. Тук вероятно може да се намира и ключът на някой тайни и загадки свързани с първосъздателите на българската държава.

Друго прелюбопитно нещо в този „манастир“, освен споменатите вече е многовъпростността и многозначителността на две дупки изкуствено издълбани в камък от мегалитен зид обграждащ обектът „Демир баба“. Сред местното население битува древното почти езическо предание, че дупките имат сатанинско предназначение или код.

image001

Другото, по-съвременно схващане и практика е, че това са „енергийни дупки“, издълбани в древността, притежаващи уж чудодейно свойство.
Всеки, който ако има пряк контакт, т.е ако положи ръцете си в дупките (отворите) може и трябва да бъде „излекуван“. Най-мистичното и интригуващо е, че ако някой си намисли нещо, просто формулира някаква мисъл в главата си, а след това „общува“ с дупките на камъка положи ръцете си в тях, пожеланото се сбъдва в съвсем кратък срок!?
Същият този уникален камък задълбочава значението , смисъла и целта си от още две загадъчни реалности. Върху горния ляв ъгъл над лявата дупка в камъка има релефно изработен правилен геометричен символ наподобяващ рисунка на Слънцето. До сега никой не е направил каквито и да е изследвания, анализ и квалификация какво е това, какъв символ представлява всъщност, какво е предназначението, целта и смисъла на този геометричен релеф?
Другото, най-многозначителното, най-многовъпросното, трансцедентално-метафизичното върху този удивителен камък е направения върху горния десен ъгъл над дясната дупка в камъка друг знак-символ! Много добре е запазен във вековете релефно изработения шестоъгълен „Знак на Соломон“ или „Давидовата звезда“. В случая аз мисля, че до ден днешен и двете названия дават някаква информация, но само на тези, които са посветени в юдеизма. В същото време не може да се отрече и някакво странно иманентно противоречие в самото название на този шестоъгълен геометричен символ. Въпреки това израелският народ го е приел за свой символ от дълбока древност до наши дни и едва ли някой би оспорил тази традиция.

image003

Продължавайки логиката на своеобразната разходка в този район на страната ни, ще заостря сетивата ви за едно, както сами ще оцените много деликатно като материя обстоятелство и много опасна като квалификация фактология. Това е така нареченото звездно разположение на множеството могили в резервата „Сборяново“. Тази специфика е позната и на нея се спира и обръща внимание един местен ентусиаст, краевед- изследовател и учител по образование Борис Илиев.
През 1982 г. той публикува в несъществуващото сега списание „Отечество“ в броя му от 23 ноември, материал със заглавие „Загадъчните Свещарски могили“. Точно тази публикация поставя под съмнение авторството на идеята и хипотезата за, според публикацията „огледалното отражение на могилите на звезди и съзвездия!? Всичко е наистина под въпрос, защото, ако авторът е взаимствал идеята и не е бил коректен да спомене или директно да назове автора изказал първи идеята всичко остава за негова сметка. Забележете, въпреки, че Й. Стефанов твърди категорично за себе си, че първи е изказал това становище в което аз лично се съмнявам, защото и пред мен потвърди това все пак мисля, че това е проблем, който могат да решат двамата. В този връзка ми се иска да спомена и нещо друго. Напоследък по разни места и медиите ни, се излюпиха доста „учени“ популяризатори на науката, като се вживяват в ролята на публицисти-патриоти които иначе не са разговорливи, но когато огласяват данни и сведения за този резерват се превръщат в истинска гласовита напаст.
Защото преди всичко не са обективни и не са адекватни на реалната фактология и окарикатуряват този величествен резерват.

Въпреки това отклонение, все пак нека да видим какво и как е публикувал тогава Борис Илиев в списание „Отечество“. „Според историците, могилите са надгробни паметници на някогашни владетели – тракийски, скитски, прабългарски, дори славянски. Какви са свещарските?
Ако в ясна есенна нощ загледаме на източното небе поредицата ярки звезди, започващи с Полукс и Кастор от съзвездието Близнаци и свършваща с Ригел от съзвездието Орион, ще видим, че приличат на загадъчната поредица от Свещарските могили…

Смущават обаче отклоненията в относителните разстояния между звездите и могилите и в положението им по отношение на една права осово линия. Наличието на ярки звезди близо до фиксираните, без съответстващите им могили също озадачава. Защо едни от звездите са били „зачитани“, а други със същата яркост са били „елиминирани“ от древните гетски царежреци, които са били поклонници на орфизма и са имали добри астрономически познания?“

По наши изчисления, анализи и оценки, получава се необичайна могилно-звездно-астрономическа релация, произтичаща от лансираните и публикувани хипотези на Й. Стефанов и Б.Илиев, които си съвпадат по същността на постулирането, но ясно се различават по базисните наименования на звезди и съзвездия. Иначе казано и двамата автори предлагат различни наименования на звезди и съзвездия, които преди всичко, според мен, не са огледално отразени в разположението на могилите.

Това се разбира само ако могилните конфигурации се наблюдават от височината на птичи поглед. Прави впечатление и много коректно ще го определя, като пълно разминаване в определянията и квалификациите на двамата автори. Преди всичко нека да разгледаме неверните наименования на могилите-звезди, обстоятелство което вероятно се дължи на подозирани от нас причини, но не желаем тук и сега да коментираме, а ще предложим нашата версия за квалификация на факта.

Звезди и съзвездия предложени от Йордан Стефанов:
Ралица
Компас
Рак

Голяма Мечка

Звезди и съзвездия предложени от Борис Илиев
Орион
Близнаци
Рис
Кит
Еридан

Ето точно тук в тази интелектуална надпревара ще се намесим и ние, но същевременно ще продължим разходката в загадъчните дебри на резервата „Сборяново“ , респективно ще задаваме въпроси, които не са и не могат да бъдат галещи звуци, особено за научното ухо. В същото време ще спазим потребното условие и неписаното изискване, когато се критикува нечия хипотеза да се предлага алтернатива за решаване на въпросите свързани с проблемите в резервата със загадките произтичащи от фактологията и цялостния феномен под Лудогорското небе. От направените многобройните и задълбочени наши теренни огледи наблюдения, измервания и анализи в района на резервата, в продължение на 10-тина години и след като се запознахме и анализирахме потребните публикации, литература и други изследователски находки, бяхме провокирани от фактологията и се принудихме да задълбочим теренната работа. През всичкото време бяхме специално подпомогнати в изследователските дирения от мнозина археолози, геолози и астрономи. Всичко това ни даде основание да не се съмняваме, че наистина резерватът „Сборяново“ и стотиците могили ситуирани в него, предпоставят и детерминират предположението, че в този регион е имало и е действал древен астрономически култов център, чийто функции и задачи са били точно такива, каквито са и всички подобни обекти по земята от древни времена.

Съвсем естествено и не натрапчиво се налага баналният извод, че звездите и съзвездията са привличали погледа на древните хора по тези земи и те са ни завещали по удивителен начин познанията си за небето. Всички сведения от древността и актуални изследователски находки потвърждават, че районът е бил населяван от дълбока древност с тракийски племена (гети), славяни, българи, а вероятно и други по-малко изучени древни етноси. Удивителното е, че всички те както е видно от фактологията, са притежавали не само езотерични, а вероятно други и непознати за нас високи и точни познания в областта на астрономията, математиката, геометрията. Още по-удивителното е че всички приемаме безкритично постановката, за някаква приемственост между древните народи, особено в познанията им за Космоса без да се попитаме, от кого са създадени тези знания.

Почти пълно единомислие се демонстрира и тихомълком, априорно се приема вероятността, че траките са усвоили своите знания от други техни неизвестни предшественици, а пък нашите български предци заварили една високо цивилизована държава и народност от която са възприели могилната култура, като са я доразвили. Аз мисля, че това аксиоматично научно положение най-малкото поражда доста многоаспектни въпроси за т.нар. „могилищна култура“, чийто отговори все още витаят в необозримото бъдеще и неизвестността. Защото…
Безразборно и хаотично ли са съграждани могилите или това което е останало, съхранено и регистрино днес е някакъв своеобразен код, скрит в този предварително планиран порядък от стотиците могили в този район?

Кога е поставено началото на могилната култура, от кого?
Каква е била първичната мотивация и защо засега никъде не може да бъде намерен аналог в нашата страна?
Творение на владетелски каприз ли са стотиците на това място и хилядите могили из България или са паметник на едно потънало в забвение миропознание, за което дори не можем да предполагаме?

Каква е главната цел и предназначението им: погребално- ритуално-мистично-окултно, религиозно-политическо и въобще имали ли са създателите специална мотивация за функционалност и многократно използване на могилите още при съграждането им или са залагали на обстоятелството, че те вече са съществували?

Ако се доверим на цифрите и данните, които съобщават научните изследователи на резервата, не е ли престъпно да се мълчи и да не се огласи, че това е автентичен и уникален не само за България, но и за световната култура, могилищна цивилизация?

Само в „Сборяново“ са регистрирани повече от 300 астрономическо планиран градеж на могили, а в цялата страна, по мои сведения има документирани около 100 хиляди могили, обстоятелство което поражда въпроса, защо тези данни са секретни и се ползват само за потребностите на научни изследвания и някой военизирани ведомства? На основание на известните изказани вече хипотези и по наши изследователски находки се установява, че разположението на могилите в „Сборяново“ категорично съответства на необясни- мото им астрономическо разположение и чийто конфигурации са идеално копие на точни звезди и съзвездия от нощното небе. Но, в никакъв случай не са огласените звезди и съзвездия от Й. Стефанов и Б. Илиев. Звездното разположение на множество могили е такова, каквото е било разположението им в нощното небе преди 2500-3000 г. преди новата ера. Този факт бе установен със средствата на т.нар. астрономическа деклинация. Потребно е да уточня, че главният ни консултант по този проблем бе изтъкнатия български учен Алексей Стоев – астроном и специалист по небесна механика, поради което скептичните и подозрителните бележки, трябва да се съобразяват и със неговото становище.

