ИСТИНАТА, САМО ИСТИНАТА И ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА НЛО И ДРУГИТЕ ЗАГАДКИ

КОГАТО ИСТИНАТА БЛЕСНЕ И ЗАГАДКАТА ОСТАНЕ

nlo1

nlo2

Загадъчният „космическо-земен „ камък паднал в с. Юделник-Русенско

Убеден съм и намирам че едва ли ще се намери човек, който да не сподели усещането ми, че днес в България, в обрулената ни държавица най-доброто нещо е, че все още има четящи, мислещи, любопитни и любознателни хора. Вероятно е полезно, че има и ентусиазирани изследователи на загадъчните и необясними от науката феномени, загадъчни процеси, проявления, състояния, обекти. Не мога да подмина обстоятелството, че никак не е без значение и съществуването на някой неформални групи, клубове и сдружения на хора, които сами, по свой оригинален начин и свои собствени методи се стремят да се доберат до някой истини за НЛО и другите загадки около нас и с нас, които официално стоят встрани и не представляват особен интерес за науката. Случаят за който ще стане дума е илюстрация именно за подобно твърдение, поради което самият факт има по-голяма значимост и доказано оправдава съществуването на русенския уфологичен клуб, а че са се нарекли „мъдромери“ подсказва и ентусиазмът им при търсенето на Истината. Именно те, необременени от догми, рамки и схеми разкриха истината за един, колкото „несъстоятелен и псевдозагадъчен” феномен, толкова парадоксална и абсурдна по своята същност необичайна загадка. Това „чудо“ не знам кой, как и защо бързо определи като „камък паднал от небето“ в покрайнините на село Юделник – Русенско. Очевидците Николай Янков и Богомил Русанов от това село свидетелствуваха, че в земите край селото им паднало нещо светещо и преди това имало много странна траектория. Те помислили, че обектът е астероид!? Русенските уфолози бяха информирани за събитието и спешно формирания екип пристигна на място за събиране на подробна информация и теренен оглед. Оказа се, че очевидците – свидетели са намерили и част от падналото „нещо“, което беше предоставено за измерване, изследване, анализ и квалификация. Веднага започнаха т.нар. интердисциплинарни консултации.

Установено бе, че обектът (тялото) няма данни за радиоактивност и никакви други лъчения. Тежи точно 1260 грама. Не реагира и няма данни за магнитни свойства. Данните от сравнителните анализи с калибровани геологични обекти показаха убедително, че тялото е боксит. Не е било подлагано или под въздействие на високи температури. Категорично не е шлака. Притежава висока твърдост и е лесно ронливо. Това са категоричните квалификации след консултациите със експерти от специализираните служби на Гражданска защита, МВР, фирма „Скални материали“ и Геофизична лаборатория Русе, филиал на БАН и русенския археолог В. Попов. Специално поканеният за експертна оценка, квалификация и астрономическа консултация – Алексей Стоев, виден астроном и експерт по небесна механика от НАОП „Юрий Гагарин“ – Стара Загора, след обстоятелствено запознаване със случая на мястото на събитието, беседа със свидетелите и анализиране на другите свидетелски разкази и характеристики на наблюдаваното небесно „чудо“, бе безкрайно предпазлив, но и професионално категоричен.

Според него, този обект или тяло не е седиментна скала подложена през различните епохи на високи налягания. Също така в различни периоди е бил подложен на ерозия, вероятно водна. Наличието на слюда и кварцови друзи, а също така и на калциев карбонат от органичен произход (амонити) правят невъзможна хипотезата за космически произход на падналото тяло. Според него, най-коректно ще бъде да се каже, че ако свидетелите са видели нещо светещо в небето тогава и вероятно е паднало много далеч, ако изобщо е паднало нещо от небето, в никакъв случай не може да се твърди от никого, че тук е паднал астероид, метеорит или метеор.

Всички от екипа участвали в разследването на мястото и случая с „падналото нещо от небето“ останаха с убеждението, че на любителите на чудеса и други хора на които им се привиждат или им се иска да виждат падащи светещи неща от небето, трябва да знаят поне някой, все пак известни и неоспорими доказателства за това как, кога и какво пада от небето. Защото например метеоритите падат наистина по Земята и са добре изучени. Има данни, че те са поне три вида: каменни – 92% от случаите, железни – 6% от случаите, железно-каменните – 2% от случаите. Поради това и на основание направените от уфолозите анализи следва, че в случая имаме среща с нещо съвсем земно. Същата еднозначна категоричност изрази и астрономът А. Стоев.

И така, истината за „падналото светещо небесно тяло“ блесна яр ко с чисто земната си същност, но загадката остана! Защо? Защото не можа да бъде уточнено и прозряно, а и никой не успя да предложи и разкрие обстоятелството, как е попаднал този камък по тези русенски земи, след като бокситови находки в Северна България няма и не е имало – убедени са геолозите. Сега мога отново и пак да спомена само за размисъл на апологетите на „психотроничните методи и канали за обмен на информация“, че във връзка с този случай всички местни величия от гилдията на екстрасенсите, врачки, контактьори, пророци, медиуми и прочие свръхсензитиви от категорията на хора с ментални и физикални радиестезични потенции плюс всички останали познавачи на загадките, останаха с пръст в уста и не промълвиха нито дума, при молбата ни да се опитат да „помогнат“ при разгадаването на случая с небесния обект-тяло от с.Юделник.