Затова изпитвам известно удовлетворение от факта, че дългогодишните ни занимания с този небесно-земен феномен се увенча и оправда с категорична квалификация. Разположението на могилите в конфигурации в резервата „Сборяново“ отговарят на следните идентифицирани на този етап известни съзвездия: „МАЛКА МЕЧКА“, „ЖИРАФ“, „КОЛАР“, „ПЕРСЕЙ“, „КАСИОПЕЯ“, „ГУЩЕР“, „ЦЕФЕЙ“ и „ДРАКОН“. Поради вековната ерозия не може да бъде еднозначно доказано, но има достатъчно аргументи за да бъде постулирано, че големината на различните могили отговаря и съответства на яркостта на съответните звезди от небесните съзвездия.

image005

Не знам кой какво ще си помисли, но аз се чувствам морално задължен да отбележа една подробност, която има чисто нашенски нелицеприятен болшевишко-башибузушки нюанс. Защото има множество могили които вече не съществуват. За могилите, които вече не съществуват поради вековните ерозийни процеси можем да проявим разбиране, като приемем нещата такива каквито са. Но, за унищожените могили от недалновидни, ограничени и посредствени хора, каквито са били например пионерите- колективизатори-продажници в ерата на ТКЗС, ДЗС и АПК които са „изравнявали могилите със земята наравно“ и по този начин са заличили ценни послания от миналото, е за тези мародерски действия не може да има никакво оправдание. В този смисъл не е за подценяване и особения „принос“ за унищожаването на могилите от иманярите и всякакви други грабители, за които бих употребил епитета „първосигнална човешка пасмина“. Точно заради тези причини със сигурност и безвъзвратно сме изгубили множество възлови от астрономическо-археологическа гледна точка могили, които сега биха могли да способстват за уточняване и категорична квалификация на хипотезата ни за предварително астрономическо планиране при градежа на могилите в резервата. Въпреки това, оцелялата могилна материя тук, все още дава възможност за допълнителни и нови подробни изследвания и изучаване на терена за да се търсят отговорите на редица неясни необичайни и загадъчни ситуации, обстоятелства и факти, като например:
- дали могилите в съседния обект „Воден“ имат някаква корелация с резервата „Сборяново“ и възможно ли е да имат същия предварително планиран звезден план при градежа им?
- дали изобщо необичайното конфигуриране на могилите не представлява специфична звездна карта върху земната повърхност, за чието разчитане е потребно да притежаваме някакъв звезден код?
- дали могилите съответстват единствено и само на идентифицираните от нас звезди и съзвездия или трябва да се разглеждат, като по-сложни астрономически конфигурации ?
- дали и доколко другите исторически и археологически обекти в резервата „Сборяново“ имат и каква е връзката им със звездното разположение на могилите?
- дали има аналог някъде този резерват, къде трябва да се търси подобна звездна карта от могили у нас и по света?
- дали тази звездо-могилна техника и технология е някаква загубена във времето методика за комуникация, която изглежда загадъчна само защото нашите научни познания са в „детска възраст“?
- дали и защо най-значимото уж небесно светило за нас хората – Слънцето е пренебрегнато и досега не е открито и идентифицирано в нито една могила или конфигурация?
- дали е възможно Луната да не е представлявала интерес за строителите на могилите и поради това не е забелязано досега да фигурира самостоятелно или в конфигурация в предварително планираната звездна система при градежа на могилите в резервата?
- дали са безупречни твърденията и безалтернативни аргументите за уж тракийския произход, генезис и традиция в тази могилна култура у нас и специално в този резерват?
Преди да изкажа благородната и според мен абсолютно потребна провокация към досегашното научно интерпретиране на фактологията с тази могилна цивилизация и преди да формулирам по-генералния дори по-фундаменталния въпрос, без никаква нотка на риторичност искам да продължим принципната си разходка под Лудогорското небе. Сред стотиците могили и могилни конфигурации се открояват две групи, които работно и условно са назовани от археолозите“Западна група“ и „Източна група“ могилни некрополи в резервата „Сборяново“.

image007
В някой от разкопаните и проучени досега могили са разкрити различни по вид и градеж гробищни съоръжения. В някой гробници са открити богати задгробни дарове. В източния некрополен комплекс са разкрити в три от могилите разположени в близост една до друга съответно три идеално съградени от обработен камък гробници, които имат идентични и сходни полуцилиндрични сводове и еднакъв архитектурен маниер и техника на градеж. Гробницата в т.нар. „Гинина могила“

image009

е изящен паметник, според археолозите, на тракийската гробищна архитектура. Някой изследователи твърдят, че има световно значение, произтичащо от мащабите, историческата стойност и специфичното естетическо внушение. Аз пък мисля, че тази гробница може да бъде сравнявана и съизмервана с прочутата Казанлъшка гробница. Тази, заедно с другите две съседни и гробници, образува своеобразен единен архитектурен комплекс, в чиято предварителна планировка едва ли някой изследовател би могъл да се съмнява. Специалистите датират градежа на тези могили и гробниците в тях, като съоръжения създадени през IV-III век преди новата ера. В източния могилно-некрополен комплекс се намира най-голямата могила в Северна България – „Свещарската могила“ с размери, височина повече от 20 метра. Според археолозите, цялостната планировка и дори структурирането на гробищните сгради, отговаряло на вярванията на траките и символизирало безусловно „Великата богиня майка – Артемида“ и формообразуващата и връзка с тракийските култово- обредни практики, посветени на слънчевия бог Аполон. И веднага повтарям предишния си въпрос – защо няма могила всред множеството конфигурации, което да символизира или да подсказва, че е в чест на този могъщ бог, или още ни е открита и идентифицирана? Възможно ли е да не бъде посветена и съградена могила в чест на такъв могъщ и авторитетен бог, щом като той е земен символ и наместник на Слънцето?! Какво излиза от научната археологическа логика? Без никакви еднозначни аргументи се твърди, че култово-обредните и религиозните практики на траките са предпоставени и предназначени за слънчевия бог Аполон, докато в същото време строителите и създателите на могилите и могилищната култура някак случайно не се съобразили или са пренебрегнали по незнайни за нас причини този бог и поради това не са му посветили могила съответстваща на божествената и йерархичната му същност. Не само мисля, а съм убеден, че тук има нещо гнило, нещо се разминава с нашата наука и логика?! Абсолютно съм убеден, че времето ще докаже основателността на моите подозрения. Хубаво е да доживея това време.

Защото повсеместно виждам, как уж заслужаващите доверие научни хипотези и теории за обяснение на множеството загадъчни обстоятелства свързани и обуславящи формирането на този уникален древен астрономически-архитектурен обект-феномен, започват да се пукат по шевовете!?

Точно това становище ми позволява да мисля, че си заслужава да попитам на висок глас, като се надявам на качествена чуваемост.

НА КОГО И ЗА КАКВО СА БИЛИ НУЖНИ СТОТИЦИТЕ МОГИЛИ И МОГИЛИЩНИ КОНФИГУРАЦИИ, КОИТО ДОКАЗАНО СА СИТУИРАНИ КАТО ЗВЕЗДНИ КАРТИ ВЪРХУ ЗЕМЯТА ПОД ЛУДОГОРСКОТО НЕБЕ, СЛЕД КАТО ТЯХНОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ВИЖДА И НАБЛЮДАВА САМО ОТ ВИСОЧИНАТА НА ПТИЧИ ПОГЛЕД ИЛИ ОТ НЯКАКВО ЛЕТЯЩО В НЕБЕТО СРЕДСТВО, КАКВОТО ПО ВРЕМЕ НА ТРАКИТЕ НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛО?

МОЖЕМ ЛИ И КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА ДОПУСНЕМ ВЪЗМОЖНОСТТА И ВЕРОЯТНОСТТА ТРАКИТЕ ДА СА ПРИТЕЖАВАЛИ ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НЯКАКВИ ЛЕТАТЕЛНИ УРЕДИ И АПАРАТИ, С КОИТО ДА СА НАБЛЮДАВАЛИ ПЛАНИРАНОТО СЪГРАЖДАНЕ НА МОГИЛИЩНИТЕ СИСТЕМИ ОТ ВИСОЧИНАТА НА ПТИЧИ ПОГЛЕД ИЛИ ТОВА Е СПЕКУЛАТИВНО И АБСУРДНО ДОПУСКАНЕ?

ЗАЩО ГРОБИЩНИ НЕКРОПОЛИ СЕ ОТКРИВАТ САМО В НЯКОЙ МОГИЛИ И ВЪОБЩЕ ИМАЛО ЛИ Е НЯКАКЪВ КРИТЕРИЙ ПРИ СЪГРАЖДАНЕТО НА САМОСТОЯТЕЛНО СИТУИРАНИ МОГИЛИ, МОГИЛИ В КОНФИГУРАЦИИ И МОГИЛИ-НЕКРОПОЛИ ПОРАДИ КОЕТО ВЪЗНИКВА ВЪПРОСА, КАКВА Е БИЛА ФУНКЦИЯТА НА МОГИЛИТЕ В КОИТО НЯМА ГРОБНИЦИ?

ЗАЩО И ПОРАДИ КАКВА ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА ГРОБНИЦИТЕ- НЕКРОПОЛИ СА СИТУИРАНИ В КРАЙЩАТА НА МОГИЛИТЕ, А НЕ В СРЕДАТА, В ЦЕНТЪРА НА МОГИЛНИТЕ, ОБСТОЯТЕЛСТВО ИМАНЕНТНО СЪДЪРЖАЩО СЕ В ЯСНОТО ИЗИСКВАНЕ ЗА ИНЖЕНЕРНО-СТРОИТЕЛНО-ЗЕМЕКОПНА ДЕЙНОСТ ?

ЩОМ КАТО НЯКОЙ, УЖ СПЕЦИАЛИСТИ ТВЪРДЯТ, ЧЕ МОГИЛИТЕ СЪС И БЕЗ ГРОБНИЦИ СА ПЛОД НА РЕЛИГИОЗНО-КУЛТОВИ И ПОЛИТИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ И МОТИВАЦИЯ ПРОИЗТИЧАЩА ОТ РИТУАЛНИТЕ ПРАКТИКИ НА ТРАКИТЕ , ЗАЩО ДА НЕ МОЖЕ ТОВА ТВЪРДЕНИЕ ДА СЕ ОБВЪРЖЕ С ХИПОТЕЗАТА ЗА „БОГОВЕ АСТРОНАВТИ“,КОИТО НЯКОГА СА ПОСЕЩАВАЛИ НАШАТА ЗЕМЯ,НИМА ТОВА НЕ Е БИЛО СЪЩО РЕЛИГИОЗНА, РИТУАЛНА ИЛИ НЯКАКВА ДРУГА НЕИЗВЕСТНА НИ ПРАКТИКА НА ПРЕДЦИТЕ НИ ?

ЗАЩОТО, АКО НАИСТИНА ИЗВЪНЗЕМНИ ПОСЕТИТЕЛИ СА ИДВАЛИ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ ТОГАВА ОТГОВОРА ЗА ЗВЕЗДНОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА МОГИЛИТЕ СТАВА ПРЕДЕЛНО ЯСЕН И КАТЕГОРИЧНО ТОЧЕН. НИЩО ЧЕ СЕ КОНФРОНТИРА С ЕВОЛЮЦИОНИЗМЪТ!

АКО ВСИЧКИТЕ ВЪПРОСИ ДОТУК ВЛИЗАТ В ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС УСТАНОВЕНИТЕ ЗАКОНИ И ДОГМИ В НАУЧНАТО ПОЗНАНИЕ И ЕВОЛЮЦИОНИСТКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ЦЕЛТА И СЪЩНОСТТА НА МОГИЛИЩНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ПО ТЕЗИ МЕСТА У НАС ТОГАВА ОТНОВО ВЪЗНИКВА СПОНТАННИЯ ВЪПРОС, КОЙ, КОГА, КАК И ЗАЩО Е ПЛАНИРАЛ СЪГРАЖДАНЕТО НА НЕЩО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ВИЖДА, УСЕЩА И РАЗБИРА САМО ОТ ВИСОЧИНАТА НА ПТИЧИ ПОГЛЕД?

АКО ВСИЧКО ТОВА НЕ Е ТАКА, ПАК ЩЕ ПОПИТАМЕ, ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПРЕДЦИТЕ НИ ПО ТЕЗИ ЗЕМИ ДА СЪТВОРИЛИ НЕЩО АБСОЛЮТНО БЕСМИСЛЕНО И БЕЗПОЛЕЗНО?

Историята ни учи, че древните цивилизации никога не са правили безсмислени и безполезни неща! Едва ли е нужно тук и сега да доказваме очевидната истина, че от зората на човечеството, от древни предисторически времена, та чак до днес, всичко съградено от човека е имало някакъв дълбоко фундаментален замисъл и предназначение. Абсолютно всички запазени и достигнали до нас паметници от отминали времена на народи и цивилизации са били предназначени за някого, за нещо! Точно поради това не само фон Деникен, но и аз мисля, че всичко разминаващо се с научната истина за древните постижения и знания на човечеството, особено фактологията видна от мегалитните градежи и други материални обекти съградени по Земята в древността е дело на нашите предци, които са притежавали неподозирани от нас знания и технологии. Нещо повече, оцелелите останки на съграденото от човешкият род по всички краища на Земята са пропити от някаква обща тенденция за предварително мотивиран план в чиято същност изкристализира несъмнен астрономически контекст. Какво е това, ако не своеобразен знак, сигнал или някакъв кодиран мисловен модел предназначен за онези, които са имали възможност да виждат човешките послания от височината на птичи поглед или от своите летателни апарати, а ЗАЩО ДА НЕ Е ПОСЛАНИЕ ЗА НАС ?!

Ето това становище, това предположение и умозрителен модел, плод на свободна и не обременена логика не се вписват в рамките на еволюционизма и е забранено от научните догми. Затова техните представители се гневят, противят и заклеймяват анатемосвайки тези и подобни еретични слова. За тях свободното мислене и свободната воля за изразяване на свободни мнения, е свободата да се съобразяваме с догмите им!
В същото време загадъчните феномени под Лудогорското небе, стигнали до нас в своите реални измерения под формата на стотици могили и могилни конфигурации, ситуирани като звездна карта, отразяваща небесните светила отпреди близо 5 хилядолетия е солиден аргумент подкрепящ високите знания на строителите на тази звездно-могилната фактология. Защо трябва да се страхуваме да признаем, че тази българска земя е била посещавана от „богове-астронавти“ в чиято чест са били градени тези могилищни комплекси?! Не трябва ли да се срамуваме повече от фактът, че голяма част от хората все още вярват в научните истини така както религиозните хора вярват във Второто пришествие! Не е ли по-почтено, ако не се вярва нито в едното нито в другото, а да се доверяваме на аргументация произтичаща от фактологията на загадките.

Всеки прави сам своя избор. Така или иначе разходката под Лудогорското небе не е приключила. Има някой неща, за които ще ви помоля за повече търпение и внимание. Много от тях все още не са изследвани и квалифицирани, но са удивителни по своята характеристика и стоят незнайно защо встрани от научния интерес.

Както вече споменах в предишните редове, засега няма задоволително и еднозначно обяснение на откритото и регистрирано от Й. Стефанов и Ал. Александров, загадъчно разстояние от 1900 метра между могилните некрополи и от тях до „Демир баба теке“. Този многозначителен и интригуващ факт като, че ли никак не се вписва в твърденията на някой специалисти изследвали района, че могилната култура тук била създадена само в разстояние на 2-3 века максимум. Добре, само че нека да помислим, не възниква ли отново въпроса как така изведнъж и като, че от никъде у траките се появяват „високи“ астрономически познания при градежа на могилите и други обекти и само след 2-3 века тези познания и умения изчезват, а тази традиция потъва в небитието?! Лично аз досега ни сам чул и разбрал някой някъде да е отговорил еднозначно и категорично на въпроса.

Но, заедно със загадъчните внушения, които се пораждат от обилният могилно-звезден феномен тук в „Сборяново“, съществуват и други не по-малко интересни и мистериозни със своите особености, характеристики и непонятност, историко- археологически обекти.

За някой от тях вече беше споменато, но аз ще се върна само към ония, които според мен наистина са провокация срещу днешните ни научни познания, и в същото време представляват необичайна и удивителна загадка. Такива обекти са например „каменните кръгове“ в средата на които има вековни дъбове, все още запазени и непокътнати. Неизследвани, непроучени, неквалифицирани от никого по непонятни причини. Размерите им са различни и варират в порядъка: дължина на оста (диаметъра) от 2,50 до 3,50 метра, като посоката на „входа“ към кръга е ориентиран в посока изток-запад. Досега няма никакво описание за целта, смисъла и мотива за съграждането им. И още, кога са били създадени, от кого са планирани и за кого предназначени тези кръгове от груби, необработени и не представляващи класическа форма на каменен зид? За датировка на обекта въобще не може да се говори защото ако това стане, самият метричен акт вероятно ще ни пренесе много назад във времето, обстоятелство благоприятстващо спекулативните хипотези и теории. По мои неофициални допитвания, някой историци и археолози допускат презумпцията, че уж тези обекти са много по-древни от могилите и уж имали чисто култово-обреден характер, но се страхуват официално да изразят становището си по понятни и много добре известни на сериозните уфолози причини!

image011

Аз пък си мисля и защо да не допуснем, че тези каменни кръгове-овали вероятно са били създадени като азимутни сигнали, за да ориентират точно „богове-астронавти“, които единствени са могли да видят от птичи поглед не само звездо- могилните кодове, но и тези каменни кръгове. Не ми е ясно защо, когато някой не може да види по-напред от носа си и научната си дисциплина, все му се привиждат ритуални и култово-обредни обекти. Проблемът не е само техен, а на всички онези, които очакват адекватни на загадките отговори и не ги получават точно от когото трябва. Време е да помислим за тези неща. Друг повърхностно документиран, непроучен и неизследван надеждно е т.нар. обект „Римска крепост“. По-точно запазените останки от уж някакво римско фортификационно съоръжение. В рамките или границите на този обект се намира и т.нар. „жертвеник“ изсечен върху монолитна скала с ясно очертани следи от специфичните характеристики на други подобни обекти. В съседство с „жертвеника“ се намира гладка площадка от обработена повърхност върху монолитната скала, върху която е била поставена огромната каменна баба (мегалитна колона) сега повалена и лежи в подножието на скалата и има приблизителни размери: 1,30/1,80/3,00 метра. По наши изчисления, този обработен каменен мегалит е с обем 7,3 кубически метра и тегло около 19-20 т.

image013

Каменния мегалит не е датиран и не е съотнесен към какъвто и да е исторически период от специалистите. По наше мнение този каменен истукан подсказва от разположението си и от вероятното си предназначение, че е много по-древен от „могилищната епоха“ и вероятно има неподозирани от специалистите същност и предназначение. Всъщност мегалитът поражда съмнения за техническите възможности, как е бил поставен там и откъде е пренесен. Защото в близост няма следи и улики, които да подсказват реалната му изработка на място и лесното му ситуиране и неангажирано поставяне върху оцелялото каменно легло. Съгласен съм, че духът на това ми мнение може да изглежда спекулативно, но още по-спекулативно е да се внушават смехориите на някой изследователи за истина от последна инстанция.

Пак в границите на тази „Римска крепост“ има много учудващо и стряскащо с формата си съоръжение, което според мен съвсем естествено се вписва в „програмата за звездното разположение на могилите“ в региона. Съградено е по строителните правила и представлява каменна зидария от грубо обработени камъни. Има добре запазена надземна част, чиято форма е правоъгълна, но източната му стена е правилно оформен геометричен полукръг. Наистина е любопитна тази форма. И като, че ли загадката се усложнява от една вътрешна преградна стена на правоъгълната постройка. Тя пък представлява същия по вид каменен зид, но има оформен отвор, вход или проход между две зали, не е ясно как точно да се назове, но този вътрешен каменен зид има скосени ъгли в посока изток спрямо самата преградна стена и има отклонение от централната ос, минаваща по средата на целият градеж. Тази хипотетична ос на сградата минава по средата на полукръга на източната стена и точно по средата на този отвор в средната стена. Отклонението на средния отвор на преградната стена от оста на цялата сграда е в порядъка на около 1,5 до 2 градуса. Някой специалисти твърдят, че този обект в своята цялост трябва да се съотнесе към II век сл.н.е. без да се ангажират и съобщават, каквито и да е аргументи в полза на твърдението си. Защото все още нямало официално проучване и изследване на обекта. Може би имат право…!?

От нашите теренни изследвания обаче и от последвалите анализи стигаме до извода, че на това място е било съградена някаква техническа сграда, приличаща повече на астрономическо съоръжение, през което се е наблюдавало източното нощно небе. Няма никаква логика някакво си уж фортификационно съоръжение от римско време да се изгражда по този нетипичен и особен архитектурен план. Малко вероятно е това, а и други изградени по предварителен архитектурно-астрономически план съоръжения в древността, да са задоволявали само естетическите или перверзните потребности на обичаните от науката древни знахари, оракули, шамани и велможи. Нещо повече, мисля си, нима сме категорично убедени, че в древността не е имало истински представители на рационалното познание и поради това тези съоръжения да са били истински астрономически лаборатории и обсерватории!? Защо винаги трябва да определяме древните ни предци, като невежи и примитиви които почти винаги са извършвали религиозни и всякакви други ритуали и обреди в името на някакви измислени от нас богове?! Мисля си каква ще да е тази владетелско-господарска прищявка на примитивните ни предци, които са издигнали по непонятен за нас начин един каменен колос от 19-20 тона върху изкуствено изработен постамент, за да задоволят циклофреничните прищевки на владетеля, а след това по силата на измисления и всеобщ според някой, еволюционен път на човешко развитие, вместо да поумняваме, оглупяваме! Как иначе да си обясним повсеместните разрушителни тенденции, особено където има подобни на този мегалит, чиито функции и цели не можем да проумеем до днес!? Но при всички случай не пропускаме да споменем за религиозно-ритуално-обредното му предназначение, особено като жертвен символ-пособие.