Изобщо този необичаен феномен не се вписа в „свръхсензитивната“ им методика. В същото време няма да спестя и разочарованието си от интердисциплинарната научна атака срещу това, уж паднало от небето светещо нещо. Защото се формира впечатление, че работата по разкриване на истината за случая остана на половина. Ето една малка, но според мен многовъпросна и многозначителна подробност свързана с намирането на обекта-тяло в полето, на която почти никой не обърна сериозно внимание. Историята с намирането на обекта-тяло се случва по време на свечеряване и добра небесна видимост. Двамата очевидци и други местни хора свидетелствуват, като твърдят, че по това време са видели в небето някакви присвятвания или светлини , които много ги впечатлили. Голямата въпросителна произтича главно от свидетелството на двамата очевидци и откриватели на обекта-тяло, които поясняват, че всичко се случило съвсем случайно. Те минавали през полето засято с царевица и изведнъж забелязали изсъхнали растения във форма на кръг с диаметър приблизително 10 метра, а в него по средата стоял тайнствения обект -бокситов камък. Единият прошепнал на спътника си, какво си мислел, а сега го сподели и с нас. При вида на необичайното изсъхване на царевичните стъбла, намирането на обекта-камък и другите обстоятелства, му минало през ум, дали необичайната ситуация не е свързана с НЛО!?… След това двамата разменили мисли и взаимно отхвърлили вероятната небесно-космическа намеса. Не допускали, че точно тяхното село може да стане обект за НЛО посещение, чийто резултат е изхвърлен отпадък. Точно поради това, като истински «изследвачи», те подложили на обработка небесния камък, като го разчупили на две, за да видят и разберат що за пришелец е това нещо. Нещо повече, споделиха, че тези техните разсъждения не бива да се вземат пред вид в уфологичните ни анализи при окончателното формиране квалификацията за случая.

Аз мисля и продължавам да съм подозрителен към подобни неангажиращи „свободни уфологични“ догадки и разсъждения, защото според мен, не само у нас, но и навсякъде по света камъни падат от небето само в текстовете на блудкавите кафански и чалгаджийски песни. Също така си мисля, че ако науката в лицето на своите наистина безпристрастни специалисти понякога се докосва до някой истини, то това се отнася преди всичко до тяхната тясна специализация и компетентност в съответната научна дисциплина. Но това в никакъв случай не може да премахне, да тушира подозрителните и в същото време коректни въпроси произтичащи от непълноценното идентифициране и квалификация на „падналия камък от небето“ в село Юделник. Защото няма как да спестим въпроса, който произтича от тази загадъчна бъркотия с обекта-камък паднал от небето.

Кой в света на науката е компетентен да изрече категорична оценка за събитието, като не се подминава умишлено, като маловажно и незначително обстоятелството, че там на мястото е имало 10-метрово кръгло петно от изсъхнали растения?

Защо и докога ще битува унизителното за самата научна общност високомерие във връзка с плурализма в човешкото познание?

Кога научните работници (какво словосъчетание – ужас!) ще започнат да възприемат сериозно всички факти, които уфолозите им предлагат, ала се гневят, когато днес искат да закрият БАН !?

Все още си задавам въпроса, защо когато истината за камъка, кога е паднал, как се е появил, характеристиките на мястото на падането, видът на камъка, видно от илюстрацията и всичко това се освети обективно и блесна, а загадката остана!? Не е ли поради това, че винаги се пренебрегва обстоятелството, че уфоизследователите са по- либерални в мисленето, не са тесногръди и извършват свои, може би дилетантски опити за разбулването на НЛО и други корелиращи загадки, ала т.н. науката загърбва всичко, единствено и само в интерес на егоцентризма си и оцеляването си ?

Но, задавам си и въпроса, какво пречи на непредубедените учени да се занимават с уфофактологията непредпоставено и да правят акуратни и истински експертни анализи на загадки като случая в това село. Отговорът си го знаят самите те. Твърдя и съм убеден, че подобни въпроси се задават от много други изследвачи, но трябва да уточня, че такива питания не съдържат абсолютно никаква спекулативна нотка и са по-скоро коректност отколкото наивност. Твърдя, всичко ще бъде така дотогава, докато днешната мирогледна парадигма не се промени и докато бетонираното мислене на научно-академично-материалистично-еволюционистичното гносеологично статукво не бъде погребано в бунището на човешката история. До тогава ще има и загадки и простотии и небивалици в артикулирането и писанията за мистерии, необяснимости и непонятностите на битието ни.

Русе, Филип Тотю 5-то поколение
активист на „Мъдромер”



Комантари с латински букви се изтриват автоматично