Не може да се разбере и логиката на мислене на някой днешни хора които не знам защо твърдят, че непосредствено до този каменен мегалит римските умници изградили някакво си фортификационно съоръжение, което пък ние оприличаваме на техническо-астрономическа постройка или нещо подобно. Според мен, като че ли не могат да се стиковат научната логика и фактологическата реалност по тези български земи. Не исках да демонстрирам твърдоглавие и упоритост като си разреших да погледна на тези обекти по-широко и по-свободно, но мисля, че не съм по-далеч от истината за тези обекти, колкото са сегашните уж сериозни изследвачи на резервата. Според мен, тясната специализация на някой учени хора е своеобразно научно тесногръдие което предпоставя погрешни изводи, анализи и оценки свързани с тези и други древни обекти. Защото няма сила която да среже пъпната им връзка с академичните учебници. Точно тук в мен напира желание да се позова на един голям българин и съвременен учен, който допускам също е недолюбван от академичната общност у нас. В една от последните си книги „Кои сме ние българите“ (ИК „Галик“, София, 2000) Петър Добрев пише дословно: „Тази тясна специализация очевидно напълно оправда духовитата пословица за „широката идиотизация в тесния смисъл на думата…“ И ако продължа и перефразирам още една негова постановка за качествата на нашата наука и учени, ще си позволя да кажа, че за нас българите, като че ли умът и мисленето не е все още най-доброто ни качество и поради това не е най-добрият атестат за учените занимаващи се изследването на древното минало по нашите земи, поради което явно няма никакъв смисъл това дето ни уверяват, че сме втори в света по интелигентност. Никак не желая да се противопоставям на редица автори, изследователи и специалисти, някой от които добри мои приятели, които твърдят, че обектът „манастир Демир баба“ има централно място в резерватът „Сборяново“. Намирам такова противопоставяне и подобни спорове за много схоластични и абсолютно безполезни. Поради това от деликатност приемам за сведение твърденията на изследвачите и се присъединявам към постановките им. Допълнително уточнявам, че наистина техните находки и квалификации за „Демир баба“ са преизобилни с обстоятелственост, което се счита от някой за позитивно достижение. В същото време това колкото ме притеснява, толкова и облекчава.

Защото през годините на теренни изследвания стигнах до удивителното заключение, че в средите на „голямата“ ни наука цари пълно разнопосочие и неадекватност, особено при постулирането на определения за обекта „Демир баба“. Различни автори по различно време пишат, говорят и огласяват хипотези за тракийско светилище, древен култов и монументален комплекс, езически обреден център, средище за свещенодействия, олтар на тракийската духовност, християнски манастир „Св. Георги“, алианско теке, жилище за дервиши, мохамедански манастир, алиански религиозен център, Лудогорски център за събори, свещено място за вричане, наричане, обети, правене на курбани, място за търсене на сполука и сдобиване с деца и т.нат. и т.нат…

От много години у мен се е загнездило подозрението и битува някакво подсъзнателно усещане, че „Демер баба“ е една истинска „кутия на Пандора“, което се доказва от множеството полуистини предлагани от полунауката ни и особено спестяването или премълчаването на някой факти и аргументи за и против истината за обекта. Нека си припомним за полумесеца, за кръста и за конника, които доскоро са били характерни белези на тази сграда. Убеден съм, че трябва да се внесе не повече, а много яснота за този обект, който не знам защо по инерция ли поради някакви други причини не мога да отгатна, но все още се нарича манастир! Не знам доколко е лишено от основание подозрението, че „Демир баба“ е не само загадка в „Сборяново“, а вероятно е една от големите български загадки потънала в мътилката на псевдоквалификации и заблудни определения. Този обект според мен е една огромна въпросителна към българските изследователи. Една загадка от първичната ни история, една провокация към археолозите към културолозите, краеведите, етнографите, теолози и богослови и изследователите на българщината въобще. Ето затова „Демир баба“ е истинска „кутия на Пандора“ за днешното познание въобще. Нека си припомним от гръцката митология, че прекрасната Пандора – творение на Зевс – след като отворила кутията с пороците, мъките, страданията и болестите, оставила на дъното само Надеждата! Надеждата за всички хора! Точно затова често ме спохождат позитивни помисли, а и моите съподвижници споделят, че злочестините и неудачите на родната ни наука вече трябва да са на изчезване, поради което уж остава и трябва да но споходи единствено само Надеждата. Надеждата, че умните учени хора най-сетне ще започнат да ни радват с адекватни и много нови и истински истини за древните загадки по нашите земи.

Докато обаче надеждите ни в науката се оправдаят и оптимизмът на вярващите в нея изплува на бял свят, трябва да знаем и да видим кое, какво и що е в обекта „манастир Демир баба“? Едва ли приложените тук илюстрации могат и ще дадът ясна и точна представа на читателя за този обект. В този смисъл мисля, че е добре ако се доверим на някой цифри, конкретни описания и параметри на отделни съставни елементи, които могат според мен, да внесат повече реалност за нещата. Външният вид на самата постройка представлява единен монолитен градеж от масивни, гладко обработени камъни и всъщност обектът се състои от две архитектурно и функционално свързани части. Входът е през първата, предна част, която има квадратна форма през която се влиза във втората, основната, същностната част на сградата. Главната и същностна част има седмоъгълна форма и в нея се намира иззиданата от обработени камъни, уж гробищна камера-саркофаг на Демир баба. Че това е така, разбираме от легендите и от устните предания, а самите изследвачи весело и спокойно припяват на тези мистични мелодии идващи по неведомите пътища на мюсюлманската традиция на алианите-елевити-къзълбаши. И някой си мислят, че това е наука?! Може и да са прави, защото няма плурализъм, защото няма алтернативи, защото никой не се престрашава да повиши глас и да попита, вярно ли е това което ни се натрапва и тиражира като научна истина?!

В същност самата гробница и иззиданият от обработен камък саркофаг, предназначен уж за Демир баба (в превод означава Железен баща) има внушителни мегалитни, бих казал великански размери. Дължината е приблизително 4 метра, ширината около 2 метра и височината от дъното до повърхността около 1,5 метра. Факт, който не притеснява абсолютно (Илюстрация – 30) нито един изследовател занимавал се този обект. А всъщност този уникален гроб е толкова заплетена загадка, че би трябвало поне да бъде отбелязана коректно и със присъщия скептицизъм, който афишират умните ни учени, когато анатемосват НЛО и уфолозите. Има сведения, от които е видно, че през 1927 година гробницата е разкопана и в нея е намерен скелет принадлежал на мъж на средна възраст с ръст около 170 сантиметра. Но, забележете, по данни и сведения от мои приятели и информации от местни хора разбирам, че находката е била датирана от тогавашните изследвачи на около и малко повече от 100 години. И стоп! Легендите и писмените извори сочат, че Демир баба е построил лично манастира през 16 век и след като умрял е погребан в него!?

Точно затова обектът носи името „Демир баба теке“. Нещо от наличната фактология и анализа на всички информации, според мен, като че ли започва да се разминава. Мисля, че само този факт би трябвало да притисне до стената умните учени. Защо? Защото е видно пълното разминаване на датировката на скелета, размерите на гробницата и логиката на легендите, които ни се поднасят като окончателна истина. Най-сериозният въпрос е кому и защо е било потребно да изгражда гробница в която би могла да бъде погребан само великан или някакъв исполин от приказния свят? По мои лични впечатления този мегалитен саркофаг е толкова объркваща загадка, че нищо от фактологията не може са стикова с научната логика досега. Една мистерия, която очаква нови хора с ново мислене! Никак не е за пренебрегване възможността за намеса на уфолози със сериозни познания в историята, за да се „атакува“ загадката с уфологичен изследователски инструментариум.
Да продължим описанието на сградата. Предната квадратна входна част завършва с островърх четириъгълно-пирамидален купол, чиято архитектоника наподобява и може да бъде сравнявана с аналогични по религиозно предназначение сгради по света. Седмоъгълната, основната част от сградата завършва с правилен полусферичен или кръгъл купол досущ като първичните и древни религиозни храмове: синагоги, джамии и църкви от православно-християнски тип. Стерилност и отшелничество внушава наскоро реставрираното вътрешно пространство, видно от семплите стенописи. Вътрешният интериор е допуснал само и единствено присъствието на един свещник, който се ползва от поклонниците за палене на свещи пред мегалитната гробница, без някой да си задава въпроса, дали изобщо в саркофага е положен Демир баба и дали огнено-свещения ритуал е адекватен на предназначението си. Наскоро е нарисуван и портретът на Демир баба пред великанската гробница, чийто облик по моему е съвсем свободно интерпретиран от художниците, които познавам лично и поради коректните ми отношения с тях спестявам имената им тук, защото те нямат никакво отношение към древния паметник.

image015

Впрочем, ако сумираме характеристиките даващи цялостния облик на тази сграда, като правилния пирамидно-квадратен купол, кръглия полусферичен купол, седмоъгълна основна постройка, християнски кръст на единия купол и полумесец на другия купол, релефния конник по корниза на външната стена на седмоъгълната част на сградата, мегалитната гробница с намерен в нея скелет на нормален по ръст мъж традицията на разнорелигиозните посетители да палят свещ пред този великански саркофаг и не толкова безпочвеното подозрение на местни изследователи, че релефния конник е бил копие на „Мадарския конник“ и особеното ситуиране и градеж на обекта върху два огромни праисторически мегалитни камъни, послужили за основа върху които е стъпила този постройка, не трябва ли да ни зареди с голяма доза подозрение към определенията и квалификациите на досегашните изследователи на обекта, които са категорични, че това е „манастир“ носещ името на Демир баба!? Според мен само едно нещо е сигурно. На това място са си дава ли среща във времето, много цивилизации и религии – юдеизъм, ислям, християнство, гръко-тракийско, римско и българско езичество, а вероятно и всякакви техни секти и еретически разклонения. Не е за пренебрегване и вероятността тук да се практикували и различни във времето обредно- религиозни ритуали и системи. Напълно допустимо е при техните „кръстоски“ да се е пораждал някакъв нов религиозен мутант, а различните етноси са си присвоявали правото да стопанисват този обект, който до ден днешен не е променил странното и специфичното си психологическо въздействие върху всякакви и различни по вероизповедание субекти, които организират масови поклонения пред мистериозната сграда „манастир Демир баба“ и още по-загадъчната гробница-саркофаг в нея!?
А това въздействие и вероятно невидимо внушение върху посетителите тук е реално осезаемо. То се усеща от всеки който още при първото си посещение разбира, че това географско място, този обект и ситуирането им е нещо особено, нещо специфично, нещо което по някакви необясними и загадъчни причинно-следствени връзки провокира и мотивира всеки човек да се чувства повече човек. Вероятно този факт е бил позната и известна традиция от древни времена. Може би не само от времето на траките, а още от предисторически времена, тук на това място, посветените, шаманите и владетелите са определили да се извършват свещени ритуали, обреди и свещени жертвоприношения. Защото са знаели и установили по непонятни за нас методики, че на това място действуват някакви особени, релаксиращи и животворни флуиди. Ако се опитаме да охарактеризираме това състояние със съвременен понятиен апарат, ще се окаже, че на това място има особено излъчване, действат специфични енергийни полета, има „нещо“ което генерира или провокира някаква своеобразна и непозната за науката система от въздействия водещи до релаксиращо влияния върху човека, освобождава човешкия дух изпълва човешката същност с позитивни емоционални състояния.

Още по-любопитното, може би най-многовъпросното и най- мистериозното, но и най-жестокото като провокация в тази наистина загадъчна постройка е наличието на два внушителни мегалита. Два огромни камъка вградени, архитектурно- конструктивно вписани и послужили за основа върху които е изградена постройката на „манастира Демир баба“. Както стана дума вече, тази сграда е построена през 16 век от исторически достоверната личност Демир баба. Но мегалитните каменни основи са доказано много по-древни. Това го констатират и археолозите. До наши дни са оцелели и запазени, следи от изкуствена обработка върху двата камъка. Върху по-големия, северния мегалит, има изработени стъпала които следват естествената извивка на камъка и внушават някаква своеобразна стъпаловидна спирала нагоре, но изведнъж на нивото на сегашната сграда всичко свършва. От там нагоре следва новият, от 16 век, каменен зид на „манастира“.

image017image019

Върху другият, южния мегалит разположен перпендикулярно на северния, върху гладко обработената му повърхност се виждат останки от издълбан в него улей, който според легендите и преданията е служел за изтичане кръвта на жертвеното животно, използвано при свещенодействия и жертвоприношения. Този мегалитен камък също е архитектурно-конструктивно вграден в постройката от 16 век. Местните легенди и устни предания сочат, че този мегалитен камък притежава особена „енергийна способност“?!
Никой не знае какви са причините за това състояние, но то е факт засвидетелствуван от многобройни наши експерименти и от традицията. Третият мегалитен камък се намира в двора на „манастира Демир баба“. Структурно е ситуиран като вграден елемент от също така мегалитна и древна каменна ограда около обекта „Демер баба“. Прави впечатление, че са останали белези от обработката му, което ни отвежда до предположението, че също е бил част от някакъв общ архитектурен ансамбъл в древни времена и в никакъв случай няма логическа връзка с градежа от 16 век. Мегалити под Лудогорското небе!? За какво са служили тези огромни обработени камъни? Какво е било предназначението им? Изпълнявали ли са само религиозно-обредни и ритуални функции или са служили за нещо, което дори не подозираме? Останките от обработката им подсказва, че са имали друго от предполагаемото от изследвачите на обекта предназначение, но какво? Възможно ли е трите мегалита да са остатъци от неща друго, разрушено и изгубено, но неподозирано от никого досега? Аз мисля, че отговор на тези въпроси няма защото по традиция всеки изследвач се опитва да вкара загадката в рамките и схемите на собственото си специализирано познание. Тук трябва да спомена, че археологически разкопки и изследване на обекта „Демир баба“ са правени и има някой уточнени параметри. Само и единствено мегалитните камъни не са удостоени с датиране. И това е така, защото, както е известно навсякъде по света, всеки който се е опитвал да датира мегалити, не приеман сериозно от изследователите на древните загадки по Земята.

И така, наши независими и изпълнени с ентусиазъм изследователски дирения в „Демир баба“, все пак могат да допринесат с нещо на бъдещите изследователи. Разполагаме със следните прецизно анализирани база наши данни, които допускаме, че може да се окажат доста необходими, но и вероятно недостатъчни за една първична работна хипотеза, която да бъде колкото коректна, толкова и адекватна към фактологията на обекта. Следва само цифровият израз за анализ и оценка.

1. Северен стъпаловиден мегалитен камък
Височина – 4,50 метра
Ширина – 2,50 метра
Дължина – 3,70 метра
Тегло – 70 тона

2. Южен мегалитен „енергиен“ камък
Височина – 1,60 метра
Ширина – 1,80 метра
Дължина – 3,20 метра
Тегло – 25 тона

3. Трети мегалитен камък,част от оградата
Височина – 2,80 метра
Ширина – 3,50 метра
Дължина – 4,80 метра
Тегло – 105 тона

Съобразявайки тези категорични данни и коректно отношение към всички изследователи на обекта „Демир баба“, си разрешаваме да постулираме една наша версия за същността и първичното предназначение на този обект. Наличието на тези документирани и на още няколко неизследвани и неизучени подобни мегалита на това място, подсказва, че тук вероятно е съществувал праисторически мегалитен градеж, чийто функции и зел могат само да се продполагат. Категорично не сме съгласни с твърдението, че това е религиозно-култов център, чийто начало трябва да търси единствено във времето на тракийското присъствие по тези места. Според мен обектът „манастир Демир баба“ има всичките характеристики на постройка, чийто функции могат да удовлетворят изискванията за храм Синагога-Джамия- Църква. Защото освен всичките особености на сградата, на това място има и знак някакъв символ от древността със знание и послание, което трябва да ни мотивира за по-адекватно светоусещане и плуралистично мирознание свободно от рамки, догми и схеми. Това се подсказва от фактологията на документираните соларни символи и шестлъчева звезда, седмоъгълната форма на градежа „Демир баба“, от релефният конник, от символите над покривите, от мегалитните камъни под „младата“ сграда и най-много от все още продължаващата традиция на това място да се събират различни по вероизповедания българи.

Разрешавам си да твърдя, че кодът за разшифроване тайната на този обект е скрит зад паравана на догмите, схемите, закостенелият и консервативен модел на днешното познание. Дотогава, докато узреем за знанията идващи от древността,от дълбините на човешките цивилизации, мълчанието на модерното познание ще бъде и последният аргумент на истината. Лично аз предпочитам такова мълчание, отколкото преднамерените спекулации и манипулации. Загадките около стотиците световно известни мегалитни обекти и древни цивилизации съвсем естествено и априори доказват, надявам се основателното ни подозрение и коректно допускане. Ето защо, както стана видно от нашите български мегалити, този древна култура с нищо не отстъпва по значение и стойност на популярните световни загадъчни обекти и като че вливат вода в общия поток на реката от непознати и необясними знания и умения в уж примитивното предисторическо време по нашите земи.
Ако съвсем условно в географски смисъл, „Сборяново“ е център на Лудогорието (Делиормана), то също толкова предпазливо предполагаме, че центърът на „Сборяново“ в географски и в археологически аспект е разгледания тук Мегалитен кладенец. Тази изкуствено издълбана дупка (отвор) в масивната и монолитна скала, която специалистите определят като варовик от ургонски тип. Най-образно може да го опишем, ако или си представим съвременна бормашина със свредел имащ диаметър 3 метра, с който може да се направи такъв отвор в скалата.

image021image023

Никой досега не е предложил технология за вероятното пробиване на такава дупка, като се има пред вид, че стените на кладенеца са гланцирани. Налудничаво ли е да се допусне, че в древни времена по нашите земи е съществувала цивилизация, която е притежавала знания и умения чрез които е възможно да се правят и Мегалитни кладенци. Каква е била целта и значението на този обект, можем само да гадаем, но не и конфузно спекулативно да мълчим, поради гносеологическа стерилност.

Обектът се намира североизточно от „манастира Демир баба“, наречен от нас Синагога-Джамия-Църква, на десния бряг на малката река Крапинец и е ситуиран в подножието на гъсто обрасъл хълм, върху който има запазени останки на уж „крепост- фортификационно съоръжение от римско време“. Употребата на кавички при споменаването на този обект е потребно за да изразя подозренията си, че това древно и загадъчно съоръжение никак, ама никак не прилича на фортификационен обект от тракийско, римско, византийско, още по малко на обект от българската епоха или от турско време, както се опитват да ни убедят някой специалисти. Аз си мисля, че този обект сам по себе си е също толкова необяснима загадка и вероятно затова никой все още не се е ангажирал със сериозна квалификация. Оправданието им е че все още нямало сериозни и надеждни разкопки и проучвания. Като че ли там където има разкопки и са правени проучвания винаги квалификациите са ясни, точни и категорични. Трябва да уточним и че тези обекти са разположени във една друга, още по древна и по-загадъчна мегалитна древна каменна ограда или заграждение. Времето и ерозията са оставили отпечатъка си, но все още има запазени части от тази мистериозна каменна ограда от мегалитни каменни блокове. Именно в единия край на този скален хълм, в това оградено от мегалитен каменен зид място се намира и Мегалитния кладенец-дупка.

На базата на наши лични впечатления, теренни обследвания и допълнителна информация и подробни сведения от Й. Стефанов и Ал. Александров които първи са открили за науката и описали този обект, става ясно, че кладенеца-дупка в монолитната скала не е датиран, не е надеждно проучен и е бяло петно за родната ни история и археология. За пореден път се сблъскваме и констатираме, че е налице учудващо и странно незабелязване или загърбване на обекта от призваните специалисти!?
Справките показват, че досега няма никакви специални публикации или съобщения за този мегалитен обект.

По наши сведения, има данни в чиято надеждност не се съмняваме, че Мегалитния кладенец е любим обект за иманяри и всякакви самозванци които се самоопределят като независими краеведи, етнографи и прочие тайнствени субекти, които се опитват да търсят в него древни скъпо ценности. Тази мегалитна дупка-кладенец, на мога да преценя коя дума ще бъде по-вярно отражение на реалността, е със диаметър точно 3 метра и дълбочина точно 21 метра, за което споменахме в предните страници.

На този етап знаем, че на разстояние 1 метър над дъното е имало странно скеле или площадка, видно от остатъчните дупки за носещите греди. Под тази скара-площадка са били открити метални и каменни древни оръдия на труда, като сечива, топори и други подобни. Няма данни, кога всичко е било унищожено и изгубено за изследователите. Тази разруха не ни е непозната и тя не променя ситуацията и оригиналния вид на кладенеца. Със сигурност се знае обаче, че след болшевишкия преврат у нас, по разпореждане на местни партийни феодали и чиновници от местната ВиК служба, мегалитния кладенец е запълнен с вода и се ползва и сега като водосъбирателен басейн, но само до нивото на нулева кота, равна на минаващия от тук асфалтов път. Точно на това нива, на т.нар. от нас нулева кота и направен прорез в скалата изкопан е вход към стената на кладенеца. Само от тук е възможен достъпа до обекта. От тук се вижда и ерозиралата част от кладенеца до самият край на мегалитното каменно гърло. Тази част от дупката е застрашена от срутване поради непрекъснатите ерозийни процеси което може да заличи обекта безвъзвратно и идните поколения няма да могат да се докоснат до този уникален обект. Както вече споменах от нулевата кота надолу, кладенеца е пълен с вода. Точно в тази част се вижда гладката повърхност, приличаща на гланциран камък и поради това може да се правят перфектни изводи и оценки за технологията на изработването на мегалитния обект.

Стените на кладенеца са идеално гладки и именно това обстоятелство поставя множество въпроси. Многозначително е обстоятелството, че никъде около обекта не са открити останки или следи от изкопания трошляк! Нали все пак, когато се копае такъв мащабен обект, пък бил той и със специално предназначение, трябва да има баласт или каменен трошляк, чийто останки биха били наоколо. По наши изчисления и според уфологичните оценки на обекта еднозначно констатираме, че това е съоръжение с обем 192-195 кубически метра, а вероятното тегло на изкопания каменен трошляк е около и над 520 тона.

image025

Някой местни инженери, привърженици на еволюционисткото обяснение на загадъчния кладенец предложиха работна хипотеза за обяснение на изработването на дупката. Въпреки, че сама по себе си тази хипотеза е много примитивна, тя претендира за безалтернативност. В същността си обяснението за направата на кладенеца, предполага, че уж на силен огън от горящи дърва, които се заливат със студена вода трябва да провокира напукването на скалата. Трашляка се изхвърля и така нататък, докато дупката придобие тези мегалитни размери. Да, ама не, мисля си аз, защото автоматично възниква резонният въпрос кому е бил нужен подобен кладенец? За какви цели е била използвана тази гигантска дупка, кога е направена, от кого е издълбана?

Могат да поставят и въпросите за мотивацията на изработката. А както вече споменахме, видът на мегалитната дупка е като че ли някой със огромен свредел е издълбал това съоръжение, видно от гланцираната му повърхност. Така, че предложената технократска хипотеза не само, че не сработва механизма за обяснение, но дори и по-скоро помага да направим мост към високите знания и технологични умения на древните ни предци по тези места. Такава е фактологията.
Тъй като се осмелихме да квалифицираме мащабната скална дупка катпроучени едва през (, добре е да се аргументираме, като потърсим аналози. Впрочем, по наши сведения се оказа, че у нас няма подобни мегалитни обекти. Откриваме аналози в Америка. Там в джунглите на Амазонка и по поречието на р.Ориноко (Венецуела) и околните тропични райони са открити и документирани подобни чудовищни по размерите си каменни кладенци в монолитна скала, още през 1954 г. Някой от тях са проучени едва през 1964 г. и през 1974 г. преди всичко от военни специалисти, които са картирали за своите потребности обектите. За сега официалната наука няма сериозно становище и заслужаващи доверие квалификации за тези мегалитни обекти. Произходът на тези мегагелитни обекти, които също са пълни в вода не е изяснен. Няма дори и работни хипотези, но от някой уфологични съобщения става видно, че и е изключено да се търси естествено обяснение и произход на тези най-големи, известни досега изкуствени дупки по Земята. Категорично е установено, че американските мегалитни кладенци имат размери от 40 до 40 метра в диаметър и дълбочина при някой до 300 метра.
Засега за най-дълбок се смята този в Мексико, който е с дълбочина 344 метра. Любопитното е, че и при тези обекти се констатира, като че ли същата технология с която е направен и мегалитния кладенец в „Сборяново“. Повърхността им също наподобява особено гланциране и като че и те са издълбани с огромен свредел. Досега никой не успял да ги датира надеждно, но някой уфолози предполагат, че произходът им трябва да се търси в дълбините на предисторията.
Може ли да се правят някакви изводи и оценки, щом като имаме множество аналози на мегалитна кладенчова култура по света. Мисля че е задължително, още повече, че нашият мегалитен кладенец в „Сборяново“ има идеални форма, размери и е „съхранен“. Убеден съм, че наличието у нас на такъв обект не е прецедент, а по-скоро една много древна традиция и вероятно умалено копие поради обстоятелствата и условията, на нещо, което е било правено по света от незапомнени времена. В тази връзка отново се сещам и ще попитам сериозно, защо тези обекти стоят встрани от вниманието на онези, които са си присвоили правото да бъдат първа инстанция за истините около загадките от древността? Ако обаче мълчат и си затварят очите, както при срещата с НЛО, това също е добър аргумент. Мълчанието спестява лицемерието!

Но, то мълчанието освен това е и творческо безсилие, интелектуална немощ, а може би и умело и хитро прикриване на неподозирани от никого мотиви, преследващи вероятно също така неподозирани от нас цели и задачи?! По данни от шумни публикации и многобройната литература, но преди всичко по сведения от заслужаващи доверие научни информации разбираме, че световната мегалитна култура се е появила вероятно през т.нар. неолит или 4000-3000 г.пр.н.е. Това са градежи, съоръжения и конфигурации популярни в публичното пространство като менхири, кромлехи, долмени и трилити. В тази връзка намирам, че е абсолютно коректно, логично и потребно към тези определения да бъдат включени и да намерят място и мегалитните кладенци (дупки), които не отстъпват по своите размери, обем, цели и смисъл на световно известните мегалитни строежи и обекти. Допускам, че логическият пъзел на древните загадки ще получи повече конкретика, а систематизирането на мегалитните обекти ще бъде обогатено и по-надеждно.

Според мен една подобна систематизация е може по-лесно да се справи с вечно неприятните въпроси към специализираното официално познание кой, кога, как и защо е създавал и по нашите земи токова мегалитно съоръжение или това е било обикновена практика в древни времена, но отново въпрос защо, как, кой и порочния кръг от питания не свършва!

Засега в мен битува предположението, че мегалитният сборяновски кладенец е служил за своеобразна далекогледна тръба, през която е било наблюдавано дневното и нощно небе над Лудогорието. Нещо повече, като уточняваща подробност ще споменем, че местните хора разказват за предание от което става ясно, че по поречието на малката река Крапинец има и други подобни кладенци-дупки, които са недостъпни сега, поради блатистата местност наоколо. Формират се най-малко две предположения – в района има още мегалитни кладенци, но е невъзможно да бъдат идентифицирани и регистрирани поради свлачища, ерозия и заблатяване на района и надеждата, че бъдещето ще представи на непредубедените изследователи нови и непокътнати мегалитни кладенци, чийто първичен вид ще даде възможност за по-адекватни и коректни квалификации. Лично аз подхранвам своеобразен скептицизъм по отношение датирането на тези обекти, защото мисля, че всички до сегашни опити в тази посока не могат да преодолеят една и съща трудност. Тъй наречената деклинация във времето е основния препъни камък при датирането и поради това хвърля в голяма заблуда дори и сериозните изследователи. В този смисъл нашият мегалитен кладенец още повече ще затрудни изследвачите, защото досегашното мълчание е само нюанс от загадъчността и дори метафизичността му.

Постоянно ме преследва мисълта и все още съм убеден, че резерватът „Сборяново“ е не само предизвикателство към нашето време, но и явна провокация срещу официалното научно познание. Затова искам да заостря сетивата на читателя около някой детайли от фактологията в резервата. И веднага уточнявам, те в никакъв случай не са второстепенни и по-малко значими от т.нар. основни обекти. Напротив, те съдържат в себе си нещо специфично, нетипично, нещо особено и колкото по-нетрадиционен е подходът към разгадаването им, толкова шансът да бъдат уточнени, идентифицирани и разкодирани е по-близо да истината. Популярни и повсеместно известни нашенски а и чуждестранни величия като радиестезистите (багетисти), познавачи, иманяри, хитреци, самозвани езотерици, окултно-мистични мафиото-масони и какви ли още не „специалисти“ по нетрадиционни техники (екстрасензоризъм и пр.) и всеизвестните и шумни днес богоизбрани ретранслатори и индикатори на „биоенергокосмически информационен обмен“ са посещавали и посещават този уникален резерват. И винаги са успявали да въздействат на лековерните хора, ако не напълно да убедят дори някой авторитетни учени, краеведи и изследователи, че ще познаят и разгадаят, кой, къде, какво и защо е съградил и направил още в дълбока древност по тези места. И винаги твърдят, свидетелствам аз, че знаят всичко за всеки обект, какви „енергии“ излъчва, за какво може да се използва и най-важното им откритие-обектът „Демир баба теке“ е опасна геопатогенна зона т.е. опасно място със силно „енергийно излъчване“ (!?) и вредно за обикновеният човек или за всички хора, които не притежават техните божествени способности и умения. Точно това ме провокира и никак, ама никак не се притеснявам да определя тази омерзителна дейност, като свещена глупост. В която за съжаление някой лекомислени хора вярват, а някой лековати медии превъзнасят и тиражират за да печелят от тиражите си, като е съмнително дали не са си поделили сребърниците с някой от тези меркантилни модерни „познавачи“ на всички загадки. Но балонът си е балон, все някога се пука. Причини, аргументи и мотивация за току що изказаното категорично становище има много и не това имам намерение да представям сега.

Тук ще се занимая само със значимите свидетелства, които не само могат да се видят, пипнат, усетят, но да рефлектират адекватно само в зряло, нормално и не обременено мислене. Многобройните ми изследователски посещения в „Сборяново“ и консултациите, които съм правил с местни представители на изследователската мисъл, анализите на местните легенди, предания и митове и все още практикуващата се ритуална система за общуване с отвъдното, невидимото, дори желанието за съприкосновение с доброто и подсъзнателния стремеж за духовен напредък и пречистване на всеки който посещава резервата, ми помогнаха да направя емпирично-евристичният извод, който мога постулирам сега без никакви задръжки.
Съществуват зловещи не български домогвания на сили, които с помощта на българските им блюдолизци целенасочено манипулират, деформират и спекулират с потенциала за духовно въздействие на резервата, като съвкупност от специфични исторически обекти и необикновената му рефлексия върху всеки човешки субект. В същото време по явни и незнайни пътища се домогват и имат повсеместна медийна свобода, откъдето саркастично подхвърлят различни сладникави хипотези и твърдения с претенции за провинциалната значимост на този уникален резерват. Въпреки или точно поради това ще продължим разходката в „Сборяново“.
Манастирът „Демир баба“ наречен от нас Синагога-джамия- църква в този резерват, освен множеството големи и фундаментални въпроси които поражда и за които все още няма разумни отговори, провокира с наличието на един подобект, който сам по себе си е самостоятелна загадка. Тук са няколкото масивни и добре обработени камъка вградени в също толкова древната и загадъчна каменна ограда, която археолозите датират 3-2 век пр.н.е. Тази датировка се базира на уж сходствата на обекта с други подобни градежи у нас, известни и изучени. Точно този научен метод поражда подозрение и недоверие в еднозначността и категоричността на датировката. Според мен, именно това обстоятелство формира ширещите се „компетентни“ определения на самозвани познавачи и свръхсензитивните им квалификации. И възниква абсолютно коректното питане, защо уфолозите правейки своите предположения и догадки да не използват метода за „сравнителните сходства“? Нима този метод трябва да бъде приоритет само на археолозите?
Според мен най-многовъпротният, най-очебийният и най- многозначителният подобект от обекта „манастира“ е т.нар.камък с „дяволските очи“, „сатанинския камък“ или „енергийния камък“ ситуиран в древната каменна ограда. Видно е, че това са две изкуствено издълбани отвора (дупки) в камъка. Поверието, легендата и запазилата се ритуална практика до днес идват като непрекъсната във времето традиция. Нашите анкети и наблюдения показват, че всеки който си постави ръцете в тези отвори (дупки) в камъка получава някаква своеобразна сила усеща някакво специфично вдъхновение и настроение, сбъдват ме се мечтите и всичко онова, което си е намислил преди да стори този обреден ритуал и съобрази всички банални религиозни изисквания. Не мога да определя дали е странно, но е факт повсеместното вярване, че този камък с дупките има универсално лечителско действие. Неофициалните предания пренасят сведения във вековете, че помага при душевен дискомфорт, осигурява пълна психическа релаксация, освежава и ободрява има особено въздействие при така наречената „женска невроза“ и не на последно място, ако млади неомъжени и неженени хора си пожелаят брак, той непременно ще се сбъдне, ако общуват с тези дупки в камъка. Уфологичният ни екип направи множество експерименти от които стана видно, че има някой статистически не значими извадки които предполагат размисъл от въздействието на каменните дупки, но от методологична гледна точка и изискването за рендомизация на експериментите, все още не можем да се ангажираме и да твърдим еднозначно за наличието на „нещо“ или за някакъв потенциал на този камък, още повече за позитивните му въздействия.
Най-смайващото от характеристиките на този камък обаче е нещо друго, нещо което наклони везната при изказването на хипотезата и квалификацията, че манастира „Демир баба“ е Синагога-джамия-църква.

Освен седмоъгълният градеж на постройката, освен „алевийският“ произход на самоопределилите се алевити=алиани=къзълбаши като последователи на сектантската мюсюлманска шитска доктрина и тяхната „а-левийска“ звезда, която е абсолютно копие на юдейския символ възниква много деликатен, но и фундаментален въпрос. Какво е закодирано в този камък, знак-символ-сигнал за нещо и някого, законспирирана препратка към Соломон и Давид или случайно хрумване на свободомислещ строител в древността? Лично аз се подсещам за наскоро разкритият подобен шестоъгълен символ в древнобългарски езически храм в пределите на днешен Татаристан. Изследователите твърдят, че този шестоъгълен символ има древни източни корени и олицетворява извечната природна хармония на небесните и земни сили!? Не мисля, че е толкова налудничаво да се предположи, че манастира „Демир баба“ наречен от нас Синагога-джамия-църква не е толкова свързан с тракийската цивилизация, колкото с една древнобългарска традиция до оставят навсякъде където минат своя строително-архитектурно-религиозен езически отпечатък.
Именно в такъв смисъл виждам аз скритият замисъл и кодировка върху камъка с шестоъглият релеф.
Коректно е да спомен, че съществува и подозрение за някаква взаимовръзка и взаимозависимост между „избрания народ на Йехова“ националната му шестоъгълна символика и ислямската и християнската символика, които са религиозен мутант на юдеизмът. Така ситуирани и притежаващи собствена логика, нещата свързани с този релефен шестоъгълен отпечатък, изглежда като че ли може да се стиковат с догадките на Кръстю Мутафчиев, видни от книгата му „Хомосапиенс за произхода на хомосапиенс“ (изд. Гуторанов и Шери“ 1992г.) От неговите уж достоверни постановки, при повече интелектуални усилия е възможно да се генерират неочаквани мисловни модели и да изкристализират неподозирани картини от древното минало по нашите земи. В книгата си той пише дословно: „От изложените факти и сведения може да се направи изводът, че корените на прабългарите водят началото си от рода на Нойевия син Сим (Сем) населявали земите на Азия…
Прабългарите се разделят на три клона. Двата клона се управляват от династията Дуло, чийто представители са Савската царица на сарматите и Тимоти на прабългарите, които са населявали Манджурия, а третия клон е останал в Египет.“ Това твърдение на К. Мутафчиев и догадките на други автори ни дават основание да мислим, че шестоъгълният знак-символ върху камъка от оградата в обекта „Демир баба“ наречен от нас Синагога-Джамия-Църква има по-древна история от предлаганата досега. Според нас в него трябва се подозира някакъв материален код и послание от времето, когато древните българи вероятно са имали културен обмен с древните юдеи или пък траките са пренесли по нашите земи този юдейски символ по непонятни за нас причини. Лично аз допускам и като, че ли е по-приемливо и напълно възможно древните българи да са оставили знакът си по тези земи, защото този символ е бил изконно тяхно притежание, видно от аналозите в запазеното тюрбе (храм) в едно селище край днешният град Казан в Татаристан. Допускам, че древните българи са практикували особени източни езически ритуали които са съдържали иманентно в себе и тази символика. И нещо което може да изглежда като несериозно, но реално съществува като факт.

По наши сведения, този камък с дупките оказва най-силно въздействие преди всичко на мюсюлмани, българи и евреи. Може би „енергията“ закодирана в него влиза в резонанс единствено и само с таза категория субекти. Защо да не допуснем и още по- смел мисловен модел. Явно в закодираната „енергия“ вероятно има послание, което се предава по етнорезонансен път.
Длъжен бях да оглася всички вероятни на този етап становища във връзка с този камък с дупките, защото колкото и да изглеждат спекулативни и несериозни подобни възгледи, мисловни модели и крайни аналитични оценки, все пак според мен, подобна информация трябва да бъде огласена и известна на бъдещите изследователи. Само и единствено защото няма никаква гаранция от никого, дали този обект ще бъде опазен от посегателства и дали изобщо ще оцелее във времето за да бъде безпрепятствено достояние за идните поколения българи и надявам се нови уфоизследователи, откриватели и радетели на истината за древните загадки по нашите земи.
Друг интересен обект от тази каменна ограда е съседен камък върху който има също така многозначителен и загадъчен релефен знак. Това непонятно за сега, уж седемлъчево соларно изображение изработено релефно върху древен камък ситуиран естествено в каменната ограда. Никой досега не е правил опити да изследва и квалифицира какъв е този слънчево-звезден символ или знак върху камъка. Каква информация носи, възможно ли е да се гледа на него като на нещо което носи кодирана информация, защо е създаден, от кого е създаден и как може да бъде разположен във историческото време? Съвсем естествено пак и отново трябва да потърсим възможности за сравнителни анализи с известни древни, дори пределинистични култури и да се поровим в някой позабравени митове, легенди и езически религиозни символики, особено в юдейската ритуална символика, където със сигурност се знае, че числото седем е свещено. Не случайно техният свещник – менора има вид на седмосвещник. Именно поради това аналогията на седмолъчечевият релеф-знак върху камъка с менората е многозначителна.

В същото време веднага се натрапва и друга аналогия. Този седмолъчев знак-соларен символ като че ли има пряка естествена връзка с древната българска ритуална практика, религиозни езическа практика жертвоприносителни церемонии и свещонодействия. За повече информация във връзка с „мистиката на седмицата“ а и доминирането и в българската битност в древността е добре читателя да се запознае с изследването на Милош Сидеров в книгата му „Блъгариянството – религията на седемте“ (изд. „Български писател“, 1997г., София). Мисля, че никак не е безинтересен и още един мистериозен камък от тази древна каменна ограда. Върху него има ярко релефно изображение на вероятно първичния модел на сградата на „Демир баба“. Според мен това са също така спекулативни предположения, но не са лишени от логика, още повече, че се споделят от някой научни изследвачи на обекта. Когато използвам определението спекулативни имам предвид единствено липсата на датировка на който и да е камък от споменатите тук. В същото време археолозите правили проучване на обекта са категорични и твърдят, че обектът „Демир баба“ е от елинистично, тракийско и дори пределинистично време. Ако към това добавим алогичното ситуиране на няколко неизследвани и не описани надеждно мегалитни камъка в района на „манастира“ но по-големи от описаните мегалити в предишните страници, за които някой изследователи твърдят, че са много по-древни от цялостния обект „Демир баба“ и са служели, уж за непонятни свещенодействия, тогава наистина мистериите стават предостатъчно. А подобна доза загадъчност и обърканост може да формира определено усещане за спекулативност. В същото време тези, които трябва да бъдат носители на категоричната информация и истината за тези наистина загадъчни обекти мълчат. Мълчанието спестява лицемерието!!!

Ето защо отново ще се върна на вече казаното. Защото не разбирам защо някой проявяват подозрение и язвителност към мисловните модели и твърдения, че „манастира Демир баба“ е Синагога-Джамия-Църква. Особено след като се разбра, че в съществуващата мегалитна гробница в тази сграда не е погребан реалния религиозен водач на „алианите-алевити-къзълбаши“ Демир Баба. Като завършек на екскурзията, накрая ще спомена и за още един удивителен и феноменален обект. В същият този ограден с прастара каменна мегалитна ограда обект се намира легендарен и уж свещен и лековит сладководен извор, наречен „петте пръста на Демир баба“. Дали водата е лековита не се знае, но тя наистина е от онази вода която не може да удовлетвори човешката жажда. Отново и пак ще го кажа с риск да стана банален, но никой никога не е правил лабораторни анализи с оглед квалификацията на водата от този извор. Във всеки случай традицията тук повелява, че всеки който отива на поклонение на „Гроба на Демир баба“, трябва предварително да се измие.
Това трябва да става преди влизане в Храма и след излизане от него. Вярващите религиозни хора дори носят съдове за вода, пълнят ги и след това я използват в домовете си. Легендата пояснява, че „енергията“ на водата не се губи и действа точно 40 дена след като е отделена от извора. Моето впечатление е, че тази вода се различава по вкусови качества от обикновената канализационна вода, която консумираме в населените места.

Нека за малко да се върнем при казаното в предишните страници за немаловажните нюанси на някой от представените обекти. При по-внимателен анализ и оценка веднага се формира не толкова риторичния въпрос, обектът „Демир баба“ наречен от нас Синагога-Джамия-Църква, биопатогенна зона ли е? Трябва ли изобщо да се доверяваме на споменатите вече самозванци- свръхсензитиви!? Съвсем елементарен е изводът, че това място, тази географска точка от българската земя ако е опасно място и тук не може да се битува по никакъв начин а определението „геопатогенна зона“ определя мястото като такова тогава как от хилядолетия идващите тук хора реализират пълноценно своите езически ритуално-обредни свещенодействия и се зареждат с животворна мотивация, като придобиват абсолютна релаксация!? Според нас това географско-историческо място не е и не може да бъде „геопатогенна“ зона, само и единствено поради неоспоримият факт, че нашите древни предци по тези земи са имали ясни и точни познания за всичко, което е полезно и позитивно, респективно неприятното и негативното в света който ни заобикаля. Точно поради това обстоятелство те са концентрирали усилията и уменията си за да обособят това място като център за извършване на обреди ритуали и други свещенодействия. В този смисъл не е лишено от рационалност предположението ни, че „манастира Демир баба“, наречен от нас Синагога-Джамия-Църква е геотерапевтична зона, обстоятелство предопределило във вековете, тук да се реализират мащабни събори! От този извод трябва да тръгне анализа на името „Сборяново“.

Ако трябва да бъда безкрайно самокритичен, откровен и обективен, трябва да кажа, че разходката която направихме под Лудогорското небе и фактите с които се запознахме в никакъв случай не изчерпват съдържанието на археологическия резерват „Сборяново“. Загадките, тайните и непонятните мистериозни легенди за това парче българска земя са много повече от представените дотук. Така или иначе аз ги набедих за нещо като вторични нюанси и допълващи характеристики, но сега ще уточня, че те при всички случаи са в хармония с останалите основни обекти. Нещо повече, те са взаимосвързани, взаимнообусловени и взаимнозависими. Някой от тях съм спестил тук, защото те биха могли да напълнят страниците на отделна книга. Например такава уж вторична подробност и нюанс е величествената и съхранена изцяло гробница, разкрита под „Гинина могила“ с всичките и специфични, оригинални, уникални и функционални особености и характеристики за която споменах, че може да съперници на „Казънлъшката гробница“.

В същото време съм убеден, че не съм ощетил читателите, защото съм представил значимите и съществените факти от древното минало на тази удивителна и необичайна българска земя. Не мога да не спомена обстоятелството, което стана главен мотивационен фактор при избора на обектите и представянето им тук.

Защото наистина имаше колебания при „отсяването“, при избора на значимото и баналното от огромното по обем историческо наследство по тези земи. Категоричното ми решение и критерий при избора дойде когато разбрах, че в България няма аналог на звездното разположение на могилите в този район. Защото разбрах и че все още този факт не е оценен по достойнство. Това българско богатство все още не е масово достояние. Нещо повече, формира се впечатлението, че някой е заинтересован да не се шуми около множеството загадъчни обекти. В тази връзка си спомням за индианската култура и си задавам въпроса, какво щеше да се получи, ако величествените знаци върху платото Наска бяха спестени на човечеството!? Убеден съм, че днес когато с помощта на ентусиастите изследователи това чудо на древните народи стана достояние на световната общественост, южноамериканците вече имат повече основания за законна гордост и дори се възползват от това. Дори си мисля, че те понякога изпадат в някакъв напълно закономерен и естествен родови екстаз и суета, защото останалите народи все повече се интересуват от тяхното минало.
И с основание, защото там са открити истински предисторически находки на изчезнали цивилизации.
А ние къде сме, какво правим със славното минало на българския народ и особено с богатството, което е лежало в земята с векове и което откриваме понякога съвсем случайно.
Защо продължаваме да се правим на слепци и не виждаме корените на истинското ни самочувствие, което според мен лежи и в земята под Лудогорското небе. Ами ако се окаже, че пак и отново „някой глобални културофактори и сили“ са заинтересовани богатството на „Сборяново“ да бъде покрито с мъглата от приказки за бъдещи научни изследвания и на тази приказна българска земя се радват само „богоизбрани“, тогава тежко ти Българийо! Ето сега мисля, че всеки който е имал нерви да прочете тези редове вероятно е разбрал притесненията ми за критерии при избора на обектите, които трябваше да представя тук. За да направим тази, надявам се полезна разходка под Лудогорското небе, за да се докоснем до оцелелите все още знаци за Боговете. Защото не може да бъде намерено друго определение на звездното разположение на стотиците могили тук, освен като целенасочен градеж на знаци за Боговете. Знаци, които древният човек не е могъл да разпознае и които могат да се видят само от височината на птичи поглед.Нещо като малко копие или аналог на знаците върху платото Наска, мисля си аз.

Така или иначе след приключване на дългата и надявам се приятна разходка по Лудогорското поле, трябва да спрем и да си поемем въздух, за да направим равносметка дали си е заслужавало вие да си губите времето да четете, а пък аз да се напъвам да направя достояние на повече хора това българско богатство. Според мен едно единствено нещо не трябва да подлежи на съмнение, археологическият резерват „Сборяново“ вече не е табу и не е запазено пространство само за определени хора, присвоили си правото да бъдат първата и последната инстанция на истините за загадките около нас и с нас.
Никак не се притеснявам, още по-малко страхувам от критични реакции, негативни реплики, съображения, становища и обстоятелствени атаки срещу мен и най-вече срещу потенциалните обвинители за авторските ми залитания и освободеност. Напълно е възможно и вероятно не всички ще се съгласят с моите становища и трактовки особено за обектите в „Сборяново“, но наистина най-много ще се радвам, ако тази книга провокира и предизвика истински сериозен, но адекватен на фактологията публичен дебат. Такава бе, такава е и сега скритата ми надежда. Защото не само мисля, но съм и убеден, че никой не може да притежава монопол върху истините за древните и загадъчни знания и умения на предците ни. Защото юдеизираната и консервативно моделираната ни наука и нейните апологети заедно с целокупните им учения, теории и хипотези, никак, ама никак не се стиковат със загадъчната фактология на резервата „Сборяново“. А тайнствените загадъчните и мистериозните обекти под Лудогорското небе, както стана видно, имат според мен, само едно единствено значение и смисъл категорично не вписващ се в научните догми, рамки и схеми. Това е така, защото градежа на могилите има уфологично планиран замисъл самодоказващ се от звездното разположение на могилите. Защото изкуствено издълбаният мегалитен кладенец, ако му се отнеме уфологичното предназначение и смисъл, трябва да бъде обявен за безсмислена прищявка на древните ни предци. Същата логика е валидна и за смисълът и направата на каменните кръгове, за построяването на „фортификационната сграда“ с явни форми и функции на астрономическа постройка обслужвала астрономическите практики на древните хора по тези места. А мегалитната 19-20 тона „баба“ чиято изработка, предназначение и смисъл не клони ли към уфологичното познание? Мистериозното разстояние между някой могили и „Демир баба“, чийто смисъл до ден днешен никой не е успял да разкодира, не ни ли подсказва, че вероятно и тук има вложен уфологичен замисъл!? Наличието на загадъчни добре обработени мегалитни камъни в градежа на „Демир баба“ и околностите не подсказва ли, че трябва да бъдем подозрителни към научноеволюционистичното обяснение на някой изследователи и не е ли по-близо да фактологията допускането ни, че на това място е съществувала мегалитна култура, мегалитна цивилизация, чийто фундаментални знания, според уфоизследователите са били предпоставени от посещенията на богове-астронавти в предисторическо време!?

Приключвайки мъдромерската разходка в „Сборяново“, обект- чудо уникален резерват на загадки и непонятни творения на предците ни мисля, че само и единствено уфологично мотивирани изследователски емпирично-евристични теренни анализи и оценки могат и трябва да отговорят на въпросите които поставят мистериозните обекти в този район. Защото световният опит доказва, че само добре подготвените и ерудирани специалисти възприели и прилагащи характерната уфологична методология успяват да вникнат и разкодират посланията на древните цивилизации. Защото, както необосновано се отрича и заклеймява феноменът НЛО, така се иронизират и моите догадки за същността на някой от обектите в „Сборяново“. Обстоятелство с което съм се срещал и познавам. Точно поради това в тази книга не си позволих да огласявам и представям факти получени от „трета ръка“. Защото лично съм се убедил в тяхната ненадеждност и формална значимост.

Убеден съм, че ако бях сторил това, щеше да прилича на нескопосан уфологичен напън и нещо повече, това би нанесло непоправими щети на все повече издигаща ръст уфологична система за познание. И не само това. През всичкото време докато избирах и степенувах значимостта на представената тук фактология с оглед да бъде логично ситуирана в порядъка на повествованието, натрапчиво ме преследваше страхът от бацила на научността. Онова заболяване, което аз наричам научен подход и поглед върху проблемите и въпросите свързани с феноменологията на загадките под Лудогорското небе. Защото няма да извърша голям грях ако призная, че българското информационно пространство е залято от изстъпленията на самозваната уж научна уфология, окултно- мистичната уфология, медийната дезинформационно-манипулативна уфология и всякакви други уфописания, уфопретенции и уфоистини спуснати свише, факт, който не искам и едва има нужда да доказвам. Това обстоятелство е повсеместно видно за българите.

Защото едва ли вече може да има съмнения, че като че ли всички информационни процеси са точно планирани и управлявани от дерибействащата днес научна парадигма, срещу чийто истини и интереси ако някой се осмели да се противопостави, категорично е обречен на научно-инквизиторска клада или гилотина. Защото днес властват научните предразсъдъци, същите като средновековните религиозни предразсъдъци. Известно аксиоматично правило днес е, че истински свободен изследовател е само онзи, който се съобразява с научните догми. Аз не искам да употребявам такава свобода. Само защото научните предразсъдъци провокират и раждат нови митове. Митовете от своя страна са проблем на науката, а науката се храни, живее и съществува, като се занимава с разрешаването на създадените от нея митове и проблеми. Ето това е затвореният кръг наричан от някой научни казуси, възникващи от фактологията на непонятни феномени загадки и необичайни процеси и състояния с нас и около нас. Интересно и непонятно е онова природно чудо, при което пълзящите твари си захапват опашките, а при някой умни учени среди това изискване не може да сработи като потребност и необходимост. Чудна природа.

Вероятно е така защото по този начин може да се получи необратим затворен кръг, обстоятелство което ще блокира възможността към него да припълзяват ненадеждни научни блюдолизци и всякакви други пълзящи представители на човешкия род. В тази логическа връзка си мисля какво ще се случи, когато някой научно необременен изследовател разреши създаденият от науката „проблем НЛО“? Подозирам последствията. Впрочем мисля, че всеки има право да избере пътя по който да върви, особено когато желае да потърси отговорите на въпроси свързани с фактологията на загадъчното, тайнственото, мистериозното, непознатото, необяснимото, непонятното, феноменалното около нас и с нас.

Преди години аз намерих този път, като създадох „Клуб за генериране на парадоксални алтернативи – МЪДРОМЕР“ и с моите съподвижници и съратници тръгнахме по неутъпканите пътеки за мъдромерско дирене на истините за загадките. Е, тук споделих някой от нашите находки. Съдбата на тази книга, респективно на истините за загадките около нас и с нас е в ръцете ви. Защото истините са общо дело!

хаджи ал джибутев ибн фараон пирамиденбърг
представи откъс от книгата на уфолога Иван Лазаров
«отвъд конфекцията нло»



Комантари с латински букви се изтриват автоматично